Р Е
Ш Е Н И Е
Номер / 15.02.2022 година град
С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На
17.01. 2022 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова
изслуша
докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело
№ 1335 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова
молба ,предявена от 1.Н.И.К., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Й.С.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; 2.К.И.К.,
ЕГН ***********, с адрес: ***; 3.Т. Ж.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своя
баща и законен представител Ж.С.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; 4.С.Ж.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***; 5.И.Ж.Ж., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Ж. С.Ж., ЕГН **********, двамата
с адрес: ***, чрез адвокат Г.Й., член на САК против ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, с
адрес: гр. С. ***, с цена на исковете: 60 000 лв. (шейсет
хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н.И.К.; 60
000 лв. (шейсет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
К.И.К.; 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от Т. Желевеа Ж.; 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от С.Ж.Ж.; 60 000 лв. (шейсет хиляди
лева), - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от И.Ж.Ж. с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на
04.08.2018 г. около 1:35 ч. на път 1-5 , км 238+033 г., лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ванео ЦДИ 1.7“, с per. № СТ 7490 РА, управляван от Н.Г.Т.,
ЕГН *********, нарушава правилата за движение по ЗДвП, като губи контрол над
управлявания от нея автомобил, в резултат на което навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП като се блъска в лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „ЛТ 40“, с per. № СА 0503 ТМ, управляван М.К.Х.. В резултат
на ПТП е починал пътуващият в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ванео ЦДИ
1.7“, с per. № СТ 7490 РА, на предна седалка до шофъора с поставен
обезопасителн колан, С. Ж. С., ЕГН **********, дядо на ищците.
Сочи се, че за пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 122 бр 12572 от 04.08.2018г.,
по описа на ОДМВР-С.З., като е образувано и НОХД № 2184/2020г., по описана на
ОС С.З., което е приключило с Присъда № 34/20.10.2020г., влязла в законна сила
на 04.11.2020г. Видно от представената присъда, водачът Н.Г.Т. е призната за
виновна за причиняването по непредпазливост смъртта на С. Ж. С., дядо на
ищците.
Посочва се, че ищците са внуци на
починалия в пътния инцидент. Отношенията по между им са били изключително
близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и
уважение.
Твърди
се, че приживе С. С. е бил много грижовен и трудолюбив човек, в отлично
здравословно състояние и физическа форма. Бил е основен източник на доходи и
подкрепа в семейството. Смъртта на С. С. се е отразила изключително тежко на
ищците. Като дядо той им е оказвал морална и материална подкрепа. Винаги са
живеели в хармонични семейни отношения и разбирателство.
В исковата молба се твърди, че със
смъртта на С. С. завинаги се е прекъснала силната връзка между дядо и внуци. За
ищците, той е бил голяма опора в живота им. Вследствие на смъртта на С. С.,
ищците преживяват изключително тежко загубата на починалия в инцидента, който е
бил на едва на 65 години, в годините в които му е предстояло да се радва и
грижи за внуците си. Връзката, която имали починалия и ищците била изключително
силна. С. С. не допускал да мине уикенд или празничен ден в който да не се види
с внуците си. Обичал ги изключително силно и поради това обстоятелство, ищците
били силно привързани към него. Починалият С. е полагал грижи в израстването и
възпитанието на ищците, като до деня на злощастното събитие е заемал много
важна роля в тяхното емоционално и интелектуално развитие. Сочи се, че след
внезапната смърт на дядо им, ищците демонстрират поведенческа промяна.
Значително по-затворени е в себе си са. Все по-често без явна причина изпитват
силна тревожност и притеснение за близките си.
Посочва се, че лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Ванео ЦДИ 1.7“, с per. № СТ 7490 РА, управляван от Н.Г.Т.,
собственост на С. Ж. С., ЕГН **********, е застрахован по застраховка „ГО“ във
ответното дружество със застрахователна полица № 26118001344808, валидна до
04.05.2019 г. Виновният за настъпилото ПТП водач, Н.Г.Т., попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Г.“ ЕАД, поради което
с молба с вх. № 10-03-2279/29.11.2019 г., ответникът е поканен да заплати на
пострадалите обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Въпреки,
че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателното изплащане изтекъл на
29.02.2020 г., към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите суми.
Твърди се, че предвид гореизложеното и на
основание Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ВКС, Общо събрание на
наказателната и гражданската колегия за ищците е налице правен интерес да
претендират изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП, при което е починал техният
дядо С. С., пряко от застрахователя на виновния водач, а именно от ЗД „Г.“ ЕАД.
Молят съда да осъди ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
да заплати на Н.И.К., застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Ж. С., в размер на 60000лв.
(шейсет хиляди лева), ведно със законна лихва за забава върху претендираното от
него обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на
поканата по реда на чл. 380 КЗ- 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението.
Молят съда да осъди ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
да заплати на К.И.К., застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Ж. С., в размер на 60 000 лв.
(шейсет хиляди лева), ведно със законна лихва за забава върху претендираното от
него обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на
поканата по реда на чл. 380 КЗ- 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението.
Молят съда да осъди ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
да заплати на Т. Ж.Ж., застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Ж. С., в размер на 60000 лв.
(шейсет хиляди лева), ведно със законна лихва за забава върху претендираното от
нея обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на
поканата по реда на чл. 380 КЗ- 29.11.2019г., до окончателното плащане на
обезщетението.
Молят съда да осъди ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, да
заплати на С.Ж.Ж., застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на смъртта на С. Ж. С., в размер на 60 000 лв. (шейсет хиляди
лева), ведно със законна лихва за забава върху претендираното от него
обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на
поканата по реда на чл. 380 КЗ- 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението.
Молят съда да осъди ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***,
да заплати на И.Ж.Ж., застрахователно обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. Ж. С., в размер на 60000лв.
(шейсет хиляди лева), ведно със законна лихва за забава върху претендираното от
него обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на
поканата по реда на чл. 380 КЗ- 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението.
По делото е постъпил писмен отговор от
ответника, в който заявява, че счита предявените искове за недопустими, тъй
като ищците не са легитимирани да предявят искове за неимуществени вреди от
смъртта на своя дядо. С тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г., по тълк.
дело 1/2016г. на ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Пост. №4 от 25.05.1961г., Пост. №5 от 24.11.1969г., Пост.
2/30.11.1984г. на пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Към настоящия момент няма никакви обективни данни за
каквато и да било привързаност между ищците и починалия им дядо, а такава
трайна, дълбока емоционална връзка с починалия не се предполага и не се сочат
доказателства, не се и твърди.Счита, че предявените искове са неоснователни.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че с ответното
дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
л.а. „Мерцедес Ванео ЦДИ1.7” с per. №СТ7490РА (по-долу в текста л.а.
„Мерцедес”). По претенциите на ищците дружеството е образувало щета:
66001800881 като след като е прегледало всички представени с доброволната
претенция документи е изложило становище, че няма данни за особено близки
отношения между ищците и починалия им дядо, поради което е отказало плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Прави възражение за съпричиняване от страна
на починалия. Същият е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл. 137а
от ЗДВП, като по този начин е допринесъл за получаване на телесните увреждания,
които са причинили смъртта му. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е
допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Видно и
от цитираните в исковата молба експертизи от наказателното дело, смъртта е
настъпила поради травми, които са причинени от удари в изпъкналите части на
автомобилното купе. Такива удари нямало да настъпят ,ако тялото е фиксирано с
колан. Индикация за това е и че шофьорът на л.а. „Мерцедес“, който също се
движи отпред е оживяла и е със значително по-леки увреждания.
Обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети
лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство. Третите лица следва да са увредени, за да
имат право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. В
мотивите и диспозитивите на постановления № 4/61 г., 5/69 г. и № 2 от
30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд е посочен
изчерпателно кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди. Неимуществените вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в
индивидуално отношение с пострадалия. Поради това Върховният съд е приел
ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение.
Според него следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на
лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта
- само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са
неговите възходящи, низходящи и съпруг. Установената практика въвежда два
критерия, които трябва да са налице кумулативо за определяне на лицата, имащи
право на обезщетение - единият е с оглед родството или близостта на лицата, а
втория е връзката между пострадалото лице и лицето, претендиращо претърпени вреди.
Според постановление № 4/61, с оглед правилното прилагане на закона, за вреди
следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след
като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Затова нямат
право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения, като
например съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че
те не понасят неимуществени вреди. Твърди, че към настоящия момент все още не
са събрани доказателства за наличието на трайна и непрекъсната духовна връзка
между починалия и ищците, съществувала приживе. Сочи, че с тълкувателно решение
№1 от 21.06.2018г. по тълк. дело 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че искове
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при загуба на близък са
допустими за всички ищци, но само при наличие на особено близка и житейска
връзка. Наличието на особено близка житейска връзка даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
На следващо място твърди, че исковете са
предявени в изключително завишен размер, съобразно принципа на справедливостта
по смисъла на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия и стандарт на живот в Република България. Същността и целта на
застрахователното обезщетение е в някаква степен и доколкото е възможно, да
възмезди близките на пострадалите за претърпените от тях болки и страдания от
преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот
абсолютно неоправдано. Съгласно трайната практика на ВКС, един от факторите,
който следва да бъде взет предвид при определяне на справедливото обезщетение,
е именно стандарта на живот в съответната държава на присъждане на обезщетението.
Претенция в предявения размер не е адекватна както на условията на живот в
страната, така и на присъжданите към датата на събитието застрахователни
обезщетения. Претенцията не е съобразена и с възрастта на ищеца и на
пострадалия, което е част от задължителните критерии за съдилищата при
определяне на справедливи обезщетения за претърпените болки и страдания. Счита
за индикация за горното и фактът, че дъщерята и синът на починалия С. Ж. С.,
сключили с ответното дружество споразумения за доброволно уреждане на
претенциите им с определено и изплатено обезщетение в размер на по 100 000лв.,
като счита, че несъмнено отношенията между баща и собствените му деца са
неопосредени и значително по-близки в сравнение с отношенията между дядо и внуци.
Изрично оспорва всякакви твърдения за
каквато и да било връзка между починалия и ищците, като заявява, че родствената
връзка не е достатъчна, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от
загуба на близък. В този смисъл ищците не излагат конкретни твърдения за
особено дълбока и трайна емоционална връзка, както и не представят
доказателства в подкрепа на твърденията си.
Относно претенциите за законна лихва счита,
че неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния
такъв за лихва, поради което оспорва основанието на предявения иск за лихва и
счита същия за неоснователен.
В условията
на евентуалност, съгласно чл.497,
ал.1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2) изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ. Твърди, че видно от представената с исковата молба от ищците
„Застрахователна претенция", претенцията за обезщетение е предявена извънсъдебно
на 29.11.2019г.В случай, че съдът намери предявените искове за основателни,
счита, че законната лихва се дължи от застрахователя не по-рано от 01.03.2020г.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди.
В
хода на производството се установява следното: На 04.08.2020 г. около
01:30 ч., лек автомобил Мерцедес Ванео с per. № СТ 7490 РА, управляван от Н.Т.
се е движил със скорост около 66 км/ч по път 1-5 в посока от юг на север. В
същото време в обратната посока от север на юг, със скорост около 71 км/ч се е
движил товарен автомобил Фолксваген ЛТ 40 с per. № СА 0503 ТМ, управляван от М.Х..
Било е тъмната част на денонощието, хоризонтален участък от пътя, без наклон,
сухо асфалтово покритие, без неравности. Водачът на л.а. Мерцедес напуснал
своята пътна лента, наляво по посока на движението си и навлиза в лентата за
насрещно движене. Настъпва челен кос удар между двете МПС. Ударът е настъпил в
западната пътна лента, предназначена за движение на т.а. Фолксваген.
Вследствие на ПТП са причинени
травматични увреждания на пътника в л.а. Мерцедес, който е заемал предна дясна
седалка - С. Ж. С.. Пострадалият е починал по-късно в болницата.
Според заключението на съдебната комплексна съдебна-автотехническа и
медицинска експертиза техническата причина за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на л.а. Мерцедес, който е навлязъл в пътната лента,
предназначена за насрещно движещите се МПС.Водачът е имал техническата
възможност да предотврати ПТП като запази разположението на МПС в своята пътна
лента.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, причинените морални страдания и
др.
С оглед доказване на претендираните от
ищците неимуществени вреди в хода на производството са събрани гласни
доказателства. Видно от показанията на Ж.И.
Ж.-съпруга на Ж.С.Ж. и майка на ищците С.,
И. и Т. дядото е обгрижвал своите внуци.Момчетата били по-големи и разбирали
случилото се.Съществувала връзка между починалия и неговите внуци.Лятото
посещавали дядо си ,а по празници задължително се чували по телефона.Ищците не
са живели в едно домакинство със своя дядо.
Свидетелката Н.Г.Т. е живяла на
съпружески начала с пострадалия от 35 години.Не била баба на неговите внуци.
Идвали през лятото, но стояли около 2-3 дни Не са ги гледали докато ги няма
родителите.Също така заявява,че предполага,че пострадалият се е чувал с внуците
си ,но не може да каже със сигурност.Не си споделяли нищо за внуците на С..
Назначена е съдебно-психологическа
експертиза.От експертното заключение се установява следното:Периодът за
психическо възстановяване е строго индивидуален и се определя от много
фактори.Еднакъв е експертният извод на вещото лице за всички освидетелствани
,че негативните емоционални преживявания са преодоляни и не оказват влияние върху психическото им
състояние.Не се установяват трайни последици,които да нарушават пълноценното
личностово и социално функциониране.За всички ищци емоционалната връзка е била
пълноценна и значима.Относно освидетелствания К.И.К. взаимоотношенията с дядо
му били важна част от неговото развитие и личностово израстване.За него бил
авторитет и пример,а по-късно,когато пораснал –приятел и съветник.
При така установеното съдът намира
следното:За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП, по силата ,на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка, установена от
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения
срещу него с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ иск, с която норма е регламентирано увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
От назначената по делото комплексна съдебно автотехническа-медицинска експертиза се установява, че техническата
причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.
Мерцедес, който е навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещите
се МПС
Налице е и последният признак за
уважаване на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното
ПТП и получените вреди, тъй като видно
от заключението на СМЕ е установено, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между получените при настъпилото ПТП травматични увреждания и
настъпилата смърт.
Поради това съдът приема, че деянието на
водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищците
неимуществени вреди от настъпилото ПТП.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, както и
указанията, дадени в ТР № 1/2016 г. С него е разширен кръга на лицата, имащи
право да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото.
В конкретния случай искът е предявен от
ищците, които са внуци на пострадалия и ,които твърдят особено близки отношения
с последния. Не се установява между ищците и дядо им да е била налице
изключителна връзка надхвърляща обичайна такава. Нормално е ищците и дядо им да
са прекарвали известно време заедно, но
това обстоятелство говори за едни нормални отношения.
Действително, при такъв инцидент като
настоящия със смъртен изход се оказва негативно въздействие върху наследниците
на починалия, свързано с болки и страдания от загубата на близък, от
погребението и неговата липса, накърняване на физически и нравствени ценности.
Свидетелските показания, че ищците са се
почувствали зле вследствие смъртта на техния дядо, не доказва твърденията за
изключителна близост. Това е нормална реакция при почти всяка загуба на близък
роднина, но това обстоятелство не е категорията на тези, които да разкриват
изключително дълбока връзка.
По изложените съображения съдът намира, че
от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че
отношенията между починалия и ищците са се характеризирали с особена
изключителна връзка, надхвърляща обичайната такава, която да е прекъсната с
неговата смърт. Изключителни обстоятелства биха били налице ако по някакви
житейски причини тези родственици биха заместили най-близките
такива. Не се установиха толкова сериозни по интензитет и продължителност
болки и страдания, които да сочат на основателност на предявените искове, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид горните правни изводи съдът намира,
че не следва да обсъжда възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Н.И.К., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Й.С.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***;.К.И.К.,
ЕГН ***********, с адрес: ***;.Т. Ж.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своя
баща и законен представител Ж.С.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; С.Ж.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***;.И.Ж.Ж., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Ж. С.Ж., ЕГН **********, двамата
с адрес: ***, чрез адвокат Г.Й., член на САК против ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, с
адрес: гр. С. ***, с цена на исковете: 60 000 лв. (шейсет хиляди лева) -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Н.И.К.; 60 000 лв. (шейсет
хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от К.И.К.; 60 000
лв. (шейсет хиляди лева), - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Т.
Ж. Ж.; 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от С.Ж.Ж.; 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от И.Ж.Ж. ,като всички обезщетения за неимуществени вреди се претендират в резултат
на смъртта на С. Ж. С., ведно със законна лихва за забава върху претендираните
обезщетения за неимуществени вреди за периода от датата на завеждането на
поканата по реда на чл. 380 КЗ- 29.11.2019 г., до окончателното плащане на
обезщетението като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител Й.С.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***;.К.И.К.,
ЕГН ***********, с адрес: ***;.Т. Ж.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своя
баща и законен представител Ж.С.Ж., ЕГН **********, двамата с адрес: ***; С.Ж.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***;.И.Ж.Ж., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своя баща и законен представител Ж. С.Ж., ЕГН **********, двамата
с адрес: ***, чрез адвокат Г.Й., член на САК ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗД „Г.“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. С. ***
сумата 1150 лв.,от които 1000 лв./хиляда лева/-разноски по делото,150лв./сто и
петдесет лева/-юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :