Решение по дело №832/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 988
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20225300500832
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение от 20.12.2021г., постановено по гр. д. № 847 по описа за 2019г. на
Асеновградски районен съд, IV гр. с., се разваля сключения между С. КР. Т., ЕГН
********** и Б. И. Т., ЕГН **********, договор за делба от 26.03.2022г. на нотариус Б.,
вписан с Акт № 203, том II, рег. № 855/2002г. на СВ А. в частта, с която Б. И. Т. и
наследодателката му Б. Т. са прехвърлили на С. КР. Т. от гр. А., ул. „*****, 1/3 ид. част от
362 кв. м., съставляващи част от парцел III-5440 по КК на Асеновград, които понастоящем са
заснети като ПИ с КИ 00702.511.** по КК на гр. А..С решението се осъжда Б. ИВ. Т., ЕГН
********** да заплати на С. КР. Т., ЕГН ********** сумата от 4000 лева, представляваща
стойността на 1/3 ид. ч. от парцел I-5440 в кв. 36 по плана на гр. А., която част ищецът е
прехвърлил валидно при делбата, сумата от 3614 лева – платени разноски по воденото
срещу ищеца гр. д. № 2255/2011г. на АРС във всички съдебни инстанции, като отхвърля
иска до пълния предявен размер от 3667, 23 лева, както и сумата от 662, 56 лева,
съставляващи 1/3 ид. ч. от разходите за поставяне на ограда около същия имот, отхвърля и
иска за осъждане на ответника да заплати сумата от 4600 лева, представляваща разликата
между стойността на 1/3 ид. ч. от имота на ищеца към момента на сключване на договора за
доброволна делба и предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на
исковете.Осъжда Б. И. Т., ЕГН ********** да заплати на С. КР. Т., ЕГН **********
разноски по производството в размер на 1082, 84 лева.Осъжда С. КР. Т., ЕГН ********** да
заплати на Б. И. Т., ЕГН ********** разноски по производство в размер на 400 лева.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 7886/24.03.2022г. от адв. А.П.,
като пълномощник на Б. ИВ. Т., ЕГН ********** в уважителните му части, като се твърди
че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно.Излагат се доводи, че не били
1
налице условията на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора.Оспорва се като неправилен
извода на решаващия съд, че жалбоподателят и неговата майка не са били собственици на
имота, който са прехвърлили на С.Т..Не била доказана и идентичността между парцел III-
5440, кв. 36 по плана на гр. А., ПИ 00702.51* по КК на гр. А. и ПИ 00702.5* по КК на
А*.Счита се за недопустимо разваляне на договор за делба само по отношение на част от
имот.Неправилно бил определен и размера на присъденото обезщетение, тъй като били
изготвяни пазарни оценки за целите парцели, поставени в дял на страните.Не били налице и
условията на чл. 189 от ЗЗД, тъй като продадената вещ не принадлежала изцяло на трето
лице и разноските по делата на били такива, предвидени в чл. 189 от ЗЗД.Обосновава се, че
жалбоподателят не е бил страна по производствата, нито е бил конституиран като
необходим другар и помагач.Моли се за отмяна на решението в обжалваните части, вместо
което да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият чрез пълномощника си адв. Д.
оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна
по подробно изложени съображения.Претендира разноски за въззивното производство.
В срок е постъпила и насрещна въззивна жалба от адв. Д., като пълномощник на С. КР.
Т. срещу първоинстанционното решение в отхвърлителните му части.Оспорва се като
необоснован извода на районния съд, че доказателство за това каква сума е платена от
ищеца за изграждане на оградата, са само показанията на св. Т..Излагат се доводи за
основателност на претенцията за сумата от 662, 56 лева.Излагат се и доводи за
основателност на претенцията за обезщетение от разликата в цените на имота.Като
неправилно се оспорва решението и в частта, с която не е присъдена законна лихва върху
уважената част от претенциите, както и в частта за разноските.Моли се за отмяна на
решението в обжалваните части, вместо което да се постанови решение, с което да се
присъдят претендираните суми и направените разноски за двете инстанции.
По насрещната въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от другата страна.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид
доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, от надлежни
страни, с правен интерес от обжалване и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на договор за договор за доброволна делба от
26.03.2022г., рег. № 942/2002г. на нотариус К. Б. до размера на 1/3 ид. част от имот,
съставляващ 362 кв. м. от парцел III – 5440 в кв. 36 по плана на А., от който ищецът бил
съдебно отстранен, както искове чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 667, 23 лева, включваща 3004, 67 лева направени разноски по гр. д. №
2255/2011г. по описа на АРС за всички съдебни инстанции и изп. дело № 30/2015г. на ДСИ
при АРС; сумата от 662, 56 лева, съставляваща 1/3 част от разходите за поставяне на ограда
около процесния имот; иск по чл. 57 от ЗЗД за сумата от 4000 лева, представляваща
стойността на 1/3 част от парцел I – 5440 в кв. 36 по плана на А., който ищецът прехвърлил
валидно на ответника при делбата и който той не можел да му върне поради разпореждане с
имота, както и по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 4600 лева, представляваща разликата между
стойността на 1/3 ид. част от имота към момента на сключване на договора за доброволна
делба и настоящия момент, ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата
на предявяване на исковете.
2
В исковата молба, предявена пред районния съд, ищецът С. К. Т. твърди, че с
ответника Б. ИВ. Т. са чичо и племенник, част от наследниците по закон на родителите му –
К И Т., починал на 04.03.1976г. и Д И Т., починала на 03.03.**.Двамата имали освен него
още 2 деца – брат му И. К. Т., починал на 15.12.1984г. и оставил за наследници сина си –
ответник по делото и съпругата Б. Т. Т., починала на 28.04.2016г.От кръга на наследниците
по закон била и сестрата на ищеца – К. К. П., починала на 17.06.2013г. и оставила за свои
наследници: Л. В. Л. и децата на починалия й син Д. П. – Е. Д. П. и В. Д. П..След влизане в
сила на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на К. И. Т., с решение № 3470/27.10.1996г. по пр.
вх. № 3470/02.06.1992г. на ПК Асеновград, било възстановено правото на собственост в
стари реални граници върху нива от 1, 440 дка в землището на А., м. „Ч***“, за който имот
било отразено, че е заснет с пл. № 2454 по плана от 1951г. и се намирал в регулацията на
града.За този имот наследниците се снабдили с нот. акт за собственост № 78, том I, рег. №
513, нот. дело № 156/1998г. на нотариус К. Б..В документа за собственост имота бил
индивидуализиран като „част от имот 5440 – незастроен, находящ се в парцел IV – спортен
комплекс, състоящ се от 1319 кв. м., в м. „Ч****“ по плана на А.“, като били посочени и
правата на съсобствеността съобразно наследяването.За този имот били отредени три
парцела в кв. 36 по плана на А. – I – 5440 с площ от 371 кв. м., II – 5440 с площ от 375 кв. м.
и III – 5440 с площ 375 кв. м., които поделили с договор за доброволна делба от 26.03.2022г.,
рег. № 942/2002г. на нотариус К. Б., като в дял на ищеца бил поставен последният парцел, в
дял на ответника и майка му бил поставен първия парцел, а на сестра му втория парцел.По
одобрената със заповед № 300-5-52 от 08.07.2004г. на изп. директор на АК кадастрална
карта на А., имотите били заснети с КИ 00702.511.**, КИ 00702.511.** и с КИ 00702.511.*
процесният имот.Ищецът се снабдил с необходимите строителни книжа за поставянето на
телена ограда в имота, като заплатил 400 лева за конструктивно становище и 25 лева за
строително разрешение, а за поставянето на оградата заплатил за труд и материали на фирма
„З** – **“ ООД, Асеновград, сумата 1562, 69 лева.През 2010 – 2011г. наследниците на В. И.
Д. започнали да водят дела срещу него и срещу Община Асеновград, по които се
установило, че в голямата си част от 362 кв. м. поставеният в него дял имот КИ
00702.511.*** обхващал терен от земеделски имот на техния наследодател – част от бивш
имот пл. № 2453 по кад. план на Асеновград 1958-59г., съотв. част от имот пл. № 5488 по
кад. план на града от 2001г.Поради това срещу него било образувано гр. д. № 2255/2011г. по
описа на АРС по предявен отрицателен установителен иск, че не е собственик на 362 кв. м.
от имота, който получил при делбата.Това дело приключило с решение № 38/18.02.2015г. по
к. гр. д. № 5208 по описа за 2014г. на ВКС, I г. о., с което било признато по отношение на
него, че не е собственик на спорния имот.След постановяване на решението процесната част
от имота била заснета като ПИ с КИ 00702.511.* по КККР на Асеновград, отреден за
наследниците на В. Д. и разпореден от тях незабавно.Бил осъден да заплати разноски на
ищците по воденото дело в размер на 2790 лева за трите съдебни инстанции, а неговите
разноски само за адвокатски хонорари били в размер на 5400 лева.Сънаследниците му
знаели за делото и дори Л. Л. свидетелствала за установяване на упражняваната от него
фактическа власт, което възражение не било уважено.За присъдените разноски в размер на
2790 лева било образувано изп. дело № 20155310400030 по описа на ДСИ при АРС, по което
погасил общо 3614 лева, включващи и разноските по изпълнителното дело.Така разноските
му възлизали общо на 9014 лева.Освен това направил и такива за ограждане на имота, което
имало пряко отношение и към съдебния спор с оглед установяване на фактическата власт
върху целия имот.Общо разноските за телената ограда възлизали на 1987, 69 лева, в т. ч. за
изготвяне на конструктивно становище 400 лева, за разрешение за строеж 25 лева и за
поставяне на оградата – 1562, 68 лева.Впоследствие по негови молби до съответните служби
на Община Асеновград, бил отреден за възстановения им имот „част от имот пл. № 5440“ по
плана на Асеновград и ПИ с КИ 00702.511** по КККР на Асеновград с площ 631 кв. м. –
неурегулиран, разположен югоизточно от регулираните имоти, получени при делбата от
3
сънаследниците му.Тъй като само той останал реално без наследствен имот, поканил
сънаследниците си да му прехвърлят своите идеални части от този имот, който бил записан
пак на наследниците на К. Т..Наследниците на сестра му откликнали на молбата му, като му
прехвърлили 1/3 ид. част от този имот с нот. акт № 28, том I, рег. № 27 от 2018г., а до
ответника изпратил нотариална покана, при което той изявил претенция да му заплати
15 000 лева за неговата 1/3 ид. ч., каквато сума ищецът не счита, че му дължал, след като той
вече е получил наследствен имот.Тези обстоятелства пораждали правия му интерес от
предявяване на исковете.
Районният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 189, чл. 87, чл. 45 и чл. 59 от
ЗЗД, като по главния иск е приел, че са налице основанията за разваляне на процесния
договор за доброволна делба до размера на 1/3 ид. част от 362 кв. м., съставляващи част от
парцел III-5440 по КК на Асеновград.
Настоящият състав на съда намира, че районният съд се е произнесъл по нередовна
искова молба, което е довело и до постановяване на недопустимо решение.
Делбата е акт, уговорен от всички съсобственици или издаден от съда при участието на
всички съсобственици, по силата на който съществуващата между тях съсобственост се
прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти,
представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо
притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните съсобственици, съразмерно
с досегашните им дялове.С договора за доброволна делба състоянието на съсобственост се
ликвидира по общо съгласие на всички съсобственици, като за постигане на тази цел
същият следва да бъде сключен между всички лица, които са съсобственици на делбените
вещи.Неучастието на някой от съсобствениците при сключването на договора води до
неговата недействителност – арг. от чл. 75, ал. 2 от ЗН.В производството по съдебна делба
съсобствениците са задължителни необходими другари – т. 12, б. „д“ от постановление № 1
от 1985г. на Пленума на ВС.
Предвид изложените по-горе характерни особености на делбата е недопустимо
договорът за доброволна делба да бъде развален само за един или за част от делбените имоти
и само по отношение на част от съсобствениците.
С Тълкувателно решение № 1/02.07.2021г. по т. д. № 1/2019г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот не се
разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу
приобритателя на имота и иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е допустим.Съгласно дадените
разяснения в тълкувателния акт, развалянето на договора е право на кредитора на
неизпълненото задължение поради причини, за които длъжникът отговаря и поради това то
е винаги алтернатива на другите способи за защита на кредитора при неизпълнение по чл. 79
от ЗЗД – искане за реално изпълнение с мораторно обезщетение /неустойка за забава/,
искане за компенсаторно обезщетение /компенсаторна неустойка/, съотв. намаляване на
насрещната престация или престиране на друга вещ /даване вместо изпълнение/.Когато с
договора се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права върху недвижим имот,
неговото разваляне става само по съдебен ред – чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.Прието е, че и при
евентуална и при реализирана евикция, купувачът може да предяви иск за разваляне на
договора за продажба по съдебен ред, а договорът за прехвърляне на вещни права върху
чужд недвижим имот, нито когато вещното право принадлежи изцяло на трето лице, нито
когато част от вещта принадлежи на трето лице, които са противопоставими на купувача, не
се прекратява по право след влизане в сила на съдебното решение за отстраняване на
купувача от имота.
В случая, без наличието на надлежно предявен иск за разваляне на целия договор за
доброволна делба по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, насочен срещу всички надлежно легитимирани
страни по договора /задължителни необходими другари/, ищецът е претендирал
4
последиците от развален договор за доброволна делба на три съсобствени имота, вкл. е
претендирал заплащане на равностойността на 1/3 ид. ч. от парцел I-5440 в кв. 36 по плана
на гр. Асеновград, по отношение на който имот не е искано разваляне на договора.Поради
това решението, с което районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, като е
развалил процесния договор за доброволна делба само по отношение на един от делбените
имоти и е присъдил обезщетения за претърпени вреди в резултат на съдебно отстранение от
този имот, е недопустимо /в този см. решение № 67 от 23.06.2022г. на ВКС по гр. д. №
1297/2018г., IV г. о./.
Съгласно задължителните разяснения в т. 5 на Тълкувателно решение № 182013г. по
тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК въззиният съд, макар и такъв по същество, не може да
поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана
надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните
положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск и при нейната
липса производството и постановеното по него решение са недопустими.Законът не
предвижда изключения от общото правило, че при недопустимост на първоинстанционното
решение същото се обезсилва, а ако е разгледан непредявен иск, делото се връща на първата
интстанция за произнасяне по предявения иск /чл. 270, ал.3, изр. 3 от ГПК/.
Предвид гореизложеното обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
обезсилено и делото да се върне на районен съд за ново разглеждане след отстраняване
нередовностите на исковата молба, като в случай че се поддържа иск за разваляне на
процесния договор за доброволна делба и се претендират последиците от развалянето му,
същият следва да бъде насочен и по делото следва да участват всички съделители.
Предвид изхода на производството пред настоящата инстанция и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски не следва да бъдат присъждани.Такива следва
да бъдат присъдени при новото разглеждане по същество.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 20.12.2021г. на Асеновградски районен съд, ІV гр. с.,
постановено по гр. д. № 847 по описа за 2019г. на същия съд.
Връща делото на районен съд Асеновград за разглеждане от друг съдебен състав при
съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящето решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5