Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „АТС УЪРКФОРС РЕКУЙТМЪНТ“ EООД-Варна, ЕИК **, представлявано от управителя А. М. Р.-В., чрез пълномощника й адв.М. Д. от АК-Варна, против решение № 342/14.03.2024г по АНД №4044/2023г по описа на ВРС, 15-ти с-в, с което е изменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП № 03-2300331/03.05.2023г, като е намален размерът на наложената за нарушение по чл.32 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (наричана на краткост Наредбата) на дружеството на осн.чл.85 ал.4 вр.чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта Имуществена санкция - [рег. номер]. [рег. номер]. Релевирани са основанията по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, като са развити съображения в подкрепа на всяко от твърденията. Конкретно се поддържа, че деянието не е осъществено от обективна страна, тъй като е практически невъзможно на посочената в НП дата - 05.03.2023г, наказаното дружество да бездейства в свой офис, а пък и лицето В. М. не е бил на същата дата нито в гр.Варна, нито в офис на дружеството, и е недопустимо този факт да се вменява във вина на дружеството; отделно от това съдът е приел, че на лицето все пак е предоставен индивидуален трудов договор, но в Нидерландия, без да сочи дата, на която това е станало. С тези съображения се настоява за отмяна на решението и отмяна на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание адв.Д. поддържа жалбата на сочените в нея основания; не прави искания за присъждане на разноски.

Касационният ответник чрез процесуалния си представител ю.к.Н. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява решението на ВРС да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Идентично е становището и на участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна.

 

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

 

Анализирайки в съвкупност приобщените в хода на съдебното следствие пред него гласни и писмени доказателства, районният съд приел за установено от фактическа страна, че на 13.03.2023г. в ДИТ-Варна постъпил сигнал от свид.В. М. за нарушения на трудовото законодателство от страна на „АТС УЪРКФОРС РЕКУЙТМЪНТ“ ЕООД, във връзка с който служители на ДИТ- Варна, в това число и свид.М.-Ж., извършили проверка на дейността на дружеството. Установено било, че „АТС УЪРКФОРС РЕКРУЙТМЪНТ“ ЕООД, в качеството на посредник по наемане на работа в чужбина, отговарящо на условията на чл.27 ал.2 т.2 от ЗНЗ, като юридическо лице, регистрирано по българското законодателство и притежаващо Удостоверение за регистрация № 2538/22.05.2018 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, е извършило посредническа дейност и услуги по наемане на работа, включваща насочване и подпомагане за започване на работа в чужбина на търсещото работа лице В. И. М., [ЕГН], при чуждия работодател „ALERTEC UIZENDBUREAU“, Нидерландия, в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността, тъй като не е предоставило на търсещото работа лице В. И. М. преди заминаването му от Република България за работа в Нидерландия при чуждия работодател като „покривен работник“, устроен на работа на 06.03.2023г, подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа. На търсещото работа лице била предоставена типова бланка на „Временен трудов договор Фаза 1/2 с клауза за агенция (в съответствие с член 7:691 от Холандския граждански кодекс)“, в която липсвало името на работодателя и не била подписана от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа. След пристигането на г-н М. в Нидерландия му бил предоставен подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя „ALERTEC UIZENDBUREAU“, Нидерландия – след като свид. М. бил напуснал България на 04.03.2023г. За така установеното нарушение, квалифицирано по чл.32 ал.1 от Наредбата, прието за извършено на 05.03.2023г в офиса на дружеството в гр.Варна, на 13.04.2023г компетентното длъжностни лице съставила срещу дружеството АУАН, поставящ началото на настоящото АНП.

При личното предявяване на акта на управителя на дружеството, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили възражения. Въз основа на акта е издадено и НП, с което при идентични фактически констатации и правна квалификация на нарушението, АНО наложил на дружеството имуществена санкция в размер [рег. номер]. на осн.чл.81 ал.2 от ЗНЗ.

При тази фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидените за това процесуални срокове; при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, в подкрепа на което е изложил подробни съображения; приел е, че нарушението е обективно съставомерно с оглед неоспореното качество „посредник“ на дружеството; че същото е правилно квалифицирано по чл.32 ал.1 от Наредбата, вменяваща задължение на посредника да предостави на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език; описано е в пълнота от фактическа и правна страна в АУАН и в НП; като за него правилно е приложена санкционната норма на чл.81 ал.2 от ЗНЗ, според която на ЮЛ, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността се налага имуществена санкция в размер [рег. номер]. [рег. номер].; по отношение размера на наложената от АНО санкция ВРС изложил съображения, че определянето й в специалния максимум на закона не е съответно на тежестта на нарушението и данните за обществената опасност на нарушителя, поради което, отчитайки превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства, редуцирал санкцията до специалния минимум [рег. номер]. с аргумент, че тя е адекватна да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Всички възражения на касаторите са съответно неоснователни.

Основното възражение в касационната жалба – това за неправилно тълкуване и прилагане на съответните текстове на ЗНЗ и Наредбата, респ. за липса на извършено от страна на дружеството нарушение, е идентично с това във въззивната жалба, то е обсъдено от предходния съдебен състав, който мотивирано го е отхвърлил с аргументи, които настоящият състав споделя изцяло и счита за ненужно да преповтаря.

Касационният състав не споделя и довода на касатора, че възприетата от ВРС фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. От една страна при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при събирането и анализа на доказателствата по делото, касационната инстанция е обвързана с неговите фактически констатации съгл. императивната разпоредба на чл.220 от АПК, защото това е инстанция по правото, а не по фактите. От друга страна макар да твърди горецитираното несъответствие, касаторът не го конкретизира и не ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, че събитията са се развили по различен от описания в НП и възприет с проверяваното решение на ВРС начин. Напротив – предходният съдебен състав е разгледал и обсъдил в съвкупност събраните пред него релевантни доказателства, достигайки до обоснован извод за кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на осъщественото от дружеството-посредник административно нарушение.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл.32 ал.1 от Наредбата, посредникът е длъжен да предостави на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или упълномощено от него лице да подписва индивидуални договора за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето.

Горната нормативна уредба и събраните по делото доказателства (Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 27.02.2023г между В. И. М. и „АТС Уъркфорс Рекруитмънт“ ЕООД, временен трудов договор фаза  с клауза за агенция (в съответские с член 7:691 от Холандския граждански кодекс) между работодател Alertec Uitzendbureau и служител В. М.), безспорно водят до извода за осъществяване на вмененото на дружеството нарушение. Неоснователно е възражението относно възприетата от АНО и от предходния съдебен състав дата на извършване на нарушението – с текста на чл.32 ал.1 от Наредбата е въведено изрично изискване за наличието на двустранно подписан индивидуален трудов договор, заедно с превод на български език, които да бъдат връчени от посредника на лицето преди заминаването му на работа в другата страна-членка. Видно от данните по делото и показанията на свид.М., същият е напуснал РБългария на 04.03.2023 г. Именно до тази дата, в офиса на дружеството в гр. Варна, е следвало на М. да бъде връчено копие на български език от двустранно подписан индивидуален трудов договор. Тъй като това задължение безспорно не е изпълнено от посредника в случая, АНО и ВРС законосъобразно са приели, че нарушението е извършено на следващия ден 05.03.2023г., в седалището на дружеството в гр. Варна, [улица], ***, където е било дължимо съответното действие. Предоставената на М. в последствие - на 06.03.2023г., и то извън територията на РБ, типова бланка на „Временен трудов договор Фаза 1/2 с клауза за агенция (в съответствие с член 7:691 от Холандския граждански кодекс), в която при това не фигурирало името на работодателя, съотв. същата не била подписана от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, не е в състояние да заличи бездействието на наказаното дружество и осъщественото от него нарушение.

Целта, която законодателят преследва с изискването за подписан от работодателя индивидуален договор за наемане на работа, връчен на лицето преди напускането на РБ, е да осигури възможност за информираност на лицата, които търсят работа в чужбина за условията и реда, при които ще бъдат наети на работа, за да могат своевременно и адекватно да защитят своите права и законни интереси пред чуждестранния работодател в случай, че бъдат нарушени. По тази причина е и изискването същият да е преведен на български език. Поради това със самото изпращане на лицето в чужбина без изобщо да е подписан такъв договор в случая изпълва обективния състав на нарушението по чл.32 ал.1 от Наредбата.

В този смисъл касационният съд преценява като неоснователно възражението за липса на нарушение в конкретния казус. Същото е осъществено чрез бездействие и е формално, поради което въпросът дали от него са настъпили каквито и да е вреди е ирелевантен за съставомерността му, съотв. липсата им не може да обоснове маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд е редуцирал наложената от АНО имуществена санкция до справедливия специален минимум по приложимия текст, съобразно критериите по чл.27 ал. 2 от ЗАНН.

В заключение на изложеното – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци, съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и справедливост на проверяваното решение, което налага оставянето му в сила.

При този изход на спора претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в минималния размер от 80 лв. по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342/14.03.2024г по АНД №4044/2023г по описа на ВРС, 15-ти с-в, с което е изменено издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП № 03-2300331/03.05.2023г, като е намален размера на наложената за нарушение по чл.32 ал.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (наричана на краткост Наредбата) на „АТС УЪРКФОРС РЕКУЙТМЪНТ” ЕООД - Варна, ЕИК ***, на осн.чл.85 ал.4 вр.чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта Имуществена санкция - [рег. номер]. [рег. номер].

ОСЪЖДА „АТС УЪРКФОРС РЕКУЙТМЪНТ” ЕООД - Варна, ЕИК ****, представлявано от управителя А. М. Р.-В., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.