Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Стара Загора, 01.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Петко Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА к.а.н. дело № 229 по описа за
2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Районна потребителна кооперация /РПК/ Гурково със
седалище и адрес на управление гр.Гурково, бул. „Княз Александър Батенберг” № 3
чрез пълномощника адвокат И. С. И. против Решение № 260101 от 11.03.2021г.,
постановено по АНД № 65/ 2021г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 24-002823 от 21.12.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и
допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е
обсъдил възраженията му против издаденото НП
и постановеният акт е немотивиран. Счита, че в нарушение на закона за
идентични по вид административни нарушения в качеството му на работодател са
дадени предписания, за неизпълнението на които са издадени множество актове за
установяване на административни нарушения с една и съща правна квалификация.
Твърди, че дадените предписания съставляват един административен акт и
съответно неизпълнението на предписанията на контролния орган представлява едно
съставомерно деяние, за което се следва налагането на една административни
санкция. Намира за приложима в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед
спецификата на деянието и условията, при които е извършено. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови
друго, с което обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
“Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Мутафова в представено писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че решението на Старозагорския районен съд е обосновано, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък
е НП № 24-002823 от 21.12.2021г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с
което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 24-002823 от 03.12.2020г. на РПК Гурково гр.Гурково, в качеството му
на работодател, на основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лв., за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазването
на трудовото законодателство на 03.12.2020г. по представени документи е
установено, че РПК Гурково, в качеството му на работодател не е изпълнила в
определения срок до 02.11.2020г. задължително предписание, дадено от контролен
орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с Протокол за извършена
проверка № ПР2028208/ 30.09.2020г.,
връчен на 06.10.2020г, да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа от Й.К.Д.за м.февруари 2020г в размер на 675.10лв – чиста
сума за получаване, със срок за изпълнение 02.11.2020г.
Казанлъшкият районен съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като
наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание
на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна
страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението
писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и
несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и извършването
на вмененото на РПК Гурково нарушение - неизпълнение от работодателя на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, което правилно
е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ. По
съображения за липса на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН е потвърдил НП с
наложено наказание в минимален размер.
Решението е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Неоснователно е
формулираното в касационната жалба оплакване, че за идентични по вид
административни нарушения на работодателя РПК Гурково са дадени предписания, за
неизпълнението на които са издадени множество актове за установяване на
административни нарушения с една и съща правна квалификация. Твърди се, че
дадените предписания съставляват един административен акт и съответно неизпълнението
на предписанията на контролния орган представлява едно съставомерно деяние, за
което се следва налагането на една административна санкция. По делото липсват
каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че за неизпълнението на
идентични по съдържание предписания на контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, са съставени десет акта за установяване на
административни нарушения респективно че за едно и също нарушение са наложени десет
административни санкции. Противно на твърдяното от касатора, всяко дадено
задължително предписание на работодателя по чл.404, ал.1, т.1 от КТ, независимо
от начина на неговото обективиране – в отделен документ или в един документ
заедно с други предписания, представлява отделна принудителна административна
мярка – в случая по отношение на различни субекти, за различен период и
различни дължими Адресатът на предписанията е разполагал с възможност да ги
оспори, но след като не се е възползвал от нея, те са влезли в сила. Съответно
неизпълнението на всяко от дадените предписания представлява отделно
съставомерно бездействие, квалифицирано като административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ и основание за налагане на административна санкция. В този
смисъл обстоятелството, че работодателят не е изпълнил и други дадени от
контролните органи на Дирекция “Инспекция по труда” задължителни предписания по
чл.404, ал.1, т.1 от КТ за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото
законодателство, не е основание за налагане на обща административна санкция за
всички неизпълнени предписания.
В случая фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е
доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка, РПК
Гурково, в качеството на работодател, не
е изпълнило задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ - да
изплати на Й.К.Д.уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м.февруари
2020г в размер на 675.10лв – чиста сума за получаване, със срок за изпълнение
02.11.2020г /т. 11 от Протокол за извършена проверка № ПР2028208/ 30.09.2020г/. Това релевира
съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по
административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда и с
наложено наказание в минималния предвиден в закона размер.
Съдът е извършил
цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното НП, като
въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е
издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като
недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в
изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в
подкрепа на подадената жалба. Напълно се споделя становището на съда, че
случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
другите нарушения от този вид доколкото от санкционираното лице, чиято е доказателствената
тежест, не се сочат никакви доказателства за обратното.
При формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния
съд, съответно не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при
разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.
С
оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдяните касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено
в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в
сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260101 от 11.03.2021г., постановено по АНД № 65/ 2021г. по описа на Районен съд
Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.