РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 14.01.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,първи граждански състав , в публично съдебно
заседание на десети януари , през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
При секретаря И.Ц. и в
присъствието на
Прокурора................., като разгледа докладваното от
Съдията Данчев в.гр.д.№564/2018г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
Въззивно обжалване.
С Решение №95/ 03.05.2018 г. ,постановено по гр.д.№ 839/ 2017
г. Районен съд-Левски ОТХВЪРЛЯ
предявения от „***” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. С.
ул. „***” №***, представлявано от управителя Г.Н.Н., против Р.Н.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 2365.30 лв., получени без
правно основание, представляващи сбор от недължимо платени арендни вноски за
периода 2011/2012 стопанска година, до 2014/2015 стопанска година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2017 г. – датата на завеждане
на делото до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Със същото решение ОТХВЪРЛЯ
и предявения от „***” ООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „***” №***, представлявано от
управителя Г.Н.Н., против Е.Н.Б. ЕГН**********,
с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 3681.60 лв., получени без
правно основание, представляващи сбор от недължимо платени арендни вноски за
периода 2011/2012 стопанска година, до 2014/2015 стопанска година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2017 г. – датата на завеждане
на делото до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „***”
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „***” №***,
представлявано от управителя Г.Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.Д. , ЕГН **********, с
адрес: *** и Е.Н.Б. ЕГН**********, с адрес: ***, направените разноски по делото
в размер на 940.00 лв.
Това решение е връчено
на„***” ООД, ЕИК:*** на 01.06.2018 г.
,чрез пълномощника адв.Б..
На 13.06.2018 г. е
постъпила въззивна жалба от „***” ООД, ЕИК:***
срещу решението на ЛРС. С оглeд
на това въззивната жалба се явява подадена
в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. по сметка на
ПлОС.
Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането. Подписана е от пълномощника на жалбоподателя –адв.Н.Б.. Представен е бил препис от жалбата за
връчване на другата страна по делото, който е бил надлежно връчен , чрез пълномощника на
въззиваемите – адв. С.Т..
С въззивната жалба
не са направени нови доказателствени искания.
В жалбата са
развити следните конкретни оплаквания срещу обжалваното решение на РС-Левски :
1.сочи се ,че РС-Левски бил приел ,“ че договора за аренда
бил устно изменян всяка година между страните ..“ и че това според жалбоподателя противоречало на влязлото в
сила решение по гр.д.№ 783/ 2017 г. на СвРС в което със сила на присъдено нещо
било прието за установено между страните ,че арендното плащане за процесните
имоти не е изменяно от момента на сключване на договорите и към датата на постановяване на решението през 2017 г.е
било 16 лв./ дка.
2.факта,че процесните договори за аренда не били изменяни от
момента на тяхното сключване бил признат от ответника по насрещния иск в
неговата искова молба до СвРС по посоченото гр.д.№ 783/ 2017г.
3.че страните по арендния договор не са постигнали помежду си
съгласие за съществените признаци на изменението на договора – срок , арендно
плащане и др. В т.вр. е развито оплакването ,че РС-Левски е направил неправилна
преценка на събраните по делото доказателства ,като придал на представените РКО значение на анекс към арендния договор.
4. развито е оплакване ,че РС-Левски е нарушил диспозитивното
начало в процеса и принципа за равенство на страните ,като служебно е навел
доводи в полза на ответника по иска ,каквито не били наведени от самия ответник.
5.развито е и оплакване за необсъждане от РС-Левски на
възражението на ответника ,че с надплатените суми ищецът „***“ООД бил изпълнил
свой нравствен дълг към ответника .Неправилно освен това РС-Левски бил обсъждал
експертизата по делото ,която установява само посоката на движение на средното
рентно плащане за региона ,което не обвързва автоматично страните по арендния
договор.
6.счита се че е неприложима нормата на чл. 293 от ТЗ на която
се е позовал РС-Левски предвид липсата
изобщо на съглашение в писмена форма ,което да бъде ценено .
Срещу въззивната
жалба е постъпил писмен отговор от противната страна по делото-Е.Б. и Р.Д. ,чрез пълномощника им адв.С. Т. .Според този отговор обжалваното решение
на РС-Левски е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Плевенски окръжен съд, като разгледа въззивната жалба по реда на чл.
268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си
според чл. 269 от ГПК и съобразно
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира ,че РС-Левски е постановил
едно валидно и допустимо , а по съществото на спора като краен изход, и правилно решение, което следва да бъде потвърдено,макар и по
различни мотиви от изложените от РС-Левски.
Плевенски окръжен съд констатира ,че първоинстанционният
съд е приел, че „.арендаторът
се е съгласил без да е била необходима писмена форма за изменение на
договора за аренда ,доброволно да плаща арендните възнаграждения и че е налице
взаимно съгласие между страните по
отношение на пазарния размер на рентата , а арендодателят е приемал и не е
възразил относно размера на полученото плащане “ .
Тази констатация в решението на РС-Левски е само
частично вярна що се отнася до наличието на постигнато взаимно съгласие между
страните по арендния договор за увеличаване размера на дължимото арендно
плащане за всяка следваща стопанска година ,но не е вярна по отношение на
формата в която е изразено това взаимно съгласие . Самият РС-Левски изрично обсъжда в мотивите на решението си и се позовава на подписването от двете страни
по договора на разходните документи /РКО/
за изплатената за отделните стопански години рента ,които безспорно са писмени
доказателства ,но не стига до логичния извод ,че тези писмени доказателства
всъщност представляват писмена форма на
постигнато от страните по договора съгласие за изменение на договора за аренда
от гл.т. на чл. 293 , ал. 3 във вр. с ал.1 от ТЗ . Безспорно е,
че договорът за аренда е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ ,доколкото е сключена от „*** „ООД във връзка с упражняваното от това
дружество занятие , а така също е безспорно ,че разпоредбите за търговските
сделки следва да намерят приложение и за другата страна по договора за аренда
на осн. чл. 287 от ТЗ.При това следва да се отбележи изрично ,че не е налице
някакво противоречие на чл. 293 от ТЗ с норма от Закона за аренда в земеделието
,доколкото в последния закон няма такава изрична норма ,която да урежда
хипотезата на чл. 293 от ТЗ и която норма от ЗАЗ да изключва приложението на чл. 293 от ТЗ по силата на правилото, че
специалната норма изключва прилагането
на общата норма.
Напротив ,нормата
на чл. 293 , ал.3 от ТЗ следва да намери приложение и към арендния договор и неговото
изменение. Чл. 293 , ал.1 от ТЗ предвижда ,че за действителността на търговска
сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите предвидени със
закон. Именно такава форма / писмена с нотариално удостоверяване на подписите
на страните / е предвидена в специалния закон за аренда в земеделието за
сключването на договорите за аренда ,както и за споразуменията за тяхното
изменение или прекратяване – чл. 3 ал.1
от ЗАЗ. Тъй като ЗАЗ не съдържа изрична норма как следва да се уреди въпроса в
случай на опорочаване на предвидената в чл. 3 , ал.1 от ЗАЗ форма ,то именно в
такъв случай намира приложение чл. 293 , ал. 3 във вр. с ал. 1 от ТЗ ,според която страната не може да се
позовава на нищожността , ако от поведението и може да се заключи ,че не е
оспорвала действителността на изявлението. В конкретния случай изявлението
на „*** „ ООД е направено в писмена форма , обективирано е в представените от
самия ищец „*** „ ООД РКО за изплатена
рента,както и банкови платежни нареждания,изходящи от „ *** „ООД в които също
така е посочено изрично ,че се касае за изплащане на „рента Белене“ за
съответната стопанска година в полза на Е.Б. и
на Р. Д..
И
двата вида документи –РКО и платежните нареждания изхождат от търговеца „***“
ООД и удостоверяват в писмена форма
негово изявление ,касаещо арендното плащане по
процесния аренден договор.Вярно е ,че тази
писмена форма е опорочена ,тъй като не съдържа нотариално удостоверяване на
подписа на страната ,направила изявлението ,но именно поради приложението на
чл. 293 , ал.3 от ТЗ съдът приема ,че цялото поведение на „*** „ ООД следващо издаването на посочените платежни
документи дава основание да се направи
извод ,че „***“ООД не е оспорвало действителността на това свое изявление. Както
се вижда от посочените платежни
документи , те са датирани , както следва:
-РКО № 167 / 24.01.2013
г. за плащане на рента за 2012г. ;РКО
№809/ 05.12.2013 г. за плащане на рента 12/13 г. ;РКО№424/ 18.07.2013г. ;РКО №
544/22.11.2013 г. ; платежно нареждане от 13.-11.2014 г. за плащане на „рента
Белене 2013-2014г.“ ; друго платежно нареждане от 18.11.2015г. за плащане на
„рента Белене за 2014-2015г.“ ; платежно нареждане от 08.12.2014 г. за плащане на „рента Белене 2013-2014г.“и друго
платежно нареждане от 18.11.2015 г. за плащане на рента Белене 2014-2015г.
/документите са за лицата Е.Б. и Р. Д. /.
По делото няма други данни за каквото и да било оспорване от страна на „***„ООД
на действителността на тези негови
волеизявления , направени в писмена форма
преди отправянето на адвокатската покана от адв.Б. до Ч.А. за връщане на
погрешно преведените суми в размер на
общо 6 735,58 лв. за двете
арендодателки, която покана е датирана от 16.08.2017г. и макар да няма
доказателства кога е връчена на ответниците по иска ,то не е спорно ,че е
получена от тях след като те са отправили писмен
отговор/наречен становище / на тази
същата покана,който отговор впрочем е
представен също от ищеца ,чрез
пълномощника му адв.Б..
Нещо повече ,вещото лице по делото В.Ч. –К. е посочила ,че сумите на платената рента при
изплащането и са били осчетоводени по счетоводна сметка 602 Разходи
за външни услуги в партида –наем земеделска земя . Ако търговецът“***“ ООД беше положил
дължимата грижа за собствените си работи ,той би следвало своевременно да
установи евентуално допусната от него грешка при изплащане на процесните
суми и да реагира на това своевременно
,като тази реакция би следвало да намери своето
документално отражение в
счетоводството на ищеца или в изрична покана до арендодателя за връщане на
надплатените суми , ако те действително бяха надплатени по грешка.Това обаче не
е станало своевременно нито при самото изплащане на рентата за всяка стопанска
година за целия период от 2011 – 2015г.
, нито при съответното осчетоводяване на
РКО и банковите платежни нареждания, а се твърди ,че е станало едва през 2017г.
Тезата на ищеца за допусната от счетоводителя
или лицето ,което изплаща сумите техническа грешка противоречи дори на
правилата на елементарната
логика,доколкото грешката представлява поначало
едно изключение от общото
правило по което се процедира ,докато в случая т.н. „грешка „ фактически се е превърнала в правило за
действие, а именно всяка следваща стопанска година да се увеличава размера на
рентното плащане за арендованата земя,така както това е проследено на л. 7 от
експертното заключение по делото / л. 68 от делото на РС /. Докато за ищеца е
невъзможно да обясни логично как е допусната твърдяната от него техническа
грешка при голям брой плащания на рента и посредством какви грешни изчисления е
формиран точно изплатеният на арендодателя размер на рентата ,то твърдението на ответника ,че арендатора е
съобразявал растящата всяка следваща година средна пазарна цена в гр.Белене за 1 дка земеделска земя е логично и се
подкрепя от установения от вещото лице тренд на нарастване на тази средна
пазарна цена за всяка следваща стопанска година.
Във вр. с това
съдът съобрази и служебно известните му факти за наличието на множество / поне
20 висящи пред ПлОС / други дела, страна по които е „*** „и по които се
разглеждат искове със същото правно основание с обосновка ,че се касае за
допусната грешка при изчисляване размера на дължимото рентно плащане .Това също
така косвено подкрепя извода на съда ,че се касае по –скоро за правило в
дейността на дружеството „***“ООД да изплаща рента в размер съобразен с
увеличаващата се средна пазарна цена,отколкото за случайно допуснати
грешки .
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че макар формата в която е
направено изявлението на „*** „ООД / писмена форма ,намираща израз в
представените РКО и банкови платежни
нареждания / да е опорочена ,доколкото не съдържа нотариално удостоверяване на
подписа на представителя на „*** „ООД,то това дружество не може да се позовава
на посочения порок във формата на
неговото изявление ,тъй като не е оспорвало действителността на това свое
изявление.По тези съображения,които са различни от мотивите изложени от
РС-Левски в обжалваното решение , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до
соченият във въззивната жалба порок на обжалваното решение , а именно ,че то
противоречало на съдебното решение по гр.д.№ 783/ 2017 г. на СвРС, Плевенски
окръжен съд намира ,че такъв порок не е налице. Преди всичко следва да се
отбележи ,че решението по гр.д.№ 783 / 2017 г. На С.ски Районен съд е
постановено по един конститутивен иск по чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ с който
арендодателят по арендния договор е поискал неговото изменение по отношение на
договорената рента и с което решение този договор е изменен ,като е увеличено
дължимото арендно плащане за стопанската 2016/2017 г. ,която изобщо не е
предмет на иска по гр.д.№ 839/2017г.на РС-Левски ,респ. на в.гр.д.№ 564/2018 г.
на ОС-Плевен. В т.см. неправилно
жалбоподателят „*** „ООД се позовава на влязло в сила решение по гр.д.№ 783/2017
г. на СвРС , с което било прието за
установено между страните ,че арендното плащане за процесните имоти не е
изменяно от момента на сключване на договорите и към датата на постановяване на решението през 2017 г.е
било 16 лв./ дка. Такъв установителен
иск не е бил предявяван по гр.д.№ 783/ 2017 г. и съответно не е
разглеждан и не е формирана сила на
присъдено нещо по този въпрос,доколкото няма постановен подобен диспозитив на
решението .
На
следващо място ,съдът не констатира в исковата молба въз основа на която е било
образувано посоченото гр.д.№ 783/ 2017 г. на РС-С. да се съдържа твърдяното от
„***“ ООД във въззивната жалба признание от страна на Е.Б. и Р.Д. на факта ,че
процесните договори за аренда не били изменяни от момента на тяхното
сключване. Напротив ,в тази искова молба се твърди изрично ,че арендаторът е
извършвал плащания на по-висока в сравнение с договорената с договор за
аренда рента ,което те възприемат като конклудентни действия за неговото изменение.
Що се отнася до
представени от жалбоподателя решения на ПлОС по сходни казуси/ решение по в.гр.д№800/2017г. и по
гр.д.№112/2013г. / ,те безспорно не
представляват задължителна за настоящия съдебен състав съдебна практика, още
повече ,че има постановени решения от ПлОС и в противния смисъл ,напр. решение по гр.д.№ 425/2018г.
Поради тези
съображения , съдът намира ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено .
С оглед на това следва въззивникът „***„ООД да заплати на въззиваемите страни
направените от тях деловодни разноски във въззивното производство ,които според
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване са
в размер на 360 лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение № 95/03.05.2018 г. ,постановено по гр.д.№ 839/
2017 г. на Районен съд-Левски.
ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „***” № ***,
представлявано от управителя Т.Л.Н. ДА
ЗАПЛАТИ на Е.Н.Б. ЕГН**********,
с адрес: *** и на Р.Н.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, направените от тях деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 360 лв.
Решението не
подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: