№ 1368
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000501914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260908/14.03.2022 г. по гр.д. № 1357/2018 г. на СГС, I-12 състав е
осъден Гаранционен съд да заплати на Н. И. П., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“,
сумата от 104 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син
М. А. М., починал на *** г. при ПТП на път I-5, в следствие противоправното
поведение на В. Х. Б., като водач на т.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***, заедно със
законната лихва за забава от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лева, частично от
200 000 лева.
Решението е постановено при участието на В. Х. Б., като трето лице помагач на
страната на ответника.
Ответникът Гаранционен фонд е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Жалбоподателят
поддържа, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния закон и е
необосновано.
Поддържа, че по делото не е била доказана вината на водача на МПС с рег. №
***, а виновен бил водачът на каруцата М. Б., което се установявало както от
свидетелските показания, така и от заключението на САТЕ.
При условия на евентуалност се излагат доводи за завишаване на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, което не съответствало на претърпените вреди,
безспорно установеното съпричиняване и на съдебната практика.
Предвид горното моли да бъде отменено обжалваното решение и искът
отхвърлен.
1
Ищецът Н. И. П. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
Отговор е депозирал и третото лице помагач В. Х. Б., който излага доводи за
основателност на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ. По делото се установява, че ищците са
предявили претенция пред Гаранционния фонд, по която е образувана щета №
210349/30.10.2017 г. Няма данни Гаранционният фонд да е платил в срока по чл. 496
КЗ, поради което предявеният иск е допустим, съответно, постановеното по него
решение също е допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н. И. П. е твърдяла в исковата си молба, че при ПТП, реализирано на
16.09.2017 г., на път І-5 от гр. Шипка за гр. Казанлък, настъпило по вина на водача на
т.а. „Мерцедес Спринтер“, с рег. № *** – В. Х. Б., починал сина й М. А. М. (на 32
години), който се возел в каруца. Твърдяла е, че тя е отгледала сина си сама след
развода си, като връзката между тях била много силна, а синът й бил здраво и
отговорно момче. Не можела да приеме и преодолее случилото се, мъката й била
огромна. Твърдяла е, че отговорност за вредите, причинени от водача на МПС с рег.
№ *** носи ответникът Гаранционен фонд, тъй като превозното средство е било без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендирала е
обезщетение за неимуществените си вреди от смъртта на сина й при ПТП в размер на
150 000,00 лева, предявени частично от 200 000,00 лева (предвид допуснатото
изменение размера на иска в о.с.з., проведено на 17.02.2022 г.), както и лихва за забава
от 21.01.2018 г. до окончателното плащане.
Ответникът Гаранционен фонд своевременно е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорвал иска. Оспорвал е механизма на произшествието като са
твърдели, че същото е настъпило при изключителна вина на водача на каруцата;
евентуално е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия М. А.
М. като водач на каруцата, тъй като не били спазени правилата за движение на такъв
тип ППС и същото е било без светлоотразители. Оспорвали са претенцията по размер с
твърдения, че същата е завишена и не отговаря на принципа на справедливостта.
Третото лице, помагач на ответника В. Х. Б. е оспорвал исковете. Твърдял е, че
произшествието е настъпило единствено в следствие поведението на водача на
каруцата. Твърдял е, че за него произшествието е било непредотвратимо, както и че М.
е починал не от това ПТП, а от последващо прегазване от друг автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането,
2
безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетения на
пострадали от ПТП, причинено от автомобил, за който няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е
настъпило на територията на Република България, същото да е причинено от МПС, за
което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“; от ПТП да са настъпили
имуществени и/или неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо
основание тук важи изискването по отношение на водача на незастрахованото МПС да
са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително негово виновно
противоправно поведение, в пряка причинна връзка с нанесените вреди. Само при
кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата претенция срещу
Гаранционния фонд ще бъде основателна.
Пред настоящата инстанция не се спори, че М. А. М. е починал при ПТП на ***
г., като каруцата, в която е пътувал, е била ударена от товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***, управляван от В. Х. Б. без застраховка
„Гражданска отговорност“, при което е изпаднал на пътя, където е прегазен от друг
автомобил. Не е спорно, че ищцата е майка на М. М. и е претърпяла неимуществени
вреди във връзка с неговата смърт. Спорно е обаче дали смъртта е настъпила
вследствие виновно и противоправно поведение на водача на „Мерцедес Спринтер“, а
ако това е така – какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени
вреди за майката на починалия.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани писмени
доказателства, изслушани са заключения на САТЕ и СМЕ, както и свидетелски
показания.
На 16.09.2017 г. е съставен протокол за ПТП с пострадали лица, за ПТП
настъпило на същата дата около 19,55 ч. между т.а. Мерцедес Спринтер , с рег. № СТ
***, управляван от В. Б. и ППС с животинска тяга /кон с каруца/ собственост на М. С.
Б. и водач М. С. Б.. В протокола е посочено, че от произшествието е настъпила смъртта
на водача на каруцата и на пътник в нея М. А. М., а като причина за настъпване на
произшествието, че участник 1 /товарният автомобил/ блъснела внезапно излезлия на
пътното платно участник 2 /каруцата/.
Според показанията на свидетеля А. Е. Д. той живее в гр. *** и В. Х. Б. е негов
съгражданин. Свидетелят сочи, че бил пътник на предната седалка до шофьора, в буса,
управляван от В. Б., като пътували от гр. Шипка към гр. Казанлък. Свидетелят сочи, че
произшествието настъпило малко след разклона за гр. Крън,
в уширението на Крънското ханче. Пред тях карало такси, минали отбивката за гр.
Крън и в уширението таксито отбило и рязко спряло, а те подминали таксито и се чул
трясък. Свидетелят сочи, че по време на произшествието било тъмно и нямало никаква
видимост, като на таксито му светнали всички стопове. Свидетелят не разбрал в какво
са се ударили, а в последствие разбрал, че това било в каруца, като бусът им спрял на
около 50 м. след удара. Свидетелят сочи, че според него бусът се е движел с нормална
скорост, на фарове, както и че след произшествието имало движение на автомобили и в
двете посоки.
Според показанията на свидетеля И. И. И. той бил в Крънското ханче на сватба,
не видял произшествието, но видял, че има катастрофа. Бусът бил спрян на 10 м. по-
надолу от уширението, а каруцата била в дясно на пътното платно към гр. Казанлък,
едното тяло на човек било в дясното пътно платно, другото – в лявото, а конят
в канавката. Свидетелят сочи, че мъжете, които били на пътното платно били живи и
си говорели. Когато излезли, бусът бил в уширението, а пред него имало такси, като
движенето не било спряно, а минавали коли, а на паркинга на заведението имало
паркирани коли и мотори. Свидетелят се приближил към произшествието, като сочи че
3
се било стъмнило, и видял, че кола движеща се от гр. Казанлък за гр. Шипка, с тъмен
цвят минала през единия човек, който лежал на пътното платно като през легнал
полицай. Друг автомобил прегазил другия паднал човек на платното
откъм Крънското ханче.
Според показанията на свидетеля С. Т. Ч., той бил пред Крънското ханче когато
видял, че много хора хукнали да тичат към шосето и видял каруца с кон – каруцата
отдясно, конят – отляво. Когато свидетелят бил на разстояние от около 10 м. чул
двамата души на пътното платно да си говорят, като единият казвал, че му няма нищо,
а другият, че му е много зле и една кола, слизаща от Шипка надолу, ги прегазила.
Свидетелят сочи, че видимостта му не била много добра, тъй като имало много хора и
било на смрачаване. Бусът бил спрял от дясната страда в посока слизайки от Шипка.
Видно от схема на хоризонталната и вертикална пътна обстановка, на лист 130
от делото пред СГС, към датата на произшествието тя е била следната по отношение на
движещия се в посока от гр. Габрово към гр. Казанлък товарен автомобил: на км.
191+050 – пътен знак В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост по-висока от
50 км.ч.“ и А21 „възможна е появата на домашни животи“; на км. 191+550 - пътен знак
В26 (50 км.ч.) „забранено е движението със скорост по-висока от 50 км.ч.“ и В 24
„забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“; на км. 191+600
знаци В10 „забранено е влизането на пътни превозни средства теглени от животни“ и
А28 „кръстовище с път без предимство в ляво“ и на км. 191+650 – знак В22
„забранено е завиването наляво“; на км. 192+000 е комплекс „Крънско ханче“.
Според приетата информация от Институт по астрономия с Национална
астрономическа обсерватория към БАН на 16.09.2017 г. за района на гр. Казанлък
слънцето е залязло в 19,27 ч., след това са настъпили трите етапа на вечерния полумрак
(здрач) – от 19,27 ч. до 19,55 ч. е траел граждански полумрак, от 19,55 до 20,28 ч. е
траел навигационния (морски) полумрак и от 20,28 до 21,03 е траел астрономически
полумрак. Според тази информация при граждански полумрак при ясно небе и на
открито човек с нормално зрение може да работи и да различава цветове без нужда от
изкуствено осветление, поради което следва да се разглежда като време от светлата
част на денонощието. При навигационния полумрак при ясно небе и отсъствие на
Луната, видимостта е намалена до степен различаване на различни силуети на
различни предмети и на линията на хоризонта.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза скоростта на
движение на т.а. Мерцедес Спринтер при и преди удара е била около 75 км./ч. При
пълна тъмнина и скорост от 75 км./ч. опасната му зона за спиране е 74 км./ч. При
скорост от 50 км./ч. опасната му зона за спиране е 42 м. При сумрак и при скорост 75
км./ч. опасната му зона за спиране е 61 м. , а при 50 км./ч. – 33 м. Тъй като отстоянието
на буса от местоудара е било 39 м., когато конят е навлязъл на пътя, то при скорост от
75 км./ч. и пълна тъмнина бусът не би имал възможност да спре преди удара. При
сумрак обаче и движение с 50/ км./ч. опасната зона е 33 м., поради което водачът би
могъл да спре преди удара. При тази скорост при пълна тъмнина и движение на къси
светлини водачът на микробуса не е имал възможност да види коня към момента на
навлизане в опасната си зона, тъй като фаровете не са го осветявали и не е имал
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП. При движение в
условията на сумрак, водачът на микробуса е имал възможност да види коня и
каруцата, намиращи се странично в дясно, на отстояние 10,39 м. и по-голямо от
мястото на удара и е можел да види тичащия кон към платното за движение и да спре
преди мястото на удара. Вещото лице сочи, че ударът е настъпил, когато товарният
автомобил е бил на средната разделителна линия и е извършвал S-образна маневра,
заобикаляйки таксито, което е предприело спиране пред него. Вещото лице сочи, че
4
при пълна тъмнина, преценявайки дължината на маневрата – 77 м. и опасната зона за
спиран – 74 м., ако водачът на товарния автомобил задействал спирачките, вместо да
завива наляво, той е имал възможност да спре преди мястото на удара и ПТП нямаше
да настъпи. Същата преценка при сумрак, преценявайки дължината на маневрата – 64
м. и опасната зона за спиран – 61 м., ако водачът на товарния автомобил задействал
спирачките, вместо да завива наляво, той е имал възможност да спре преди мястото на
удара и ПТП нямаше да настъпи. Вещото лице сочи, че каруцата не е
имала светлоотразителни елементи на задния си капак, но липсата им не са в причинна
връзка с произшествието, тъй като тя се е движела косо на пътя и същите не биха били
видими за товарния автомобил. Вещото лице сочи, че каруцата е излязло от
отклонението за Крънското ханче със скорост от около 10,5 км./ч., т.е. конят се е
движел тичайки „тръсом“, като водачът на каруцата е имал видимост и е могъл да
съобрази приближаването на идващите от гр. Шипка превозни средства и да ги
пропусне. Ударът е настъпил в областта на преден ляв крак и гърди на коня и след
отблъсването му е ударил и предна дясна част и предно дясно колело на каруцата.
Вещото лице е определило следния механизъм на ПТП: На 19.09.2017 г. около
19,55 ч. на първокласен път І-5, км. 192, в посока гр. Крън към гр. Казанлък се е
движел микробус Мерцедес Спринтер, управляван от В. Б. със скорост от около 75
км.ч., когато се е приближил към зоната на Крънското ханче. В същото време от входа
към него излиза каруца, теглена с един кон, управлявана от М. Б., с посока напречно
косо насрещно спрямо пътя със скорост около 10,5 км.ч. Водачът Б. не е спрял коня
преди да навлезе в платното за движение на пътя, а водачът на микробуса също не е
предприел спиране, а е завил на дясно, за да заобиколи спиращ пред него неизвестен
автомобил такси. Когато достигнал до средната непрекъсната линия
пред Крънското ханче е ударил с предната си част първо левия крак на коня и гърдите
му, а след това преда дясна част на каруцата, тя е отблъсната към микробуса и е
придобила ротация. При това движение нейната дървена част се е разпаднала,
като канатите, задния капак и дъските от пода са се разпръснали в същата посока на
движение на каруцата. Не е известно къде са пътували загиналите и е възможно да са
получили удар от лявата каната на каруцата чрез инерционната сила на удара на
каруцата, а ако са седели най-отпред е възможен и директен удар от микробуса на
седналия от дясно. Вторият удар на пострадалите е при падането им върху асфалта с
премятане и плъзгане.
Според приетата медицинска експертиза причината за смъртта на М. М. е
тежката съчетана травма (гръдна и черепно-мозъчна), довели до малокръвието на трупа
и вътрешните органи. Каруцарят М. Б. и пътника М. М. са починали на
местопроизшествието, като пътникът от директния удар на превозното средство не е
получил увреждания, но такива е получил при изпадане върху твърдата пътна
настилка, при което е получил тежка черепно-мозъчна травма свързана със спукване на
носни кости и счупване на дясна слепоочна кост на черепа, от която фрактура се
пука черепната основа и преминава през предната стена на пирамидата на дясната
слепоочна област. В открито съдебно заседание вещото лице е посочил, че водеща е
черепно-мозъчната травма, защото останалите травми е могло да бъдат лекувани, а
главата е била пръсната като диня при контакта с пътната настилка при падането.
Свидетелят К. Х. Д. сочи, че е съсед на ищцата, а М. е бил най-големият й син.
Преди настъпване на произшествието М. живеел и при баща си, но предимно при
майка си, тъй като бил ерген. Двамата се разбирали, нямало караници помежду им.
Свидетелят сочи, че М. бил свястно момче и работел при него като му гледал
добитъка. След ПТП Н. плачела, тормозела се. И сега като се сети за случилото се,
плаче.
5
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира от
правна страна следното:
Спорните въпроси, свързани с преценка поведението на водача на „Мерцедес
Спринтер“ преди и при ПТП са два: колко тъмно е било в момента на ПТП, съответно
каква е била видимостта в този момент и каква е била разрешената скорост на
местопроизшествието.
Видно от справката на Института по астрономия около 20 ч. вечерта в района на
гр. Казанлък е границата между гражданския полумрак и навигационния полумрак,
при която има видимост предимно на силуети. От друга страна свидетелите говорят, че
е било тъмно, смрачило се е вече. В същото време и тримата свидетели, които са били
пред Крънското ханче и са свидетели на времето след ПТП са виждали какво става на
пътното платно в района на местопроизшествието, включително са виждали
изпадналите на платното човешки тела. Следва да се има предвид и известната
осветеност на мястото от осветлението на и около Крънското ханче. Свидетелят Ч.
казва, че видимостта не била добра, но по причина, че имало много хора. Следва да се
приеме, че видимостта е била такава при условия на сумрак, съответно да се
съобразява тази част от САТЕ, в която изчисления са правени при такава видимост, а
не при пълен мрак.
Относно разрешената на местопроизшествието скорост следва да се приеме, че
там е важало ограничението на скоростта на знак В26, поставен на две места
преди Крънското ханче в посока от гр. Габрово към гр. Казанлък. Според т. 15 от ДР на
ППЗДВП „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се
или се събират на едно ниво. В случая отбивката за гр. Крън, която е отбелязана на
схемата на л. 130 от делото, се пресича с пътя Габрово – Казанлък и се намира в ляво
спрямо посоката на движение на товарен автомобил Мерцедес, но за него
извършването на ляв завой е било забранено със знак В22. Поради тази забрана за
извършване на завоя, посочената отбивка не формира кръстовище с главния път по
смисъла на чл. 50, ал.1 ППЗДвП по отношение на водача на товарен автомобил
Мерцедес В. Б.. Там има кръстовище за движещите се в обратна посока – от гр.
Казанлък към гр. Габрово. Следователно и ограничението от 50 км./ч. за него не е
отпаднало до Крънското ханче. Ето защо и след като е шофирал със скорост от 75
км./ч., водачът В. Б. е карал с превишена скорост. Вещото лице доц. А. е посочил, че
при движение в сумрак със скорост 50 км./ч. опасната зона за спиране на буса е била 33
м., а отстоянието му от местоудара при навлизане на коня на пътното платно е било 39
м., т.е., ако бе шофирал с позволената скорост бусът можеше да спре преди местоудара.
Ето защо превишената скорост е в причинна връзка с ПТП и е в нарушение на чл. 20,
ал. 1 ЗДвП.
Дори да е било разрешено движение със 75 км./ч., вещото лице доц. А. е
посочил, че при сумрак шофьорът на буса е имал възможност да види коня с каруцата
още когато той е отстоял на 10.49 м. от местоудара отстрани на пътя, тичайки в тръст
към пътя и вместо В. Б. да заобикаля спрялото пред него такси, при което е изминал
около 64 м. до местоудара, той е следвало да задейства аварийно спирачки, при което е
щял да спре след 61 м. и удар да не настъпи. Вместо да реагира на опасността със
спиране, водачът е предприел несъобразена маневра, довела до ПТП, което е в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Следователно, по делото се установява противоправно поведение на водача В. Б.
в причинна връзка с ПТП, като презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вината му не е
оборена. Ео защо е неоснователно оплакването на Гаранционния фонд, че по
отношение противоправността на водача първоинстанционното решение е
необосновано.
6
От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че смъртта на М. М. е
настъпила главно предвид настъпилата черепно-мозъчна травма, получена при
изпадането му от каруцата, поради което несъмнено смъртта му е в причинна връзка с
ПТП, тъй като именно при настъпването му М. изпада от каруцата.
Следва да бъде посочено, че дори М. да не е бил мъртъв веднага след изпадането
си от каруцата, а смъртта да е настъпила по-късно, когато той е бил прегазен от
неизвестен автомобил, това обстоятелство не прекъсва причинната връзка с ПТП,
причинено от буса „Мерцедес Спринтер“, защото именно той поставя началото на
причинната връзка, като причинява изпадане тялото на М. на пътя. Прегазването е
следствие от това изпадане и не би настъпило без удара между буса и каруцата. В тази
хипотеза, виновни за смъртта на М. биха били както водачът на буса, така и водачът на
неизвествия автомобил, който по-късно е прегазил тялото на М.. Доколкото обаче
независимото съизвършителство води до солидарна отговорност на делинквентите, на
основание чл. 53 ЗЗД вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД всеки от тях отговаря пълно пред
правоимащите.
От свидетелските показания на свидетеля К. Д. се установяват претърпените от
Н. И. неимуществени вреди – болки и страдания, в пряка причинна връзка с
настъпилата при ПТП смърт на М. М.. Двамата живеели заедно, М. бил свястно момче,
работел. Майка му много плачела и се тормозела след смъртта му, той бил
първородният й син. Несъмнено внезапната и преждевременна смърт на дете, макар и
пълнолетно, носи несравнимо тежки душевни страдания. Несъмнено твърде
преждевременна е смъртта на М., който е починал едва на 32 години. Майка му е
останала без неговата любов и подкрепа.
Относно размера на дължимото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи
критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011
г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за
справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва
да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий
за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о.,
7
решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение
по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата и М. М. са живеели
заедно и са се разбирали, като несъмнено синът е помагал на майка си; като се вземе
предвид времето на настъпване на ПТП – 2017 г. и възрастта на пострадалия (32 г.) и
ищцата (49 г.), съотв. – продължителността на периода, в който тя ще търпи вредите;
като се съобрази установения интензитет на нейните болки и страдания, който не
надхвърля обичайния; като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на застраховките към този
момент и съдебната практика на ВКС, според настоящия съдебен състав справедливият
размер на обезщетението, дължимо се на ищцата не е по-нисък от определението от
първата инстанция 130 000 лева, поради което оплакването на жалбоподателя, че СГС
е определил завишено и несправедливо обезщетение, е неоснователно.
Същото следва обаче да бъде намалено с приетото от първата инстанция
съпричиняване от страна на М. М. в размер на 20%, срещу което няма наведено
конкретно оплакване във въззивната жалба. Или, на Н. И. следва да бъде определено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 104 000 лева, дължимо ведно със
законната лихва, считано от 12.01.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението.
Предвид достигане до идентичен краен извод от въззивната инстанция относно
дължимостта и размера на претендираното обезщетение, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има въззиваемата. Тя не е сторила такива, но е била защитавана безплатно
от адвокат К., на която следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗА. При защитаван материален интерес от 104 000 лева, минималното
адвокатско възнаграждение е 3 610 лева без ДДС, а с ДДС – 4332 лева, платими от
Гаранционния фонд.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260908/14.03.2022 г. по гр.д. № 1357/2018 г. на
СГС, I-12 състав в частта, с която е осъден Гаранционен съд да заплати на Н. И. П., на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“, сумата от 104 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния син М. А. М., починал на *** г. при ПТП
на път I-5, в следствие противоправното поведение на В. Х. Б., като водач на т.а.
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***, заедно със законната лихва за забава от 12.01.2018
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 да
заплати на адв. П. К. сумата 4332 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение пред САС,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
Гаранционен фонд – В. Х. Б., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
8
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9