Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 30.06.2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двaдесет и втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                

       Председател:  Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1252 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба, с която  от „Фючър Енерджи” ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.Найден Геров N 6, ет.4, офис 7, чрез синдика А.Г.К.,  са предявени срещу  „Габи-Стефан Петров“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ж.к. Възрожденци, бл. 37, вх. Г, ет. 8, ап. 75, представляван от управителя С.П.Г.,  осъдителни искове за неплатени доставки на активна нетна електрическа енергия, както и услуга „прогнозиране на потреблението“, и съответните им обезщетения за забава. Обстоятелствата, на които се основават исковете, е неизпълнение от ответника на договор, сключен между страните на 09.02.2016г., по който са издадени фактури за продадена от ищеца на ответника активна ел. енергия и предоставяна услуга „прогнозиране на потреблението“, които не са платени до 14-то число на месеца, следващ издаването им. Исковете са предявени за сумата 2 847.61 лв. за доставена ел.енергия и допълнителни услуги за м.ноември 2017г. по фактура N  **********/30.11.2017г., ведно с обезщетение за забава от 851.19 лв. за периода от 15.12.2017г. до датата на предявяване на иска на 30.11.2020г. и за сумата 98.67 лв. за доставена ел.енергия и допълнителни услуги за м.декември 2017г. по фактура N  **********/30.11.2017г., ведно с обезщетение за забава от 28.64 лв. за периода от 15.01.2018г. до датата на предявяване на иска на 30.11.2020г.. В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с писмено становище на синдика оспорва отговора на исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Габи-Стефан Петров“ ЕООД гр.Кърджали, чрез упълномощен адвокат, оспорва изцяло предявените искове, при възражение, че не става ясно какво е съдържанието на доставките по процесните фактури, както и че претендираните с исковата молба суми са платени и дори надплатени, за което се позовава конкретно на писмени доказателства, които представя към отговора на исковата молба, с оглед на което претендира за отхвърляне на исковете и за разноски по делото.Конкретно ответникът твърди, че за процесния период – м.ноември и декември 2017г. е заплатил доставената му от ответника ел.енергия. За м.ноември 2017г. ищецът е доставил ел.енергия и допълнителни услуги, за което е изпратил по имейл фактура с N **********/30.11.2017г. за сума 3 446.89 лв., платена от ответника на 13.12.2017г., по банкова сметка ***, а сочената от ищеца фактура с N **********/30.11.2017г. за сумата 2 847.61 лв. с ДДС не е изпращана на ответника и не е осчетоводявана от него.Твърди се, че на една и съща дата - 30.11.2017г., ищецът издава на ответника три фактури: първата с N **********/30.11.2017г. за сума 3 446.89 лв.; втората с N **********/30.11.2017г. за сумата 2 847.61 лв. и третата с **********/30.11.2017г., като с последната е извършил сторно на сумата 3 446.89 лв., която обаче ответникът заплатил на ищеца, като никоя от тези три фактури не са получени от ответника.Възражението на ответника е, че исковата сума е изцяло погасена с плащането от 13.12.2017г., като плащане по фактура с N **********/31.12.2017г. за сумата 98.67 лв. с ДДС е недължимо, защото и тази фактура не е изпратена на ответника и не е осчетоводена от него.За надплатената сума ответникът прави възражение за прихващане, процесуално недопустимо по арг. от разпоредбата на чл.688, ал.1, изр.2 от ТЗ.В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат претендира за отхвърляне на исковете.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявени са общи осъдителни искове за попълване масата на наесъстоятелността по чл.327, ал.1 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, вр чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, за парични вземания, произтичащи от търговска сделка, по която ищецът като лицензиран търговец е продавал електрическа енергия и допълнителни услуги, а ответникът е получавал първите като потребител, без да оспорва, че през м.ноември 2017г. е получил доставка, при възражение, че е заплатил същата, и без да признава, че за м.декември 2017г. е получил доставка и съответно документ/фактура/, който да я остойностява и да сочи основание, количество и период на същата, както и срок за изпълнение на задължението за плащане на цената й.

В изпълнение на указанията на съда ищецът да установи, че за посочените периоди в исковата молба е доставил ел.енергия и други услуги така, както са посочени в исковата молба, стойността им и тази и на обезщетението за забава, ищецът не представя нито сочения договор от 09.02.2016г., нито процесните фактури, доколкото размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва съдът може и сам да пресметне.Според неоспореното заключение на ССчЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, в счетоводството на ответника не са получени процесните фактури и съответно не са осчетоводени и не са платени, за разлика от счетоводството на ищеца, в което те са включени съответно в дневника за продажби за м.ноември и м. декември 2017г., като в дневника за продажби за м.ноември 2017г. е включена и фактура N  **********/30.11.2017г. за сума 3 446.89 лв., сторнирана с Кредитно известие N  **********/30.11.2017г., каквото се издава при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки съгласно чл.115, ал.3 от ЗДДС, но сумата по която фактура ответникът плаща на ищеца на 13.12.2017г.. Тъй като ответникът не получава фактурата за тази сума, плащането осчетоводява по сметка Доставчици, без възможност да ползва право на приспадане на данъчен кредит, което потвърждава твърдението на ответника за издадени три счетоводни документа от ответника на 30.11.2017г..Така, основателно е на правопогасяващото възражение, че получената от ищеца доставка за м.ноември 2017г. ответникът плаща в срока, в който ищецът претендира да е дължимо изпълнение, доколкото фактурата е счетоводен документ, а не факт, от който произтича твърдяното от ищеца правоотношение за сключен между ищеца и ответника договор за доставка на ел. енергия и основание за изпълнение на задължението на ответника. Доставката, претендирана на стойност 98.67 лв. за м.декември 2017г. и дължима до 14.01.2018г., не е доказана по своето съдържание – нито по количество, нито по период. При оспорването на иска в тази му част от ответника, в тежест на ищеца е при условията на главно и пълно доказване да установи правопораждащите задължението на ответника факти.Вещото лице установява, че фактура N **********/31.12.2017г. за сумата 98.67 лв. е осчетоводена от ищеца, но не може да посочи само въз основа на справката в НАП какво е съдържанието на доставката.Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ   купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая не е доказано нито предаване на стоката/изпълнение на доставката, нито, че на ответника са предадени документите, даващи право да я получи, а при отсъствие на договора, пораждащ правоотношението между страните, не може да се стигне до извод, че друго между страните е уговорено.

Показанията на св.Р.Д., счетоводител на ответника, и на св.Г.Г., управител на един от търговските обекти на ответника към процесния период, установяват, че двете дружества имат отношения за доставка на ел.енергия до месец ноември 2017г. като ответникът първо получавал по имейл информация за дължимата сума и периода, след което извършвал  плащане и получавал фактура, която се разпечатва на хартия.Последно през м.ноември 2017г. ответникът получил имейл за сумата от 3 446,89лв., която заплатил с платежно нареждане през м.декември, но след това не получил  фактура и доставчикът преустановил контакти. Посочената сума трябвало да бъде платена по фактура  N **********/30.11.2017г., но въпреки плащането, фактура не била получена, както и не били получени никакви други фактури, в т.ч. за сума от 2 847.61 лв. и за сума от 98.67лв., като по принцип сумата, която се плащала, била за всички обекти на ответника, по една фактура, и след плащането, се получавала разбивка за отделните обекти, а за м. декември 2017г. обектите потребявали енергия от ЕВН - служебно, без за това да е правено предварително заявяване.

С оглед на горното, стойността на претендираната доставка за м.ноември 2017г. е платена от ответника, а тази за м.декември 2017г. е недоказана по основание, количество, стойност и период, което обуславя правомощие на съда да отхвърли изцяло предявените искове, с възлагане в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на разноските по делото, направени от ответника, в размер на 100 лв. за възнаграждение на вещо лице и 690 лв. за адвокатско възнаграждение.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, вр. чл.620, ал.5 предл.1-во от ТЗ, вр. чл.620, ал.3 изр. 1-во от ТЗ  и чл.621а от ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимите по делото държавни такси, от които първоначално е освободен и които възлизат на 167.85 лв., от която 117.50 лв. по главния иск за неплатени ел.енергия и допълнителни услуги   и 50 лв. по предявения акцесорен иск 50 лв.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фючър Енерджи” ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.Найден Геров N 6, ет.4, офис 7, чрез синдика А.Г.К.,  срещу  „Габи-Стефан Петров“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ж.к. Възрожденци, бл. 37, вх. Г, ет. 8, ап. 75, представляван от управителя С.П.Г.,  осъдителни искове за неплатени доставки на активна нетна електрическа енергия, както и услуга „прогнозиране на потреблението“, и съответните им обезщетения за забава, както следва: за сумата 2 847.61 лв. за доставена ел.енергия и допълнителни услуги за м.ноември 2017г. по фактура N  **********/30.11.2017г., ведно с обезщетение за забава от 851.19 лв. за периода от 15.12.2017г. до датата на предявяване на иска на 30.11.2020г.,  и за сумата 98.67 лв. за доставена ел.енергия и допълнителни услуги за м.декември 2017г. по фактура N  **********/30.11.2017г., ведно с обезщетение за забава от 28.64 лв. за периода от 15.01.2018г. до датата на предявяване на иска на 30.11.2020г.

ОСЪЖДА „Фючър Енерджи” ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.Найден Геров N 6, ет.4, офис 7, представлявано от синдика А.Г.К.,  да заплати на „Габи-Стефан Петров“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, ж.к. Възрожденци, бл. 37, вх. Г, ет. 8, ап. 75, представляван от управителя С.П.Г., сумата 790 лв., представляваща разноски по делото. 

ОСЪЖДА „Фючър Енерджи” ООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София ул.Найден Геров N 6, ет.4, офис 7, представлявано от синдика А.Г.К.,  да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 167.85 лв. държавни такси по делото, от които 117.85 лв. по главния иск за неплатени ел.енергия и допълнителни услуги  и  50 лв. по акцесорния иск за обезщетения за забава, дължими от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

Съдия: