Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 31.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 4085 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе
предвид слЕ.то:
Предявени са искове
с правно основание чл.134 ТЗ
Ищецът - „С.И.Е.” ЕООД с ЕИК ********твърди, че е съдружник в „П.Р.Ц.” ООД с ЕИК ********,
притежаващ 12 дяла по 100 лева всеки един, от тях от капитала на дружеството
ответник.
Съобразно дяловото си участие и съответните
решения на Общото събрание „С.И.Е.” ЕООД с ЕИК ********е направил допълнителни
парични вноски в „П.Р.Ц.” ООД с ЕИК ********, по смисъла на чл. 134 от
Търговския закон, на дати и по размери както следва:
На дата 12.07.2006 година допълнителна
парична вноска в размер на 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева;
На дата 07.09.2006 година допълнителна парична
вноска в размер на 609 860 (шестстотин и девет хиляди осемстотин и шестдесет)
лева;
На дата 01.10.2006 година допълнителна
парична вноска в размер на 62 260 (шестдесет и две хиляди двеста и шестдесет)
лева;
На дата 15.06.2007 година допълнителна парична
вноска в размер на 31 130 (тридесет и една хиляди сто и тридесет) лева;
На дата 19.06.2007 година допълнителна
парична вноска в размер на 9 600 (девет хиляди и шестстотин) лева;
На дата 11.10.2007 година допълнителна
парична вноска в размер на 34 000 (тридесет и четири хиляди) лева;
На дата 17.10.2007 година допълнителна
парична вноска в размер на 9 200 (девет хиляди и двеста) лева;
На
дата 14.02.2008 година допълнителна парична вноска в размер на 12 956
(дванадесет хиляди деветстотин петдесет и шест) лева;
На дата 22.02.2008 година допълнителна
парична вноска в размер на 24 676 (двадесет и четири хиляди шестстотин
седемдесет и шест) лева;
На
дата 14.08.2008 година допълнителна парична вноска в размер на 12 000
(дванадесет хиляди) лева;
Общата сума на гореописаните допълнителни
парични вноски в „П.Р.Ц.” ООД с ЕИК ******** възлиза на 880 682 (осемстотин и
осемдесет хиляди шестстотин осемедесет и два) лева.
Сумата е била използвана за закупуването от Община Плевен на името на „П.Р.Ц.” ООД с
ЕИК ******** на следния недвижим имот :
Поземлен имот, Незастроен УПИ № IV, кв.
700, находящ се в град Плевен, ж.к. „******“ с площ от 36 515 кв.м., с
идентификатор 56722.655.220
Сумите по т. 1 и 2 от горепосочените преводи
са заплатени по банков път от „С.И.Е.” ЕООД с ЕИК ********директно по сметки на
Община Плевен, за плащане на цената на закупувания недвижим имот на името на
ответното дружество.
Всички останали суми от гореизброените са
превеждани банков път по сметка на ответното дружество, с изключение на сумата
по т. 3, която е предадена в брой срещу разходен касов ордер.
Твърди, че
за така направените
допълнителни парични вноски по чл. 134 от Търговския закон има съставени
съответните протоколи от Общо събрание на съдружниците в „П.Р.Ц.” ООД с ЕИК ********,
като по волята на съдружниците допълнителните парични вноски са безлихвени е
падеж „при поискване“.
Разполага единствено с Протокол от ОС от
01.10.2006 година, съобразно който „С.И.Е.”
ЕООД е ЕИК ********се е задължило да внесе като допълнителна парична вноска
сума в размер на 778 250 лв. За останалите суми до общия размер на 880 682 лв.
са съставяни множество допълнителни Протоколи от ОС на съдружниците в „П.Р.Ц.”
ООД е ЕИК ******** – в ДИМ сочи протоколи от 19.06.2007г. и 31.07.2008г., които
протоколи се намират в ответното дружество.
На 05 януари 2015 година е изпратил на
адреса на управление на „П.Р.Ц.” ООД е ЕИК ******** нотариална покана per. № 6,
том 1, № 2 на Нотариус В.Г.per. № 340 на НК, е която е поканил ответното
дружество в 7(седем) дневен срок да възстанови и заплати на „С.И.Е.” ЕООД с ЕИК
*******, направените от послЕ.то допълнителни парични вноски по смисъла на чл.
134 от Търговския закон. Нотариалната покана е получена на 12.01.2015 година в
кантората на Нотариус В.Г.per. № 340 на НК лично от управителя на „П.Р.Ц.” ООД
е ЕИК ******** - К.Д.М..
Срокът за доброволно възстановяване и
заплащане на допълнителните парични вноски
е изтекъл на 19.01.2015 година, като от следващия ден сумата по тях е
била изцяло падежирата и изискуема. С нотариална покана от управителят на „П.Р.Ц.”
ООД с ЕИК ******** - К.Д.М. не е оспорил вземането.
Допълнително уточнява вноските с молба от
23.03.2016г., като заявява, че не може да уточни дата на провеждане на
събранията на които са взети решения за ДПВ м.102007г. и м.02.2008г.
Моли да
бъде осъден „П.Р.Ц.” ООД - търговско дружество вписано в Търговския
регистър на Агенция по вписванията с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, административна сграда, ет. 2, да заплати на „С.И.Е.” ЕООД -
търговско дружество вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията е
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, партер, сумата 880 682 лв.
(осемстотин и осемдесет хиляди шестстотин осемедесет и два лева),
представляваща подлежаща на възстановяване допълнителна парична вноска по
решение на ОС на съдружниците на „П.Р.Ц.” ООД с ЕИК ********, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че
ищецът е бил съдружник. Твърди обаче, че преведените суми нямат характер на
допълнителни парични средства, съответно и не е имало решение за тяхното
събиране, поради което и не дължи тяхното връщане. Твърди, че част от сумите,
внесени на 12.07.2006 г. и 07.09.2006 г. не могат да представляват допълнителни
парични вноски, тъй като съдружникът все още не е придобил такова качество, т.е.
нямат такъв характер. Не са вземати нарочни решения на съдружниците. Оспорва
наличието на протоколи, материализиращи изявления на съдружниците в посочения
по-горе смисъл, като твърди, че парите са били събрани поради постигнато
съгласие на съдружниците за осъществяване на дългосрочни инвестиции в ПРЦ, като
всички съдружници са разбирали, че те не представляват суми за покриване на
временни нужди, а дългосрочно капиталовложение и че те не могат да получат
обратно сумите при поискване, а възвращаемостта им зависи от успеха на проекта.
Волята на съдружниците е била да наберат капитал, който да се използва за
реализиране на проект и да носи дивиденти, а не да предоставят суми за временни
нужди, дължими при поискване. Прави евентуално възражение за погасителна давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно нормата на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, по решение на общото събрание за покриване на загуби
и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат
задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок.
Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено
друго. Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството. За тях
може да се уговори дружеството да плаща лихви.
Задължението за предоставяне на
допълнителните парични вноски е проявление на личния елемент в дружеството с
ограничена отговорност. Те се явяват средство за вътрешно
дружествено кредитиране, което е икономически по изгодно - по-малки разходи за предоставянето им, без принципно да се дължи
лихва. Дефинира се в теорията като допълнителен елемент от съдържанието на комплексното членствено
правоотношение между съдружника в ООД и самото дружество
Възникването
на правоотношението включва в
своето съдържание два елемента: 1.
необходимост от покриване на загуби или временна необходимост от парични
средства; и 2. решение на общото събрание на съдружниците
предоставяне на допълнителните парични вноски и срок за връщането им(чл. 134, ал. 1 ТЗ).
Дори решението да е било взето при липсата и на двете
алтернативи по т.1(в доктрината се приема, че изброяването не е изчерпателно,
като е допустимо уговарянето и на други случаи - така
А.Калайджиев"ТД.Персонални ТД.ДОО"), или да липсва уговорен
срок(съгласно РЕШЕНИЕ № 111 ОТ 11.05.1995 Г. ПО ГР. Д. № 258/94 Г., V Г. О. НА
ВС изискванията са императивни, но с РЕШЕНИЕ № 1584 ОТ 17.11.2000 Г. ПО ГР. Д.
№ 927/2000 Г., V Г. О. е прието, че може срокът да не е определен, т.е. при покана за плащане,
което се споделя от настоящата инстанция ), ако то не е било отменено, се явява
законосъобразно и поражда своите правни последици - възникване на задължението
за съдружниците за тяхното изплащане( арг. от ТР № 1/2002 г. ).
При изпълнение на задължението от
съдружника възниква задължението на дружеството да върне
паричната вноска в предвидения в решението на общото събрание срок.
Това
правоотношение следва да се разграничи от договора за заем по чл.240 ЗЗД.
Последният възниква въз основа на договор сключен между дружеството, действащо
чрез законния или упълномощен представител и съдружника, а задължението за ДПВ от
решение на ОС и може да обвърже съдружника и против волята му. Налице е разлика
и в характера - реален(чл.240 ЗЗД) консенсуален(чл.13 ТЗ), както и в
лихвоностността.
Във връзка
с горното, в тежест на ищеца е да докаже наличието на предпоставките на които
основава вземането си - взети решения на дружеството за внасяне от съдружниците
на допълнителни парични средства и изпълнение на задължението си по решението -
тяхното заплащане.
С оглед
очертания с ИМ предмет на делото следва да се приеме, че при липса на
елементите от спорния правопроизводящ фактически състав, дори да са дадени
парични средства по договор за заем по чл.240 ЗЗД или без основание - липса на
валидно взето решение, те са извън предмета на делото и не следва да се
обсъждат.
Между
страните не се спори е, че
през 2006г. дружествата "С.И.Е."ЕООД
(ищец), „Б.П.Д.“ ЕООД (ответник) и „Ф.И.“ АД(ФПИ) са
се сдружили, за да участват заедно в публичен конкурс по реда на ЗПСК за
закупуването на индустриален имот от Община Плевен. Тези три лица са подали
обща оферта и са заплатили поотделно цената на Имота, като със заповед на Кмета
на Община Плевен тези три лица общо са обявени за класирани на първо място.
Безспорно е, че ищецът е направил директни
плащания по сметка на Община Плевен в размер на 75 000 лева на дата
12.07.2006г. и в размер на 609 860 лева на дата 07.09.2006г. за закупуването на Имота.
Безспорно е, че останалата част от
продажната цена на Имота до размера от 3 113 000 лв. е заплатена от
останалите две лице – ответника и ФПИ, директно
на община Плевен.
Безспорно е, че впоследствие, в хода на
преговорите с Общината по сключването на договор за прехвърляне на имота, тези
три лица са били заменени като приобретател по сделката от ответника и
договорът за закупуване на Имота, респ. собствеността върху него е преминала
директно върху ответника.
Дружеството ответник първоначално е било еднолична собственост на „Б.П.Д.“. Впоследствие в
него стават съдружници "Ф.И."АД(ФИ) и ищецът.
Безспорно
е, че ищецът е придобил качеството съдружник в "П.р.ц."ЕООД(ПРЦ) по силата на Договор за продажба на
дружествени дялове от 26.09.2006г., като промяната е вписана в ТР с Решение на
СГС № 2 от 29.09.2006г. по ф. д. № 6104/2006г.
Безспорно е
наличието на твърдяните от ищеца плащания.
По делото е
представено споразумение от 17.03.2010 г., сключено между ищецът и ответното
дружество, представлявани от законния им представител - Т.С.Т.. Документа е
оспорен от ответника относно датата. Той е частен по своя характер, но носи
подписа на законния представител на ответното дружество (към сочения в него
момента на съставяне), от чието име е направено волеизявлението. Ответникът не
е трето лице, а е страна подписала документа, посредством органния си
представител. Следователно датата му е противопоставима и не е опровергана. По отношение на обстоятелството, че двете
дружества са действали чрез едно и също лице - органен представител следва да
се вземе предвид т.2 от ТР 3/13 г. относно неприложимостта на чл.38, ал.1 ЗЗД.
Видно от
представения Протокол от
01.10.2006г. съдружниците в ответното дружество са взели
две решения:
1. Съдружниците да направят допълнителни парични вноски(ДПВ) в общ размер 3 242 708,34лв., както следва: БПД и ФПИ в размер на по 1,232,229.17
лева, а СИ 1 – 778,250.00 лв., като възстановяването на сумите ще е "при поискавне", а връху
сумите няма да се начисляват лихви ;
2. Средствата, получени като ДПВ да бъдат използвани
от ПРЦ за заплащане
на цената, както и за разходи свързани със закупуването закупуването на Имота
Ищецът счита,
че именно с това изявление съдружниците са "валидирали" преводите от
12.07.2006 г. и 07.09.2006 г.(за времето преди да възникне членственото му
правоотношение) като допълнителни парични вноски по см. на чл.134 от ТЗ, като
отнася и превода от 29.09.2006г. и от 15.06.2007 г.
Съдът не
споделя това виждане. Решенията в протокола нямат характер на правопроменящ
факт, а създава занапред задължения по чл.134 от ТЗ между съдружниците,
директно следващо от съдържанието на решението. Липсва и кореспонденция на
сумите - общия размер на внесената преди възникване на членственото
правоотношение сума е 684 860лв.(75 000лв. + 608 860лв.), а решението е за 778
250лв. От изразената воля на страните, тълкувана по реда на чл.20 ЗЗД, не може
да се направи извод за това, че се преурежда
правоотношение възникнало между ищеца и ответното дружество преди
възникване на членственото правоотношение, за да се преценява неговата
допустимост и валидност.
Следователно
сумата 684 860лв.(75 000лв. + 608 860лв.) не се явява допълнителна парична
вноски, налагащо извод за неоснователност на претенцията за нейното връщане.
По
отношение на плащането от 30.1.2006г. - 62 260лв. и 31 130лв. - внесена на
15.06.2007 г., когато ищецът е съдружник, при наличие на взето решение да ДПВ,
признато и със споразумението от 17.03.2010 г., следва да се направи извод, че е
налице на изпълнение на задължение за ДПВ, подлежаща на връщане.
По
отношение на ДПВ по Протокол от ОС от 19.06.2007 г., за което е било направено плащане на 19.06.2007 г. - 9 600лв.,
съдът намери следното:
Ответникът
отрича наличието на такъв протокол. За установяването му ищецът е представил Протокол от извънредно
събрание на съдружниците на ответника от 10.03.2010 г., на който ищецът не е
присъствал. В протокола е отразено заявление на част от съдружниците, направено
чрез законните им представители, относно наличието на взето решение от 19.06.2007
г., въз основа на което са били направени допълнителни парични вноски от двама
от съдружниците.
В тази
част, доколкото изявлението отразява факти стоящи извън документа - наличие на
предходно взето решение, следва да се направи извода, че се касае за частен
свидетелстващ документ. Изявлението е противопоставимо на направилите го
субекти в хипотезите, в които е неизгодно за тях. Ответното дружество се
представлява от органния му представител, който може валидно да обвързва
правната му сфера. В посочения протокол изявление на този орган липсва.
Следователно документа не установява
наличие на такова решение, а само го индицира.
По делото е
било прието заключение на ССЕ, което съдът кредитира като логично и
безпротиворечиво, установяващо, че 19.06.2007 г. и 31.07.2007 г. са били извършвани
парични преводи с посочено основание - ДПВ, в размер на по 15 200лв. за всяко
от дружествата, притежаващи 38% от капитала. На 19.06.2007 г. е извършено и
плащането на ищцовото дружество притежаващо 24% от капитала в размер на 9 600лв. Съгласно споразумението,
ответникът е признал, че плащането е било извършено като ДПР.
При
съвместната преценка на тези доказателства следва да се направи извод, че на 19.06.2007 г. е било взето решение за
извършване на ДПВ, което е било изпълнено от ищеца и плащането е било прието и
осчетоводено от ответното дружество. Документа следва да се намира при
ответника, който не го е представил, налагащо при прилагане на правните последици на чл.161 ГПК съдът да
приеме неговото наличие, при твърдяното от ищеца съдържание.
По
отношение на ДПВ по Протокол от ОС от 31.07.2008 г., за което е било направено
плащане в размер на 12 000лв. на
14.08.2008 г.; По отношение на ДПВ по Протокол от ОС от м.10.2007 г., за което са били
направени две плащания - на 11.10.2007 г. - 34 000лв. и на 17.10.2007 г. - 9
200лв. или общо 43 200лв.; По
отношение на ДПР по Протокол на ОС от м.02.2008 г., за което са били направени
две плащания - на 14.02.2008 г. - 12 956лв. и на 22.02.2008 г. - 24 676лв. или
общо 37 632лв., съдът намери следното:
Ответникът
оспорва наличието на взети решения. Тяхното установяване ищецът се домогва
да докаже посредством косвени
доказателства - извършени плащания от него и останалите съдружници, при
посочено основание ДПВ и споразумението от 17.03.2010 г., тъй като документът не се държи от него. Съдът намери, че при
съвкупна преценка на посочените доказателства следва да се направи извод за
наличие на взети решения за ДПВ. Съгласно заключението на ССЕ са налице
извършени плащания от всички съдружници, при посочено основание за това - ДПВ,
при процентно съотношение съответстващо на дела в капитала. Налице е й
признание на ответника посредством споразумението. Това налага извода за
наличие на взето решение, чиито протокол не е бил представен от ответното
дружество, по отношение на което следва да се отнесе казаното по-горе.
По делото
са били разпитани св.З. и П., във връзка с твърдението за наличие на взети
решения. Същите не възпроизвеждат възприети от тях факти, за които са били
допуснати до разпит. В останалата част - по отношение на стопанските намерения
и дейност, които показанията не следва да се обсъждат, тъй като са извън
предмета за който са били допуснати.
Предвид
наличието на установените вземания, следва да се разгледа възражението за
давност направено от ответника.
Уговорката
за връщане на сумите е "при поискване". Следователно за изискуемостта
е необходима покана.
Съгласно нормата
на Чл. 114, ал.1 и
2 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Тъй като изискуемостта
е поставена в зависимост от поканата, задължението
за връщане е възникнало с извършване на плащането. Към момента на депозиране на
исковата молба погасителната давност по чл.110 ЗЗД за всички вземания е
изтекла.
Ищецът
твърди прекъсване на давността посредством извършено признание на задължението
със споразумението от 17.03.2010 г., както и промяна в правоотношението относно
падежа - до края на 2014 г. и необходимост от изпращане на нотариална покана.
На първо
място следва да се отбележи, че доколкото правната връзка по отношение на ДПВ
възниква от особен ФС - решение на ОС, то и дружеството, посредством законния
си представител, не може да внесе правна промяна в нея. Следователно уговорката
в споразумението относно срока за изпълнение не се явява валиден правопроменящ
правоотношението факт.
Изявлението
на страната относно наличието на самото
вземане, доколкото е пряко и недвусмислено, направено е в рамките на
давностния срок, отнася се до съществуването на самото вземане, а не до
наличието на фактите, от които произхожда, следва да се приеме, че е прекъснало давността. От 17.03.2010 г. до 12.06.2015 г(датата на
ИМ), обаче е изтекъл срок по продължителен от предвидения в чл.110 ГПК.
Следователно вземанията са погасени по давност, налагащо извода за
неоснователност на предявените искове.
В тежест на
ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски, както следва: 29
420лв. адв. възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „С.И.Е.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
партер срещу „П.Р.Ц.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, административна сграда, ет. 2, иск за сумата 880 682 лв. (осемстотин и осемдесет хиляди шестстотин
осемедесет и два лева), представляваща
подлежащи на възстановяване допълнителни парична вноски, в качеството му на съдружник на „П.Р.Ц.” ООД с ЕИК ********, на осн. Чл.134 ТЗ.
ОСЪЖДА „С.И.ЕД.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
партер срещу „П.Р.Ц.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, административна сграда, ет. 2 сумата 29 420лв. адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: