№ 217
гр. Оряхово, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100569
по описа за 2024 година
От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ №
22, вх.Б, ет.3, ап.18 чрез адв. Л. И. А.-САК против „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14,
представлявано от В.Г.С., са предявени обективно съединени искове - за прогласяване
нищожността на клаузата по чл.10 в Договор за потребителски кредит № 172854/08.07.2022
г. предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение на осн.
чл.26 ал.1 от ЗЗД и и за осъждане на ответника на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца
недължимо платена сума за неустойка в размер на 583.20 лв. по Договор за потребителски
кредит № 172854/08.07.2022 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022 г., ищецът е сключил договор за
потребителски кредит № 172854, с който му е предоставена сума в размер на 1 200 лв. със
срок за погасяване до 08.01.2023 г. на 6 месечни вноски. Твърди се, че договорът е изцяло
погасен от ищеца, като е заплатил общо сума в размер на 1 930.71 лв.,от които неустойка по
чл.10 от договора за потребителски кредит в размер на 583.20 лв.Ищецът счита, че платената
сума за неустойка е недължимо платена, поради нищожност на клаузата предвижваща
заплащането й, поради което иска връщането й от ответника.
В исковата молба се сочи, че ответното дружество е регистрирано като финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което притежава качеството на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Отпуснатият кредит на ищеца като физическо
лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, както и по
1
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Посочено е и, че уговорената в Договора неустойка противоречи на множество
императивни правни норми на ЗПК и ЗЗП, поради което на осн.чл.26 от ЗЗД е нищожна.
Ищецът сочи, че уговорената неустойка също така цели да се заобиколи предвиденият
максимален размер на ГПР - чл.19 ал.4 от ЗПК. Това вземане формално е посочено като
обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при
изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената граница от 50%.
Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в пар.1 т.1 от ЗПК. То
представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на
кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се потвърждава и от сами
погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването на договора. Сочи се, че договарянето на този разход като неустойка, има
единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на осн.чл.21 от ЗПК, тази клауза е недействителна, а дадената на
потребителя възможност да осигури обезпечение в тридневен срок, не може да обоснове
обратния извод.
На следващо място се сочи, че така уговорената неустойка излиза и извън присъщите и
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на осн.чл.26 ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
Същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни принципи за
справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор.
С оглед изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение с което прогласи
нищожността на клаузата в процесния договор предвиждаща заплащане на неустойка, в
случай не непредставяне на обезпечение, и осъждане на ответникът да върне на ищеца
платената по договора неустойка в размер на 583.20 лева, като недължимо платена поради
нищожността на клаузата, която я предвижда.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
Допусната е съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв с който
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по основание и
размер.
Сочи се, че действително между страните е бил сключен процесният договор за кредит,
с който на ищеца е отпусната цитираната сума за посочения срок, която сума е била усвоена
от него. Твърди се, че „Макроадванс“ АД е изпълнило задължението си съгласно чл. 16 от
ЗПК и за своя сметка е извършило оценка на кредитоспособността на ищеца.
Ответникът оспорва твърденията в ИМ, че при неизпълнение на задълженията по
процесния договор за кредит, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4104 лева.
Ответникът твърди, че съгласно погасителния план, в случай че обезпечение не бъде
представено, за целия период на действие на договора, ищецът дължи неустойка в размер на
583.20 лева.
Ответникът сочи , че предоставеният кредит е от категорията на т.нар. „бързи
2
кредити“, при които характерни са именно кратките срокове на обработка на документи,
предоставяне на становище по заявката, отпускане на сумите и т.н. Сочи се също, че
неустойка за непредоставяне на обезпечение се дължи единствено и само за периода /след
изтичане на трите дни от сключване на договора/, за който период кредитът не е бил
обезпечен.
На следващо място в отговора е посочено,че разпоредбата на чл. 11, т.10 от ЗПК
регламентира, че при сключване на договора следва да се уговори годишният процент на
разходите по кредита, включващ по арг. от чл.19, ал.1 от ЗПК общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Ответникът твърди, че годишен процент на разходите посочен в договора, в размер на 49.65
%, е изчислен съгласно Закона за потребителския кредит.
Ответникът оспорва, че уговорената неустойка е нищожна, поради противоречието й с
добрите нрави. Сочи, че съгласно чл. 10 от Договора за потребителски кредит,
кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи
обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20, ал.2 от настоящият договор.
Сочи, че същата се дължи, поради неосигуряването от страна на кредитополучателя на
обезпечение на кредита с поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на
поставените в общите условия изисквания. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Счита, че с
нея страните са уговорили предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Ответникът сочи, че автономията
на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като уговорената такава в
процесния договор между двете страни е в размер, който е изцяло съобразен със законовите
изисквания и е изчислен съгласно условията в договора. Ответникът счита, че договорената
неустойка не води до неравноправие на страните, защото чрез нея кредиторът обезпечава и
гарантира своето вземане, без да поставя в неравноправно положение кредитополучателя,
който като страна по договора, изразила своята воля за съгласие, се задължава да върне
съответната сума. Сочи се също, че присъщ за неустойката е предварително определен в
договора размер на вредите от неизпълнение на конкретно договорно задължение, без да е
необходимо те да се доказват, е допустимо отнапред да се уговори и начин за разсроченото й
плащане в случай на такова неизпълнение. Ответникът счита, че от уговорка за разсрочено
плащане на неустойката не може да се направи извод, че страните отнапред са приели, че
задължението, чието неизпълнение е скрепено с неустоечна клауза, няма да бъде изпълнено
и че поради това в действителност с тази клауза се уговаря заплащане на суми, които да
водят до надвишаване на максимално допустимия ГПР съгласно императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК при заобикаляне на тази разпоредба. В случая неустойка е за
неизпълнение на конкретно договорно задължение - осигуряване на достатъчно обезпечение
3
на задължението да върне главницата и договорната лихва, поради което с оглед
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т, 1 от ЗПК тя не е включена в ГПР по кредита. С оглед на това
ответникът твърди, че размерът на неустойката не води до увеличаване на ГПР над
максимално допустимия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК да
обуслови нищожността на тази уговорка за неустойка.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е заплатил общо сума в размер на 1
930.71 лв.,от които неустойка по чл.10 от договора за потребителски кредит в размер на
583.20 лв. Твърди, че задължението е погасено от ищеца предсрочно, като същото е
изплатено в пълен размер, със сумата от 1769,11 лв., от които главница в размер на 1 200.01
лв., лихва в размер на 132.31 лв., неустойка в размер на 434.16 лв. и законна лихва в размер
на 2.63 лв.С оглед на изложеното в отговора, ответникът счита предявените искове за
неоснователни и недоказани.
Претендират се и направените по делото разноски.
С отговора са представени писмени доказателства, които са приети по делото.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С молба пълномощникът на ищеца – адв. Л. И. А.-САК, поддържа
предявените искове. Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие
За ответникът „МАКРОАДВАНС“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител.
По молба преди съдебно заседание на пълномощника на ищеца, съдът на осн.чл.214
ГПК, е допуснал намаление на размера предявеният иск с пр.осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД - от сума
в размер на 583.20 лв., на сума в размер на 434.16 лв.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 08.07.2022 г. между „МАКРОАДВАНС“ ЕООД и П. Н. С., е сключен
Договор за потребителски кредит № 172854/08.07.2022 г., по силата на който му е предадена
главница в размер на 1 200 лв., при условия посочени в договора.
От приетия Договор за потребителски кредит № 172854/08.07.2022 г., е видно, че
ищецът се е задължил да върне заема на 6 месечни вноски, по погасителен план и при падеж
на първа вноска 08.08.2022 г. и краен срок 08.01.2023 г. Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 41.00 %. В чл. 9 на договора е посочено, че годишният процент
на разходите по кредита е 49.65%.
В чл. 20 от договора е уговорено, в срок от три след сключването на договора, да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,
лихви, разходи и неустойки. Третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ Третото лице
/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на
неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договорят, че третото
лице – поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: 1.
минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи
4
сключването на договора: 1400 лева на месец; 2. Да работи по трудово правоотношение от
поне 6 календарни месеца преди сключването на договора; 3. Да няма активни експозиции в
ЦКР с просрочие над 30 дни, 4. Да не е страна по друг договор с кредитора. С клаузата на
чл. 10 от договора, страните са уговорили, че в случай, че Заемателят в определения срок не
изпълни задължението си, посочено в чл. 20, дължи на Заемодателя неустойка в размер на
09.72 лева плюс 0,270% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и в размер на
0.270% от усвоения размер на кредита за всеки ден от кредита през който същият не е
обезпечен. Страните се съгласяват, в случай, че посочената в ал. 10 неустойка стане
дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на части, съгласно погасителния план.
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства и заключението
на вещото лице по изготвената ССчЕ се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора за заем и е погасил предсрочно кредита, ведно със начислената сума за
неустойка, като е платил на ответника сумата в размер на 1769.11 лв. включваща главница –
1200.00 лева, договорна лихва – 132.31 лева и неустойка- 434.16 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата по чл.10 в Договор за потребителски кредит №
172854/08.07.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение и за осъждане на ответника на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца
недължимо платена сума за неустойка в размер на 434.16 лв. по Договор за потребителски
кредит № 172854/08.07.2022 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.
След извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият съдебен състав
приема, че договорът е за паричен заем, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а
от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова
институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като
кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на
потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са
приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК
и в ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
5
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а
според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от
ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и
чл.12, ал.1,т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя.
Неустойката съставлява установена отговорност на длъжника за неизпълнение на
задълженията си. Една от нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното
изпълнение на задължението, като с оглед уговорения размер, неустойката мотивира
длъжника да изпълни точно и качествено. Също така неустойката обуславя и заплащане на
обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В случая страните са уговорили неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на
договора за заем. Така уговорена тази неустойка не е обоснована от вредите за кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга от размера на насрещната
престация, от която кредитора би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, като заплащането й не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от
липса на представено обезпечение с една от двата вида гаранция. В тази връзка съдът
намира, че предвидената неустойка в чл.10 от процесния договор, произтича от
неравноправна клауза съдържаща се в чл.20 от договора, съгласно чл.143 от ЗЗП, поради
което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.В случая страните са
уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от подписване на договора, като при неизпълнение са
предвидили неустойка, във фиксиран размер от 583.20 лева. Уговорената неустойка в случая
6
е във вреда на потребителя, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя,
тъй като кредиторът е прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по
чл.16 от ЗПК на потребителя. От своя страна потребителя е задължен в необосновано кратък
срок да осигури обезпечение, което да отговаря на многобройни условия, изпълнението на
които от своя страна изискват време и съдействие от трети лица, което прави обективно
невъзможно спазването на този срок. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена
да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение.Съдът намира, че задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и
общите условия, както и, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора, с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.Също така, макар
и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е включена в погасителните вноски и води до скрито оскъпяване на
кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора.Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като ще
увеличи подлежаща на връщане сума.В този смисъл е и константната съдебна практика.
В случая, уговорена по този начин, неустойката излиза извън присъщите функции на
неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, и цели само неоснователно
обогатяване. Именно поради всичко изложено, съдът намира че клаузите в чл.3 и чл.6 от
процесния договор, са неравноправни по см. на чл.143, т.9 от ЗЗП и противоречащи на
добрите нрави, поради което са нищожни– чл.26, ал.1 от ЗЗД. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №1 от
15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
От изложеното предявеният иск с пр. осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит № 172854/08.07.2022
г. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ
се установява, че предвидената в процесния договор неустойка е платена в размер на 434.16
лева на дружеството ответник от ищеца, поради което предвид установената нищожност на
клаузата предвиждаща заплащането й, в случай непредставяне на обезпечение от Договор за
потребителски кредит № 172854/08.07.2022 г., същата е платена на ответника без основание,
поради което подлежи на връщане.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният осъдителен иск с пр. осн.
чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 434.16
7
лв. представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза предвиждащи заплащане
на неустойка, в случай непредставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит
№ 172854/08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на
иска до окончателното й изплащане е основателен и доказан следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищецът за
присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. В полза на ищецът следва да се присъдят заплатените от него разноски за платена
държавна такса в размер на 100.00 лева, платено възнаграждение за вещо лице в размер на
200.00 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК. Адвокатското възнаграждение платено от ищецът е в
минимален размер, поради което не подлежи да корекция.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, нищожността на клаузата на
чл.10 от Договор за потребителски кредит № 172854/08.07.2022 г. предвиждаща заплащане
на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение, сключен между П. Н. С., с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 и
ответника „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В.Г.С., като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от
В.Г.С., ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-
ти септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18, сумата в размер на 434.16 лв., представляваща
платена без основание сума по нищожна клауза на чл.10 от Договор за потребителски
кредит № 172854/08.07.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД,с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Средец, бул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от
В.Г.С. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти
септември“ № 22, вх.Б, ет.3, ап.18 сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева/ – деловодни
разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
8