РЕШЕНИЕ
№. 2230
гр. Пловдив, 19.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХIX състав
в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1733 по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Пловдив чрез процесуалния представите -
юрисконсулт Г.Б., срещу Решение № 588 от 13.05.2021 г.,
постановено по а.н.д № 772 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив VII -
ми наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 20-1030-011729/26.10.2020г.
на Началника на Група към ОДМВР – гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР, с което на Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП - глоба в размер
на 200 /двеста/лева и административно наказание за нарушение на чл.147, ал.1
от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 /двадесет/лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че отговорността на нарушителя е ангажирана законосъобразно за безспорно
доказани административни нарушения. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Иска се
присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната жалба – Д.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, не взема становище по допустимостта и основателност
на жалбата.
4. Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава
заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от Д.К.Д. срещу НП №
20-1030-011729/26.10.2020г. на Началника на Група към ОДМВР – гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление било издадено въз основа на
АУАН № 305660 от 29.09.2020 г. съставен от С.С.П. – на длъжност полицай при ОДМВР – гр. Пловдив.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На 29.09.2020 г. в
17:45 часа в гр. Пловдив, ул. “Хаджи Д.“ до № 6, Д.К.Д.
като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***(собственост на М.С.от гр. Стамболийски) не спазва
необходимото разстояние от спрелия пред него лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.
№ ***, удря го и допуска ПТП с материални щети. МПС не е представено на годишен
технически преглед (08.08.2020г.).
Деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 23, ал.1 от Закона за
движение по пътищата и чл.147, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Актът
бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения.
Описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. чл. 179, ал.2, пр.2 и чл. 185 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 20
лева.
7. По делото е представен
протокол за ПТП № 1757276/29.09.2020г. със схема, от
която е видно, че между участник № 1 с МПС рег. № ***и участник № 2 с МПС рег. № ***, при движение направо в
дясната пътна лента на ул. “Хаджи Д.“ до № 6, е възникнал контакт между предната
част на МПС рег. № ***и задната част на МПС рег. № ***, в резултат на който са
настъпили видими щети по предната броня на МПС рег. № ***и задната броня на МПС
рег. № ***. Протоколът е подписан от участниците в ПТП без възражения при
следните отразени обстоятелства: „Водачът на МПС № 1 не
спазва необходимото разстояние от спиращия пред него водач на МПС № 2 като го
блъска и допуска ПТП“.
8. В хода на съдебното производство пред районния съд бил разпитан
актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.
9. При така установената фактическа обстановка
районният съд намерил основание да отмени изцяло издаденото наказателно
постановление. Приел, че нарушенията не
са установени безспорно от обективна и субективна страна. Посочил, че липсват
доказателства Д. да не е спазил необходимото разстояние от спрелия пред него
лек автомобил и именно в следствие на това да го е ударил и да е настъпило ПТП
с материални щети. Не било доказано, че Д. е имал
възможност и е бил длъжен да възприеме обстоятелството за нарушаване правилата
за движение като не е спазил необходимото разстояние до спрелия пред него
автомобил и в резултат на това да е настъпило ПТП с материални щети. Нито
АУАН, нито НП сочили какви са настъпилите материални щети, което водило до
непълнота на описанието на вмененото във вина на дееца нарушение, което го лишило от възможността да
разбере за извършването на какво точно нарушение е ангажирана административната
му отговорност. Не било доказано и твърдението на контролните органи, че към
инкриминираната дата управляваното от Д. МПС не било представено на технически
преглед.
ІV. От правна страна:
10. Според правилото на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В случай, че това правило за поведение не бъде
спазено, санкционната норма на чл. 179, ал.2 от ЗДвП предвижда, налагане на глоба в
размер на 200 лева за водач, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
При тази правна регламентация се обосновава извод, че настъпването на щета
от причиненото поради неспазване на изискванията на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП
пътнотранспортно произшествие не е съставомерен елемент от фактическия състав
на инкриминираното деяние. В този смисъл наличието на запис както в АУАН, така
и в НП за настъпване на щета от причиненото ПТП допълва описанието на
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, без да
представлява законово установена неразривна част от състава на обвинението. Тъй
като нито видът, нито размерът на щетата са определящи за законосъобразното
ангажиране на отговорността на нарушителя, липсата на конкретика по тези
обстоятелства не оказва и соченото от районния съд неблагоприятно засягане на
правото му на защита, респ. не води и до съществено процесуално нарушение,
което да дава самостоятелно основание за отмяна на наказанието.
Не могат да бъдат споделени и изводите на въззивния съд, че нарушението по чл.
179, ал.2 от ЗДвП не е доказано. Д. като водач на
МПС с рег. № ***без възражения е подписал както протокола за ПТП №
1757276/29.09.2020г., така и АУАН, в който недвусмислено е пресъздадена
фактическата обстановка, при която е възникнал удар между участник № 1 с МПС рег. № ***и участник № 2 с
МПС рег. № ***. Съдържащата се в протокола схема на ПТП еднозначно сочи, че
именно управляваният от Д. автомобил се е движил зад МПС рег. № ***, т.е. за
него е важало и задължението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП да съобразява скоростта
си спрямо поведението на стоящия пред него автомобил. Прочие фактът на
настъпилото пътнотранспортно произшествие не се и отрича от Д., който в жалбата
си пред районния съд е концентрирал възраженията си основано за това, че по
другия автомобил не са били нанесени щети. Тоест безспорно установен се явява релевантният
за ангажиране на административнонаказателната му отговорност фактът, а именно
че е управлявал МПС без необходимото внимание, което е довело до настъпване на
ПТП. С това деяние същият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 179, ал.2 от ЗДвП. Посочената
разпоредба изисква от водачите да управляват МПС със съобразена скорост и
спазване на дистанция, които да им позволят да избегнат всякакви ПТП. Ако поради
невнимание бъде извършено такова нарушение, следва да се счете, че е налице
непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс във
връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
а в случая разпоредбата на чл. 179, ал.2 от ЗДвП не изключва наказуемостта при
непредпазливост. В този аспект за налагане на административното наказание е
ирелевантно това дали Д. е имал възможност за субективни възприятия, след като
е бил длъжен да съобрази необходимостта от спазване на разстояние до спрелия
пред него автомобил. Санкцията за извършеното нарушение е нормативно фиксирана
по вид и размер, поради което не подлежи на корекция от съда.
По делото не се твърдят нито са налице и обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо не е достатъчно,
за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите
на "маловажен случай", т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Относно нарушението по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл. 185 от ЗДвП,
решението на районния съд се явява правилно като краен резултат, но по други
мотиви.
Според нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност.
Нарушаването на това материално правило за поведение е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред с изричната
разпоредба на чл. 181, т.1 от Закона за движението по пътищата, съобразно която
се наказва с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед.
При наличието на специална санкционна норма, определяща фактическия състав
на нарушението и субектите на отговорността, в случая неправилно е приложена
общата административнонаказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, според която,
за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба
до 20 лв. Осъществяването на административно наказателна отговорност по този
ред е субсидиарно, т.е. разпоредбата се прилага, само когато за съответното
нарушение няма нарочно установена санкционна норма, каквато каза в случая е
налице.
От изложеното до тук следва, че като е отменил изцяло обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но частично неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита съразмерно на
уважената част от жалбата. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
от които в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдена една втора или 40
лева.
Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 588 от 13.05.2021 г., постановено по
а.н.д № 772 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив VII - ми наказателен
състав, в частта, с което е
отменено наказателно постановление № 20-1030-011729/26.10.2020г.
на началника на Група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на Д.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста/лева на основание чл. 179, ал.2, пр.2 от Закона за движение
по пътищата за нарушение на
чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1030-011729/26.10.2020г. на началника на
Група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи, в частта, с
което на Д.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/лева на основание чл. 179, ал.2, пр.2
от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за
движение по пътищата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 588 от 13.05.2021 г.,
постановено по а.н.д № 772 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив VII -
ми наказателен състав, в останалата част.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – гр. Пловдив сумата от 40 (четиридесет) лева, представляваща съдебни
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.