Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 407
15.06.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Светла Иванова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 259 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от С.Б.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, против
Решение № 24/07.02.2022 г. на Районен съд – Хасково, постановено по адм.дело №
1283 по описа на съда за 2021 година.
Касационната
жалбоподателка твърди, че за извършеното на посочената дата и час деяние била
наказана по предвидения в НПК ред и това деяние поглъщало описаното в акта и в
наказателното постановление нарушение. С оглед на изложеното, не следвало да
бъде наказвана по реда на ЗАНН. Посочва, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката заявява, че
поддържа жалбата и конкретизира изложените в нея доводи. Посочва, че липсва
спор относно фактите, но оспорва правните изводи на районния съд и заявява, че
се касае за изпълнително деяние, извършено при условията на идеална съвкупност.
Посочва, че наказателната отговорност
поглъща административнонаказателната, с оглед правилото за
по-благоприятния закон.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – НАЧАЛНИК ГРУПА В СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ КЪМ ОД НА МВР –
ХАСКОВО, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Заявява, че в случая се касае за две деяния, едното от които осъществява състав
на престъпление, а именно управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, а другото касае административно нарушение, управление на МПС със
съдържание на алкохол в кръвта. Счита, че решението на районния съд е правилно,
подробно мотивирано и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в
сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление № 21-1253-000081 от 09.04.2021 г. на Началник група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково. Районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 27.03.2021 г., в гр.Хасково, бил спрян за проверка
управляваният от жалбоподателката лек автомобил При извършване на проверката,
след появило се съмнение у органите на МВР за възможна употреба на алкохол,
било поискано съдействие и за оказване на такова от ОДЧ бил изпратен на място
екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Жалбоподателката била
поканена да бъде тествана с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабр. № ARВА -****. При извършване на проверката с техническото средство било
установено, че при издишане на въздух от водача, скалата на техническото
устройство отчела концентрация на алкохол в кръвта 1.20 на хиляда. След
положителната проба бил издаден и съответно връчен Талон за медицинско
изследване № 082304, като впоследствие била взета кръвна проба, след като
лицето се е явило в съответния център на лечебното заведение. На
жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
след което била отведена в сградата на РУ на МВР – Хасково, където след
извършен тест за употреба на наркотични вещества и отчетения положителен
резултат, същата била привлечена към наказателна отговорност за престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК. С определение № 115, постановено в открито съдебно
заседание, проведено на 01.10.2021 г. от Районен съд – Хасково било одобрено
постигнатото споразумение между РП – Хасково и защитника на подсъдимата С.Б.
Д.а, по силата на което последната е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс - управление на лек автомобил след употреба
на наркотични вещества
От правна страна съдът е приел, че при
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените, като в тази
връзка е обсъдил наведеното възражение, свързано с изложението на фактическата
обстановка по отношение на концентрацията на алкохол в кръвта,установена с
техническо средство, и след това въведените от наказващия орган и такива за
последващо установена стойност след проведено химическ изследване. Приел е, че
не се касае за допуснато процесуално нарушение, още по-малко такова от
категорията на съществените. Съдът е изложил и пространни доводи, свързани с
принципа non bis in idem и факта на реализиране на наказателна отговорност на
жалбоподателя. В тази връзка е посочил, че в
случая липсва необходимата пълна идентичност във фактическото описание
на административното обвинение, без значение на дадената правна квалификация, с
предмета на образуваното и водено наказателно производство и повдигнатото срещу
жалбоподателя обвинение за извършване на престъпление по чл. чл. 343б, ал. 3 от
Наказателния кодекс. Предвид факта, че отговорността за това престъпление била
реализирана със съдебен акт, влязъл в законна сила след влизане в сила на
процесното наказателно постановление, но не за управление на МПС след употреба
на алкохол, а за след употреба на наркотици, то въпреки липсата на възможност
за кумулиране и приоритет при реализиране на наказателната пред админисстративнонаказателната
отговорност, действието на принципа „ne bis in idem“ от друга, не налага нужда
някаква колизия да бъде преодолявана, тъй като този принцип не е засегнат.
Касае се за деяния, извършени в условията на съвкупност – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества, което е престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и
едновременно с това – след употреба на алкохол, установено по надлежния ред,
като в зависимост от конкретната концентрация би могло да се разсъждава дали то
съставлява административно нарушение или престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
Направен
е извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на
административно нарушение по чл. 174, ал.1, т. 2, вр. чл. 5, ал. 3, т.1 от
Закона за движението по пътищата, Правилно наказващият орган е приложил
посочената санкционна разпоредба като относима, с оглед установената стойност
на концентрацията на алкохол в кръвта и на жалбоподателя са наложени наказания
именно в предвидените внормата размери. Размерите на наказанията са фиксирани
от законодателя ине подлежат на преценка при индивидуализацията.
Настоящата
инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е правилно.
Касационният
съд споделя изцяло изводите в решението за процесуална и формална
законосъобразност, както и за валидност на проведеното
административнонаказателно производство, като не намира за необходимо да ги
преповтаря, съответно на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща
към тази част на мотивите на обжалвания съдебен акт.
Съобразно
чл. 220 от АПК, касационната инстанция възприема и установената от Районен съд
– Хасково фактическа обстановка. Същата напълно кореспондира със събраните по
делото доказателства. Съдът правилно и въз основа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното следствие, е установил фактическата страна на спора. В
съответствие с установената фактическа обстановка и след прецизен анализ на
доказателствената съвкупност, районният съд е извел аргументиран извод, че
наказаният водач е извършил вмененото му административно нарушение. Изводът, че
е доказано предявеното административно-наказателно обвинение за процесното
нарушение, неговия автор и вината на водача, е направен въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Неоснователно
е наведеното твърдение в касационната жалба за допуснато от районния съд
нарушение на материалния закон поради невъзприетото с решението, твърдяно от
наказания водач, нарушаване на принципа ne bis in idem. Тези възражения са
обсъдени в решението на районния съд, като същите мотивирано и основано са отхвърлени.
Законодателят е разграничил видовете отговорност на водачите на МПС,
управляващи след употреба на алкохол, в зависимост от концентрацията на алкохол
в кръвта. В нормата на чл. 174, ал. 1 са предвидени административни наказания
"лишаване от право да управлява МПС" и "глоба", като в
зависимост от концентрацията на алкохола е определен и техния размер: в т. 1)
над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба
500 лв.; т. 2) над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв. В случаите, когато концентрацията на алкохол в кръвта
на водача е над 1,2 на хиляда, деянието съставлява престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК, за което в посочената разпоредба е предвидено наказание лишаване
от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Управлението
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, при всички случаи
води до извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което на дееца
се налага наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева. С други думи, в конкретния случай касационната
жалбоподателка е осъществила две отделни деяния, едното административно нарушение
по своя характер, а другото престъпление, поради което не е налице нарушение на
принципа ne bis in idem, забраняващ окончателно осъденото или оправдано лице,
не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да
подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Такова нарушение на
посочения принцип би било налице, ако в конкретния случай е било наложено
наказание по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК, за извършено престъпление по
посочената норма, но не и за наложено наказание по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за
неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Хасково, като
законосъобразно, респективно постановено при липса на допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
24 от 07.02.2022 г., постановено по АНД № 20215640201283 по описа на Районен
съд – Хасково за 2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.