№ 1879
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100513332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 20063958 от 26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 7201/2020 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 113 състав Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ е осъдена да заплати на А. Н.
Д., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.5, т.2 във връзка с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в
ред. към ДВ бр.81/14.10.2016 г./ сумата 293,15 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд за периода от
01.12.2018 г. – 31.12.2019 г., получен чрез преизчисляване на нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и на основание и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 10,48 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г., като искът за главницата за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 432,91 лева, както и искът за обезщетение за
забава за разликата над 10,48 лева до предявената стойност от 51,00 лева са отхвърлени като
неоснователни.
Със същия акт Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ – МВР е осъдена да заплати на А. Н.
Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 188,24 лева – разноски по делото, както и на
основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд 175,49 лева – държавна
такса и разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените от
ищеца искове е обжалвано от ответника Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“. Във въззивна
жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в тази му част е неправилно,
незаконосъобразно, потиворечащо на константната практика на ВКС. Наведени са доводи,
че мотивите на първоинстанционния съд са неправилни и необосновани; че неправилно този
съд е приел, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период и че е налице
празнота в нормативната уредба. Инвокирани са аргументи, че в случая не следва да се
прилагат чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и
общия граждански закон – Кодекс на труда /КТ/; че има специална законова уредба,
различна от общата, с която е допуснато продължителност на часове нощен труд от 8 часа –
чл.187 ЗМВР.
1
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Ответникът по жалбата – А. Н. Д., гр.Пловдив в срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който жалбата е оспорена в цялост. Релевирани са
съображения за неоснователност и необоснованост на същата и на наведените в нея
възражения; че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, както и че е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно
приложение на КТ и НСОРЗ. Претендира присъждането на разноски по производството.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/
2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по
релевираните в жалбата доводи.
Анализът на събрания по делото доказателствен материал и приетите за безспорно
факти в производството, обосновава безспорния извод, че за времето от 01.12.2018 г. до
31.12.2019 г., страните по спора са били в служебно правоотношение, по силата на което
ищецът – А. Н. Д. е изпълнявал длъжността „старши полицай“ в сектор „Охрана на
обществения ред“ при Зонално жандармерийско управление – гр.Пловдив на ответната
дирекция, като е работил на смени по график на 12-часови дежурства, вкл. и работа през
нощта – от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумарно отчитане на работното време на тримесечни
периоди. Горните обстоятелства се потвърждават и от приетите пред първа инстанция:
кадрова справка на служителя, месечни графици за изпълнение на ППД и протоколи за
отчитане на положения труд за исковия период.
Не се спори в процеса, което е видно и от приетото заключение на допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Виолета
Стоянова, че за процесния период служителят – А. Н. Д. е положил 256 часа нощен труд; че
нощният труд положен от А. Н. Д. не е превръщан в дневен с коефициент 1,143 и че няма
начисляван извънреден труд на това основание. Посочено е и че при приравняване на
отработените часове нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 се получава разлика в
размер на 37,00 часа на стойност 293,14 лева.
Предмет на инстанционен контрол във въззивното производство са предявените при
условията на обективно съединяване осъдителни искове от страна на ищеца с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с по чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /ред. ДВ бр.81/14.10.2016
г./ – в частта, в която същият е уважен за сумата от 293,15 лева, представляваща
възнаграждение за извънреден труд за периода: 01.12.2018 г. - 31.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане и на основание по чл.86, ал.1 ЗЗД – в частта, в която същият е уважен за сумата
10,48 лева, представляваща обезщетение за забава относно главното вземане за периода от
26.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
По делото безспорно е установено, че в исковия период-предмет на обжалване:
01.12.2018 г. - 31.12.2019 г. между страните в процеса е съществувало валидно служебно
правоотношение, по силата на което ищецът в качеството му на „старши полицай“ в сектор
Зонално жандармерийско управление – гр.Пловдив на ответната дирекция е полагал труд на
12-часови дежурства по график, включително и през нощта при сумарно изчисляване на
работното време.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ –
в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и
2
оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Отговорът на тези въпроси е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за съдилищата съгласно
чл.130, ал.2 ЗСВ разяснения на същото, при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да се
прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.2, изр.1 ЗНА, за да се приложи правна уредба по
аналогия, е необходимо да има празнота в закона. Както е прието в мотивите на визираното
тълкувателно решение, които настоящият състав напълно споделя, ЗМВР не съдържа
празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в
брой на часовете. С императивната норма на чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица/, като по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8
астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден е
разположен – в „светла“ част на деня или през нощта – в „тъмната“ му част, която е от 22,00
часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ
показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното
време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от системата на МВР
се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.2, ал.1 ЗМВР, а именно:
защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на
населението.
Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и
заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на
вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/
липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на
законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощните часове в дневни.
От друга страна, случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение
е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира
за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не
сходни. Прилагането на НСОРЗ към разглежданите служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл.187, ал.1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта – 8 часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се полага – през деня или през нощта. При изготвянето
и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служителите на МВР се
обезщетяват със съответни компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за
прослужено време – чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск
/чл.189, ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение /чл.234,
ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187, ал.5, ал.6 и
ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни
условия за придобиване право на пенсия /чл.69, ал.2 КСО/, пенсиониране при условията на І
категория труд /чл.69 КСО/ и др.
Решаващият състав на СГС поддържа застъпеното в мотивите на тълкувателното
решение становище, че изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС. С решение
от 24.02.2022 г. по дело № С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, 2 състав,
образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит – т.49, т.51 и т.55, се приема, че
Директива 2003/88/ ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през
деня, но следва да се следи за това за полагащите труд през нощта да има други мерки за
3
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или
сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.
Съгласно решението на СЕС член 8 и член 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО следва да се
тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня.
В цитирания акт СЕС е обосновал извод и че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем
часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор,
вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Такава цел в случая е установена във
визираната по-горе норма на чл.2, ал.1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с
тази цел.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в дадения казус не е налице
положен от ищеца и незаплатен от Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ – МВР извънреден
труд за исковия период.
Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016
г./, предявеният иск на това основание срещу ответната дирекция относно главното вземане
на ищеца А. Н. Д. за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на 293,15 лева за
37,00 часа извънреден труд за периода: 01.12.2018 г. – 31.12.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положения от него нощен труд с коефициент 1,143, се явява
неоснователен и като такъв същият подлежи на отхвърляне.
При приетия изход на спора по отношение на търсената главница, като неоснователна
следва да се отхвърли и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД на стойност от 10,48 лева и период:
26.01.2019 г. – 23.01.2020 г. вкл., тъй като това задължение е акцесорно и се обуславя от
съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по
отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в конкретната
хипотеза не е налице.
Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение на изхода от спора в обжалваната част, решението
на СРС в тази му част като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови ново, с
което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени изцяло.
Като последица от това решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, касаеща
присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 188,24 лева, както и в частта, в която
Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ е осъдена да заплати в полза на СРС сумата 175,49 лева –
разноски по производството.
С изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК на
жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна не се дължат разноски за
настоящото производство.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20063958 от 26.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 7201/2020 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав – в частта, с която Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ е
осъдена да заплати на А. Н. Д., ЕГН ********** на основание чл.187, ал.5, т.2 във връзка с
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР /в ред. към ДВ бр.81/14.10.2016 г./ сумата 293,15 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на
нощен труд за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2019 г., получен чрез преизчисляване на
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; на основание и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 10,48 лева – обезщетение за
4
забава върху главницата за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 188,24 лева – разноски по делото, както и в частта, в която Главна
дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ е осъдена да заплати по сметката на Софийски районен съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 175,49 лева – разноски по делото, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.****
срещу Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ – МВР, с адрес: гр.София, ул.**** осъдителни
искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ
бр.81/14.10.2016 г. за заплащане на сумата 293,15 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден от 37,00 часа за периода от 01.12.2018 г. до
31.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.02.2020 г. до окончателното й заплащане, както и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10,48 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 26.01.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ул.**** да ЗАПЛАТИ на
Главна дирекция „Ж., с.о. и б. с т.“ – МВР, с адрес: гр.София, гр.София, ул.**** на
основание чл.78, ал.1 ГПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК сумата 50,00 лева /петдесет лева/ –
разноски по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5