Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА
АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 1256 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 279427 от 19.11.2019 г., постановено по гр. д. № 21800/2019 г.,
Софийският районен съд, ГО, 33-ти състав, е отхвърлил предявения от И.А.И.
срещу Кооперация„П.“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 9,68 лв., като платена без
основание на 13.03.2019 г. в магазин „Офис 1 Суперстор“, находящ се в гр.
София, бул. „******, предявения от И.А.И. срещу Кооперация „П.“ иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца следващият му се при
покупката на тонер касета за принтер пакет мляно кафе „Spetema“ с чаша, както и
предявеният от И.А.И. срещу Кооперация „П.“ иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 200 лв., преставляваща
обезщетение за неимуществени вреди от унизително отношение на служители на
ответника, проявено по отношение на ищеца на 13.03.2019 г. в магазин „Офис 1
Суперстор“, находящ се в гр. София, бул. „******. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 360 лв. – разноски
в исковото производство.
В
законоустановения срок срещу решението само в частта, с която е отхвърлен предявеният
от И.А.И. срещу Кооперация „П.“ иск с
правно основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане като получена
без основание на сумата от 9,68 лв., е постъпила въззивна жалба от ищеца, чрез
адв. Н.И., в която се излагат оплаквания срещу правилността на
първоинстанционното решение, подкрепени с доводи за неправилно прилагане на
материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят оспорва като неправилен
извода на първоинстанционния съд, че на 13.03.2019 г. в стопанисвания от
ответника търговски обект между страните по делото е бил сключен договор за
продажба на един брой тонер за принтер и два броя флаш памет, като твърди, че постигнатото
съгласие обхващало единствено закупуването на един брой тонер касета и един
брой флаш памет, както и че това са единствените стоки, с които е напуснал
магазина, след като служителката на ответника му е отнела подарените по повод
покупката на тонера пакет кафе и чаша. Счита заплатената от него разлика над
сумата от 99,49 лв., представляваща цената на закупените един брой тонер касета
и един брой флаш памет, до пълния размер на дължимата съгласно фискалния бон
сума от 109,17 лв., се дължи на включването в касовата бележка на втори брой
флаш памет, който обаче той не е закупувал. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В
срока за отговор на възивната жалба от Кооперация „П.“ е постъпил такъв, в който се излагат подробни
съображяния в подкрепа на обжалваното решение. Въззиваемата страна счита, че
първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът е закупил един брой тонер
касета и два броя флаш памет на обща стойност 109,17 лв., като допълва, че
стойността на подаръка – пакет мляно кафе и чаша – макар и отразена в касовата
бележка, не е била включена в крайната
цена на закупените стоки. Предвид наличието на правно основание за пълния
размер на полученото плащане, поддържа възприетият в обжалванеото решение извод
за отсъствието на неоснователно обогатяване в размер на претендираната сума. Намира
обжалваното решение за правилно, с оглед на което счита, че въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Софийски градски съд,
след като прецесни доказаталствата по делото и все предвид доводите на
страните, намира следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна,
разполагаща с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, с оглед на което същата е допустима. Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, което обуслава възможността за въззивната инстанция да
се произнесе по същество на спора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
предявен от И.А.И. срещу Кооперация „П.“ за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 9,68 лв., като платена без основание на 13.03.2019 г. в магазин „Офис
1 Суперстор“, находящ се в гр. София, бул. „******.
Като
писмено доказателство по делото е представен фискален бон, издаден от Кооперация
„П.“ в 12:35 часа на 13.03.2019 г. в магазин
„Офис 1 Суперстор“, находящ се в гр. София, бул. „****** , с обща сума за
плащане в размер на 109,17 лв., дължима за покупката на един брой тонер касета
на стойност 89,99 лв. и два броя флаш памет, всяка на стойност 9,59 лв. В
касовата бележка е отбелязан и един пакет кафе „Spetema“ с чаша на
стойност 15,50 лв., които не са включени при формиране на сумата за плащане.
По
делото е представена и детайлна разписка, изготвена на 07.05.2019 г. от Кооперация
„П.“, видно от която на 13.03.2019 г. в 12:45 часа е регистрирана продажба на
един брой тонер касета на стойност 89,99 лв. и два броя флаш памет, всяка на
стойност 9,59 лв., както и пакет кафе „Spetema“ с чаша на стойност 15,50 лв., като
последните не са включени при формиране на сумата за плащане, възлизаща на
стойност 109,17 лв., за която в разписката е посочено, че е платена с банкова
карта.
Разпитан,
свидетелят Ш.У., посоча, че на 13.03.2019 г. заедно с ищеца посетили магазин
„Офис 1 Суперстор“, намиращ се на бул. „****** в гр. София, за да купят един
брой флаш памет, но докато били в магазина ищецът установил, че трябва да купи
и тонер касета за принтера. При плащането служителката на касата уведомила
ищеца, че за покупката на тонер касетата му се следва подарък – пакет кафе и
чаша „Spetema“, който получил заедно с
касовата бележка при плащането. След като излезли от магазина свидетелят
забелязал, че касовата бележка е издадена за сумата от 109,17 лв., като по
негови сметки покупката възлизала на около 96 лева. След като се върнали в
магазина за изясняване на причината за несъответствието служителката в магазина
ги уведомила, че е била допусната грешка. Последвало скарване, като на ищеца
били отнети по-рано дадените му като подарък пакет кафе и чаша, след което на
касата пристигнал управителя на магазина, който отказал да им съдейства, като
ги насочил да потърсят съдебна защита на правата си.
При
разпита си свидетелката Р.Г.заявява, че работи в магазин „Офис 1 Суперстор“,
намиращ се на бул. „****** в гр. София, като касиер от три години. Относно
процесния случай си спомня, че тогава ищецът закупил един брой тонер касета за
принтер и два броя флаш памет, като за
първата покупка му се следвал подарък – пакет кафе „Spetema“ с чаша. Малко след
като напуснали магазина ищецът и неговия приятел се върнали, като уведомили свидетелката,
че посоченото касовия бон не отговаря на истината, като ищецът е платил повече
от дължимото. Последвало скарване, свидетелката попитала ищеца дали иска да извика
управителя на магазина за изясняване на случая, но той заявил единствено, че е излъган,
като смята да си търси правата. Твърди, че управителят на магазина пристигнал
на касата едва след като ищецът и неговият приятел вече били напуснали
магазина.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Наведените
от ищеца твърдения за това, че на 13.03.2019 г. в стопанисвания от ответника
търговски обект – магазин „Офис 1 Суперстор“, находящ се в гр. София, бул. „******
– е закупил стоки на стойност 99,58 лв.,
но е извършил плащане в размер на 109,17 лв., поради което търси да му бъде
възстановена като получена без правно основание разликата над стойността на
закупеното до пълния размер на извършеното плащане, сочат на елементите от
фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Основателността
на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предполага
извършването на пряка престация от ищеца в полза на ответника при отсъствието
на правно основание за получаването ѝ.
Между
страните не е спорно, че на 13.03.2019 г. в стопанисвания от ответника
търговски обект – магазин „Офис 1 Суперстор“, находящ се в гр. София, бул. „******
– ищецът е извършил в полза на „П.“ КООП плащане в размер на 109,17 лв., като на
следващо място при изследване на въпроса за възникването на процесното
кондикционно вземане се поставя въпросът дали ответникът е разполагал с правно
основание за получаване на пълния размер на платената сума.
По делото не е спорно, че на датата, на която
е извършено процесното плащане, при посещението си в стопанисквания от
ответника търговски обект ищецът е закупил един брой тонер касета за принтер на
стойност 89,99 лв. и един брой флаш памет на стойност 9,59 лв., с оглед на
което по делото е безспорно, че ответникът разполага с правно основание за
полученото плащане до размера на сумата от 99,58 лв. Не е спорно също така и че
с оглед извършената покупка на тонер касета ищецът е получил подарък – един
пакет кафе „Spetema“ с чаша на стойност 15,50 лв., които са били отразени в
касовата бележка, но не са включени при формиране на сумата за плащане, както и
че още на същия ден са били върнати обратно на магазина. Така спорът по делото се
съсредоточава върху въпроса дали ответникът разполага с правно основание за
разликата над сумата от 99,58 лв. до пълния размер на платената сума от 109,17
лв., която разлика възлиза в размер на сумата от 9,59 лв.
За
получаване на сумата от 9,59 лв. ответникът се позовава на сключен между
страните по делото на същата дата договор за продажба на втори брой флаш памет,
идентична с тази, за която не е спорно, че е била закупена от ищеца. В подкрепа
на заявеното от ответника правно основание свидетелства отразяването ѝ в
касовата бележка, където са включени два броя флаш памет, всяка на цена от 9,59
лв., както и обстоятелството, че ищецът е заплатил стойността ѝ. В тази
насока – че ищецът е закупил два броя флаш памет вместо един – са и показанията на свидетелката
Р.Г., които съдът цени съобразно всички доказателства по делото. Нейните
показания съдът кредитира, доколкото същите са вътрешно последователни, не
влизат в противоречие с наличния по делото писмен доказателствен материал,
включително и приложения от ищеца фискален бон, а напротив – подкрепят се от
него. От друга страна, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ш.У.,
доколкото същите влизат в противоречие с твърденията на самия ищец относно
първоначалните му намерения за стоките, които е възнамерявал да закупи при
влизането в магазина, както и, че в сметката му имало продукт с цена от 9,68лв.,
какъвто няма и не намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства.
При
изложените съображения настоящият съдебен състав намира за установено, че на 13.03.2019
г. в стопанисвания от ответника търговски обект – магазин „Офис 1 Суперстор“,
находящ се в гр. София, бул. „****** – между страните по делото е сключен
договор за продажба на три продукта – един брой тонер касета за принтер на
стойност 89,99 лв. и два броя флаш памет, всеки на стойност 9,59 лв. Произтичащото
от този договор вземане за продажната цена представлява правното основание за
получаване на пълния размер на платената на ответника сума от 109,17 лв. Доколкото
по делото не се установява да е извършено плащане без основание, предявеният от
И.А.И. срещу „П.“ КООП иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за връщане на сумата от 9,68 лв. следва да бъде отхвърлен.
При
съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
предявен от И.А.И. срещу Кооперация „П.“
като правилно следва да бъде потвърдено.
При достигнатия извод за неоснователност на
въззивната жалба на въззивника не се следват разноски. При направено искане за
присъждане на разноски и доказателство, че такива са направени, на въззиваемата
страна следва да се присъдят такива в размер на 360 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279427 от
19.11.2019г. на СРС, ГО, 33-ти състав, постановено по гр. д.
№ 21800/2019 г. в обжалваната част по
иска за заплащане
на сума от 9,68 лв., като платена без основание.
Решението в останалата отхвърлителна част не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН **********, да заплати на Кооперация „П.“,
ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв. – разноски за
въззивното производство.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.