Решение по дело №13587/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 689
Дата: 9 февруари 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20211110213587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 689
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110213587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25/01.02.2021 г.,
издадено от д-р К.П.Н. – Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните – София град, с което е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на Н. Г. К., с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 3а, ал. 2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Санкционираното лице обжалва НП в срок, с искане за неговата отмяна
като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява лично. Представлява се от адв. Хр., който пледира за отмяна на НП,
като поддържа, че от доказателствата по делото се установява различна
фактическа обстановка, според която жалбоподателят не е извършител на
нарушението. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Боев,
който акцентира на обстоятелството, че съставеният АУАН е бил подписан от
жалбоподателя без възражения. Поддържа, че фактическата обстановка,
описана в наказателното постановление, се установява от доказателствата,
като счита, че следва да бъдат кредитирани свидетелските показания, които я
1
подкрепят, но не и тези, които я опровергават. Пледира за потвърждаване на
Наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 09.10.2020 г. от комисия в състав: д-р Е.Т.Сл., на длъжност „главен
инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – София град,
и д-р Л. Ц., на длъжност „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ при ОДБХ – София град, извършили проверка на място в
животновъден обект № 1853-0009, находящ се в /адрес/. В хода на
извършената проверка служителите констатирали наличието на едно прасе,
намиращо се в клетка, разположена извън границите на животновъдния
обект.
Служителите приели, че откритото от тях прасе е собственост на Н. Г. К.
– собственик на животновъдния обект, поради което на същата дата му
съставили АУАН за това, че е установено едно прасе в клетка и се отглеждат
едропреживни животни и дребнопреживни животни заедно със свине, което
било посочено като нарушение на чл. 3а, ал. 2 от Наредба № 44/20.04.2006 г.
за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
На базата на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно
постановление (НП) № 25/01.02.2021 г., издадено от д-р К.П.Н. – Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните – София град, с което е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева
на Н. Г. К., с ЕГН: **********, за нарушение на чл. 3а, ал. 2 от Наредба №
44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
2
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения. НП е издадено от компетентен
административен орган, но АУАН и НП не които съдържат всички
необходими реквизити.
На първо място съдът констатира, че не са спазени импертивните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а
именно съставените АУАН и НП да съдържат посочване на законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
В АУАН и НП не се съдържат разпоредби на закон, с които издалите
ги органи да дадат правна квалификация на словесно описаните
нарушения. В НП се съдържа единствено посочване на санкционните
разпоредби, но не е и на правните норми, съответстващи на твърдените
от АНО извършени нарушения. В съставените АУАН и НП се съдържа
единствено посочване на разпоредби от подзаконов нормативен акт, а
именно чл. 3а, ал. 2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
Липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити
по чл. 57, ал. 1-7 от ЗАНН е процесуално нарушение, представляващо
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

На следващо място за пълнота на изложеното следва да се посочи, че
фактическите констатации, съдържащи се в обжалваното Наказателно
постановление, остават недоказани.
От протокола за извършената проверка и показанията на разпитания по
делото свидетел, съставил процесния АУАН, Л. Ц., се установява, че същият
е участвал в извършената проверка и е съставил АУАН. Установява се, че на
мястото на проверката е имало и друг животновъден обект, но двата обекта не
са били разделени с ограда. Свидетелят посочва, че е базирал изводите си, че
прасето е на жалбоподателя, поради това, че собственикът на другия
животновъден обект – г-жа К., не е регистрирал прасета в обекта си.
Същевременно от представеното по делото Удостоверение за животновъден
обект се установява, че в животновъдния обект, собственост на
жалбоподателя, също не са регистрирани прасета.
От показанията на свидетеля Ст.Ст. се установява, че описаното в
наказателното постановление прасе е било негова собственост и е било
3
закупено от него и неговата майка, като са го настанили временно в клетката,
докато бъде почистен предназначената за отглеждането му кочина. Посочва,
че клетката е била разположена на територията на Пречиствателна станция
Кремиковци, извън животновъдния обект на жалбоподателя, като
конкретизира, че това е една от двете клетки, намиращи се до помещението,
предназначено за пазач на Пречиствателна станция Кремиковци.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като подробни,
последователни, логични и кореспондиращи с представените и приети като
доказателства документи, представляващи нотариален акт, удостоверение за
животновъден обект и скица за обекта, в който е извършена проверката,
видно от които документи границите му са извън пречиствателна станция
Кремиковци.
От посочените доказателства не може да се обоснове извод, че в
посочения в АУАН и НП животновъден обект, собственост на
жалбоподателя, последният е отглеждал откритото от извършилите
проверката служители прасе в клетка, заедно с едропреживни животни и
дребнопреживни животни. Следва да се отбележи и че отразените в
описаната фактическа обстановка в АУАН и НП твърдения са
противоречиви, тъй като е логически невъзможно от една страна процесното
прасе да е било отглеждано в клетка, а от друга страна същото това прасе да е
било отглеждано заедно с едропреживни животни и дребнопреживни
животни.
С оглед изложеното описаното в наказателното постановление
нарушение, остава недоказано по отношение на обстоятелството, че
именно санкционираното лице е негов извършител, като поради
обстоятелството, че в административнонаказателното производство
доказателствената тежест е за административнонаказващия орган,
следва да се приеме, че нарушението не е извършено от санкционирания
за него жалбоподател. Посоченото обуславя извод, че при изготвяне на
наказателното постановление е допуснато и нарушение на материалния
закон.
Поради изложените съображения за допуснато абсолютно
процесуално нарушение и нарушение на материалния закон,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
4
С оглед изхода на делото в полза на адвокат Хр., на основание чл. 63
д, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, т. 1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения № 1/2004 г., следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на сумата от 400 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25/01.02.2021 г.,
издадено от д-р К.П.Н. – Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните – София град, с което е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева на Н. Г. К., с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 3а, ал. 2 от Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – София град
да заплати на адвокат Ст. И. Хр., член на САК, вписан с личен номер
**********, на основание чл. 63 д, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 38, ал.2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, т. 1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения № 1/2004 г., сумата в размер на 400
(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София–град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5