№ 2973
гр. С., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510072 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 31. 05. 2021 год. постановено по гр. д. № 1809/2020 год. на СРС ІІ ГО 178
състав, на основание чл. 432 КЗ, е отхвърлен искът за главница за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер от 10000 лева, както и искът за присъждане на лихва от 06. 07. 2019 год. до 12. 12.
2019 год.
С решението са присъдени разноски на страните съразмерно на уважената и
отхвърлителната част по претенцията на ищеца.
С въззивна жалба ищецът изразява недоволство от решението в отхвърлителната част.
Решението счита да е неправилно, поради необоснованост и постановено в нарушение на чл.
52 ЗЗД. Иска се отмяна в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се
присъди от съда останалата част от 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди, а имено
сума в размер на 8000 лева, да се отмени решението в частта за разноските и да се потвърди
съдебният акт в останалата част.
Съображенията са, че :
При постановяване на решението съдът е нарушил принципа на справедливостта, откъдето
и чл. 52 ЗЗД. Определеното застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди се явява занижено. Пострадалата е получила в резултат на ПТП изключително тежки
травматични увреждания, не се е възстановила физически и психически, изживяла е огромен
1
шок. При прилагане на критерия за справедливост в определяне на размера на
обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД районният съдия в недостатъчна степен е възприел
претърпените и търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и
неудобства във времеви аспект и тяхната продължителност.
Решението е постановено при противоречие с чл. 52 ЗЗД и ППВС 4/1968 год.
При определяне на дължимото застрахователно обезщетение като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се имат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за обезщетенията момент. Не е съобразена динамиката в
икономическата конюнктура. Позовава се на съдебна практика.
Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция.
В отговор ответното дружество твърди неоснователност на жалбата, поради което оспорва
изцяло същата. Счита, че съдът е определил правилно дължимото на ищцата
застрахователно обезщетение за претърпените от нея телесни увреди и свързаните с тях
болки и страдания. След преценка на всички доказателства, събрани по делото, съдът е
достигнал до извода, че справедливият размер за получените от ищцата увреждания възлиза
на 2000 лева. Съдът е съобразил както характера, степента и интензивността на преживените
от ищцата болки и страдания, така и социално-икономическите условия към момента на
настъпване на вредите. Решението е изцяло съобразено със заключението на СМЕ. От
свидетелските показания не се доказва обстоятелството, пострадалата да е провела терапия
във връзка с получените увреждания. Намира, че претърпените от ищцата увреждания по
характера си са леки и неналагащи продължителен за възстановяване период.
Претендираното обезщетение в общ размер от 10000 лева е прекомерно, не кореспондира с
размера на обезщетенията, присъждани от съдилищата към процесния период, както и на
социално-икономическата ситуация в страната. Присъждането на 10000 лева
застрахователно обезщетение на ищцата би довело до неоснователното й обогатяване с
оглед характера и степента на претърпените от нея телесни увреждания.
По банковата сметка на пълномощника на ищцата на 17. 06. 2021 год. превел сумата от
2307.78 лева обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с
получените от ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва, присъдена с
постановеното от районния съдия решение.
Претендира разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева. Прави възражение за прекомерност в случай, че претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение надхвърля минималните по НМРАВ размери.
С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална
икономия в гражданския процес.
Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда
на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.
При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд
намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.
Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата е неоснователна.
Според правната уредба на КЗ, Пряк иск на увреденото лице -
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380.
(2) Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да прави възраженията,
които произтичат от застрахователния договор и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 - 4 и
ал. 2. Когато застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не
може да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не може да
прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал. 2.
(3) По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна, застрахователят
отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено.
Съобразно чл. 45 ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното.
Не се спори по делото, че правната квалификация е по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за
присъждане на обезщетение на търпените неимуществени вреди, поради което в полза на
ищеца следва да се присъди или не обезщетение за същите.
Между страните е спорен въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди.
Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, урежда
законодателят в ЗЗД.
В случая обезщетението за 2000 лева до претендирания размер от 10000 лева е определено
напълно справедливо от районния съдия в съответствие с доказателствения по делото
материал в съвкупност и поотделно, който се кредитира и от настоящата съдебна инстанция.
Според исковата молба в резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични
увреждания, изразяващи се в увреждания на шийните коренчета. Изпитвала силни болки в
областта на шията с иридация на дясната ръка и таза. Имала болки при движение. Налагало
3
се приемане на обезболяващи медикаменти за облекчаване на болката.
И към настоящия момент продължава да търпи болки и да приема обезболяващи.
С отговора на исковата молба последната се оспорва като неоснователна по основание и по
размер.
С определение по чл. 140 и сл. ГПК районният съдия е съставил правилен и обоснован
проект на доклад по делото, разпределил е доказателствената на страните тежест и е
произнесъл исканията им по доказателствата. Допуснати са свидетелски показания на по
двама свидетели на всяка страна и е конституирано трето лице помагач на страната на
ответника, а именно ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп. Допуснати са всички писмени
доказателства, представени от страните. Задължено е ответното дружество по чл. 190 ал. 1
ГПК.
В отговор на исковата молба третото лице помагач е представило становище, според което
се оспорват исковете изцяло. Не е доказан искът по основание, както и по размер, същият е
силно завишен. Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
С нарочно определение в открито съдебно заседание проектът за доклад е финализиран за
окончателен без възражения на страните. Произнесено е и искането на третото лице помагач
за заличаването му, като неоснователно, което е в съответствие с предмета на делото.
Свидетелят Т. извадил жената от колата, след като й откопчал колана.
Свидетелката Б. майка на ищцата заявява, че видяла дъщеря си в болницата, виждали се
синини по цялото й тяло, болял я вратът, дясната ръка. Вземала обезболяващи доста време,
някъде около месец, имала силни болки във врата и в ръката, не можела да спи нощно време.
Преди ПТП не е имала оплаквания. Правили са й изследвания и снимки. Мисли, че една
седмица е била в болница след инцидента. Вземала обезболяващи, ходела в Пирогов , но
свидетелката не може да каже какво точно са й правели.
В проведено открито съдебно заседание е прието досъдебно производство 188/2019 год. на
РУ Елин Пелин, като пр. пр. 632/2019 год. правилно и обосновано не е приета като писмени
доказателства от районния съдия.
В същото е разпитан свидетелят Тотев, който казва, че имало мъж и жена, които били извън
колата. Произнесено е доказателственото искане съобразно изискванията на чл. 186 ГПК.
На 19. 02. 2021 год. е представено заключение на САТЕ, което е прието в открито съдебно
заседание на първи март 2021 год. , когато е прието и писмо на АПИ ОПУ град С.. Страните
не са заявили повече искания по доказателствата и съдът е намерил делото за изяснено,
което след преглед на материалите в кориците на делото действително е така.
От значение са показанията на първия и третия свидетел във връзка с посоченото по-горе в
настоящите – единият е извадил жената от колата, но след като е откопчал колана й, другият
е видял жената извън колата. Нищо повече.
Свидетелските показания на майката на пострадалата ищца са депозирани пред съда и се
4
преценяват по реда на чл. 172 ГПК - Преценка на свидетелските показания - Чл. 172.
Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на
осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с
роднините в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните
доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една
от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Същите несъмнено са на заинтересовано лице
и се обследват наред с всички други данни по случая в кориците на делото. Свидетелката е
непоследователна, дава избирателно сведения, които са неконкретизирани - виждали се
синини по цялото тяло на дъщерята, което обективно е невъзможно при дадената ситуация,
вземала обезболяващи доста време, някъде около месец. Правили са й изследвания и
снимки. Мисли, че една седмица е била в болница след инцидента. Вземала обезболяващи,
ходела в Пирогов, но свидетелката не може да каже какво точно са й правели. Всичко това е
при определена неяснота, несигурност и предположения, което прави тези показания в
голямата си част негодно доказателствено средство. В останалата част показанията, които
кореспондират на медицинската документация и на заключението на вещото лице експерт
по СМЕ, се приемат, като субективно възприятие.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза дадени са категорични и
недвусмислени отговори на поставените му въпроси, касаещи предмета на спора, а именно :
ищцата е получила травматични увреждания – контузия на шията, съпроводена с
неврологична симптоматика, изразяваща се в болезненост в областта на шията и дясната
ръка с ирадиация към таза. В приложената медицинска документация по делото липсват
изобщо данни за изписана и приложена терапия. Липсват в кориците на делото и
медицински документи, сочещи наличие на усложнения на травмата в по-късен етап и
съответно прилагане на лечение по този повод.
В първите дни след инцидента ищцата е изпитвала болки в областта на врата, както
спонтанни, така и при опит за движение на главата. При такъв вид травми болезнеността
отзвучава напълно в рамките на около 15-20 дни.
Констатираната контузия на шията е в резултат на т. нар. камшичен удар и носене на
обезопасителен колан.
В публично заседание в присъствието на процесуалните на страните и третото лице помагач
представители заключението на СМЕ е прието без въпроси, не е оспорено и се кредитира от
настоящата инстанция, така както правилно е процедирал и районният съдия.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобразява –
установените по делото факти в настоящия конкретен случай – характер и тежест на
уврежданията – една контузия на шията на пострадалата ищца, интензитетът, степента и
продължителността на болките и страданията – нисък и съответно кратък, около 15-20 дни,
същите са приключили, тяхното проявление във времето е изчерпано. Цялостното
неблагоприятно отражение за ищцата и конюнктурата на икономиката в страната и
общественото възприемане на критерия справедливост във връзка с нормативно определени
5
лимити по застраховка ГО на автомобилистите, също са обсъдени от районния съдия.
Справедливо обезщетение за репариране на неимуществените вреди в случая е 2000 лева,
толкова, колкото е приет и от районния съдия. За този размер искът е основателен и следва
уважаването му, за останалата част, като недоказан и неоснователен, подлежи на отхвърляне
от съда, вследствие на което въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на
районния съдия.
Стресът и липсата на нощен сън не са в рамките на жалбата, при което съдът действа в
условия на ограничен въззив и не се произнася по тях.
Според чл. 497 ал. 1 КЗ, Лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение -
Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
(2) Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и присъдените срещу застрахователя
лихви за забава и съдебните разноски могат да надхвърлят застрахователната сума по чл.
492.
Изключително подробно районният съдия при правилно прилагане на материалния закон е
определил началната дата, откогато се следва лихва за забава от страна на ответника спрямо
претенцията в уважения размер от ищеца.
Позовава се на чл. 496 ал. 1 КЗ според която, Срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В същата насока е посочил и
задължителна съдебна практика, която е кореспондираща на казуса. Няма спор, че извън
съдебната претенция на ищцата е получена от застрахователя на 12. 09. 2019 год., като
тримесечният срок е изтекъл на 12. 12. 2012 год. – изпадането в забава е считано от
следващия ден 13. 12. 2019 год. Следователно дължима е лихвата от тази дата до
окончателното изплащане на главницата от 2000 лева.
Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия
фактическа обстановка.
Други доводи с въззивната жалба на ищеца не са релевирани.
Стана реч вече, че според чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Когато съдът постановява решение при правилно първоинстанционно решение, по реда на
6
чл. 272 ГПК, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
На основание горното, въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на
първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания,
като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по
аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите с въззивната на ответника жалба и съответно до
посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е
допустимо, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за служебната
проверка на постановеното решение не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск,
/такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и
допустимо - на ответника е дадена възможност за становище по исковете и е съставен
доклад по реда на чл. 146 ГПК, с което съдът е предоставил равни възможности на страните
за участие в исковото производство и е постановил съдебно решение по същество.
Събраните доказателства, релевантни по спорния въпрос, първоинстанционният съд е
обсъдил, като крайните му изводи, че искът е основателен само частично, са правилни и
съответстват на доказателствата.
Обжалваното съдебно решение е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение, което пък, от
своя страна, предпоставя липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен
акт в частта на присъдените разноски в полза на ответника.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба на ищцата следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, в обжалваните части.
При този изход на делото въззивницата ищца няма право на разноски за производството –
жалбата й е неоснователна и се отхвърля от съда.
Ответникът претендира своевременно разноски, в размер на 200 лева, съобразно списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за реално сторване, поради което му се присъждат в пълен
размер, което не е прекомерно.
Настоящето решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 31. 05. 2021 год. постановено по гр. д. № 1809/2020 год. на
СРС ІІ ГО 178 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА А. И. П. ЕГН ********** ЕГН ********** да заплати на ДЗИ-Общо
застраховане ЕАД ЕИК ******* основание чл. 78 ГПК разноски в производството пред
втората съдебна инстанция в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8