Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 13.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Николов
при секретаря Ирена
Иванова................. ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00764 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от М.М.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, срещу Р.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***, пл.”*” № *,
вх.*, ет.*, ап.*, за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да
заплати сумите: 17 414,45 лева, представляваща недължимо платена половина
от продажна цена в размер на 34 828,90 лева на недвижим имот – апартамент
№ 11, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79,97 кв.м,
ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м и съответните
идеални части от общите части на сградата и ОПС за имот, находящ се в град *,
ул.”*” № *, вх.*, ет.*, която сделка е обективирана в НА № *, т.*, дело № */2011г.,
рег.№ * от *. на СлВп към АВп-Добрич, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 22.02.2018г., до окончателното
плащане; 9 077,32 лева,
представляваща обезщетение за забава от 14.03.2013г. до 22.02.2018г.
В исковата молба са наведени
твърдения, че страните са сключили договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в НА № * от *., вписан под № * от *., акт № *, том *, № *. на
СлВп при АВп-Добрич. Ответницата се е легитимирала като собственик по
наследство и придобивна давност на целия имот. С решение № * от *. по гр.дело №
*/2011г. по описа на ДРС е признато за установено, че трето лице – сестра на
продавача, е собственик на ½ ид.части от процесния имот, отменен е
констативния НА за придобиване по давност на тази част и поправката към него,
като ищецът е бил осъден да предаде владението му на действителния собственик.
Решението е влязло в сила, поради което половината от продажната цена –
17 414,45 лева, е дадена при начална липса на основание. След евикцията
ответницата дължи връщане на тази сума, ведно с лихвата за забава от деня,
следващ следващ датата на влизане в сила на посоченото по-горе решение – 14.03.2013г.
до 20.02.2018г. В съдебно заседание заявява, че претендираната сума от
17 414,45 лева е на базата на данъчната оценка, а не на удостоверения
материален интерес.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба. Оспорват се исковите претенции по основание и размер. Прави се възражение за погасителна давност по отношение на претендираното. В съдебно заседание се представя писмено становище, чрез което се оспорва размера на мораторната лихва. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно
от НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 87 от 12.08.2011г., вписан под рег.№ * от *.,
акт № *, том *, дело № *. на СлВп при АВп-Добрич, продавачът Р.Д.А. продава на
купувача М.М.Н. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 11,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от 79,97 кв.м, ведно
с прилежащото избено помещение № 4 с площ от 4,21 кв.м и съответните идеални
части от общите части на сградата и ОПС за имот, находящ се в град *, ул.”*” № *,
вх.*, ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище
с идентификатор № *, попадащ в сграда с идентификатор № * в ПИ с идентификатор
№ * по КК и КР на град Добрич, при съседи, самостоятелни имоти с
идентификатори: на същия етаж № * и № *, под обекта № *.623.4441.1.35 и над
обекта № *.623.4441.1.51 за сумата от 35 000 лева. Данъчната оценка на
имота е 34 828,90 лева. Продавачът е заявил, че към момента на сделката е
единствен собственик и не съществуват обстоятелства, поради които купувачът да
бъде лишен от владение или право на собственост.
С Решение № 69 от 19.05.2012г. по
гр.дело № 6597/2011г. по описа на ДРС е признато за установено по отношение на Р.Д.А.,
ЕГН ********** ***, пл.”*” №*, вх.*, ет.*, ап.*, че * Д.А. с ЕГН ********** ***
е собственик (на основание на получаването му като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) на 1/2 ИДЕАЛНА ЧАСТ от апартамент
№11 с площ от 79.97 кв.м. и идентификатор №*.623.4441.1.43 по кадастралната
карта на гр. Добрич, намиращ се в гр. *, ул.”*” №*, вх.*, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*.623.4441.1 по кадастралната
карта на град Добрич, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, заедно
с прилежащото избено помещение №4 с площ от 4.21 кв.м., заедно с 1.2932 %
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот, в който е изградена
сградата, който е с идентификатор №*.623.4441 по кадастралната карта на град
Добрич; отменен е нотариален акт за собственост на недвижим имот №29, том ІІ,
рег. №1218, нотариално дело №176/2009 г. по описа на нотариус с рег. №301 в
регистъра на Нотариалната камара, вписан под №*.2009 г., акт №*, том *, дело №*/2009
г. на Службата по вписванията – Добрич (поправен с нотариален акт за поправка
на нотариален акт за собственост на недвижим имот №51, том І, рег. №498, дело
№47/2010 г. по описа на нотариус с рег. №301 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан под №5080/02.06.2010 г., акт №148, том Х, дело №1969/2010 г. на
Службата по вписванията – Добрич), с който Р.Д.А. е призната за СОБСТВЕНИК ПО
ДАВНОСТНО ВЛАДЕНИЕ на 1/2 ИДЕАЛНА ЧАСТ от жилище – апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*.623.4441.1.43 по кадастралната
карта на град Добрич, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, като
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №72624.623.4441 по кадастралната карта на град Добрич и е с
предназначение за жилище; апартаментът е с площ от 79.97 кв.м. и има
принадлежащо избено помещение №4 със застроена площ от 4.21 кв.м., заедно с
1.2932 % идеални части от общите части на сградата и 1.2932 % идеални части от
правото на строеж върху общинския поземлен имот, върху който е построена; признато
е за установено по отношение на М.М.Н. с ЕГН ********** ***, че * Д.А. с ЕГН **********
*** е собственик (на основание на получаването му като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) на 1/2 ИДЕАЛНА ЧАСТ от
апартамент №11 с площ от 79.97 кв.м. и идентификатор №72624.623.4441.1.43 по
кадастралната карта на гр. Добрич, намиращ се в гр. Добрич, ул.”*” №*, вх.*,
ет.*, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*.623.4441.1
по кадастралната карта на град Добрич, състоящ се от 2 стаи, кухня и сервизни
помещения, заедно с прилежащото избено помещение №4 с площ от 4.21 кв.м.,
заедно с 1.2932 % идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, в който е
изградена сградата, който е с идентификатор №*.623.4441 по кадастралната карта
на град Добрич, като е осъдил М.М.Н. да предаде на * Д.А. владението върху 1/2
идеална част от посочения по-горе недвижим имот.
По делото е приложена справка за
законната лихва върху сумата от 17 414 лева за периода от 14.03.2013г. до
20.02.2018г. включително, която е изчислена в размер на 9 077,32 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на данните по делото и
твърденията на страните съдът намира за безспорно, че * са сключили договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 87 от 12.08.2011г.,
вписан под № * от 12.08.2011г., акт № *, том *, № */2011г. на СлВп при
АВп-Добрич. С решение № * от 19.05.2012г. по гр.дело № */2011г. по описа на * е
признато за установено, че трето лице – сестра на продавача, е собственик на
½ ид.части от процесния имот, отменен е констативният НА за придобиване
по давност на тази част от имота и поправката към него, като ищецът е бил
осъден да предаде владението му на действителния собственик. Решението е влязло
в сила на 13.03.2013г. Спорно между страните е дължимостта на главницата в
размер на 17 414,45 лева и мораторните лихви върху нея.
Прието е в доктрината и
съдебната практика, че осъществена евикция е налице, когато третото лице по
смисъла на чл.188 ЗЗД е
предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта, която е купил, въз
основа на съдебно решение по иска на третото лице, а евентуална евикция -
когато правата на третото лице само са предявени по съдебен ред или не са
предявени, но могат да бъдат предявени и противопоставени на купувача. Посочено
е, че законът не прави разлика между реализирана и предстояща евикция, защото и
в двата случая става въпрос за пълно или неточно изпълнение на задължението да
се прехвърли правото на собственост, за налични права на трето лице,
противопоставими на купувача, вече реализирани или които ще се реализират в
бъдеще. Под съдебно отстранен купувач по смисъла на чл.191, ал.1 ЗЗД се разбира
не само купувач, спрямо когото е уважен с влязло в сила решение, предявен от третото
лице – собственик на вещта, ревандикационен иск по чл.108 ЗС, но и купувач,
спрямо когото е уважен с влязло в сила решение установителен иск за собственост
на третото лице, независимо дали в този случай купувачът осъществява
фактическата власт върху вещта, предмет на продажбата. Право на евинцирания
купувач е да прецени с оглед неизпълнението на договора от продавача, дали да
упражни правото си на разваляне на договора или да уреди отношенията си с
продавача по друг начин във връзка със съдебното отстраняване, запазвайки
облигационната връзка, както е в случая
Релевантния момент за
добросъвестността на купувача в спора за отговорността за евикция е сключването
на договора. При настъпила евикция купувачът може да претендира връщане на
онова, с което ще се обедни за сметка на продавача. Сумите могат да се
претендират, доколкото купувачът ги е заплатил /или е бил осъден да ги заплати
на собственика/. Елементите на фактическият състав, от който се пораждат
претендираните права на купувача при осъществена евикция са: неизпълнение на
задължението за продавача към купувача /да му прехвърли съответното право върху
вещта в пълния му обем, без да е ограничено от правата на трети лица, които
могат да се противопоставят на купувача вр. чл.188 ЗЗД/, което служи за основание
за пораждане на задължение на купувача към третото лице; плащането или
осъждането да плати/изпълни, в резултат на което съдебно отстраненият купувач
би обеднял за сметка на продавача. При наличието на тези предпоставки в полза
на съдебно отстранения купувач възниква субективни материални права с предмет
връщане на онова, което той е осъден да изпълни в полза на третото лице -
собственика на вещта. В случая – връщане на ½ ид.части от процесния
имот.
Предвид горното в тежест на
ищеца е да докаже наличие на посочените предпоставки за връщане на даденото по
реда на чл.191, ал.1 вр. чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, както и дължимост на мораторните
лихви с оглед оспорването поради настъпила погасителна давност на вземането. В
тежест на ответника е да докаже твърденията си за липса на основание за връщане
на главницата, респективно предпоставките за недължимост на претендираните
лихви.
Съгласно приетото с т.7 ТР №
1 от 28.05.1979г. гр.д.№ 1/79г., Пленум
ВС, в случаите на първия фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от деня на получаване на престацията. В случая
плащането по процесната сделка е извършено на 12.08.2011г., но давността е била
прекъсната на основание чл.116, б.”б”, предл.първо ЗЗД, с предявяване на иск,
по който е било образувано гр.дело № 6597/2011г. по описа на ДРС, а решението
по него е влязло в сила на 13.03.2013г. Съгласно нормата на чл.117, ал.1 ЗЗД от
прекъсване на давността почва да тече нова давност, която изтича на
13.03.2018г., но искът в настоящото производство е предявен на 22.02.2018г.,
т.е. преди изтичане на законовия петгодишен срок, искът не е погасен по давност. Съобразно изложеното и приетите по делото
доказателства, съдът намира, че ищецът е доказал наличието на предпоставките
във връзка с осъществената евикция, поради което ответникът дължи връщане на
половината от продажната цена на процесния имот в размер на 17 500 лева,
но тъй като исковата претенция е за сумата от 17 414,45 лева, то искането
следва да се уважи именно до този размер.
С оглед уважаване на главния
иск, основателен е и акцесорният иск, но съобразно направеното възражение за
погасителна давност на мораторните лихви във връзка с разпоредбата на чл.111,
б.”в”, предл.второ ЗЗД – с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за лихви, то искането следва да се уважи само за периода 22.02.2015г. –
22.02.2018г., в който смисъл е и евентуалното искане на пълномощника на
ищцовата страна в откритото съдебно заседание. С оглед спестяването на
допълнителни разноски съдът е отхвърлил искането му за назначаване на ССчЕ, тъй
като изчисляване на точния размер на мораторната лихва за посочения период не
изисква специални знания и може да се извърши с помощта на лихвения калкулатор
в интернет – сайта calculator.bg. Същата е в размер на 5 316,56 лева, затова тази
претенция трябва да бъде уважена до този размер и се отхвърли за горницата до
претендираните 9 077,32 лева като погасена по давност.
Предвид изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими сторените разноски по делото
съразмерно с уважената част от иска в размер на общо 2 917,06 лева - възнаграждението на един адвокат с включен
ДДС и разноски по заплащане на държавна такса във връзка с представен списък на
разноските по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника са дължими
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 164,65 лева с
включен ДДС във връзка с чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. § 2а, пр.2 от
ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Р.Д.А.,
ЕГН ********** с адрес ***, пл.”*” № *, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на М.М.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, следните суми:
-17 414,45 лева /седемнадесет хиляди четиристотин и четиринадесет лева и четиридесет
и пет стотинки/, по иска по чл.191, ал.1 вр. чл. 55, ал.1, предл.първо ЗЗД,
представляваща недължимо платена част от продажна цена за ½ ид.части от
недвижим имот – апартамент № *, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения с площ от 79,97 кв.м, ведно с прилежащото избено помещение № 4 с площ
от 4,21 кв.м и съответните идеални части от общите части на сградата и ОПС за
имот, находящ се в град Добрич, ул.”*” № *, вх.*, ет.*, представляващ
самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище с идентификатор № *.623.4441.1.43,
попадащ в сграда с идентификатор № *.623.4441.1 в ПИ с идентификатор № *.623.4441
по КК и КР на град Добрич, при съседи, самостоятелни имоти с идентификатори: на
същия етаж № *.623.4441.1.42 и № *.623.4441.1.44, под обекта № *.623.4441.1.35
и над обекта № *.623.4441.1.51, която сделка е обективирана в НА № *, т.*, дело
№ */2011г., рег.№ * от 12.08.2011г. на СлВп към АВп-Добрич, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 22.02.2018г., до
окончателното плащане;
-5 316,56 лева /пет хиляди триста и шестнадесет лева и петдесет и шест стотинки/, по
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода от
22.02.2015г. до 22.02.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата от присъдените 5 316,56 лева за периода от 22.02.2015г.
до 22.02.2018г. до претендираните 9 077,32 лева за периода от 14.03.2013г.
до 22.02.2015г., като погасен по давност.
-2 917,06
лева /две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и шест стотинки/,
представляваща разноските в производството съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.М.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Р.Д.А., ЕГН ********** с адрес ***,
пл.”*” № *, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 164,65
лева /сто шестдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща
разноските в производството съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: