РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 629 / 27.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на дванадесети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ЯНКА
ВУКЕВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 465
по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Д.Б.В.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, оф. 13 адв. Л. К., срещу
Решение № 134 от 17.02.2020г., постановено по а.н.дело №2325 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 6556 от 12.11.2019г., издаден от Началник Отдел „Контрол РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ в Агенция „Пътна
инфраструктура“, София, съответно с който на Д.Б.В., за нарушение на чл.26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т.1 от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства,на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 26, ал.
2 от Закона за пътищата е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00лв.
Поддържаните касационни основания се основават
на твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с
приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Според касационния жалбоподател, в хода на проведеното от административно
наказващия орган производство, няма събрани категорични доказателства,
установяващи по несъмнен начин неговата съпричастност към извършеното
нарушение. Не се установява и не се доказва в нужната степен, че жалбоподателя
умишлено е поел управлението на пътно превозно средства (ППС) с товар
надвишаващ максимално допустимите норми по Наредба №11 от 03.07.2001 год. на
МРРБ.
В обстоятелствената част на жалбата е посочено
още, че няма спор относно факта, че процесното ППС, което е било управлявано от
В. е било извънгабаритно. Установено е, че при проверката водача не е представил
на контролните органи валидно разрешение /разрешително или квитанция за
заплатени пътни такси, каквото е изискуемо с оглед факта, че управляваното от него
ППС е извънгабаритно. Сочи се обаче, че съгласно разпоредбата на чл.11 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 год., отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритни ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са
определени в чл.15, ал.З от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Водача на МПС В., в
случая не е собственик или превозвач. Доколкото водачът на
автомобила/тежкотоварен или извънгабаритен/ няма задължение, а и право да се
снабди със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде
вменено във вина, респективно - да бъде санкциониран по посочения ред.
В. е управлявал извънгабаритно ППС без
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от АПИ, но
за това свое действие е следвало да бъде санкциониран по чл.177 ал.3 от ЗДвП за
нарушение по чл.139 ал. 1, т.2 от ЗДвП. Респективно деянието може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т. 1 буква „а“ от ЗП.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение,
като съответно се отмени процесното наказателно постановление.
3. Ответното Областно пътно управление Пазарджик
към Агенция „Пътна инфраструктура“, в представено по делото писмено становище
от процесуалния представител Янка Б., счита, че касационната жалба е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи
съдържащи се в наказателното постановление и първоинстанционното съдебно
решение.
Иска се касационната жалба да бъде отхвърлена и
да бъде присъдено съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителя на Окръжна прокуратура
Пазарджик, дава заключение, че обжалваното решение е правилно и съответно на
закона. Сочи, че извършването на административно нарушение е несъмнено
установено и правилно квалифицирано.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в рамките на установения
за това срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се
явява ДОПУСТИМА.
В същата не е формулирано искане, тя да бъде
разгледана в открито съдебно заседание.
ІІІ. За фактите :
6. Според Акт за установяване на административно
нарушение №0007001 от 15.10.2019г., съставен от К. С. К., на длъжност старши инспектор
„контрол по републиканската пътна мрежа“ в Агенция „Пътна инфраструктура“, на
същата дата, около 15:10часа, на път І-8, км. 161+300, на 800м. преди гр.
Белово, в посока гр. Костенец – гр. Пазарджик, Д.В. е управлявал и осъществявал
движение на моторно превозно средство с четири, с две управляеми оси, марка
„Мерцедес“, модел „4140 К АКСОР“, с рег. № …. При направената проверка е
извършено измерване, при което е установено, че надвишава нормите по Наредба №
11 от 03.07.2001г. за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни
средства, както следва : при измерено разстояние между осите 1.36 м на двойната
задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е
29,250 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата. При това положение, съобразно чл. 3, т. 2
от Наредбата, пътното превозно средство е квалифицирано, като „тежко“.Измерването
е извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200010 и ролетка
1309/18/5 м.
Прието е, че по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Наредбата, пътното превозно средство е извънгабаритно, поради което съобразно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от Закона за пътищата, движението му се осъществява, само с
разрешение(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя.
При проверката, водачът В. не е представил на
длъжностното лице от Агенцията, валидно разрешение(разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за движение на извън габаритно пътно превозно средство.
Посочено е, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
пътното превозно средство с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение(разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата,
издадено по реда на Раздел ІV от Наредбата, но не го е сторил, като по този
начин е извършил виновно, административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП.
Акта е връчен на адресата без заявени възражения.
7. Посочените фактически констатации и правни
изводи са изцяло възприети от административно наказващия орган и възпроизведени
в процесното наказателно постановление. При това положение, на основание чл. 53,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, на В. е наложено административно наказание глоба
в размер на 1000,00лв.
8. За да постанови обжалвания в настоящото
производство резултат, районния съд е приел, че наказателното постановление е
издадено при спазване на административно производствените правила, като
властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.
Счетено е, че
административно наказващия орган правилно е приел, че преди да поеме
управлението, водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или при превишение, че е налице разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата,
издадени по реда на Раздел IV от Наредбата.
Прието е, че Конкретните
измервания на място са направени с проверени по надлежния ред уреди. Според
решаващия съд, с оглед резултатите от измерванията, правилно е прието, че ППС е
извън габаритно по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ, като жалбоподателя не е представил съответното разрешение за неговото
движение. Посочено е, че за процесното МПС такова е било издадено една в деня
след проверката (л. 11 и сл. по дело № 2325 по описа на ПРС за
2019г.).
Според първоинстанционния
съд, за обективната съставомерност на нарушението е без значение вида на
превоза по смисъла на ЗАвП - дали е или не за собствена сметка. Определената от наказващия орган глоба в размер на 1000 лв. е минималната
и правилно според Съда е отмерена с оглед липсата на данни за други нарушения.
С оглед неприложимостта в конкретния казус на правилото на чл. 28 от ЗАНН е
съобразено, че сумата от натоварването на оста на процесното пътно превозно
средство е била 29,250 т. при максимално допустимо натоварване от 19,00т. съобразно
изискването на чл.7, ал.1, т.5, б. „в" от Наредбата, тоест налице е превишение с повече от 10 тона .
ІV. За правото :
9. По отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба,
районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са
обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както
писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установени факти и
обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
10. В случая спор по фактите не се формира. Във
връзка с поддържаните касационни доводи относно приложение на материалния закон,
трябва да се отбележи следното :
Според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
В случая няма спор, че процесното пътно превозно
средство е тежко по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., според която допустимото максимално натоварване на ос за ППС с
допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за
обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в
приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за : сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е от 1,3 m включително до 1,8 m - 18 t (19 t).
11. Според
чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., на извънгабаритните и тежките
пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса(курсива наш) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.
Съответно,
според чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина -
до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
Както се
посочи, допустимото съобразно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Раздел І ІІ на Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г., максимално натоварване на ос е 19 т., а в случая
измереното на место е било 29,250 т.
Превишаване
на стойността от 19,00т. с 30 %, означава 24,700 т. Сиреч, измереното на место
натоварване от 29,250 т., далеч надхвърля 30%, поради което правилото на чл. 8,
ал. 5, във връзка с чл. 14, ал. 3, във връзка с 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Раздел
І ІІ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е неприложимо. Казано с други думи,
процесното пътно превозно средство с разстояние между осите от 1,36 м. на
двойната задвижваща ос на МПС, със сума от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос от 29,250 т., при максимално допустимо
натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата №
11 от 03.07.2001 г. е било възможно да се движи за дейности от специалното
ползване на пътищата, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия,
само при наличието на надлежно издадено разрешение, но не и след заплащане само
на дължимата такса.
Движението
на процесното извън габаритно пътно превозно средство без разрешение е в
противоречие с материалното правило за поведение, възведено в чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „а“ от Закона за пътищата и е обявено за административно нарушение с
нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
12. Като е
достигнал до прежде описаните констатации и изводи, районният съд е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 134 от 17.02.2020г., постановено по а.н.дело №2325 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2./П/