М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N
2119/2020 год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
обвинила:
Подс.
С.Д.Д., ЕГН ********** в това, че
На 10.01.2020 г.
в гр. Русе. като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетните Д.С.Ч., ЕГН ********** и М. А.И., ЕГН ********** ***, направил
опит да отнеме чужди движими вещи-парична сума в размер на 220 лева, от
владението на В.Т.Д.от гр. Русе, собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха
- насочил предупредителен, сигнален пистолет марка „EKOLSPECIAL“ с №
EV-1421383, калибър 9 мм, като деянието останало недовършено по независещи
волята му причини - престъпление по
чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК и в това, че
На 10.01.2020 г.
в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетните Д.С.Ч.,ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН ********** ***,
противозаконно си послужил с официален документ, издаден за друго лице-лична
карта № *********, издадена на В. Й. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, с цел да
заблуди длъжностно лице - М. П. П., ЕГН ********** - продавач консултант в
магазин за продажба на сигнално газови пистолети в rр. Русе, бул."Цар
Освободител" № 13-ЦОП, като извършеното не представлява по тежко
престъпление - престъпление по чл. 318,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК
Подс. М.А.И., ЕГН **********, в това че
На 10.01.2020 г.
в гр. Русе, като непълнолетен. след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетните Д.С.Ч., ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН ********** ***, направил
опит да отнеме чужди движими вещи - парична сума в размер на 220 лева, от
владението на В.Т.Д.от гр. Русе, собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха
- насочил предупредителен, сигнален пистолет марка „EKOLSPECIAL" с № EV-
1421383, калибър 9 мм, като деянието останало недовършено по независещи волята
му причини - престъпление по чл.198, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК и в това, че:
На 10.01.2020 г.
в гр. Русе, като непълнолетен след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетните Д.С.Ч., ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН ********** ***,
противозаконно си послужил с официален документ, издаден за друго лице-лична
карта № *********, издадена на В. Й. Б., ЕГН ********** от гр.Русе, с цел да
заблуди длъжностно лице - М. П. П., ЕГН ********** — продавач консултант в
магазин за продажба на сигнално газови пистолети в гр. Русе, бул. Цар
Освободител" № 13-ЦОП, като извършеното не представлява по тежко
престъпление - престъпление по чл. 318,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Подс. Д.С.Ч., ЕГН-********** в това, че
На 10.01.2020 г.
в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетните С.Д.Д., ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН ********** ***, направил
опит да отнеме чужди движими вещи-парична сума в размер на 220 лева, от
владението на В.Т.Д.от гр. Русе, собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха
- насочил предупредителен, сигнален пистолет марка „EKOL Firat Magnum" с №
EF- 16120919, калибър 9 мм, като деянието останало недовършено по независещи
волята му причини - престъпление по
чл.198, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т.3 от НК и в това, че
На 10.01.2020 г.
в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с
непълнолетните С.Д.Д., ЕГН ********** и М.А.И., ЕГН ********** ***,
противозаконно си послужил с официален документ, издаден за друго лице - лична
карта № *********, издадена на В. Й. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, с цел да
заблуди длъжностно лице-М. П. П.,ЕГН ********** - продавач консултант в магазин
за продажба на сигнално газови пистолети в rр. Русе, бул."Цар
Освободител" № 13-ЦОП, като извършеното не представлява по тежко
престъпление - престъпление по чл. 318,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
По искане на
подсъдимите и техните защитници, производството протекло по реда на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като е одобрено от Съда
съгласието им да не бъдат провеждани разпити на всички свидетели и вещи лица, с
изключение вещите лица изготвили три комплекси психиатрично-психологични
експертизи с обект на изследване тримата подсъдими.
Прокурорът поддържа обвиненията и моли Съда да признае подсъдимите за
виновни, като им наложи предвидените за престъпленията наказания.
Подсъдимите се явяват лично, отказват да дават обяснения
в хода на съдебното следствие и изразяват съжаление за стореното от тях. Защитникът
на подс. Д.Ч. моли Съда да признае подзащитният му за невинен по двете
обвинения, като изтъква аргументи за наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 2
от НК. Алтернативно, моли наказанията да бъдат наложени по реда на чл. 55, ал. 2
от НК. Защитникът на подс. М.И. пледира за оправдателна присъда по обвинението
за престъпление по чл.318, ал.1 от НК, като излага становище за липса на
елементи от обективната и субективната страна на състава на това престъпление,
а по отношение деянието по чл.198 от НК, моли да се приеме, че е налице
доброволен отказ от довършване на престъплението.
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Д.Д.
е роден на *** ***, български гражданин, основно образование, неженен,
ученик, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият М.А.И.
е роден на *** ***, български гражданин, основно образование, неженен,
ученик, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.С.Ч. е роден на *** ***, български гражданин, основно
образование, неженен, ученик, неосъждан, ЕГН **********.
Към 2020 г. подсъдимите Д., И. и Ч. били съученици в СУ “Христо
Ботев“ гр. Русе, поддържали приятелски отношения и се срещали често. В края на
м. декември, 2019 г. тримата решили да извършат грабеж на парична сума от пункт
на „Еврофутбол“, намиращ се в гр. Русе, бул. “Липник“ № 57. За целта, подс. С.Д.
си закупил сигнален пистолет марка „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383, калибър 9 мм.
от свид. Ясен Владимиров за сумата от 50.00 лв. По неустановен в хода на делото
начин, в началото на м.януари, 2020 г. подс. М.И. се снабдил с лична карта №
*********, издадена на свид. В. Й. Б., ЕГН ********** от гр. Русе.
На 10.01.20 г. около 12.30 подсъдимите С.Д., М.И. и Д.Ч.
отишли в магазин на „Цар Освободител“ № 13, стопанисван от ЕТ “Иван Попов“ гр. Русе,
в който по това време продавач била свид. М. П.. В магазина влезли подс. М.И. и
подс. Д.Ч., а подс. Стилян Д. останал отпред да ги чака. Междувременно И.
предал личната карта на името на В. Б. на подс. Д.Ч.. Последният огледал
предлаганите за продажба сигнални пистолети и избрал „EKOL Firat Magnum" с
№ EF-16120919, калибър 9 мм. Свид. П. му поискала лична карта и Ч. представил
картата, издадена на В. Б., след което по данните от тази карта, свид. П.
изготвила Фактура-известие № **********/10.01.2020г. и касов бон за сумата от
106 лв. Ч. подписал фактурата за получател, заплатил и взел пистолета.
Същата вечер, около 21.20 ч., по предварителна уговорка
между тримата, подс. М.И. влязъл в процесния букмейкърски пункт на
„Еврофутбол“, като целта била да огледа обекта и дава информация на приятелите
си за наличието на клиенти. И. излязъл от пункта около 21.30 ч. и се срещнал с
подсъдимите Д.Ч. и Стилян Д., които го чакали до бл.“Беласица“ в гр.Русе, с
придобитите от тях пистолети. След като разбрали от И., че в момента няма
клиенти в пункта, Ч. и Д. си сложили маски, покриващи лицата им и отишли до
пункта. Около 22.00 ч. те влезли в залата с насочени пистолети, като подс. Д.
останал до вратата и насочил пистолета си към единствения клиент – свид. С.К.,
а подс. Ч. насочил пистолета към свид.В. Д. – управител на пункта и извикал: „Това
е обир! Давай парите!“, след което и подхвърлил празна найлонова торбичка.
Първоначално свид. Д. извадила оборота от 220 лв., но се поколебала и
казала:“Няма да ги дам“, след което натиснала инсталираният в обекта
„паник-бутон“. Като видели това, подсъдимите Д.Ч. и С. Д. се обърнали и на
бегом напуснали пункта. Върнали се до бл.“Беласица“, където в близки храсти скрили
маските. Около 22.30 ч. подсъдимите Ч. и Д. се срещнали до магазин „Пацони“ в
жк “Родина“ с подс. И. и му разказали какво се е случило. Малко по-късно се
разделили. Веднага след това, подс. Д. се срещнал със свид. П.И.– негов
приятел, пред бл.“Петрохан“ в жк.“Родина“. Д. разказал на И. какво са направили
и го помолил да скрие пистолета „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383, в който имало три
патрона. И.се съгласил, взел пистолета, сложил го в найлонова чантичка заедно с
пълнителя, от който преди това извадил патроните и го скрил в храсти зад
бл.“Странджа“ в жк“Родина“. Подс. Ч. ***, като на междуетажната площадка на
етажи 3 и 4, сред стари вещи, скрил пистолета „EKOL Firat Magnum" с №
EF-16120919.
На 12.01.20 г. подс. С.Д. изтеглил на телефона си
приложение-интернет комуникатор „Whаts App“, към което, в група, присъединил
само подсъдимите Ч. и И.. В това приложение тримата обсъждали извършеното от
тях, разменяли си информация и коментирали медийното отразяване на
престъплението.
Междувременно, още същата нощ, по подадения от свид. Д.
сигнал, пункта на „Еврофутбол“ бил посетен от служители на СОТ и полицейски
служители от Първо РУ-Русе, които установили фактическата обстановка.
Проверката по случая била възложена на свид. С С. ***. След като снел обяснения
от свид. Д. и свид. К, С. прегледал записите от камерите за видеонаблюдение в
букмейкърския пункт. От огледа установил, че единствения клиент, който посетил
и напуснал пункта, непосредствено преди деянието, имал подозрително поведение,
поради което предприел действия за неговото идентифициране и издирване.
Установил, че това е подс.М.И. и го призовал в управлението. При проведената
беседа И. признал, че подсъдимите Ч. и Д. са лицата направили опит да оберат
пункта на „Еврофутбол“, но първоначално отрекъл да има съпричастност към
престъплението. С. призовал подсъдимите Ч. и Д. в управлението, които направили
пълни признания, като заявили, че в предварителната подготовка на обира
участвал и подс. И.. На 14.01.20 г., с протокол за доброволно предаване подс. Ч. предал на полицейски служител лична карта № *********, издадена
на свид. В. Й. Б., ЕГН ********** от гр. Русе. При проведена поредна беседа с подс.
И., той също признал, че тримата заедно са подготвили престъплението, като
неговото участие било да огледа пункта и подава информация по телефон на Ч.
и Д. за наличието или липсата на
клиенти.
По дадената от подсъдимите Ч. и Д. информация, на
13.01.20 г. били извършени огледи на местопроизшествие, при което, на местата,
на които бил укрити от свид. И.и подс. Ч., били открити и иззети двата
пистолета „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383 и „EKOL Firat Magnum" с №
EF-16120919. В хода на образуваното досъдебно производство била назначена
балистична експертиза, с обект на изследване двата процесни пистолета. От
заключението на тази експертиза се установява, че „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383
и „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919 са предупредителни, сигнални
пистолети, фабрична изработка, турско производство и са предназначени за
стрелба с предупредителни /сигнални/ боеприпаси и патрони с дразнещи вещества
от калибър 9мм. Вещото лице дава становище, че същите са технически изправни и
годни да произвеждат изстрели и нямат изменения в конструкцията.
По досъдебното производство била назначена и техническа
експертиза, която изследвала видеозаписа от охранителната камера в процесния
букмейкърски пункт и извела относимите към предмета на делото фотокадри.
Била назначена и почеркова експертиза, от заключението на
която се установява, че подписът, положен след реквизита „Получател подпис“ във
Фактура-известие № **********/ 10.01.2020 г. е изпълнен от подс. Д.Ч..
На досъдебното производство била назначена техническа
експертиза, която изследвала съдържанието в мобилните телефони на тримата
подсъдими, като били изведени, извън останалата информация и екранни снимки от
комуникацията на тримата в интернет комуникатора „Whаts App“. Била назначена и
техническа експертиза на видеозаписа от охранителната камера в магазина на „Цар
Освободител“ № 13, от който подс. Ч. закупил пистолета, като били изведени
фотокадри на относими към предмета на делото обстоятелства.
На тримата подсъдими били назначени комплексни
психиатрично-психологически експертизи, от заключенията на които се установява,
че С.Д., М.И. и Д.Ч. не страдат от психически заболявания, не са провеждали
психиатрични лечения, могли са да разбират свойството и значението на извършено
от тях към инкриминираната дата и са могли да ръководят постъпките си. Вещите
лица дават становище, че тримата подсъдими могат правилно да възприемат,
запаметяват и възпроизвеждат фактите имащи отношение към делото.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - приобщените по реда на
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК показания на свидетелите от досъдебното
производство В. Й. Б. – стр. 82, том 1; М. П. П. – стр. 84, том 1; П. И. И.–
стр. 81, том 1; С. Ц. С. – стр. 86, том 1; Я. В. Д. – стр. 83, том 1; В.Т.Д.–
стр. 16 и 78, том 1, стр. 160, том 2; С.К. – стр.79, том 1; както и
заключенията на вещите лица В. Х. К. –
стр. 92, том 1 - техническа експертиза, стр. 25, том 2 – техническа експертиза;
Л. И. П. – стр. 105, том 1 – балистична експертиза; И. К. И. – стр. 113, том 1
- графологична експертиза; В. Д. Д. – стр. 3, том 2 – техническа експертиза,
както и от останалите приложените и приобщени по делото писмени
доказателства и доказателствени средства: заключенията по
комплексните психиатрично-психологически експертизи на тримата подсъдими,
педагогически характеристики, сведения-характеристики от ИДПС, протоколи за
оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства,
протоколи за доброволно предаване, трудов договор, допълнително споразумение
към трудов договор, длъжностна характеристика „Продавач-консултант“, Договор за
възлагане и извършването на букмейкърска дейност, справки за съдимост, декларации за семейно и
имотно състояние, автобиографии.
При възприемане на описаната
фактическа обстановка Съдът се основава на показанията на свидетелите В.Д., С.К.,
П.И., Я. Д., С. С. и М. П., които съпоставени помежду си и съчетани с приетите
по делото експертни заключения, писмени доказателства и доказателствени
средства, образуват подредена, логически последователна система, която очертава
единственият възможен извод за наличието на всички елементи от обективната и
субективната страна на престъпленията по чл. 198 и чл. 318 от НК и техните
автори. Междувпрочем, тези доказателствени източници не се оспорват от страните
в съдебното производство и тяхната доказателствена стойност не бе оборена или
дори подложена на съмнение.
От показанията на свид. Я.Д.се
установява, че в края н м.декември, 2019 г. той продал пистолет „EKOLSPECIAL“ с
№ EV-1421383 на подс. С.Д. за сумата от 50.00 лв. Подс.Д.Ч. пък закупува
другият пистолет - „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919 на 10.01.20 г. от
магазина на „Цар Освободител“ №13, в
подкрепа на който извод са показанията на продавачката в обекта – свид. М. П.,
заключението на почерковата експертиза, която установява, че подписа положен на
фактурата за купувач е на този подсъдим, както и заключението на техническата
експертиза, която изследвала видеозаписа от охранителната камера в обекта и
извела фотокадри с действията и поведението на подс. Ч. в магазина.
От показанията на свидетелите Д.
и К., изложени детайлно и непротиворечиво се установява, че още същата вечер,
около 22.00 ч. две маскирани лица, с насочени пистолети нахлули в букмейкърския
пункт и поискали от Д. да и бъдат предадени наличните там парични средства. Че
двамата нападатели били именно подсъдимите Д. и Ч. се установява от показанията
на свид. С., извършил предварителната полицейска проверка по случая. Същият
заявява, че в хода на проверката снел обяснения от тримата подсъдими, които
потвърдили в устна беседа, а след това и писмено, че снабдени с двата пистолета
и след като си поставили маските, подсъдимите Д. и Ч. влезли в пункта, насочили
пистолетите си към Д. и К. и поискали да им дадат наличните пари. Несъмнено, обясненията на подсъдимите от
предварителната проверка, пресъздадени от свидетеля С. в показанията му,
представляват по своята същност извънсъдебно признание, като без съмнение,
такива свидетелски показания представляват източник на косвени, производни
доказателствени факти.
Безспорно обаче, разпитаният
като свидетел полицейски служител може да установява всички факти и събития от
обективната действителност, които лично е възприел. В тази насока процесуалните
норми не съдържат ограничения и забрани. Поради това, при разпита му в
качеството на свидетел, полицейският служител може да установява и
извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в
рамките на конкретен наказателен процес придобиват процесуалното качество на
обвиняеми, респ. подсъдими, стига да ги е възприел лично. Без съмнение, такива
свидетелски показания представляват източник на косвени, производни
доказателствени факти, поради което осъдителна присъда не би могла да се
основава само и единствено на такива показания, както и при наличие на
съществени противоречия между тях и останалите доказателства, които биха внесли
съмнение за достоверността на извънсъдебното признание за извършеното
престъпление. В конкретния случай обаче това не е така. При анализ на
показанията на свидетеля С. и съвкупната им оценка с останалите доказателствени
източници, Съдът констатира еднозначност и безпротиворечивост, които дават
основание да се приемат направените от подсъдимите извънсъдебни признания за
достоверни. Особено съществено обстоятелство сочещо на достоверността на такива
признания, представлява излагането на факти и обстоятелства, които не са
известни на никое друго лице, извън извършителите на деянието. В конкретният
случай, това са обясненията на подсъдимите пред полицейския служител, в които
сочат начина и времето на придобиване на пистолетите, местата на последващото
укриване на оръжията, както и ползването на чуждата лична карта за закупуване
на единият от пистолетите. Тези факти, освен, че нямало как да бъдат известни на
полицейския служител към момента на даване на обясненията, пряко се
потвърждават от показанията на свид.Ясен Димитров, че продал пистолета именно
на подс. Д., от показанията на свид. П. И., който заявява, че укрил другият
пистолет по молба на подс. Ч., както и от протоколите за оглед на
местопроизшествие, при които двата пистолета били открити точно на местата
посочени от подсъдимите. В подкрепа на показанията на свид.С. са и заключението
на почерковата експертиза, от която се установява, че при закупуването на
пистолета „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919, Ч. лично положил подписа си
на фактурата, както и, че представил личната карта на името на друго лице – на свид.
В. Б..
Не бяха представени и не се
събраха каквито и да било доказателства, полицейският служител да е оказвал
психически или физически натиск върху подсъдимите при снемане на обясненията им,
нито да е имал специално негативно отношение към тях. Това дава основание на
Съда да кредитира показанията на свид.С., като достатъчно изчерпателни,
правдоподобни, логични и вътрешно непротиворечиви. Както бе посочено и по-горе,
тези показания са в пълен доказателствен синхрон и с останалите събрани по
делото доказателства.
Съществено косвено
доказателство - индиция за съпричастността на тримата подсъдими към обсъжданите
престъпления е и изследваната тяхна кореспонденция в интернет комуникатора „Whаts App“. Установява
се от изведените от телефоните им екранни разпечатки на това приложение, че в
чат само помежду си, те обсъждали извършеното от тях, разменяли си информация и
коментирали медийното отразяване на престъплението. В този чат, подсъдимите
взаимно се окуражавали, че никой не знае за тяхното участие в деянието, че не
могат да ги свържат с нищо, изразили съжаление, че нищо не е станало. Открити
били фотокадри дори на ползваните от двамата подсъдими пистолети, на личната
карта на свид. В. Б., както и на телевизионна новинарска емисия, отразяваща
опита за грабеж в пункта на „Еврофутбол“.
Така, с оглед събраните доказателства
и въз основа на установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
От обективна страна подсъдимият
С.Д.Д. е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 10.01.2020 г. в гр. Русе,
като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Д.С.Ч.
и подпомогнат от непълнолетния М. А.И. ***, направил опит да отнеме чужди
движими вещи-парична сума в размер на 220 лв., от владението на В.Т.Д.от гр. Русе,
собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София, с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това заплаха - насочил предупредителен, сигнален
пистолет марка „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383, калибър 9 мм., като деянието
останало недовършено по независещи от волята му причини.
Безспорно бе установено по
делото, че с действията си подсъдимият Д. реализира обективните признаци от
състава на престъплението грабеж, за което е ангажирана отговорността му, тъй
като с присвоително намерение на инкриминираната дата, с използване на заплашване,
направил опит да отнеме посочената парична сума собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София, от владението на В.Т.Д.от
гр. Русе. В конкретният случай, заплахата била осъществена по отношение на
свид. Д., чрез насочване към нея на пистолет. Чрез тези действия подсъдимият целял да парира евентуалната й
съпротива, да всее у нея страх, с цел да я мотивира да му предаде наличните в
пункта парични средства. Несъмнено крайната цел на подсъдимия била след като
отнемат парите да си ги поделят и да се разпоредят с тях.
Доказан е безспорно
имуществения предмет на грабежа, тъй като макар да не бил наясно с наличните в
пункта парични средства, волята на подс. Д. била да отнеме цялата парична сума,
която както се установя по делото била в размер на 220 лв.
В същото време, предвид
обстоятелството, че пострадалата успяла да натисне паник-бутона в обекта, както
и отказът й да му предаде сумата от 220 лв., се установява, че подсъдимите не
успели да установя трайна фактическа власт над паричната сума. Това налага
извода, че в случая деянието е приключило във фазата на опита, недовършено по
независещи от волята на подсъдимия Д. причини.
Престъплението е извършено от
подсъдимия Д. в съучастие в качеството на съизвършител с подс. Д.Ч. и след като
бил подпомогнат от подс. М. И., тъй като първите двама взели участие в самото
изпълнително деяние, а третият - умишлено ги улеснил, като предварително
огледал букмейкърския пункт, подавал им известно време информация за наличието
на клиенти и в крайна сметка ги уведомил, че в обекта са останали само
пострадалата и свид. К..
Престъплението е извършено от
подсъдимия Д. с пряк умисъл, което се доказва от конкретните му действия
насочени към отправяне на заплаха, с цел да изплаши пострадалата до такава
степен, че да я лиши от възможност да окаже съпротива и да я мотивира да се
разпореди с наличната парична сума, противно на волята ѝ. Очевидно подс. Д.
е съзнавал, че единствения възможния начин да отнемат паричната сума от
пострадалата Д. е да упражни по отношение на нея заплахи. Налице е общност на
умисъла между подсъдимите, тъй като при осъществяването на деянието подс. Д. е
съзнавал, че участва заедно с другите двама подсъдимия, като от начина на
осъществяване на деянието е видно, че е налице и предварително разпределение на
ролите.
Деянието С.Д. извършил като
непълнолетен, но от събраните по делото доказателства, касаещи конкретното му
поведение, физическо и психическо състояние и данните за личността му
установени от вещите лица и педагогическата характеристика, става ясно, че той
бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият бил психично здрав, с адекватно за възрастта си
психично развитие, имал съзнание за непозволеност на действията си и
наказуемостта на постъпката си. Предвид това Д. бил способен да прецени
характера, значението и забранеността на конкретното деяние. Конкретният
механизъм сочи, че действията на подсъдимия са преднамерени и целенасочени,
макар и с характера на типична за непълнолетната възраст, в която се е намирал,
недооценъчност към последиците на извършеното.
Поради изложеното, деянието на С.Д.
следва да се квалифицира и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Предвид това Съдът намира, че
са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, поради което подсъдимият С.Д. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Д., добрите му характеристични
данни, оказаното съществено съдействия за разкриване обективната истина по
делото в хода на предварителната полицейска проверка, ниският интензитет на
отправената от подсъдимия заплаха, както и обстоятелството, че в крайна сметка
деянието приключило във фазата на опита, респективно, липсват причинени
имуществени вреди. Отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не констатира.
Поради наличието на множество и
само на смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът счита, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне за подс. С.Д. на наказание по реда на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като му се наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез
прилагане на следните пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1/една/година, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година
и 3.“Включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Съдът намира, че според
събраните по делото доказателства подс.Д. не е извършил престъплението по
чл.198, ал.1 от НК в съизвършителство и с подс.М. А.И., доколкото последният не
е участвал в нито един от двата функционално свързани акта на съставното престъпление грабеж – отправяне
на заплахата и отнемането /опит за отнемане/ на инкриминираната вещ. Установява
се също така, че подс. Д. не осъществил състава на престъплението грабеж с
употреба на сила, а само на заплаха, във вида ѝ посочен по-горе. Поради това
подс. С.Д. следва да бъде признат за
невинен да е извършил престъплението по чл.198, ал.1 от НК в
съизвършителство и с непълнолетния М. А.И., както и същото престъпление да е
осъществено с употреба на сила, поради което и на осн. чл.304 от НПК следва да
бъде оправдан по тези части от обвинението.
Установява се също така, от
доказателства по делото, че подс. С.Д. не взел никакво участие при престъпното
ползване на лична карта № *********, издадена на свид. В. Й. Б., ЕГН **********
от гр. Русе. Както става ясно, тази лична карта била набавена от подс. М.И. и
предоставена на подс. Д.Ч., за да може последният безпрепятствено и инкогнито
да се снабди с процесният пистолет „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919.
Нещо повече, когато подсъдимите И. и Ч. влизат в магазина, от който Ч. закупува
пистолета, подс. Д. останал пред магазина да ги изчака.
При това положение Съдът
намира, че С.Д. следва да бъде признат за невинен по обвинението в това, на
10.01.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с непълнолетните Д.С.Ч. и М.А.И. ***, противозаконно да си е
послужил с официален документ, издаден за друго лице - лична карта № *********,
издадена на В. Й. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, с цел да заблуди длъжностно
лице - М. П. П. - продавач консултант в магазин за продажба на сигнално газови
пистолети в гр. Русе, бул."Цар Освободител" № 13-ЦОП, като
извършеното не представлява по тежко престъпление, поради което и на осн.
чл.304 от НПК следва да бъде оправдаван по обвинението по чл.318, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
От обективна страна подсъдимият
Д.С.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 10.01.2020
г. в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с
непълнолетния С.Д.Д. и подпомогнат от непълнолетния М. А.И. ***, направил опит
да отнеме чужди движими вещи-парична сума в размер на 220 лв., от владението на
В.Т.Д.от гр. Русе, собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплаха - насочил
предупредителен, сигнален пистолет марка „EKOL Firat Magnum" с №
EF-16120919, калибър 9мм., като деянието останало недовършено по независещи от
волята му причини
Безспорно бе установено по
делото, че с действията си подсъдимият Ч. реализира обективните признаци от
състава на престъплението грабеж, за което бил привлечен към наказателна
отговорност, тъй като с присвоително намерение на инкриминираната дата, с
използване на заплашване, направил опит да отнеме посочената парична сума
собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София, от владението на В.Т.Д. от гр. Русе.
В конкретният случай, заплахата била осъществена по отношение на свид.Д., чрез
насочване към нея на пистолет. Чрез тези действия и този подсъдим целял да предотврати евентуалната й
съпротива, да всее у нея страх, с цел да я мотивира да му предаде наличните в
пункта парични средства. Несъмнено крайната цел на подсъдимия била след като
отнемат парите да си ги поделят и да се разпоредят с тях.
Както бе посочено и по-горе,
доказан е безспорно имуществения предмет на грабежа, тъй като макар да не бил
наясно с наличните в пункта парични средства, волята на подс. Ч. била да отнеме
цялата парична сума, която както се установя по делото била в размер на 220 лв.
В същото време, предвид
обстоятелството, че пострадалата успяла да включи сигнално-охранителната
система в обекта, както и отказът ѝ да предаде сумата от 220 лв., се
установява, че подсъдимите не успели да установя трайна фактическа власт над
паричната сума. Това налага извода, че в случая деянието е приключило във
фазата на опита, недовършено по независещи от волята на подсъдимия Ч. причини.
Престъплението е извършено от
подсъдимия Ч. в съучастие в качеството на съизвършител с подс. С.Д. и след като
бил подпомогнат от подс. М. И., тъй като първите двама взели участие в самото
изпълнително деяние, а третият - умишлено ги улеснил, като предварително
огледал букмейкърския пункт, подавал им известно време информация за наличието
на клиенти и в крайна сметка ги уведомил, че в обекта са останали само
пострадалата и свид. К..
Престъплението е извършено от
подсъдимия Ч. с пряк умисъл, което се доказва от конкретните му действия
насочени към отправяне на заплаха, с цел да изплаши пострадалата до такава
степен, че да я лиши от възможност да окаже съпротива и да я мотивира да се
разпореди с наличната парична сума, противно на волята ѝ. Очевидно подс. Ч.
е съзнавал, че единствения възможния начин да отнемат паричната сума от
пострадалата Д. е да упражнят по отношение на нея заплахи. Налице е общност на
умисъла между подсъдимите, тъй като при осъществяването на деянието подс. Ч. е
съзнавал, че участва заедно с другите двама подсъдимия, като от начина на
осъществяване на деянието е видно, че е налице и предварително разпределение на
ролите.
Деянието Д.Ч. извършил като
непълнолетен, но от събраните по делото доказателства, касаещи конкретното му
поведение, физическо и психическо състояние и данните за личността му
установени от вещите лица и педагогическата характеристика, става ясно, че той
бил в състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият бил психично здрав, с адекватно за възрастта си
психично развитие, имал съзнание за непозволеност на действията си и
наказуемостта на постъпката си. Предвид това Ч. бил способен да прецени
характера, значението и забранеността на конкретното деяние. Конкретният
механизъм сочи, че действията на подсъдимия са преднамерени и целенасочени,
макар и с характера на типична за непълнолетната възраст, в която се е намирал,
недооценъчност към последиците на извършеното.
Поради изложеното, деянието на Д.Ч.
следва да се квалифицира и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Предвид това Съдът намира, че
са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което подсъдимият Д.Ч. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията на
наказанието за това престъплението, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подс. Ч., добрите му характеристични
данни, оказаното съществено съдействия за разкриване обективната истина по
делото в хода на предварителната полицейска проверка, ниският интензитет на
отправената от подсъдимия заплаха, както и обстоятелството, че в крайна сметка
деянието приключило във фазата на опита, респективно, липсват причинени
имуществени вреди. И по отношение на този подсъдим, отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът не отчита.
Поради наличието на множество и
само смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът счита, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне за подс. Д.Ч. на наказание по реда на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като му се наложи наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез
прилагане на следните пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 1/една/година, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година
и 3.“Включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
Както бе изложено по отношение
на подс. Д. и тук Съдът намира, че според събраните по делото доказателства
подс. Ч. не е извършил престъплението по чл.198, ал.1 от НК в съизвършителство
и с подс. М. А.И., доколкото последният не е участвал в нито един от двата
функционално свързани акта на съставното престъпление грабеж – отправяне на
заплахата и отнемането /опит за отнемане/ на инкриминираната вещ. Установява се
също така, че подс. Ч. не осъществил състава на престъплението грабеж с
употреба на сила, а само на заплаха, във вида ѝ посочен по-горе. Поради
това подс. Д.Ч. следва да бъде признат за невинен да е извършил престъплението
по чл.198, ал.1 от НК в съизвършителство и с непълнолетния М. А.И., както и
същото престъпление да е осъществено с употреба на сила, поради което и на осн.
чл. 304 от НПК следва да бъде оправдан по тези части от обвинението.
От обективна страна подсъдимият
Д.С.Ч. е осъществил и състава на престъплението по чл.318, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от НК, тъй като на 10.01.2020 г. в гр. Русе,
като непълнолетен, след като разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, като извършител и след като бил подпомогнат от
непълнолетния М.А.И. ***, противозаконно си послужил с официален документ,
издаден за друго лице - лична карта № *********, издадена на В. Й. Б., ЕГН **********
от гр. Русе, с цел да заблуди длъжностно лице - М. П. П. - продавач консултант
в магазин за продажба на сигнално газови пистолети в гр. Русе, бул."Цар
Освободител" № 13-ЦОП, като извършеното не представлява по тежко
престъпление.
От събраните по делото
доказателства се установява безспорно, че на 10.01.2010 г., в магазин № 13 на
Централен Общински пазар, стопанисван от ЕТ „Иван Попов“ – Русе, подс. Д.Ч.,
представил пред свид. М. П. – продавач-консултант в търговския обект, лична
карта № *********, издадена на В. Й. Б., ЕГН **********, с цел да заблуди П.,
че той е лицето посочено в документа. Безспорно, по този начин подс. Ч. целял от една страна да удостовери, че
е на възраст, която му позволява да закупува сигнално оръжие, а от друга – да
стори това по начин, който да затрудни впоследствие установяването на
самоличността му.
Несъмнено, тази лична карта
била издадена на друго лице - В. Й. Б., ЕГН **********, от гр. Русе и
представлявала оригинален документ, издаден от оторизиран за това орган,
отговарящ на стандарта за отпечатване на този тип документи в Р.България.
Безспорно, лицето пред което
подс.Ч. представил личната карта и което заблудил по този начин по отношение на
действителната си самоличност – свид. М. П., имала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. Същата работела в обекта като
продавач-консултант, по трудов договор с
ЕТ „Иван Попов“–Русе и съобразно длъжностната ѝ характеристика,
част от задълженията ѝ били да обслужва клиентите, да приема от тях
парични суми, да връща ресто, да издава касови бележки и фактури. С оглед на
това, П. се явява лице, на което е възложено да изпълнява със заплата работа, свързана с пазене и управление на
чуждо имущество при едноличен търговец.
Установи се, че инкриминираната
лична карта била предоставена на подс. Д.Ч. от подс. М.И., който се снабдил с
нея по неустановен по делото начин.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Д.Ч. бил наясно, че
представената от него лична карта е издадена за друго лице – В. Й. Б., както и,
че представя документа пред длъжностно лице, но въпреки това си послужил с
него, с цел да заблуди П. относно действителната си самоличност. Ч. съзнавала
общественоопасния характер и общественоопасните последици на деянието но
въпреки това искал настъпването на тези последици.
И това деяние Д.Ч. извършил
като непълнолетен, но с оглед изложеното по-горе, става ясно, че той бил в
състояние да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си.
С оглед на изложеното, подс. Ч.
следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.318,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от НК и му бъде наложено
наказание, за това престъпление.
При индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимия Ч., Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съдействието за разкриване на обективната истина още
във фазата на предварителната полицейска проверка, изразеното съжаление,
липсата на предходни осъждания и липсата на други вредни последици извън
съставомерните.
Съдът не отчита отегчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед на това, Съдът приема,
че при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимия
следва да бъде определяно по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ и чл.57 от НК,
като най-подходящо по вид наказание е наказанието “Пробация” чрез прилагане на
следните пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 8 /осем/ месеца, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от
8/осем/месеца и 3.“Включване в програми за обществено въздействие“ за срок от 8
/осем/ месеца.
Определеното наказание Съдът
намира за справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
На осн. чл.23 от НК, на
подсъдимия Д.Ч. следва да бъде определено едно общо наказание, най-тежкото
измежду така наложените, а именно “ПРОБАЦИЯ” чрез прилагане на следните
пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/
година, при периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; 2.“Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1/една/година и
3.“Включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година.
Доколкото, както бе изложено и
по-горе, подс. С.Д. не взел никакво участие при
престъпното ползване на лична карта № *********, издадена на свид. В. Й. Б.,
ЕГН ********** от гр.Русе, нито в качеството на съизвършител, нито като помагач
или подбудител, то подс. Ч. следва да бъде признат за невинен в това, да е
извършил престъплението по чл.318, ал.1 от НК в съизвършителство с
непълнолетния С.Д.Д., поради което и на осн. чл.304 от НПК да бъде оправдан по
тази част от обвинението.
От обективна страна
подсъдимият М.А.И. е осъществил състава на престъплението по чл.198,
ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на
10.01.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, като помагач,
умишлено улеснил непълнолетните Д.С.Ч. и С.Д.Д. ***, като съизвършители,
направили опит да отнемат чужди движими вещи - парична сума в размер на 220 лв.,
от владението на В.Т.Д.от гр. Русе, собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплаха –
насочили предупредителни сигнални пистолети марка „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383,
калибър 9 мм. и „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919, калибър 9мм, като
деянието останало недовършено по независещи от волята му причини.
Безспорно е установено по
делото, че на 10.01.2020 г., около 22.00 ч. подсъдимите Д.Ч. и С.Д. направили
опит да отнемат чужди движими вещи - парична сума в размер на 220 лв., от
владението на В.Т.Д.от гр.Русе, собственост на „Еврофутбол" ООД гр. София,
с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплаха –
насочили предупредителни сигнални пистолети марка „EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383,
калибър 9 мм. и „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919, калибър 9 мм. В
същото време, установява се от доказателства по делото, че за да предприемат
тези действия, двамата подсъдими били улеснени преди това от подс. И., който
отишъл преди тях в пункта за залагания, постоял известно време, като по телефон
ги уведомявал за движението на клиенти. След като в обекта останали само
пострадалата Д. и свид. К., подс. И. напуснал пункта, срещнал се с Ч. и Д. и ги
уведомил за това обстоятелство. Безспорно, по този начин И. улеснил плануваното
от тях деяние, тъй като липсата на клиенти съществено намалявало вероятността
за оказвана на съпротива от трети, странични лица и за осуетяване на намисленото
престъпление. Именно поради това, едва след като Ч. и Д. узнали, че в пункта се
намират само две лица, предприели влизане и реализиране на престъпните си
намерения.
По този начин, подс. И.
умишлено улеснил Ч. и Д. в извършването на престъплението, по друг начин - като
подавал навременна информация на последните двама за наличието на клиенти в
процесният букмейкърски пункт.
Безспорно, подс. И. е действал
в качеството на помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, като улеснил извършването
на престъплението от Ч. и Д., които имат качеството на съизвършители.
Както бе изложено и по-горе,
поради независещи от волята на подс. И. причини, деянието на подсъдимите Ч. и Д.
останало недовършено, поради което следва и негово деяние да бъде квалифицирано
като опит по смисъла на чл.18, ал.1 от НК.
От субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 от НК -
съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и това на съучастниците
си, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, като е искал с
извършването на престъплението да настъпят вредните му последици. Подсъдимият И.
съзнавал, че в резултат на съвместното им планиране, подсъдимите Ч. и Д. ще
предприемат действия за извършване на грабеж в пункта за залагания, като ще
отправят заплаха към служителката там, използвайки придобитите по-рано
пистолети, както и, че въз основа на тази заплаха, ще целят сломяването на
съпротивата от страна на Д. и ще я склонят да се разпореди с всички налични
парични средства в обекта. И. бил наясно също така, че осъществяването на този
план зависи в съществена степен от придобитата и предадена от него информация
за наличието на клиенти в пункта на „Еврофутбол“, поради което и предприел
действията в тази насока. Несъмнено, деянието е извършено от подсъдимия и с
користна цел – да набави имотна облага за себе си и за останалите подсъдими.
Деянието М.И. извършил като
непълнолетен, но от събраните по делото доказателства, в това число и
заключението на комплексната психиатрично-психологическа експертиза, касаещи
конкретното му поведение, физическо и психическо състояние и данните за
личността му, става ясно, че той бил в състояние да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си. Бил психично здрав, с
адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание за непозволеност на
действията си и наказуемостта на постъпката си. Предвид това И. бил способен да
прецени характера, значението и забранеността на конкретното деяние.
Конкретният механизъм сочи, че действията на подсъдимия са преднамерени и
целенасочени, макар и с характера на типична за непълнолетната възраст, в която
се е намирал, недооценъчност към последиците на извършеното.
Поради изложеното, деянието на М.И.
следва да се квалифицира и във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Предвид това Съдът намира, че
са налице всички елементи от обективната и субективната страна на състава на
престъплението по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, поради което подсъдимият М.А.И. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено наказание.
При индивидуализацията
на наказанието за това престъплението, Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подс. И., добрите му
характеристични данни, оказаното съществено съдействия за разкриване
обективната истина по делото в хода на предварителната полицейска проверка, факта,
че И. е само помагач, при това с незначително участие, както и обстоятелството,
че в крайна сметка деянието приключило във фазата на опита, респективно,
липсват причинени имуществени вреди. И по отношение на този подсъдим,
отегчаващи отговорността обстоятелства Съдът не отчита.
Поради
наличието на множество и само смекчаващи отговорността обстоятелства Съдът
счита, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне за подс. М.И. на
наказание по реда на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като му се наложи наказание
“ПРОБАЦИЯ” чрез прилагане на следните пробационни мерки: 1.“Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година, при периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; 2.“Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 3.“Включване в програми за
обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
С
оглед изложеното по отношение на другите двама подсъдими, подс. М.И. следва да
бъде признат за невинен в това, да е извършил престъплението по чл.198, ал.1 от НК като извършител, в съизвършителство с непълнолетните Д.С.Ч. и С.Д.Д., както
и същото престъпление да е осъществено с употреба на сила, поради което и на
осн. чл.304 от НПК И. следва да бъде оправдан по тези части от обвинението и по
квалификацията по чл.20, ал.2 от НК.
От
обективна страна подсъдимият М.А.И. е осъществил състава на престъплението по
чл.318, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.4, т.5 и т.6 от НК, тъй като
на 10.01.2020 г. в гр. Русе, като непълнолетен, след като разбирал свойството и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, като помагач,
умишлено улеснил непълнолетния Д. *** /извършител/ да си послужи с официален
документ, издаден за друго лице - лична карта № *********, издадена на В. Й. Б.,
ЕГН ********** от гр. Русе, с цел да заблуди длъжностно лице - М. П. П. -
продавач консултант в магазин за продажба на сигнално газови пистолети в гр. Русе,
бул. "Цар Освободител" № 13-ЦОП, като извършеното не представлява по
тежко престъпление.
Безспорно
се установи по делото, че на 10.01.2020г., около обяд, подсъдимият Д.Ч. представил
пред свид.М. П. – продавач-консултант в търговския обект, лична карта №
*********, издадена на друго лице - В. Й. Б., ЕГН **********, с цел да заблуди П.,
че той е лицето посочено в документа. Безспорно, по този начин подс. Ч.
заблудил длъжностното лице П. относно истинската си самоличност, съответно, че
е на възраст, която му позволява да закупува сигнално оръжие, както и да стори
това по начин, който да затрудни впоследствие установяването на самоличността
му. В същото време, установява се от доказателства по делото, че за да осъществи
това деяние, подсъдимия Ч. бил улеснени преди това от подс. И., който по
неустановен начин се сдобил с тази чужда лична карта и я предал на Ч., именно с
цел последният да я ползва пред продавача в магазина, за да закупи по
нерегламентиран начин процесния пистолет.
Безспорно,
по този начин И. улеснил осъществяването на престъплението от страна на Ч., тъй
като без чуждата лична карта, при недостатъчна възраст, същият не би могъл да
закупи оръжието от магазина. Безспорно, подс. И. е действал в качеството на
помагач по смисъла на чл.20, ал.4 от НК, като улеснил осъществяването на
престъплението по чл.318 от НК, извършено от Ч., който имал качеството на извършител.
От
субективна страна, подсъдимият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 от НК - съзнавал общественоопасния характер на своето деяние и това на съучастника
си, предвиждал е общественоопасните последици от деянието си, като е искал с
извършването на престъплението да настъпят вредните му последици. Подсъдимият И.
съзнавал, че в резултат от оказаната от него помощ, подсъдимият Ч. ще предприеме
действия по представяне на вече осигурената му лична карта пред длъжностно
лице, с цел да го заблуди по отношение на действителната си самоличност. И. бил
наясно също така, че осъществяването на това деяние от Ч. зависи в съществена
степен от наличието на чуждата лична карта, която И. придобил и целенасочено предал
на другия подсъдим.
Деянието
М.И. извършил като непълнолетен, но от събраните по делото доказателства, в
това число и заключението на комплексната психиатрично-психологическа
експертиза, касаещи конкретното му поведение, физическо и психическо състояние
и данните за личността му, става ясно, че той бил в състояние да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Бил психично
здрав, с адекватно за възрастта си психично развитие, имал съзнание за
непозволеност на действията си и наказуемостта на постъпката си. Предвид това И.
бил способен да прецени характера, значението и забранеността на конкретното
деяние. Конкретният механизъм сочи, че действията на подсъдимия са преднамерени
и целенасочени, макар и с характера на типична за непълнолетната възраст, в
която се е намирал, недооценъчност към последиците на извършеното.
С
оглед на изложеното, подс. И. следва да бъде признат за виновен в извършването
на престъпление по чл.318, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.63, ал.1, т.4, т.5 и
т.6 от НК и му бъде наложено наказание, за това престъпление.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия И., Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства оказаното съдействието за
разкриване на обективната истина още във фазата на предварителната полицейска
проверка, изразеното съжаление, липсата на предходни осъждания и липсата на
други вредни последици извън съставомерните.
Съдът
не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства.
С
оглед на това, Съдът приема, че при наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства, на подсъдимия следва да бъде определяно по реда на чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ и чл.57 от НК, като най-подходящо по вид наказание е наказанието
“Пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: 1.“Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца, при периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; 2.“Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца и 3.“Включване в програми за
обществено въздействие“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
На
осн. чл.23 от НК, на подсъдимия М.И. следва да бъде определено едно общо
наказание, най-тежкото измежду така наложените, а именно “ПРОБАЦИЯ” чрез прилагане
на следните пробационни мерки: 1.“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от 1 /една/ година, при периодичност на явяване и подписване пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2.“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година
и 3.“Включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година.
Доколкото
от доказателствата по делото се установява, че подс. М.И. не взел участие като
съизвършител при престъпното ползване на лична карта № *********, издадена на
свид. В. Й. Б., ЕГН ********** от гр. Русе, а само е подпомогнал Ч. в нейното
ползване, а С.Д. няма никакво участие в това престъпление, нито като
извършител, нито като помагач или подбудител, то И. следва да бъде признат за
невинен в това, да е извършил престъплението по чл.318, ал.1 от НК като
извършител, в съизвършителство с непълнолетните Д.С.Ч. и С.Д.Д., а на осн.
чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по тази част от обвинението и по
квалификацията по чл.20, ал.2 от НК.
Съдът
намира за несъстоятелно становището на защитника на подсъдимите Д. и И., че по
отношение деянието по чл.198 от НК е налице доброволен отказ от довършване на
престъплението от страна на подсъдимите Ч. и Д.. Доброволен отказ е налице, когато причинната
връзка е прекъсната след нова преоценка на мотивите от страна на подсъдимия за
или против довършване на престъплението, когато собствените подбуди се
изразяват в явно осъзнаване противоправността на извършеното. В случая липсва
самоволен отказ от опит, тъй като отказът е бил наложен на подсъдимите от
обективни дадености, които те не са могли да преодолеят, а именно включването
на охранителната сигнализация в пункта на „Еврофутбол“ от страна на свид. Д.,
чрез натискане на паник-бутона. Очевидно, това действие на Д., възприето от
подсъдимите ги е изплашило и притеснило, че могат да бъдат задържани на място,
което и ги е стимулирало да избягат от обекта.
По
мнение на Съдът, в случая опита за грабеж осъществен от подсъдимите С.Д. и Д.Ч.
е довършен, доколкото двамата са осъществил изпълнителното деяние по отправяне
на заплаха към лицето, в чиято власт била целената за присвояване парична сума
и са ѝ подхвърлили чантичка, в която да постави парите. По този начин
реализирали всичко необходимо за противозаконното отнемане на чуждата вещ, но
единствено поради колебанието на пострадалата да даде паричната сума и
незабавното включване на сигнално-охранителната инсталация, не се стигнало до установяване
на трайно владение върху парите от страна на подсъдимите.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимите в
извършване на посочените по-горе престъпления, всеки от тях следва да бъде
осъден да заплати в полза Държавата – ОД на МВР-Русе сумата от
1133.00 лв. за разноски на досъдебното производство, а в полза на Районен съд
Русе сумата от 94.00 лв., за разноски в съдебното производство.
На осн. чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, като вещи послужили за
извършване на престъплението по чл.198 от НК, в полза на Държавата следва да
бъдат отнети следните веществени доказателства по делото: 1 бр. предупредителен,
сигнален пистолет „EKOL Firat Magnum" с № EF-16120919, калибър 9 мм.; 1 бр. предупредителен, сигнален пистолет
„EKOLSPECIAL“ с № EV-1421383, калибър 9 мм. и 4 бр. стреляни гилзи 9 мм.
На собственика им Д.С.Ч., следва да бъдат върнати
следните веществени доказателства: 1 бр. мобилен телефон „lphone'' с ИМЕИ
353067099199210, с парола цифри от 1 до 6, ведно с 1 бр. микро СИМ карта №
89359050000522961518 с надпис „Telenor".
На собственика им М.А.И., следва да бъдат върнати
следните веществени доказателства: 1 бр. черно яке, от промазан плат с надпис
на етикет на врата „MEN M“ 1 бр. мобилен телефон „SAMSUNG A Z 20Е" ИМЕИ
2-358361101055477/01 и ИМЕИ 1-358360101055479/01 ведно с 1 бр. СИМ карта №
********* 00114560199 с надпис ,,Vivacom".
На собственика им С.Д.Д., следва да бъдат върнати следните
веществени доказателства: 1 бр. тъмносин суитчър с надпис на гърдите „WORLD
GLASS ММА UFC" и 1бр. мобилен телефон „ХIАОМI“, с ИМЕИ 1
— 866685040295934/014 и ИМЕИ 2-866685040795933/01 с 1бр. микро сим карта с №
********* 00114560199 - с надпис „Telenor“.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: