РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Перник, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Кристина Ант. И.а
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20251720100287 по описа за 2025 година
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу И. С. В. за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото
дружество сумата от 458,54 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода,
отведени и пречистени канални води за периода от 08.02.2023 г. до 06.11.2024 г. за
водоснабден имот, находящ се в ******************** за абонатен № *************,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на вземането и сумата от 54,63 лева, представляваща
законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 04.05.2023 г. до 15.01.2025 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата
била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се
в ********************, за абонатен № *************. Предоставянето на тези услуги се
осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР),
както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя
към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен №
*************. Качеството потребител на ответницата се основавало на сключен договор
от 15.06.2010 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Ответната
1
страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на
ползваните услуги.
Ответната страна, чрез назначения й особен представител адв. К., в срока по чл. 131
ГПК, е подала отговор, с който оспорва предявения иск по изложени подробно съображения.
Оспорва се материалноправната легитимация на ответника, доколкото не е налице
договорно правоотношение между страните. Оспорва се обстоятелството ищецът да е
предоставил водоснабдителни услуги в претендирания размер. Съображенията си за
неоснователност на претенциите доразвива в множество становища.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявените кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 198о ЗВ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне
на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално
доставяне на ВиК услуги.
На осн. чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно,
че с решение ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – „Водоснабдяване и канализации“ ООД-
Перник, публикувани на 21.08.2014 г. във в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „Съперник“ /
централен и местен ежедневник/.
По делото са представени посочените общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор.
През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и
потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за
регулиране на В и К услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2
от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне
и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима
както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.
Съответно приложение поради сходство в нормативната уредба намират разясненията,
дадени в т.1 на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според които клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ за битови нужди и като страна по
2
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й.
Представена е по делото справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 14.01.2025 г. в персоналната партида на
ответницата при Агенция по вписванията. От нея е видно, че на 30.11.2021 г. ответницата е
дарила процесния имот на Д.К.С., като си е запазила пожизнено право на ползване върху
него. На 10.12.21 г. е вписан отказ от вещни права върху имота. Приложената по делото
справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен документ
– извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ при Служба по
вписванията. Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но
възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването
им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация
в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават
необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно
принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на
иска. Представена е по делото нотариално заверена и вписана в Служба по вписванията
декларация за отказ от право на ползване, изхождаща от ответницата, с която същата се
отказва от запазеното с нот. акт. за дарение от 30.11.2021 г., в нейна полза, пожизнено право
на ползване върху процесния апартамент.
Представена е молба от 09.06.2010 г. от ответницата до ищцовото дружество, с която
моли за откриване на партида за студена вода за процесния имот, като се легитимира като
собственик на същия с удостоверение за наследници. Въз основа на нея е сключен договор за
доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води № 1044 от 15.06.2010 г.
При съвкупен анализ на доказателствата съдът намира, че ответницата не е
потребител на ВиК услуги през процесния период 08.02.2023 г.- 06.11.2024 г., тъй като тя не
е носител на право на собственост или вещно право на ползване върху имота, за който се
сочи да са предоставени услугите през този период. Това е така, защото сключеният договор
за предоставен на ВиК услуги от 2010 г. е бил обусловен от притежаване на правото на
собственост върху имота. Със загубването му страна по облигационното правоотношение
става новият собственик по силата на закона. Различна щеше да бъде хипотезата, при която
ответницата няма вещни права върху имота и сключи договор с дружеството за предоставяне
на ВиК услуги, както към 2010 г., така и ако беше сключен след загубване на правото –
тогава тя щеше да е „трето ползващо се лице“. Такава хипотеза е предмет на разглеждане в
соченото тълкувателно решение.
Несъстоятелен е доводът на процесуалния представител на ищеца за наличие на
признание от страна на ответницата за съществуване на облигационна връзка, чрез
поставяне на подпис върху документ от 2022 г., следващ прехвърлянето на собствеността.
Напротив. Върху представения акт за първоначално монтиране/ поставяне/ за снемане за
ремонт № 124204 от 16.06.22 г., касаещ имота, не е положен подпис на ответницата, в графа
„ абонат“, а на трето лице. Съдът формира този свой извод при сравнение на поставения
подпис с тези положени от ответницата върху представените молба за откриване на партида,
3
договор за предоставяне на Вик услуги и декларация за отказ от права, като за това
сравнение не са необходими специални знания, доколкото между положените подписи няма
никакво сходство. Дори да се възприеме обратното, подписът върху този документ не може
да формира извод за наличие на сключен договор между ответницата и ищцовото
дружество, след момента на прехвърляне на собствеността върху имота.
Обстоятелството, че ответницата не е уведомила ищеца за извършената
разпоредителна сделка с процесния имот не дава основание да се приеме, че между страните
е продължило да съществува облигационно правоотношение по договор за предоставяне на
ВиК услуги за процесния имот. В този смисъл бездействието на ответника не може само
поради това да породи задължение на бившия собственик за заплащането на стойността на
услугите, които той въобще не е използвал. Възприемането на противното би било в пряко
противоречие с цитираните норми, които императивно уреждат кой е страна по
облигационното отношение с ВиК оператора, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Когато правото на
собственост върху водоснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото
е била доставяна вода и предоставяне ВиК услуги за битови нужди, не дължи цената на
доставената вода за периода, който следва изгубването на собствеността, включително ако в
нарушение на изискване за уведомяване титуляр по партидата, индивидуализираща
клиентите при доставчика, е останал предишният собственик на водоснабдения имот.
Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30 -дневен срок да съобщи на
крайния снабдител за промените в собствеността може да породи вземане за обезщетение на
вреди. Неизпълнението на това задължение не квалифицира ответникът-бивш собственик на
имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота вода. След изгубването на
собствеността, тази доставка обективно не обслужва "собствените битови нужди" на
бившия собственик, а тези на новия – в този смисъл са постановени по Решение № 205 от
28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., и др., които могат да намерят
приложение по аналогия.
С оглед на това, че по делото не се установява първата основна предпоставка за
уважаване на иска на ищеца да докаже, че за процесния период ответницата е била
клиент/потребител, на когото са предоставяне услуги по водоснабдяване, канализация и
пречистване на водите за битови нужди, то същият следва да се отхвърли като
неоснователен, без да е необходимо обсъждането по същество на останалите предпоставки
за уважаването му. Следва да се отхвърли и обусловеният иск за присъждане на обезщетение
за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски. В производството такива не са сторени, тъй като същият не е взел участие лично,
а е представляван от назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец“ № 11 срещу И. С. В., ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 458,54 /четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и
четири стотинки/ лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и
пречистени канални води за периода от 08.02.2023 г. до 06.11.2024 г. за водоснабден имот,
находящ се в ******************** за абонатен № *************, законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното плащане на вземането и сумата от 54,63 / петдесет и четири лева и
шестдесет и три стотинки/ лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 04.05.2023 г. до 15.01.2025 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5