РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр.Бургас, 23.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на първи юли през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И. Г., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 1221 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е С.К.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес ***
92. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат С.И.от
АК Бургас.
Ответник по касация е РУМВР Средец с адрес гр.Средец,
ул.Лиляна Димитрова 1. Ответникът по касация не взема участие в касационното
производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 260013/09.04.2021г. по
АНД № 170/2020г. на Районен съд Средец. С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление № 20-0269-000125/26.05.2020г. на началника на РУМВР
Средец (АНО) с което на С.С. са наложени наказания за извършени административни
нарушения, както следва :
- 200лв. глоба за извършено нарушение по чл.179 ал.2, вр.
с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП;
- 10лв. глоба за извършено нарушение по чл.183 ал.1 т.1
пр.2 и
- 200лв. глоба и 6 месеца лишаване от право да управлява
МПС за извършено нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП. Постановеното от съда
изменение на наказателното постановление се отнася до третото нарушение –
намален е размера на наказанията, съответно на 100лв. глоба и на 3 месеца
лишаване от право да се управлява МПС.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 15.05.2020г. в 10.35 часа в община Средец, на път ІІ-79, км.74, в посока
от гр.Бургас към гр.Средец, С.С. управлявал товарен автомобил Даф ФТХФ 105.410
с рег. № А 2693 МР, с полуремарке с рег. № А 9194 ЕЕ, собственост на Ваня
Транспорт, като при изпреварване не осигурил достатъчно странично разстояние
между своето МПС и изпреварваното – лек автомобил Мазда 6 с рег. № А5890 НМ, като
го блъснал отзад вляво и причинява ПТП с материални щети. Водачът не спрял за
да установи последиците от ПТП и напуснал мястото на произшествието. В
последствие С. бил спрян от патрул на РУМВР Средец на отбивка по пътя в
м.Синавица, община Средец. При проверката С. не носил контролния талон.
В мотивите си първоинстанционният съд приел за установена
фактическата обстановка по постановлението, като обсъдил и допълнително
събраните в съдебното производство доказателства, които подкрепили
констатациите на АНО. Приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а материалния закон е приложен правилно относно квалификацията на
трите деяния. Приел, че по отношение на третото нарушение размера на двете
наложени наказания е необосновано завишен.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице,
както и в представено допълнително писмено становище, се поддържат направените
срещу наказателното постановление възражения пред първоинстанционния съд,
неуважаването на които, според касатора, е довело до постановяване на
неправилен съдебен акт. Оспорва се доказаността на нарушенията. Правят се
доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, включително и за липса на
териториална компетентност на длъжностните лица, явяващи се актосъставител и административнонаказващ
орган. Оспорва се приложението на материалния закон. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да
отмени постановлението. Иска се присъждане на разноски и се оспорва
правилността на първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени
разноски. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Предлага в решението си касационната инстанция да препрати към
мотивите на първоинстанционния съд. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
По основателността на касационната жалба съдът прие
следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и отчасти допустим.
Правилността на първоинстанционното съдебно решение
настоящата инстанция проверява съобразно изискванията на чл.218 от АПК – в
рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение
правилното приложение на материалния закон – и служебно.
Фактите по делото първоинстанционният съд е установил
правилно, като събраните доказателства обосновават приетите фактически изводи.
Фактическата обстановка по случая е такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление (описана
по-горе). Въз основа на правилно установените факти съдът е приел съответни на
закона правни изводи относно квалификацията на трите административни нарушения,
съответно по чл.179 ал.2, вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДП; по чл.183 ал.1 т.1 пр.2
и по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП. Размерът на наказанията по първото и второто
нарушение също е правилно определен. По отношение размерите на наказанията за
третото нарушение, настоящата инстанция приема, че не са били налице основания
за намаляването им от първоинстанционния съд, но поради липса на съответен
протест или касационна жалба не се произнася изрично по този въпрос. Затова и с
оглед очертания предмет на настоящото производство, касационната жалба се явява
неоснователна.
Неоснователни са доводите на касатора, че мястото на
изпреварването, съответно и на извършването на първото и третото нарушения, не
е на територията на община Средец, а на територията на община Камено. Според
касатора това води до липса на материална компетентност на актосъставителя,
съответно и на АНО в лицето на съответните длъжностни лица към РУМВР Средец. Събраните
по делото доказателства, включително и представените от жалбоподателя карти,
установяват, че участъкът от път ІІ-79 след моста при с.Константиново, в посока
гр.Средец, е на територията на община Средец, а границата с община Камено
минава непосредствено северно от пътя в продължението му от моста до пътния
възел. Жалбоподателят не е поискал събиране на допълнителни доказателства в
тази насока (например назначаване на съответна експертиза), но това не е било и
необходимо, доколкото доказателствата по делото не съдържат противоречия
относно това обстоятелство. В тази връзка направените възражения за липса на
териториална компетентност на контролните органи са неоснователни.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че като
свидетел по акта за установяване на административно нарушение е бил вписан
водача на лекия автомобил Мазда 6, по който са причинени щетите от соченото в
НП ПТП. С причиняването на щети от допуснато административно нарушение, за
пострадалото лице възниква правото по чл.45 от ЗАНН да предяви претенция за
обезщетение. Ако такава претенция бъде предявена, пострадалото лице става
страна в административното производство. Това качество обаче не възниква
автоматично с причиняването на вредите, а с предявяване на искането за
обезщетение. В случая пострадалото лице не е подало такова искане, поради което
не е придобило качеството на страна в производството и съответно не е била
налице процесуална пречка за участието му като свидетел.
Неоснователно е оплакването за нарушаване правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице поради
това, че връчения му препис от АУАН е бил нечетлив. Страната е представила като
доказателство по делото връчения му препис, при което съдът констатира, че
същия се чете трудно, но не е нечетлив, т.е. страната е имала възможността при
съответно желание да се запознае с цялото съдържание на акта.
Несъстоятелно е оплакването, че в АУАН и НП не са описани
материалните щети по лекия автомобил, а само е посочено, че такива има. Вярно
е, че наличието на материални щети е част от фактическия състав на първото по
постановлението административно нарушение. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗДП
наказанието се налага на водач, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, а съгласно §6 т.30 от ДР на ЗДП пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало (…) материални щети. С оглед характера на
административнонаказателното производство (чиято процедура е облекчена спрямо
тази по разследване на престъпления по реда на НПК) подробно описание на
причинените от ПТП материални щети не винаги е необходимо, тъй като това не би
могло да промени квалификацията на нарушението, ако то не съставлява
престъпление. Подробното описание на щетите би могло да бъде относимо при
определяне размера на наказанието, но в процесния случай приложимата разпоредба
на чл.179 ал.2 от ЗДП предвижда фиксиран размер на наказанието от 200лв.
Описанието на щетите би могло да е относимо и при обсъждането на въпроса
относно наличието на предпоставките за прилагане благоприятната за нарушителя
разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В случая обаче, тази разпоредба е неприложима, тъй
като цялостното поведение на водача С. и характеристиките на управляваното от
него товарно МПС сочат съществен превес на отегчаващите вината обстоятелства,
обосноваващ определяне размерите на наказанието към максимума, ако законът не
предвиждаше фиксиран размер на наказанието за първото нарушение.
Неоснователни са и оплакванията за липса на компетентност
на длъжностните лица. във връзка с направените в тази насока оплаквания
първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства и е установил
длъжностните качества на лицата, издали АУАН и НП. Настоящата инстанция не
намира основание да преповтаря изложеното в тази насока.
Извън горните съображения настоящата инстанция споделя
изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.221
ал.2 от АПК, включително и по отношение на присъдените разноски. Поради
неоснователността на касационната жалба първоинстанционното съдебно решение
следва да се остави в сила.
Претенция за присъждане на разноски е предявена само от касатора, като същата е
неоснователна, поради неоснователността на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260013/09.04.2021г.
по АНД № 170/2020г. на Районен съд Средец.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :