Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.С.,
… юли 2019 година
Софийски градски съд, ТО,
6-6 състав, в публичното заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1892 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът “С.Е.“АД, ЕИК ********,
твърди, че с ответника „Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК ********, са страни по договор
№352/28.03.2014 година, чийто предмет е изготвяне на предварителен анализ и
проектиране – фаза работен проект, както и осъществяване на авторски надзор за
обект „Проект за разширение на метрото в С., втора метролиния; участък от МС
„Джеймс Баучер“ / МС II
– 11, км 10 + 452/ до МС II – 12 с линеен пункт към нея/ км 11+752,
с инвеститор „Метрополитен“ ЕАД, гр.С.,***.Уговореното възнаграждение за
изпълнение на възложените работи е в размер на 220 000лв без ДДС. С анекс
от 27.06.2014 година предметът на договора е допълнен с изготвяне на работен
проект (включително обяснителна записка, статистически изчисления, количествена
сметка, чертежи) по част строително-конструктивна за линейния участък от км
11+480 до км 11+752,70 и осъществяване на авторски надзор при уговорена цена на
изпълнение за допълнително възложените работи в размер на 40 000лв без
ДДС.
Ищецът твърди, че с анекс от 02.027.2015 година
страните са изменили договора, като предметът на същия е допълнен с изготвяне
на работни проекти (включително обяснителна записка, статистически изчисления,
количествена сметка и чертежи) по част строително-конструктивна за следните
тунелни участъци: тунелен участък с допълнително укрепване от км 11+054,80 до
км 11+052; тунелен участък с допълнително укрепване от км 11+054,80 до км
11+039; тунелен участък с допълнително укрепване от 11+ 065,50 до 11+
052.Уговорено е заплащане за тези работи в размер на 9 000лв.
В качеството
си на изпълнител ищецът твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си,
произтичащи от този договор, като е предал извършената работа на възложителя с
приложените към тази искова молба множество предавателни протоколи и писма.Акт,
обр.15 за участъка от МС „Джеймс Баучер“ до МС
II – 12 е съставен на 05.06.2016
година, като е ноторен фактът, че този участък на втора метролиния е въведен в
експлоатация през 2016 година.Възражения от страна на възложителя по отношение
на изпълнението по договора не са постъпвали.Сроковете за плащане на
уговореното възнаграждение са посочени в нормата на чл.13 от договора, в чл.4
от първия анекс и в чл.4 от втория анекс.В тази връзка ищецът е издал фактура
№1309/30.12.2014г. на обща стойност 120 000лв с ДДС, от която неплатена
към датата на подаване на исковата молба е сума в размер на 5 000лв;
фактура №1153/09.02.2015г. на стойност 64 800лв с ДДС- изцяло неплатена,
фактура №50025/03.08.2015г. на стойност 10 800лв с ДДС – изцяло неплатена
и фактура №50191/22.07.2016 година на стойност 67 200 лв с ДДС – изцяло
неплатена.Общо дължимата сума е в размер на 147 800лв.
На 22.12.2016 година между страните по делото е
подписана спогодба за погасяване на задълженията по преждепосочените фактури,
като е уговорено, че мораторните лихви за забавено плащане остават действащи в
отношенията между страните в случай на неточно или непълно изпълнение на
поетото с този договор задължение.
Ищецът твърди, че ответникът не е платил, поради
което на 16.06.2017 година, поради трайните търговски отношения, страните са
подписали нова спогодба, при идентична уговорка относно лихвите за забава,
която отново не е изпълнена от ответника.
Ищецът е изпратил нотариална покана, с която е дал
последен срок на ответника за изпълнение на паричните задължения до 30.11.2017
година за плащане на сумата от 162 800лв, но плащане отново не е
осъществено.
Ищецът твърди, че има вземания към ответника,
произтичащи от договора, а също и вземане за обезщетение за забава в общ размер
от 38 774,91лв, формирано по описания в исковата молба начин.Липсата на
плащане го оправомощава да предяви тези искове и моли съда, след като се убеди
в основателността на изложеното, да постанови решение, с което уважи
претенциите му.
В срока за отговор ответникът „Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК ********,
признава исковете.Твърди, че не е давал повод за завеждане на делото, поради
което не следва да се ангажира отговорността му за разноски, които ищецът е
направил в това производство.
В допълнителната искова молба ищецът моли съда да
тури край на диренето и да постанови решение при признание на иска.Претендира
разноски и представя списък на същите.
При така развилата се
процесуална връзка съдът приема следното от правна страна:
С
оглед изразената позиция на ответника, представляваща признание на претенциите
по основание и размер, както и искането на ищеца, съдът да постанови решение
при условието на чл.237 ГПК, то съдът не дължи мотивиране на своя акт.
От становищата на страните в производството, съдът
е обвързан да постанови решение, с което уважи осъдителните искове, като
присъди на ищеца, претендираната
главница, на правно основание чл.266 във връзка с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД в
размер на 147 800лв, и обезщетение за забавеното и плащане в общ размер на
38 774,91лв, формирана както следва: по фактура №1309/30.12.2014г.
мораторна лихва в размер на 1 524,17лв за периода от 14.09.2015г. до
14.09.2018година; по фактура
№1153/09.02.2015г. мораторна лихва в размер на19 753,20лв за периода от
14.09.2015г. до 14.09.2018година; по фактура №50025/03.08.2015г. мораторна
лихва в размер на 3 292,20лв за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2018
година и по фактура №50191/22.07.2016г. мораторна лихва в размер на
14 205,34лв за периода от 15.08.2016г. до 14.09.2018 година. Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК (лист 152 от делото), в който е включил заплатената държавна такса от 7 463лв
и адвокатско възнаграждение в размер на 6 948лв, за което са представени
доказателства, че е реално заплатено от страната.Общо претендирните разноски са
в размер на сумата от 14 411лв.
Ответникът е възразил относно претендираните
разноски, като твърди, че не е станал причина за завеждане на делото.
Възражението е неоснователно и това е така, тъй
като между страните са сключени две спогодби, чиято цел е ответникът да изпълни
задълженията си от паричен характер, поради което страните са уговорили
плащането да е разсрочена, на посочените като падежи дати.Освен това ищецът е
отправил до ответника покана за доброволно изпълнение и след като такова не е
извършено, то единственият път на ищеца да удовлетвори правата си е исковото
производство.Ето защо съдът не възприема тезата на ответника, че е налице
хипотеза по чл.78, ал.2 ГПК.Ответникът следва да понесе имуществена отговорност
чрез заплащане на разноските, сторени от ищеца.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.266 във връзка с чл.258 и
чл.79, ал.1 ЗЗД, „Е.Д.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес гр.С. ***, да
заплати на “С.Е.“АД, ЕИК ********, със съдебен адрес гр.С.,*** К.-А., сумата от
147 800лв ( сто четиридесет и седем хиляди и осемстотин лв), ведно със
законната лихва върху нея, начиная от 14.09.2018 година до окончателното и
заплащане и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в общ размер на
38 774,92лв(тридесет и осем хиляди седемстотин седемдесет и четири лв и
91ст.), формирано както следва: по фактура №1309/30.12.2014г. мораторна лихва в
размер на 1 524,17лв за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2018година; по фактура №1153/09.02.2015г. мораторна лихва
в размер на19 753,20лв за периода от 14.09.2015г. до 14.09.2018година; по
фактура №50025/03.08.2015г. мораторна лихва в размер на 3 292,20лв за
периода от 14.09.2015г. до 14.09.2018 година и по фактура №50191/22.07.2016г.
мораторна лихва в размер на 14 205,34лв за периода от 15.08.2016г. до
14.09.2018 година.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е.Д.П.“
ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес гр.С. ***, да заплати на “С.Е.“АД, ЕИК ********,
със съдебен адрес гр.С.,*** К.-А., разноски по водене на делото в размер на 14
411лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: