№ 30026
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20231110156555 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника – адв. мл за изменение
на постановеното по делото определение № 11567 от 15.03.2024 г. в частта за присъдените в
полза на процесуалния представител длъжника разноски за платено адвокатско
възнаграждение, с искане присъденото в полза на процесуалния представител на длъжника
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ да бъде увеличено до
сумата в размер на 450 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата - с изразява становище за
неоснователност на искането.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, съображенията
за което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в
случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, поради което при определяне на възнаграждението следва да съобрази конкретните
обстоятелства по делото.
В разглеждания случай производството по делото е изчерпано с обезсилване на
заповедта за изпълнение, поради което доколкото заявителят не е предявил иск по чл. 415
ГПК следва да се приеме, че той е дал повод за образуване на производството.
Предвид обстоятелството, че адв. л е оказал на длъжника безплатна адвокатска помощ
за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, то същият има право на адвокатско
възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи
1
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение е вземане на
заявителя потребени В и К услуги. Делото не се отличава с фактическа и/или правна
сложност, като се претендират вземания по едно правоотношение между страните, което е
характерно за договори за предоставяне на ВиК услуги. Делото не се отличава с каквато и да
било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се
претендират суми за потребена вода.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лева за подаване на възражението по чл.
414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство за
материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му (чл.
414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да се
увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което
дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК, обективирани в Определение №
13255 от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 12649/2022 г. на СГС, Определение № 268172 от
07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 12926/2021 г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. №
2437/2021 г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. 2817/2022 г. на СГС,
Определение № 1204 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 999/2022 г. на СГС, Решение № 265337 от
10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и др.
По изложените съображения, молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определението
на съда, с което е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, следва да се
отхвърли като неоснователна.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248 ГПК на адв. мл л, процесуален представител на
длъжника по заповедта за изпълнение В. Х. В. за изменение на определение № 11567 от
15.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 56555/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, в частта за
разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2