№ 282
гр. София , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502772 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение от 03.04.2020г., постановено по т.д. № 143/2018г., на Ок
ръжен съд - Монтана, ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД
е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Л. П. К. сумата от 120
000 лв., представляваща обезщетение за причи нени неимуществени вреди,
получени вследствие на ПТП, настъпило на 19. 01.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.04.18г. до окончателното изплащане,
като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до предяве ния размер от 200 000 лв.;
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л. П. К. сумата от 3 108 лв.; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв.
В. О. су мата от 3 930 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на
основа ние чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на МОС сумата от 4 000 лв.,
представляваща дължима държавна такса и съдебни разноски. С решението
ищецът е осъ ден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“
АД сумата от 3 130 лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част
до претендирания размер от 200 000 лв., а от ответника – в уважената част –
за сумата над 20 000 лв. до присъдените 120 000 лв., с подробно изложени
съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва
жалбата на другата страна.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.01.2018г. ПТП, при
което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за ката
строфата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й из
плащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана лиз
на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо ставките
за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение
на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска
отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалия; харак тера
на причинените физически увреждания; продължителността на лечеб ния и
възстановителен период, като все още не е настъпило пълно възстано вяване;
обстоятелството, че пострадалият е трайно увреден физически и психически,
като част от търпените от него болки и страдания ще останат за цял живот и
на последният ще му се наложи да живее с постоянни огра ничения; високия
риск от развитие на епилепсия и деменция; психотрав миращите фактори,
свързани с физическите увреждания, довели до личност на промяна на ищеца,
който и за в бъдеще ще е със значително ограничение в социалното
функциониране; остатъчната отпаднала неврологична симпто матика,
изразяваща се в спадане на горния клепач, двойно виждане, нама лен усет за
лява лицева половина и необходимостта от прием на медикамен ти,
предотвратяващи развитие на епилепсия, както и икономическите усло вия на
живот в страната ни и съответните нива на застрахователно покри тие, е
приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 120 000 лв. За
неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради
непоставен предпазен колан.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста
2
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: на
личие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-след
ствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изра
зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, решението е
влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да за
плати на ищеца сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, с
оглед на което по основанието на предявения иск не се спори.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на
мира следното:
Във въззивното производство се спори по размера на претендираното
обезщетение и по основателността на възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на МОС раз
мер от 120 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на пре
обладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на прие
тата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице И., невро
хирург, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил
следните телесни увреди: Черепно-мозъчна травма (ЧМТ) с полифрагмент на
фрактура, обхващаща челната кост (предната и задната стена на челния
синус), костите, участващи в изграждането на двете очници, счупване на
дясна зигоматична кост – зигоматично орбитален комплекс и на носните ко
сти, с данни за проникване в черепната кухина, дефект на твърдата мозъч на
обвивка, мозъчна контузия и травма на синус сигиталис супериор в пред на
1/3, мекотъканна контузия на главата с наличие на разкъсно-конузна ра на на
лицето. По своята медико – биологична характеристика тези нараня вания
представляват открита, проникваща ЧМТ със средна по тежест мо зъчна
контузия, нарушаване целостта на твърдата мозъчна обвивка и трав ма на
синуссагиталис супериор, довели до разстройство на здравето, вре менно
опасно за живота. Вещото лице е посочило, че ищецът първоначално е
хоспитализиран в МБАЛ – Търговище АД, Отделение по Анестезиология и
Интензивно лечение. Проведено е лечение с водно – солеви венозни разт
вори, противооточни медикаменти, антибиотично лечение и обезболяващи,
осъществена е хирургична обработка на разкъсно – контузните рани. След
стабилизиране състоянието на ищеца, на 5-тия ден, последният е насочен за
оперативно лечение в болнично заведение в гр. София, където е извършено
оперативно лечение, изразяващо се в декомпресия на челния дял на мозъка и
орбитата, наместване и свързване на счупените костни фрагменти с по мощта
на метални пластини и винтове, с което е осъществена пластика на челната
кост и орбитата. Ищецът е изписан на 06.02.2018г., като продължа ва да
приема антиконвулсант.
3
Експертът е изложил, че при такава травма периодът на възстановява не
е различен – между 6 месеца до 1 година. Болките от мекотъканната трав ма
на главата преминават за период от 7-14 дни. Общомозъчната симпто матика
(главоболие, гадене и световъртеж) отзвучава в рамките на 14-20 седмици
след претърпяната ЧМТ. Налична огнищна неврологична симпто матика
може да има различен период на обратно развитие – от дни до над една
година или да остане дефинитивна. Оплакванията от главоболие, га дене,
световъртеж и трудна концентрация биха могли да продължат и по-дълго
време, предвид т. нар. посттравматична церебрастения (слабост на нервната
система). При последната се наблюдават трудна концентрация, па метови
нарушения, световъртеж и главоболие, особено при интелектуално
натоварване. Вещото лице е посочило, че може да продължи над 1 година.
Експертът отбелязва, че пациентите с мозъчна контузия носят до 20 % риск
от развитие на посттравматична епилепсия, като този процент е по-висок в
случаи с депресионна/импресионна черепна фрактура, с разкъсване на твър
дата мозъчна обвивка. Състоянието следва да се следи от невролог, чрез
провеждане на електроенцефалография (ЕЕГ) на всеки 6 месеца.
При извършения личен преглед на ищеца вещото лице е установило, че
последният е в добро общо състояние, с ясно съзнание, контактен и аде
кватен. Има оплаквания от периодично главоболие, двойно виждане, нама
лено обоняние, изтръпване на лява лицева половина. Установена е също
деформация на лицето, изразяваща се в птоза (спадане) на горния клепач на
ляво око, наличие на посттравматичен цикатрикс (белег) в областта на че лото
и носа, наличие на бифронтален оперативен цикатрикс (белег). От нев
рологичния статус е установена деплопия (двойно виждане) при поглед
надолу и наляво, птоза на горния клепач в ляво. Не е установена отпаднала
двигателна симптоматика. Съхранена е сетивността на крайниците. Като не
възстановени увреди вещото лице е посочило трайната деформация на ли
цето, спадането на горния клепач на ляво око, диплопия (двойно виждане),
намалена чувствителност за кожата на лява лицева половина (лезия на V1 и
V2), лезия на обонятелния нерв, наличие на белег в областта на челото и носа
и наличие на бифронателен оперативен белег в окосмената част на гла вата.
Наличието на двойно виждане обективно затруднява осъществяването на
ежедневните дейности. Според експертът травматичните увреди на ище ца
биха могли да бъдат получени и при поставен предпазен колан.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението
си, като е отбелязало, че проследяването на здравословното състояние на
ищеца от невролог на всеки 6 месеца е необходимо, за да се прецени необ
ходимостта от прием на медикамент, предотвратяващ появата на епилеп
тичен припадък, тъй като при подобни травми има повишен риск от настъп
ването на такъв. Експертът е на мнение, че двойното виждане няма да изчез
не, а ще остане за постоянно. Посочва, че ищецът трябва да избягва контак
тни спортове, от които може да настъпи удар по главата, тъй като там са по
4
ставени метални плаки, на които може да се наруши целостта. Също на по
страдалият ще му се налага да приема медикаменти, предотвратяващи епи
лепсия и няма да може да изпълнява определени работи.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е из
готвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания и съответ
ства на останалия доказателствен материал по делото.
По делото е изготвена и медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице Д., специалист лицево-челюстна хирургия, която се припокрива в по-
голямата си част със заключените на другото медицинско лице, поради което
съдът също я кредитира. Експертът е установил, че при ищеца е на лице
деформация на лицето, изразяваща се в птоза – спадане в дясната ор бита,
заедно с очния булб, водеща до двойно виждане. Налице е също и хи
пестензия- намалена чувствителност под дясното око и зъбите на горната
челюст в дясно, с наличен белег в областта на челото, носа и лявата вежда.
Експертът е на мнение, че е възможно да бъдат извършени реконструктив ни
операции на лицето за корекция на двойното виждане и позицията на окото,
както и за заличаване на белега. Двойното виждане при ищеца е по стоянно и
ще му създава затруднения занапред в ежедневните му дейности.
От заключението на приетата пред първата инстанция КСПЕ, изготве на
от специалист психиатър и психолог, се установява, че вследствие на
процесното ПТП при ищеца са настъпили тежки травматични увреждания,
довели до съществени неблагоприятни промени във физическите и психич ни
способности, качества и функциониране. Трайно са променени личност ните
параметри и затрудняват социалното му функциониране. При постра далия са
налични данни за диагностициране на F43.1. Посттравматично стресово
разстройство, което е възникнало след ЧМТ и тежка стресова реак ция,
застрашаваща живота и здравето на ищеца и чиито симптоми продъл жават и
до момента на изследването. Характеризира се с несистематизира ни
симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен тип, страхови изжи
вявания, преработка на психотравменния момент и отбягващо поведение. В
началото водещи са били когнитивните и соматичните симптоми, а по-къс но,
по-интензивни са психологическите прояви (раздразнителност, тревож ност,
лесна уморяемост, депресивни оплаквания, безпокойство, липса на мо
тивация, повишена чувствителност към шум, лоша концентрация и бързо
изчерпване). Продължителното възстановяване на психотравмиращите фак
тори, свързани с физическите увреждания и провежданото лечение водят до
формирането на трайна личностова промяна. Вещото лице е посочило, че
ищецът е със значително ограничено социално функциониране. Експертът е
разяснил, че за лечение на посттравматчното стресово разстройство е необ
ходимо медикаментозно лечение, комбини рано с психотерапия. При про
веждане на пълен курс на лечение, за срок от около две години лечение оби
чайно завършва с оздравяване. Наличието на симптоми след този период го
5
вори за хронифициране на процеса.
В о.с.з. пред първата инстанция експертите са изложили, че при ище ца
е налице когнитивен спад, който е на ниво лек дементен синдром, има
емоционални преживявания, свързани с преживяната психологична травма,
която е достигнала съответно до нивото на посттравматично стресово раз
стройство. Това разстройство е свързано с проблеми с вниманието и памет та.
Доколкото тези проблеми са компенсирани от младата възраст на постра
далия, то те може да се задълбочат при последващи инциденти. Ищецът ще
трябва да спазва определени правила, за да може да има нормално качество
на живот. Не може да се излага на продължително психично напрежение, не
може да употребява алкохол, всичко което се препоръчва да се избягва за
предотвратяване на евентуална деменция. Вещите лица са категорични, че
състоянието на пострадалия не може да се възстанови, както преди ин
цидента, но има възможност да остане същото или да се влоши в бъдеще.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерти, притежаващи необходимите за целта познания и
съответства на останалия доказателствен материал по делото.
От показанията на свидетелката Т. (майка на ищеца) се уста новява, че
след като научила за инцидента, видяла сина си в болницата в гр. Търговище.
Лекарите й казали, че трябва да е благодарна, че момчето й би ло живо след
такава тежка катастрофа. Свидетелката видяла да изкарват сина й от
операционната, последният бил покрит с марли и й казал, че е обе зобразен.
Свидетелката го посещавала всеки ден в болницата. Болели го гър дите, на
това място имал голяма рана от предпазния колан. Не му давали да става. От
болницата казали на свидетелката, че ищецът е за пластична хи рургия.
Семейството избрало това да стане в София, като докторът им ка зал, че
пострадалият трябва да бъде опериран веднага. Там била извършена операция
на главата и пластична хирургия. Ищецът продължавал да се оп лаква от
главоболие. Имал двойно виждане. Вече бил по-мълчалив, затво рил се вкъщи
и не излизал. Преди произшествието бил весело дете.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст вени,
като ги кредитира изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на
инцидента – 28 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
черепно-мозъчна травма (ЧМТ) с полифрагментна фрактура, обхващаща
челната кост (предната и задната стена на челния синус), костите, участ ващи
в изграждането на двете очници, счупване на дясна зигоматична кост –
зигоматично орбитален комплекс и на носните кости, с данни за проник ване
в черепната кухина, дефект на твърдата мозъчна обвивка, мозъчна контузия и
травма на синус сигиталис супериор в предна 1/3, мекотъканна контузия на
6
главата с наличие на разкъсно-конузна рана на лицето; ле чебният и
възстановителен период - между 6 месеца до 1 година; болките и страданията,
които е изпивал и които продължава да търпи и понастоящем;
необходимостта от оперативна намеса, с поставяне на импланти и пласти ни,
наличието на които поставя ограничения в ежедневието на пострада лия, тъй
като следва да избягва дейности, които могат да доведат до инци дент и
тяхното разместване; невъзможността от пълно възстановяване, как то и
остатъчната неврологична симптоматика, изразяваща се в спадане на горния
клепач, двойно виждане, намален усет в лявата лицева половина, които също
имат и ще продължават да имат негативно отражение върху ежедневния му
живот; отражението на инцидента и последиците от него върху психиката на
ищеца, които трайно са променили личностните пара метри и затрудняват
социалното му функциониране; обстоятелството, че ищецът е на ниво лек
дементен синдром, като експертите изразяват стано вище, че има голяма
възможност при подобни травми да се развие епилеп сия или деменция в
бъдеще, поради което ищецът ще се наложи да приема и занапред
медикаменти за превенцията им, както и да се подлага на перио дични
прегледи при невролог, за да се следи състоянието му, а от друга – приетите
от практиката обичайни размери в подобни случаи, социално-ико
номическите условия на живот в страната ни към процесния период, нами ра,
че сумата от 160 000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение.
За да уважи частично жалбата на ищеца, настоящият състав съобрази и
дава превес на младата му възраст, както и на факта, че вследствие на про
цесното ПТП ищецът е получил тежки травми, последствията от които ще го
съпътстват през целия му живот, като няма никаква вина за инцидента, при
който е бил ударен челно от насрещно внезапно навлезнал се в не говата
лента автомобил. Останалата невъзстановена неврологична симпто матика,
възможността за влошаване на състоянието му (развитие на епи лепсия или
деменция), както и поставените импланти, носят редица ограни чения в
нормалното ежедневно функциониране на пострадалия, като екс пертите са
категорични, че подобрение не се очаква. Освен това травматич ните увреди
са довели до обезобразяването на ищеца във възраст, в която човек води
активен живот, изгражда социалните си връзки, гради своето личностно и
професионално развитие, което със сигурност ще се отрази из ключително
негативно във всички сфери на неговия живот. Поради устано веност на този
етап само на опасения за развитие на епилепсия или демен ция в бъдеще,
изрично следва да се отбележи, че при проява на такава сим птоматика, това
ще е основание за търсене на обезщетение в друго произ водство, т.е. такива
вреди не са в обема на обезщетението, което се присъж да в настоящото
производство.
По оплакванията на ответника относно приетото за неоснователно от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване, въззивният състав
7
намира следното:
По делото са изготвени две единични САТЕ, които са оспорени от ищ
цовата страна и една КСАТЕ, която не е оспорена от страните. Съдът кре
дитира заключението на КСАТЕ, тъй като вещите лица са отговорили на по
ставените въпроси изчерпателно, като са взели предвид и изследвали в ця
лост предоставения им доказателствен материал по делото. Експертите са
категорични, че към момента на удара пострадалият е бил с поставен пред
пазен колан. За да достигнат до това заключение, вещите лица са извърши ли
преглед на превозните средства, участвали в процесното ПТП. Устано вили
са, че при превозното средство, управлявано от ищеца, е налице силна
корозия по основни носещи елементи по купето на автомобила, която ко
розия е причина за намаляването на якостните характеристики на конструк
цията на автомобила – купето и рамата, както и намаляване на ефективно стта
на системите за пасивна безопасност на автомобила. Поради гореизло женото,
при настъпването на удара, кормилното управление на автомобила, поради
ударната сила, кормилния вал с кормилното колело се измества и навлиза
навътре в купето на превозното средство, като се установява на близко до
тялото на водача разстояние. В този момент, поради инерцията от удара,
главата на пострадалия се придвижила напред и надолу, като е на стъпил удар
между нея и движещата се „нагоре“ въздушна възглавница и кормилното
колело. С оглед на гореизложеното, споделя извода на първо инстанционния
съд за неоснователност на възражението на ответното дру жество за
съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставен пред пазен колан.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за сумата над
120 000 лв. до сумата в размер от 160 000 лв., като се постанови ново, с което
да се осъди ответника да заплати на ищеца допълнително обезщете ние в
размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.04. 2018г.
Първоинстанционният акт, в частта, с която са възложени разноски в тежест
на ищеца подлежи на изменение, като се отмени в частта, с която е осъден да
заплати в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, разноски над сумата от 1 146 лв., от
които 1 106лв. за адвокатско възнаграждение след редуцирането му до
минималния размер по тарифата, и 40 лв. – за вещи лица, до при съдените
такива в размер от 3 130 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца допълнително разноски в размер на 1036лв. и на адв. В. О.
допълнително адвокатско възнаграждение в размер от 494 лв. за безплатна
правна .
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед частичната
основателност на подадената от ищцовата страна жалба спрямо обжалвания
интерес, който е общо за 180 000 лв., ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 80 лв., припадащата се част от за
платената в полза на САС д.т.; на адв. В. О. адвокатско въз награждение в
8
размер на 1 368лв., с ДДС, лв. за осъществената безплатна правна защита на
ищеца във въззивната инстанция. На ответното дружество не се следват
разноски за въззивното производство, предвид неуважената обжалвана част,
за които са платили д.т. в полза на САС. Досежно претен дираното
адвокатско възнаграждение, включено в списъка по чл.80 ГПК, по делото не
са представени доказателства за договорен и извършен разход от дружеството
за адвокатски хонорар в посочения размер от 2 400 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 03.04.2020г., постановено по т.д. № 143/2018г.,
на Окръжен съд - Монтана в частта в която е отхвърлен предявеният от Л. П.
К., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, вх. *, ет. *, срещу ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс
баучер“ № 87, иск с правно ос нование чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 120 000
лв. до сумата от 160 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в резул тат на ПТП от 19.01.2018г., както и в частта, с
която ищецът е осъден да за плати на ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, сумата над 1 146 лв. лв. – разноски, вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, да заплати на осно
вание 432, ал. 1 КЗ, на Л. П. К., ЕГН: **********, сумата от 40 000 лв.,
представляваща допълнително обезщетение за причинени не имуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 19.01.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 27.04.2018г. до окончател ното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул ИНС“ АД, ЕИК: ********* да заплати в полза на Л.
П. К., ЕГН: **********, допълнително сумата от 1 036 лв., съдебни разноски
за първоинстанционното производство, и 80 лв., за въззивното производство,
на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „Бул ИНС“ АД, ЕИК: *********, да заплати на адв. В. О.
допълнително адвокатско възнаграждение в размер от 494 лв. за
първоинстанционното производство и 1 368лв., с ДДС, адво катско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.38 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10