Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
гр. Русе, 05.05.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският
административен съд, в публичното
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 115 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от С.Т.С. *** против
Решение № 2153-17-75/24.02.2022 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Русе,
с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 17221154512/01.01.2022
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С
потвърденото разпореждане е извършено преизчисление на отпуснатата на
жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §7е,
ал. 1 и ал. 2
от ПЗР на КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане са постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Изложените съображения са две. На първо място се твърди, че
незаконосъобразно пенсионният орган не е извършил нужните преизчисления за 2017
г., 2018 г. и 2019 г., каквото е изискването на §7е, ал. 2 от ПРЗ на КСО. В
жалбата са посочени конкретни проценти, които административният орган е
следвало да приложи към вече преизчисления по реда на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер
на пенсията на жалбоподателката. На второ място са развити възражения, че
неправилно пенсионният орган не е включил при преизчисляването с тежест 1.35 на
сто за всяка година осигурителен стаж, стажът за отложено пенсиониране в размер
на 10 месеца. Наведените в жалбата възражения се поддържат и в хода на делото
по същество – лично от жалбоподателката и от процесуалния й представител адв. М.
М.-Н, така и в представени по делото писмени бележки. Иска се отмяна на
оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган и
връщане преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по
точното прилагане на закона. Не се претендира присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ
– Русе, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Ц. Р., оспорва
жалбата. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на
обжалваното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира присъждане на
разноски.
Съдът като взе предвид доводите,
изложени в жалбата, фактите, които се извеждат от анализа на доказателствата по
делото, разгледани поотделно и в
съвкупност, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в
законоустановения срок, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, указан и от
административния орган в оспорения акт. Решението на Директора на ТП на НОИ -
Русе е изпратено на жалбоподателката по пощата и е получено от нея на
28.02.2022 г. Жалбата е подадена в деловодството на административния орган,
издал оспореното решение, на 10.03.2022 г. с което е спазен преклузивния 14-дневен
срок за оспорване.
Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-17-75/24.02.2022
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, постановено по жалба на С.С. срещу
Разпореждане № 17221154512/01.01.2022 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване в същото териториално поделение на НОИ.
Съдът намира, че решението е издадено от материално и териториално
компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директора
на ТП на НОИ – Русе. Спазена е и изискуемата писмена форма като решението е
мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Възражението за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, наведено в жалбата, не кореспондира с
нито един от фактическите доводи на жалбоподателката. Развитите съображения
касаят изцяло приложението на материалния закон. Спорните въпроси са два: правилно
ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателката на основание
§7е, ал. 1 от ПЗР на КСО досежно стажът от 10 месеца за отложено пенсиониране и
правилно ли е приложена разпоредбата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането
на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на
отпускане на пенсията на С.С..
Релевантните за тези два спорни
въпроса фактически обстоятелства са установени по делото, не се оспорват от
страните и са следните:
С Разпореждане № 4/16.07.2014 г. (л.
18 от делото) на С.С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ОСВ/, считано от 09.07.2014 г. по подадено от нея заявление от 10.07.2014 г. Пенсията
е отпусната в минимален размер (154,50 лв.) до определяне на размера й по реда
на КСО. С разпореждането е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ
категория от 42 години, 10 месеца и 1 ден, от които 12 години, 11 месеца и 3
дни – ІІ категория и 26 години, 8 месеца и 5 дни – от ІІІ категория.
С Разпореждане № 21/07.11.2014 г. на
пенсионния орган при ТП на НОИ-Русе (л. 19 от делото) личната пенсия за ОСВ на
жалбоподателката е изменена от датата на отпускането й (09.07.2014 г.) при
същия зачетен осигурителен стаж, от който изрично е посочено, че 10 месеца са
на отложено пенсиониране. Изчислен е индивидуален коефициент 1,012. За
определяне размера на пенсията е използван средномесечния осигурителен доход за
страната за периода м.07.2013 г. – м.06.2014 г. – 664,84 лв. и относителна
тежест на всяка година осигурителен стаж 1,1% за 42 години стаж и 4% - за 10
месеца стаж при отложено пенсиониране. Изчисленият размер на пенсията е 333,25
лв.
С Разпореждане № **********/01.07.2015
г. за осъвременяване на пенсия/и (л. 20 от делото) на основание чл. 100 от КСО
и ПМС № 130/28.05.2015 г., считано от 01.07.2015 г., пенсията на
жалбоподателката е определена в нов размер – 339,58 лв. (увеличението е с
коефициент 1,019).
С Разпореждане № **********/01.07.2016
г. за осъвременяване на пенсия/и (л. 21 от делото) на основание чл. 100 от КСО
и ПМС № 136/08.06.2016 г., считано от 01.07.2016 г., пенсията на
жалбоподателката е определена в нов размер – 348,41 лв. (увеличението е с
коефициент 1,026).
С Разпореждане № **********/01.07.2017
г. (л. 22 от делото) на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и ПМС №
116/22.06.2017 г. пенсията на жалбоподателката е преизчислена, считано от
01.07.2017 г. като е използвана нова тежест на всяка година осигурителен стаж –
1,126% за всяка година стаж (при 1,1% преди това). Запазен е процентът за всяка
година стаж за отложено пенсиониране (останал е 4%). Новият изчислен размер е 340,38
лв., който е осъвременен с коефициент 1,019 за 2015 г. и 1,026 за 2016 г. и полученият
размер на пенсията на жалбоподателката от 01.07.2017 г. е 356,07 лв.
С Разпореждане № **********/01.07.2018
г. (л. 23 от делото) на основание §53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г.
и/или ПМС № 106/22.06.2018 г. пенсията на жалбоподателката отново е преизчислена,
считано от 01.07.2018 г. От съдържанието на това разпореждане е видно, че е
извършено преизчисление на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като
за изчислението е използван по-висок процент за всяка година осигурителен стаж –
1,169% (при 1,126 % през 2017 г.) и непроменен процент за стажа за отложено
пенсиониране – 4%. След осъвременяване за 2015 г. и 2016 г. е изчислен размер
от 368,81 лв. Със същото разпореждане съгласно §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015
г. размерът на пенсията на жалбоподателката към 30.06.2018 г. (356,07 лв.) е увеличен
с 3,8% и е определен нов размер – 369,60 лв., който като по-благоприятен (от
размера по §53, ал. 2) е определен за изплащане на жалбоподателката от
01.07.2018 г.
С Разпореждане № 17191438246/01.07.2019
г. (л. 24 от делото) на основание § 7б, ал. 2 и § 7в от ПЗР на КСО и/или ПМС №
136/06.06.2019 г. пенсията на жалбоподателката е преизчислена отново. И с това
разпореждане са извършени две изчисления, като считано от 01.07.2019 г. на
основание §7в, ал. 3 от ПЗР на КСО е определен за изплащане по-благоприятния за
жалбоподателката размер – 390,67 лв. При първото изчисление, на основание §7в,
ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО, е получен размер на пенсията от 377,96 лв., като е
приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,2% (при 1,169%
през 2018 г.) и непроменен процент – 4% за стажа от 10 месеца за отложено
пенсиониране, след което се приложени осъвременяванията за 2015 г. и 2016 г.
При второто изчисление, на основание § 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО, размерът на
пенсията към 30.06.2019 г. е увеличен с 5,7% и е получен по-благоприятния
размер на пенсията на жалбоподателката – 390,67 лв.
С Разпореждане № 17201246523/01.07.2020
г. (л. 25 от делото) на основание чл. 100 от КСО пенсията на жалбоподателката
към 30.06.2020 г. е осъвременена с коефициент 1,067 и е получен нов размер
416,84 лв.
С Разпореждане №
17214570812/01.07.2021 г. (л. 26 от делото) върху пенсията на жалбоподателката
е приложено поредното осъвременяване на основание чл. 100 от КСО с коефициент 1,050.
Новият размер е 437,68 лв.
Последното постановено разпореждане
на ръководителя по пенсионно осигуряване е Разпореждане № 17221154512/01.01.2022
г. (л. 27 от делото), с което на основание §7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО пенсията
на жалбоподателката е преизчислена, считано от 25.12.2021 г. При
преизчислението е приложен отново по-висок процент за всяка година осигурителен
стаж – 1,35% (при досегашен 1,2%) като този процент е приложен върху общия
осигурителен стаж на жалбоподателката без превръщане към ІІІ категория, т.е.
сбора между стажа от ІІ и стажа от ІІІ категория, който е 38 години и 9 месеца.
За останали стаж до 42 години (формиран от превръщането стажа от втора
категория в трета) е приложена тежест от 1,2%, а за 10-те месеца стаж за
отложено пенсиониране процентът е останал непроменен – 4%. Изчисленият при
използването на тези величини размер на пенсията (400,60 лв.) е осъвременен,
съгласно чл.100 от КСО, със съответните коефициенти за 2015 г. (с 1,019), за 2016
г. (с 1,026), за 2020 г. (с 1,067) и за 2021 г. (с 1,050). Окончателния определен
размер е 469,22 лв.
Именно това последно преизчисление на
пенсията на жалбоподателката от 25.12.2021 г. е предмет на настоящия спор.
Съгласно разпоредбата
на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов – ДВ, бр. 77 от 2021 г.,
в сила от 25.12.2021 г.), на която се позовава пенсионният орган в процесното
разпореждане от 01.01.2022 г., отпуснатите с начална
дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември
2021 г. с процент 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж
без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати
с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25
декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Съгласно ал. 2 на
същия параграф преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на
отпускането й до 24 декември 2021 г. включително.
Съдът намира, че съобразно цитираната
разпоредба на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно пенсионният орган е приложил
новият процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на
пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката по реда на чл. 70,
ал. 1 от КСО само спрямо сбора на осигурителния й стаж без превръщане, каквото
именно е изискването на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО. По делото не е спорно, че още
при отпускане на пенсията на жалбоподателката е зачетен стаж от 12 години, 11 месеца
и 3 дни от ІІ категория и 26 години, 8 месеца и 5 дни от ІІІ категория или общ
сбор без превръщане – 39 години, 7 месеца и 8 дни, от които 10 месеца са стаж
за отложено пенсиониране, т.е. стаж положен след придобиване право на пенсия,
но преди това право да бъде упражнено. Така определените в §7е, ал. 1 от ПЗР на
КСО 1,35% са приложени правилно само по отношение на стаж с продължителност от 38
години и 9 месеца (39 години и 7 месеца сбор на стаж без превръщане минус 10
месеца стаж за отложено пенсиониране).
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че неправилно 10-те месеца стаж за отложено пенсиониране не са включени в стажа, за който е приложен определения в §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО процент – 1,35%. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО, в редакция на нормата, действаща към датата на отпускане на пенсията (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), размерът на пенсията за ОСВ се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. Независимо от последващите изменения на цитираната норма, изискването от изречение второ и трето на разпоредбата е останало непроменено, като към настоящия момент това е ал. 2 на чл. 70 от КСО. Това означава, че от момента на отпускане на пенсията на жалбоподателката до настоящия момент нормативно определеният процент за всяка година осигурителен стаж, придобит от лицето след придобиване право на пенсия, но без да е отпусната такава (т.нар. стаж за отложено пенсиониране) е 4%. Този процент е значително по-висок от процента, определен в §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО – 1,35%, и именно този по-висок процент е приложен от пенсионния орган по отношение на 10-те месеца осигурителен стаж за отложено пенсиониране на жалбоподателката. Така извършеното преизчисление е напълно съобразено с изискванията на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 70, ал. 1 от КСО.Следващият спорен по делото въпрос е за приложението на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Както вече беше цитирано, според тази разпоредба преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. Спорът в случая е свързан с това, какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 г.
Видно от представените по делото
разпореждания, разгледани по-горе в настоящото решение, върху пенсията на
жалбоподателката са приложени 4 осъвременявания на основание чл. 100 от КСО и 3
преизчисления въз основа на различни разпоредби от ПЗР на КСО и на ЗИДКСО/2015
г. С оспорваното разпореждане, след преизчисляване на пенсията на
жалбоподателката по реда на §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, са приложени четирите
осъвременявания (за 2015 г., 2016 г., 2020 г. и 2021 г.), но не са приложени преизчисления
за 2017 г., 2018 г и 2019 г. Точно липсата на такива преизчисления се оспорва
по делото.
За преценка основателността на
жалбата на С.С. следва да се извърши анализ на правните норми, въз основа на
които са извършени преизчисления и увеличения на пенсията й за 2017 г., 2018 г.
и 2019 г.
За
2017 г.
В тази година пенсията на
жалбоподателката е преизчислена на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.).
Разпоредбата на § 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към 01.07.2017 г., към която дата
е извършено преизчисляването на пенсията на жалбоподателката, има следната
редакция:
„§ 53. (Обн. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100.(2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достига 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение второ. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение второ.“От своя страна нормата на чл. 70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на §53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., към същия момент е със следното съдържание: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът,от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1,5. Процентът се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени. Ако лицата са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, за всяка година осигурителен стаж след тази дата процентът е 3, а от 1 януари 2012 г. - 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г.“С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 1,126 на сто.Видно от цитираните разпоредби през 2017 г. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, което всъщност не се и спори от страните, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1% е станал 1,126%. По същата методика е извършено и преизчислението по §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с оспорваното в настоящото производство разпореждане като обаче е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,35% за стажа без превръщане в ІІІ категория и 1,2% за остатъка, получен от превръщането. Изложеното сочи, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. към вече преизчисления по §7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Налице е именно така нареченото „поглъщане“, тъй като приложеният с оспорваното разпореждане и потвърждаващото го решение процент за всяка година осигурителен стаж покрива и надвишава полагащия се за 2017 г. процент. С оглед на това правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. За 2018 г. Преизчислението от 01.07.2018 г. е извършено също на основание §53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с §3, т. 35 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г. (ДВ, бр. 99 от 12.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) и за 2018 г. има следната редакция:„§ 53. (Изм. и доп. - ДВ, бр. бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) (1) От 2017 г. до годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1 достигне 1,5, пенсиите не се осъвременяват по чл. 100. (2) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември на годината, в която процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо достигне 1,5, се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, следваща годината на отпускането на пенсията, със съответния процент по чл. 70, ал. 1, изречение четвърто. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест се преизчисляват ежегодно от 1 юли на всяка календарна година, като коефициентът по чл. 79, ал. 1, т. 1 – 3 се увеличава с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето. Преизчисленият размер се определя, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща след датата на отпускане на пенсията.(3) (Нова) Когато преизчисленият по реда на ал. 2 размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето, пенсията се определя в по-високия размер.“Налице е и промяна в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, която към 01.07.2018 г. има следното съдържание: „Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. До 31 декември 2016 г. процентът е със стойност 1,1. След тази дата той нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента, определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на стойност 1,5. Процентът по изречение първо се определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година на базата на използваните при съставянето на бюджета прогнозни стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на потребителските цени.С чл. 11 от Закова за бюджета на ДОО за 2018 г. е определен процентът по чл. 70, ал. 1, изречение първо от КСО – 1,169.Видно от цитираните разпоредби през 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО, макар извършените преизчисления да включват в себе си величини, получени по реда на чл. 100 от КСО. От една страна е извършено преизчисление на пенсиите, което е напълно идентично с това през предходната 2017 г., т.е. преизчисление на пенсията с по-висок процент за тежест на всяка година осигурителен стаж. Този процент от 1,126% през 2017 г. е станал 1,169% за 2018 г. В тази връзка и по отношение на това преизчисление важат изцяло изложените по-горе в настоящото решение мотиви за това, че посоченото преизчисление е обективно неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление, което както вече се посочи го „поглъща“ поради определения с §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. През 2018 г. обаче, освен преизчисляването на пенсиите по реда на §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. (в редакцията за 2018 г.), е предвидено и увеличение по реда на новата за 2018 г. разпоредба на §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. като този увеличен размер се съпоставя с размера, изчислен при преизчисляването по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и на пенсионера се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. размерът на пенсията, определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер, определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т.е. към 30.06.2018 г., с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО или с други думи с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В случая, както вече се посочи от 1,126% за 2017 г. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169% или нарастването е с 3,8%. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 г. с което е сравнен размера, получен при преизчислението по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. По същество спорът по настоящото дело се свежда именно до прилагането на това увеличение с 3,8%, което жалбоподателката счита, че неправилно не е било приложено от пенсионния орган. Съдът намира, че липсва основание за прилагане на посоченото увеличение, като доводите си за този извод, съдът черпи от разпоредбата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО и съвместното й тълкуване с нормата на §53 от ПЗР на ЗИДСКО/2015 г. От една страна нормата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО предвижда, че след преизчислението по ал. 1 пенсията „се осъвременява, преизчислява и индексира“. Съгласно §53, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г. не се извършва осъвременяване по чл. 100 от КСО. Разпоредбата на §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. предвижда извършване на преизчисление, за което вече се каза, че е обективно неприложимо след процесното преизчисление по §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през 2018 г. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. не попада в обхвата на разпоредбата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисление, нито индексация. Самият законодател за да го разграничи го е регламентирал като „увеличение“ и то в отделна разпоредба (алинея), след указанието на прилагане, респективно неприлагане, на осъвременяване и преизчисления за 2018 г. Обстоятелството, че в конкретния случай за жалбоподателката именно размерът на пенсията, изчислен по реда на §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е бил по-благоприятен е ирелевантен за настоящия спор и не променя изложените до тук изводи за неприложимост на увеличението по §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. при определяне на пенсията по реда на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.
За 2019 г.През 2019 г. §53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с §3, т. 26 от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 г., Oбн., ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., но едновременно с това с §3, т. 25, б. „б“ са приети нови разпоредби на §7б и §7в от ПЗР на КСО, които са със следното съдържание:
„§ 7б. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г.,
в сила от 1.01.2019 г.) (1) През 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл.
100.
(2) Размерът към 30 юни 2019 г. на
пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава от 1
юли 2019 г. с процент 5,7.
§ 7в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в
сила от 1.01.2019 г.) (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември
2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест,
отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се преизчисляват от 1 юли 2019
г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1.
(2) Преизчисляването по ал. 1 се
извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което
тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба,
действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително.
(3) Когато преизчисленият размер на
пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията
се определя в по-високия размер.“
Видно от цитираните разпоредби и през 2019 г. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на §7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 г. е увеличен с процент 5,7 и по реда на §7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж – 1,2% (при 1,169% през 2018 г.).И тук с пълна сила важат изводите, изложени по-горе в настоящото решение, относно преизчислението и увеличението за 2018 г. Очевидно е, че преизчисляването по §7в, ал. 2 от ПЗР на КСО се покрива („поглъща“) от преизчислението по §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, извършено с оспорваното разпореждане, поради определения с последната разпоредба по-висок процент на тежест на всяка година осигурителен стаж, дори и приложен само по отношение на общия стаж без превръщане. Увеличението по §7б, ал. 3 от ПЗР на КСО от своя страна, както вече се посочи, не попада в обхвата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО поради това, че не представлява осъвременяване, преизчисление или индексация.В обобщение на всичко изложено до тук съдът намира, че в настоящия случай правилно пенсионният орган е изпълнил разпоредбата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателката по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 г. осъвременявания по чл. 100 от КСО, тъй като преизчисленията по §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по §7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими, поради препокриването им от процесното преизчисление по §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. и §7б, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.С оглед на тези изводи съдът намира оспореното в настоящото производство Решение № 2153-17-75/24.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 17221154512/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за законосъобразни, а подадената срещу тях жалба за неоснователна, поради което последната следва да бъде отхвърлена.Само за пълнота на изложението съдът намира за нужно да посочи, че дори и да се приеме извод в обратна посока, т.е. за приложимост на коментираните увеличения, регламентирани съответно в §53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2018 г. и в §7б, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г., то това не би променило размера на пенсията на жалбоподателката. Това е така, защото съгласно тези разпоредби увеличенията, с посочения в нормите процент, се прилагат спрямо размера на пенсията, съответно към 30.06.2018 г. и към 30.06.2019 г., а това видно от представените по делото разпореждания са съответно размери от 356,07 лв. към 30.06.2018 г. и 369,60 лв. към 30.06.2019 г. При такова увеличение биха се получили размери съответно за 2018 г. – 356,07 х 1,038 = 369,60 лв. и за 2019 г. – 369,60 х 1,057 = 390,67 лв. (това са определените размери на пенсията на жалбоподателката съответно от 01.07.2018 г. и от 01.07.2019 г.), които размери всъщност са много по-ниски от преизчисления размер на пенсията на жалбоподателката по §7е, ал. 2 от ПЗР на КСО и не могат да окажат влияние при определянето на окончателния размер на пенсията й след преизчислението по реда на §7е от ПЗР на КСО.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от С.Т.С. ***,
с ЕГН **********, против Решение № 2153-17-75/24.02.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане №
17221154512/01.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ – Русе за извършено преизчисление на отпуснатата на жалбоподателката лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на
КСО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: