Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  476

 

                гр. Пловдив 19.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският  окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание  на  седемнадесети   февруари, през две хиляди и девета  година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е.М.

                                                                ЧЛЕНОВЕ: В.Г.

                                                                              Х.С.

при секретаря Валя В.,  като разгледа  докладваното от член-съдията М. гр.д. 2733 по описа на ПОС за  2008г., за да се произнесе, взе  предвид следното:

 

Производството  е  по чл.196 и  сл.от ГПК /отм./ във вр. с праг.2 от ПЗР на ГПК.

Обжалвано  е   Решение  №131 от 23.05.2008г. на ПРС, първи  брачен състав,  постановено по гр.д.№1104/2007г.,  в частта  с  която бракът между  А.Г.К.  и   Р.М.К.   е  прекратен  по   вина  на   съпругът   и   в   частта,  с   която  ползването на семейното жилище, представляващо  апартамент *** е предоставено  на   съпругата.

Жалбоподателят Р.М.К., чрез процесуалния си представител  адв.Г.И.  обжалва решението на първоинстанционния  съд, в  частта относно вината за  разстройството на брака и  предоставяне на семейното жилище на съпругата, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при  неправилна преценка на събраните по делото доказателства,  предвид на   което моли  в  обжалваната част, решението на районния съд да  бъде отменено, като вместо това въззивният съд прекрати брака  по вина на съпругата му, алтернативно по вина  на двама им   и  предостави на него семейното жилище, алтернативно но двама им.. В  тази връзка навежда твърдения, че вина за  дълбокото и  непоправимо  разстройство  има  съпругата му, която се  отнасяла грубо към него,  пренебрегвала го като съпруг, установила и поддържала извънбрачна  връзка, а  що  се  касае  до  семейното жилище,  моли същото да бъде предоставено на  него, тъй като здравословното му състояние е силно влошено. .Подробни съображения в тази насока се развиват в жалбата.

Въззиваемата  А.Г.К. , чрез процесуалния си представител адв.В.Я. оспорва жалбата и наведените в нея твърдения, моли  да се остави в  сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Сочи, че са налице писмени доказателства  затова, че  и  нейното здравословно състояние също е влошено. Моли с оглед на здравословното и състояние, на обстоятелството, че  е  невиновна за  разстройството на брака и предвид на това, че отношенията между  съпрузите са нетърпими, семейното жилище да  бъде  предоставено на  само на нея. Претендира  направени по делото разноски.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за  установено следното:

Жалбата е  подадена  в законния срок и е процесуално допустима, порид което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е приел, че  за  настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е  допринесъл основно съпругът, предвид на  това, че  е  злоупотребявал с алкохол,      отнасял се е грубо към съпругата си, обиждал я, поради което е прекратил брака по негова вина. Относно  ползването на семейното  жилище  съдът е  приел, че  макар и двамата съпрузи да са с влошено здравословно състояние, доколкото  отношенията между  им са  изострени до крайност и съжителството им протича в  ежедневни кавги и обиди, то ползването на семейного жилище не би могло да се предостави и на двама им, поради което го е предоставил на  невиновния  съпруг – А.  К..

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ответникът – настоящ жалбоподател, който  твърди че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства   и  по точно тези  досежно това, че съпругата му не го е зачитала като съпруг и човек, пренебрегвала го е и се е дезинтересирала  напълно от  него, подържала  е  извънбрачна връчка с друг  мъж, което  е  довело  до разстройване на   брака и  настъпване на пълно отчуждение  между съпрузите. За    доказване  на обстоятелствата,  на който се  позовава, на   жалбоподателят са  допуснати гласни доказателства, от  ангажирането на  който последният не се е възползвал.

Установява се от  показанията на разпитаните свидетели Г. К. /сестра на ищцата/  и Е.  А./без родство/,, че  ответникът  злоупотребявал  с  алкохола, често се напивал и ставал причина за ежедневни кавги и скандали между страните.                                   Под  въздействието на  алкохола ставал  заядлив, груб, агресивен,  без какъвто и  да  е  повод  обиждал  съпругата си, наричайки я   с  обидни   думи – “македонски боклук”, “отрепка”. Това   поведение на ответника  особено се  задълбочило  пред последните две  години,  в които състоянието  му   непрекъснато  се   влошавало от  количеството ежедневно  погълнат алкохол. Стигнало  се дотам, че Р.К.   започнал да  консумира алкохол  от сутринта,  което обстоятелство  рефлектирало не само  върху   отношенията    в  семейството му, но  и  му пречело  да  упражнява трудовите си задължения, поради  което последният  често търсел болничини, за да оправдае отсъствието си от работното място. Установява е, че ответникът проявявал незаинтересованост  към  семейството си, към  нуждите  и издръжката му.            В резултат на това негово поведение с годините настъпило пълно отчуждение между съпрузите. Грижите около детето, издръжката на семейството  и подържане на  домакинството  изцяло  били поети от ищцата, която  се опитвала  в  името на  детето  да  запази  брака си.

Разпитаният  пред  първата инстанция свидетел  М. К. ***/ сочи, че лично той никога не е виждал сина си  пиян. Дори това да е така, предвид на обстоятелството че  свидетелят не  живее в ****, същият не би могъл да има преки  и непосредствени впечатления от ежедневното състояние на ответника. Свидетелят   си   спомня, че снаха  му   преди години се оплаквала, че  парите не им достигат и  че  ответникът много  пиел,  но  свидетелят не   вярва  сина му  да е  злоупотребявал с  алкохола. Сочи още, че по повод на влошените им отношения, синът му споделил, че ищцата ”... май му  е изневерила...”.

Съдът кредитира  показанията на свидетелите на ищцовата страна, като обективни, основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствени материал. Не кредитира показанията на свидетеля  М. К., тъй като намира, че същите не са основани на непосредствени възприятия  и са депозирани с цел да услужат на ответната  страна. Предвид събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:  

През  последните години от брачния живот на страните, отношения им видимо са се изострили и влошили. Създала се една напрегната домашна  атмосфера, провокирана от характера на съпруга, които след употреба на  алкохол все п о-често предизвиквал  скандали,  придружени от системен психически тормоз над съпругата му. Р.  се проявявал като заядлив,  груб и  аругантен  човек, демонстрирал негативното си отношение към  А.,  нагрубявайки и обиждайки  я с думи като “македонски  боклук” и “отрепка”. Демонстрирал пълна незаинтересованост към издръжката и  нуждите на семейството си. С оглед  така  установеното съдът приема, че вина  за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено съпругът, който с  поведението и негативното си отношение към  съпругата му, е  довел до пълното отчуждение помежду им  и до унищожаване на основите върху които е била изградена брачната връзка. Доколкото не се доказаха наведените от ответника брачни провинения по отношение на  ищцата, съдът приема, че последната няма вина за разстройството на брака.

По отношение  предоставяне ползването на  семейното жилище:      Установява се  от събраните по делото писмени доказателства,                 че семейното жилище представляващо  апартамент ****  се  състои от две стаи и готварна, с   обща площ от 55.26кв.м. Същото  е  придобито от  ответника  преди брака през  1985г ./брака е сключен през 1989г./, поради  което жилището  се   явява негова  индивидуална  собственост. Обстоятелството, че ищецата  е допринесла за обзавеждането и довършването на апартамента, както  и   на  това,  че  жилищният заем  е  погасен по време на брака, е  ирелевантно за  спора, доколкото се касае за облигационни отношения, възникнали след придобиване на особствеността  и  като такива  те  не   създават  собственост  за  ищцата. Установи се, че семейното  жилище  е   малко, поради   което  сервизното помещение – тоалетна, баня и кухня следва да се ползват общо от съпрузите.               Предвид обаче на  обстоятелството, че  отношенията между страните са нетърпими, семейното жилище не  би  могло да бъде предоставено за общо ползване. Макар че  и двамата съпрузи са с влошено здравословно състояние, семейното  жилище следва да  се  предостави на  невиновния за  разстройството на  брака съпруг, като  предвид на това че жилището е индивидуална собственисот на ответникът, съгласно разпоредбата на чл.107 ал.2 СК, съдът   определя  срок  за ползването му  от пет години, считано от   влизане  на решението в сила.

Като е   предоставил семейното жилище на ищцата  без да определи срок на ползването му, първоинстанционният съд не  се е съобразил с разпоредбата на  чл.107 ал.2 СК, поради което в тази част решението следва да бъде отменено, като вместо това семейното жилище следва да се предостави на ищцата, но за срок от пет години. В останалата обжалваната част, касаещо вината за разстройството на брака, решението е правилно и законосъобразно,  и следва да се остави в сила. 

На въззиваемата не се присъждат направени по делото разноски, тъй като липсват доказателства за  направени такива.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

                                         Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ   Решение  №131 от 23.05.2008г. на ПРС, първи  брачен състав,  постановено по гр.д.№1104/2007г., в   частта,  с   която  ползването на семейното жилище, представляващо  апартамент **** е  предоставен  на   съпругата, като  вместо това   ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ  ползването на  семейното жилище, представляващо  апартамент  ****   на  А.  Г.   К. с  ЕГН-**********,***  за   срок от  5 /пет/ години, считано от влизане на решението в  сила.  

ОСТАВЯ В СИЛА Решение  №131 от 23.05.2008г. на ПРС, първи  брачен състав,  постановено по гр.д.№1104/2007г.,  в  частта  с  която бракът  между  А.  Г.К.  и   Р.М.К.   е  прекратен  по   вина  на съпруга   Р.М.К..

Решението  подлежи на обжалване през  ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….    ЧЛЕНОВЕ: 1……………..                   

                                                                             2……………….