РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Кюстендил, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20231500100450 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от Д. К. Д. с ЕГН **********, чрез своя законен
представител Ж. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. ********, представляван от адв.
Я. Д. - САК; адрес ******, вляво, против „***” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ******;
В исковата молба се сочи, че на *** г. около 11,50 ч., в гр. Д. настъпил пътен
инцидент с участието на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с peг. № ***, управляван
от С. Д. Д> с ЕГН ********** (У1). Същият се е движил по ул. „***“ като при
кръстовището с ул. „Б.“, при извършването маневра ляв завой към последната,
навлязъл в насрещната лента за движение, като станал причина и реализира ПТП с
пресичащият продължението на тротоара Д. К. Д. с ЕГН ********** (У2). При това
последният пострадал, в качеството си на пешеходец.
Местопроизшествието било посетено от дежурен служител на МВР, който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 348р-11743. В него били
описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента.
Твърди се, че вина за настъпилото произшествие има водачът на мотоциклет
марка „***“, модел „**“ с per. № ***, който не съобразил поведението си на пътя и по
този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП - чл. 5, чл. 116, чл. 119 от
ЗДвП.
С цел да получи своевременна медицинска помощ Д. К. Д. бил откаран в
болницата в гр. Д., където му била оказана първа помощ и му била поставена гипсова
шина. След това бил насочен за лечение и откаран с екип на БМП в УМБАЛСМ „Н. И.
1
Пирогов” ЕАД, където бил хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на
лява подбедрица, оток и невъзможност за движение.
При извършените прегледи му била поставена окончателна диагноза - счупване
на тялото /диафиза/ на тибията, закрито и рана в областта на дясна вежда, като бил
хоспитализиран за 7 дни от *** г. до 30.05.2023 г., а на *** г. била извършена
оперативна интервенция - reposition manualis, гипсов крачол - под локална анестезия и
рентгенов контрол е направена мануална репозиция, като крайникът е имобилизиран в
добре моделиран гипсов крачол.
Първоначално след операцията пострадалият бил настанен в отделението по
Детска реанимация, а след отпадане необходимостта от денонощно лекарско
наблюдение, бил преведен в отделение по Детска ортопедия и травматология за
наблюдение и продължаване на лечението.
На 30.05.2023г. бил изписан за продължаващо домашно лечение, с предписан
прием на обезболяващи, щадящ режим и 60 дни без спорт.
Получените в следствие на ПТП травми причинили болки и страдания на
пострадалото лице, които били със значителен интензитет в първите месеци от
възстановителния период. Травматичните увреждания в областта на лявата тибия
причинили трайни затруднения и остри болки при движение, нестихващи дори и при
покой. Цялата ситуация принуждавала пострадалия да бъде в легнало положение - на
покой, нещо, което се отразявало изключително неблагоприятно на едно младо дете,
пълно с енергия и желание за игра. За задоволяване на ежедневните си нужди (хранене,
обличане, тоалет) той разчитал на семейството си и в частност на своята майка, която
била неотлъчно до него за задоволяване на всичките му битови и емоционални
потребности.
По отношение на психическите последици от самия инцидент – ищецът изпитвал
страх и уплаха от случилото се, сънувал кошмари, чувствал се унил и изплашен, страх
го било да играе с деца в открити пространства и когато видел приближаващ се
автомобил, присвивал очи и стискал силно ръката на своята майка. Споменът за
инцидента щял да остави траен болезнен отпечатък в съзнанието му завинаги. Преди
това той бил активно и жизнерадостно малко дете, а към момента се затворил в себе си,
ограничил своята социална среда. Неблагоприятните промени в психическото му
състояние щели да го съпътстват в ежедневието му и той трябвало да се адаптира към
света по нов начин, изискващ емоционална стабилност и сила, като последиците от
това тепърва щели да дават своето отражение върху личностното му развитие.
Твърди се още, че по отношение на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с per. №
***, била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност” при
Застрахователна компания „***“ АД, със срок от 14.03.2023 г. до 13.03.2024 г. Поради
това и на основание чл. 429 от КЗ ответният застраховател бил сезиран от ищеца с
писмена претенция, изпратена на 16.06.2023 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ,
с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените
доказателства. Липсата на отговор в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от
КЗ), давал основание за сезиране съда с настоящата искова молба.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното дружество
да заплати на Д. К. Д. с ЕГН **********, чрез законния му представител Ж. Р. К., с
ЕГН ********** с адрес: гр. **********, застрахователно обезщетение на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева) - за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в следствие на ПТП
2
от *** г., причинено при управление на застрахован при ответника мотоциклет марка
„***“, модел „**“ с per. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
16.06.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от
КЗ) до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде
изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищеца.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото си
на отговор чрез пълномощника си юрисконсулт З. Т., с който се изразява становище за
допустимост на исковата претенция, но се оспорват предявените искове по основание и
размер, заради което се иска отхвърлянето им.
Оспорва се соченият от ищеца механизъм на процесното ПТП и причините за
неговото настъпване.
Оспорва се твърдението за виновно и противоправно поведение единствено на
водача на мотоциклет марка „***“, модел ,,**“, per. № *** В. По автомобила не били
установени следи от описаното пътнотранспортно произшествие, имало други
участници в движението, които са му ограничавали видимостта. Ищецът изскочил зад
спрял автомобил, а мотоциклетистът нямал достатъчно време, за да спре, след като
възприел опасността, но направил всичко възможно, за да я намали и така
предотвратил настъпването на по-тежки последици.
Наведени са доводи, че ищецът е пострадал по вина на неговата майка и законен
представител, която не положила дължимата грижа за сина си съгласно чл. 125 от
Семейния кодекс, а го е оставила да кара тротинетка на оживено кръстовище между
спрели и движещи се автомобили.
Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващо се в това, че ищецът е нарушил свои задължения като участник в
движението и не е проявил обичайна грижа за здравето и безопасността си, и по този
начин е станал причина за настъпване на процесното ПТП, респективно е допринесъл
за вида и обема на претърпените от него неимуществени вреди - изскочил внезапно,
управлявайки тротинетка, като пресякъл без да се огледа лентата за движение на
мотоциклетиста и допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си
увреди, за което е отговорен той и неговата майка - законен представител на ищеца по
делото. Дори и по делото да се установят предпоставки за дължимост на обезщетение в
полза на ищеца, същото следвало да се намали на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД, поне с
50%, тъй като пострадалият допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се видът, обемът и продължителността на твърдените неимуществени
вреди, причинната им връзка с процесното ПТП, както и размерът на исканото
обезщетение.
Твърди се, че не било проведено правилно и своевременно лечение, както и не
били спазвани хигиенни предписания, дадени от медицинските лица, не била
проведена рехабилитация и раздвижване.
Оспорват се всички твърдения за настъпили психически последици, както и че
ищецът търпи описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Оспорва се и акцесорният иск за обезщетение за забава, който се възприема за
неоснователен, заради неоснователност на главния иск. В случая с исковата молба била
3
посочена адвокатска сметка на адвокат, който не бил пострадалото лице. Законът
задължавал застрахователят да плати по сметка на пострадалия, а не на трето лице,
което е написало искова молба. Застрахователят не дължал незабавно плащане, без да
се увери в основателността на претенцията и да придвижи преписката за плащане.
Застрахователят бил длъжен да прояви грижата на добрия стопанин към всички
застраховани, като плаща само доказаните по основание претенции. Съгласно чл. 496.
ал. 1 от КЗ, законодателят определил 3 месечен срок за това, в полза на застрахователя.
Застрахователят не дал повод за завеждане на дело, не отказал да плати обезщетение.
Ищецът все още бил в забава на кредитор но чл. 380. ал. 3 от КЗ, защото не
представил своя банкова сметка.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към
“
датата на ПТП за увреждащото МПС марка „***, модел „***", рег . № ***, с платена
първа вноска, по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
“
отговорност на автомобилистите, полица № ВС/22Л 23000808152.
Поради изложеното се иска пълно или частично отхвърляне на исковата
претенция, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното пътно-транспортно произшествие за
“
увреждащото МПС марка „***, модел „М 23", рег . № ***, с платена първа вноска, по
“
силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите, полица № ВС/22Л 23000808152.
Установено е, че със споразумение от 21.08.2023 г. по НОХД № 20231510200879
по описа на PC-Дупница, виновният водач С. Д. Д. се е признал за виновен в това, че на
*** г. около 12:00 ч., в гр. Д., на ул. „Б.“, след кръстовището й с ул. „***“, при
управление на мотоциклет марка „***“, модел „**“ с peг. № ***, е нарушил правилата
за движение по пътищата и блъснал малолетния пешеходец Д. К. Д. с ЕГН **********,
като по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затрудняване на движението на долен ляв крайник, за срок по-голям от 30 дни, като
последица от фрактура на големия пищял (тибия) на лява подбедрица като след
деянието деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.. 343, ал. 3, б.
„а“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Със заключението по допуснатата съдеба авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, е установен механизмът на процесното пътно-транспортно
произшествие, като причина за това е нарушаването на правилата за движение по
пътищата от страна на водача на мотоциклета.
Според заключението по съдебно медицинската експертиза, неоспорено от
страните,
По делото по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля К. Д. – баща на ищеца.
Приобщени са и Епикриза по ИЗ № 20453/30.05.2023 г., както и Амбулаторен
лист № 23143507233D от *** г., видно от които ищецът е бил на лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД за времето от *** г. – 30.05.2023 г., като е постъпил за спешно
4
лечение след като пострадал при пресичане на пешеходна пътека. Установено било
счупване на ляв долен крайник, който бил гипсиран в медицинско заведение в гр. Д.,
като гипсовата имобилация била свалена и поставена нова под локална анестезия. Бил
настанен за наблюдение в детска реанимация на *** г., но след гладък престой, без
данни за нарушения в засегнатия крайник и с подобряващо се състояние, бил приведен
в отделение „Детска ортопедия и травматология“ за наблюдение и продължаване на
лечението, от където бил изписан на 30.05.2023 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата претенция е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за застраховането
(КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл. 86 с.з.
С нормата на чл. 498 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е установил като
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, отправянето на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ до застрахователя. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 15-17 от
делото на СГС, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта
на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
С нормата на чл. 477 КЗ се установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
С договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" - т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
5
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността му
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2/.
противоправното поведение на виновния водач; 3/. претърпените неимуществени
вреди и 4/. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5/.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45 от ЗЗД
законова презумпция, се предполага.
При така разпределената доказателствена тежест са събрани надлежни
доказателства, съвкупният анализ на които, обосновава кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта, като обстоятелствата по т. 5 не са
спорни, а и доказателства в тази насока също са ангажирани.
От друга страна, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т. 15
от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, актовете на наказателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с
присъда, решение по чл. 78а от НК или споразумение в наказателния процес, са
задължителни по смисъла на чл. 300 ГПК за гражданския съд. Така, в рамките на
гражданското производство е недопустимо пререшаването на същите
правнорелевантни факти.
Именно поради това, представеното по делото споразумение по приключилото
дело от общ характер, ценено ведно със събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, обвързва съда да приеме настъпилото пътно-транспортно
произшествие и неговия механизъм, както и противоправното поведение на виновния
водач.
По делото не е спорно, че при инцидента е пострадал малолетният пешеходец Д.
К. Д..
Според приетото по делото заключение, изготвено от д-р Е. Л. получените
травми от ищеца биха могли да са получени по описания от него начин - като
последица от фрактура на големия пищял (тибия) на лява подбедрица, а очакванията са
за пълно възстановяване в рамките на няколко месеца – 3-4. В съдебно заседание е
уточнено, че понастоящем детето е възстановено напълно.
Всички тези установени вреди са в причинно-следствена връзка с процесния
пътен инцидент, според експерта, което дава основание да се приеме, че и тази
предпоставка за уважаване на иска е налице.
Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), като
тази презумпция не бе оборена в хода на производството.
С оглед изложеното и доколкото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО досежно превозното средство, с
който е причинено процесното ПТП, се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ на
причинените на ищците в следствие увреждането вреди.
По размера на обезщетението:
В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
6
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 КЗ.
Деликвентът, съобразно чл. 51, ал.1 ЗЗД, отговаря за всички преки и непосредствени
вреди. Когато те са неимуществени дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост от съда.Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. Съгласно ППВС № 4/1968 г.
справедливото обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера му.
В случая се касае за травми, от които вещото лице Л. сочи, че ищецът е
претърпял интензивни болки и страдания в първите месеци от възстановителния
период, но за 3-4 месеца детето се възстановило напълно.
Според събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. Д. – баща на ищеца,
ищецът бил настанен за лечение в Пирогов за около седмица, където бил подложен на
изследвания, а наранения крайник - гипсиран. След това възстановяването продължило
в домашни условия, като носел гипс около 2 месеца. В последствие се извършвало и
раздвижване. Имал главоболие и приемал болкоуспокояващи за кратко. Преживял
уплаха и стрес от преживяното, но вече се възстановявал, макар и да изпитвал страх от
шум на мотори и коли.
Посочените гласни доказателства, анализирани в съвкупност със заключенията
по приетите съдебни експертизи, изготвени от вещото лице д-р Л., както и
медицинската документация по делото, са достатъчни да обосноват категоричен извод,
че ищецът е търпял страдания, като последица от процесното произшествие. Поради
това, отчитайки и възрастта на пострадалия, понесените болки и негативните
усещания, обосновават извод, че справедливият размер на обезщетението е в размер на
10 000 лв.
От горното следва, че предявената претенция е частично основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. ще бъде оставена без уважение.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този случай липсват
фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Приносът, на
който се позовава ответникът, по правило трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на
пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично
предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване.
Тук се твърди, че ищецът е нарушил свои задължения като участник в
движението и не е проявил обичайна грижа за здравето и безопасността си, и по този
начин е станал причина за настъпване на процесното ПТП, респективно е допринесъл
за вида и обема на претърпените от него неимуществени вреди. Не са установени обаче
по надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл.154 ал.1 от ГПК
доказателствена тежест, годни доказателствени средства, за внезапно изскачане на
7
пътното платно при управление на тротинетка, пресичане на ищеца без да се огледа
лентата за движение на мотоциклетиста, с което да е допринесъл за увеличаване на
вида и степента на телесните си увреди, за което е отговорен той и неговата майка -
законен представител. В т.см. не може да се прави извод и от становището на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза д-р инж. Ф. К., който изяснява, че виновният
водач се е движил в насрещната лента за движение и заобикаляйки друг автомобил е
блъснал малолетния пешеходец, който не би могъл да предвиди внезапното появяване
на мотоциклетиста в нея. Не се съзират и нарушения по см. на чл. 125 от СК, както се
твърди в отговора на исковата молба. Не може да се приеме, че както детето, така и
родителите му биха възприели своевременно неправилно движещия се мотоциклет,
т.к., както се изясни в хода на делото, не са имали видимост към него с оглед
преминаващия в този момент автомобил (бус, баничарка). Хипотезата, че ПТП не би
възникнало, ако детето е държано за ръка от майка си/баща си, не може да се
възприеме като значима, т.к. са налични данни за внезапно появяване на мотоциклета.
Варно е, че при осъществяване на дължимия родителски контрол, родителят би могъл
да възприеме потенциалните рискове и да предотврати присъствието на детето на
пътното платно, но само ако действията на виновния водач са предвидими. В случая
това не е така, най-малкото защото е реализирано движение в насрещната пътна лента
от дееца, което не е обичайно действие, а и забранено по см. на ЗДвП, респ. трудно
предвидимо. Още повече, че по данни на св. Д., които не са опровергани от други
доказателства по делото, при пресичането на пътното платно детето е било за ръка до
баща си и едва на около метър преди тротоара, когато не би могло да се очаква
движение в насрещна посока, се качило на тротинетката си, когато именно е било
блъснато от мотоциклета, управляван от Д..
При тези обстоятелства и доколкото справедливостта изисква категорични
данни за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на ищеца/неговите родители и последвалия
резултат, не са ангажирани, изводът е, че оспорването в този смисъл остава недоказано.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в
разпоредбата на чл. 497 КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Разпоредбата
на чл. 497 КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод определяне и
изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Именно по тази причина в чл.497, сл.2 от КЗ е предвидено, че
дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната
сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите.
От изложеното следва, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано
от увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на
застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на
8
регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя
без съобразяване на лимита на отговорността.
Всичко това, отнесено към настоящия случай, обосновава извод, че заявената
претенция за присъждане на законна лихва от датата на уведомяването също е
основателна. В този смисъл е и Решение на ВКС, І ТО от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Решение 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на II ТО на ВКС и др.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото увреждане с писмо от
16.06.2023 г., получено на 19.06.2023 г. Липсват данни, а и твърдения, да е определено
и изплатено застрахователно обезщетение. Така, ответникът следва да заплати на
ищеца и лихва за забава, считано от претендираната в исковата молба дата - 16.06.2023
г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски. На основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски, но искане в т.см. не се поддържа, а и няма данни такива да са
сторени, доколкото той е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК, респ. и произнасяне на се следва.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА в полза на адв.Я. Д. от САК. Предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно
от представения договор за правна защита не е било уговорено възнаграждение, а
безплатна правна помощ на материално затруднено лице, като възражения в т.см. не са
постъпили. Насрещната страна дължи разноски, доколкото исковата молба се възприе
за частично основателна. Следователно адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, съобразно изхода на делото. Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. в полза на адвокат Д. следва да се определи възнаграждение в размер на
4650 лв., но с оглед изхода на делото му се следва сумата от 930 лева.
Ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска – в размер на 1134,40 лв., от общо
доказаните такива в размер на 1418 лв.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК. Поради това тя е дължима от ответника съгласно чл.78, ал.6 ГПК в полза
на съда, но с оглед уважения размер на иска, или 400 лв., като тази сума ще му бъде
възложена в тежест.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд –
София по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в
срока по чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***” АД, вписано в ТР при АВ
9
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, ДА ЗАПЛАТИ Д. К. Д. с ЕГН
**********, чрез своя законен представител Ж. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: гр.
********, представляван от адв. Я. Д. - САК; адрес ******, вляво, сумата от 10 000.00
лв. (десет хиляди лева и нула стотинки), като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания в следствие на
увреждания, получени при пътно-транспортно произшествие на *** г., причинено при
управление на застрахован при ответника мотоциклет марка „***“, модел „**“ с per. №
***, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 16.06.2023 г. (датата на
сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно
изплащане на сумата, КАТО за разликата до пълния предявен размер от 50000,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Горните суми могат да бъда заплатени от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„***” АД, в полза на Д. К. Д. с ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител Ж. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. ********, по посочена от него
адвокатска банкова сметка, с приложено пълномощно:
*** АД, IBAN – *******,
Банков идентификационен код (****) - ******.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***” АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд – Кюстендил, сумата от 400,00 лв.
(четиристотин лева и нула стотинки), представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска.
ОСЪЖДА Д. К. Д. с ЕГН **********, действащ чрез своя законен
представител Ж. Р. К., с ЕГН ********** с адрес: гр. ********, представляван от адв.
Я. Д. - САК; адрес ******, вляво, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***” АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ******, сумата в размер на 1134,40 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева
и четиридесет стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с оглед
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***” АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Я. Д. Д., с ЕГН **********, вписан в Адвокатска колегия – София, с адрес на
упражняване на дейността гр. ********, сумата в размер на 930,00 лв. (деветстотин и
тридесет лева, нула стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за
предоставената безплатна правна помощ на ищеца по делото.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-
седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
10