Р Е Ш Е Н И Е
№ 261566
гр. Варна, 11.05.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година , в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. дело № 2238 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело
е образувано по искова молба на Г.Н.Ж.,ЕГН ********** срещу Х. с. на ВМС, Военно формирование **-Варна.
С исковата молба са предявени обективно
съединени искове, с които ищецът претендира
от съда отмяна на уволнение, осъществено със заповед № ЛС-01-25/29.12.2020год.
на Н. на в.ф.** – Варна, на основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ и възстановяване
на длъжността – „Пазач на фар“, заемана преди уволнението – чл.344, ал.1,т.2 от КТ.
Моли за присъждане на сторените
по делото разноски.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
Целият трудов стаж на ищеца, от
лейтенант до полковник е бил в редовете на Военноморски сили/ВМС/като военен
летец-пилот.Преминал е през всички длъжности от втори пилот до К. на
военно-морска база и в последствие 11 години в Щаба на ВМС, отговарящ за
авиацията.
От 01.04.2004 г. след пенсиониране постъпва по трудов договор като
цивилен служител на длъжност "Пазач на фар".
На 08.12.2020 г. му е връчено
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия му договор. Предизвестието
е надлежно подписано от Зам. началника на поделението /в. формирование */ к-н
II ранг А. Д., на който към този момент със ЗАПОВЕД ЗА ЗАМЕСТВАНЕ на К. на ВМС
№ РД-01-666/01.12.2020 г. са му възложени права и задължения по изпълнението на
длъжността Началник на в.ф. *. Горепосочената ЗАПОВЕД ЗА ЗАМЕСТВАНЕ е издадена
от по-висшестоящ орган и е за срок от 30 работни дни, тъй като към този момент титулярът на длъжността Началник на в.ф. * - к-н I ранг В. Н.
е в отпуск по болест до 15.01.2021г.
В последствие изпълняващият
длъжността Началник на в.ф. *, к-н II ранг Д. се отказва от намерението да бъде
прекратен трудовия му договор, като го уведомиха, че е включен в графика за
дежурства за месец януари 2021г. Графика е утвърден от к-н II ранг Д.
На 04.01.2021г. е извикан на
работа в поделението, където присъства и
к-н I ранг В. Н., който към този момент продължава да е в отпуск по болест. На
срещата присъстват: к-н I ранг Н., к-н Е. /Зам. командир на х. район Варна/,
к-н III ранг Д. /Н-к по окомплектоването/, той и к-н II ранг Д., който към
момента е изпълняващ длъжността Началник на в.ф. *. К-н II ранг Д. отказва да
подпише заповедта за прекратяване на трудовият му договор, при което к-н I ранг
Н. видимо афектиран решава той да подпише Заповедта, без да има правомощия за
това /съгл. Зап.№ РД-01 -666/01.12.2020 на К. на ВМС/. При зададения от ищеца въпрос: "Защо Вие подписвате
заповедта, след като в този момент документално се водите в отпуск по
болест", той отговаря: "Това си е моя работа ". Ищецът е силно възмутен,
защото през цялата му кариера в БА, той и неговите колеги не са допускали личните интереси да са
в превес над служебните, накърнявайки и авторитета на ВМС.
Нещо повече, на същия ден
/04.01.2021г./ е назначен друг цивилен служител за друг район - фар Ш., чиято
заповед е надлежно подписана от изпълняващият Началник на в.ф. * к-н II ранг Д.
Общоизвестен е фактът, че ЗОВС на РБ въвежда принципа на единоначалието, строга
йерархична структура и субординация. Недопустимо е в един и същи момент да са
налице две различни лица изпълняващи длъжността Началник на в.ф. *.
Въз основа на гореизложените
мотиви обективира твърдението, че Заповед №
ЛС-01-25/29.12.2020 на Н. на в.ф. * по същество е незаконосъобразна и
същевременно е издадена и подписана от лице без надлежно делигирана
компетентност, обосноваващо нейната нищожност.Тази заповед е подписана от лице
без надлежно делегирани правомощия по смисъла на трудовото /гражданското/
право. Решение №1935/2001 по гр.д. 562/2000 III г.о. ВКС ясно посочва:
"Заповедта за уволнение е незаконна, защото не е подписана от работодателя
- арг. от чл.61 ал.1 от КТ“. Съгласно ЗОВС
работодател е изпълняващия длъжността "Началник на в.ф. *", което се
установява с изрична заповед, в случая Заповед № РД-01-666/01.12.2020г на
Командира на ВМС. Делегираните правомощия са в пряка аналогия и съответствие с
административната компетентност по издаваните заповеди. Спазването на
компетентността е един от петте признака за законосъобразност и съответно
основания за оспорване съгласно чл.146 от АПК. Нарушението на компетентността
води и до най-тежката санкция при незаконосъобразност на акта - нищожност. Така
е приел и Върховния съд с тълкувателно решение № 2-91-ОСГК. Още в Решение
№6280/98 по адм.д.№2857/98 се посочва, че:
"незачитането на компетентността и оперативната самостоятелност
представлява съществено нарушение, което прави незаконосъобразен издаденият
административен акт, и то до степен на нищожност, както в хипотезата на
изземване, така и в хипотезата на изместване на по-долустоящият
орган".
С подписването на атакуваната
заповед от к-н I ранг Н. грубо се навлиза в оперативната самостоятелност на
изпълняващия длъжността "Н. на в.ф. *", права на когото са изрично делегирани със Заповед №
РД-01-666/01.12.2020г на К. на ВМС /К. на ВМС/. С това действие се подменя и
действителната воля на изпълняващия длъжността Началник на в.ф. *, която е обективирана в утвърждаването на новият график за
дежурствата през месец януари;
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира писмен
отговор.
Моли съда да постанови решение, с
което да остави без уважение исковата молба на г-н Г.Н.Ж. като неоснователна и
недоказана, поради следните съображения:
Заповед № ЛС-01 -25/29.12.2020г.
на Началник на в.ф.*-Варна е мотивирана и законосъобразна.
От обективна страна сочи следните
факти:
Видно от трудов договор
№37/05.07.2006г., ищецът е бил назначен на длъжност „Пазач, фар" във в.ф.*-Варна.
Към момента на назначаването ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия
през 2003г. с пенсионна преписка №34/22.08.2003г.
Съгласно Заповед
№ОХ-1257/08.12.2017г. на Министъра на отбраната командирите и началниците на
военни формирования от Българската армия, следва да организират обявяването в
специален регистър на всички длъжности, на които са назначени служители,
придобили/придобили и упражнили право на пенсия по
чл.68 от Кодекса на социалното осигуряване и следва да им се прекратят
правоотношенията.
В изпълнение на гореспоменатата
заповед началникът на военното формирование капитан I ранг Венцеслав Н. е
предприел действия по прекратяване на трудовите правоотношения със ищеца, който
към момента на връчване на предизвестието е бил най-възрастният служител във
формированието. Към датата на освобождаването му е бил на 69 години 6 месеца и
28 дни.
Видно от болничен лист с
№Е20202407608 Н. на военно формирование *-Варна капитан I ранг В. Н. е бил в
отпуск по болест за времето от 02.12.2020г. до 14.01.2021г.
Със Заповед №РД-01-666/01.12.2020г.
на командира на Военноморските сили за срок от 30 работни дни е упълномощен к.
II ранг А. Д. да изпълнява задълженията на отсъстващия по болест началник на
в.ф. *-Варна.
На дата 08.12.2020г. на ищеца е
връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия му договор в
изпълнение на Заповед №ОХ-1257/08.12.2017г. на Министъра на отбраната и на
основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ - „..когато трудовото правоотношение е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото
си на пенсия за осигурителен стаж и възраст".
На дата 04.01.2021г. на ищеца е
връчена Заповед №ЛС-01-25/29.12.2020г. на началника на в.ф. *-Варна за
прекратяване на трудовия му договор, считано от 08.01.2021г. на основание
чл.328, ал.1, т.10б от КТ. Заповедта е разписана и връчена от началника на в.ф.
*-Варна капитан I ранг Венцеслав Н., като работодател на ищеца и титуляр на
длъжността.
Ищеца е получил заповедта и се е
запознал със същата, като се е разписал собственоръчно на гърба на документа.
Въз основа на цитираните писмени
доказателства за фактите по конкретния случай е издадена оспорената заповед.
Това е фактическата обстановка,
която счита, че трябва да бъде изяснена поради взаимна връзка и допълване на
доказателствата.
Оспореният административен акт е
издаден в предвидената от закона форма. Писмената заповед съдържа изискуемите
от АПК и по специалния ЗОВСРБ реквизити: посочен е видът и наименованието на
акта, наименованието на органа, който го издава, адресатът на акта,
фактическите и правните основания за издаването му, разпоредителна част, дата и
място на издаване, имена и длъжностно качество на издателя му и подпис на
работодателя.
В исковата си молба г-н Ж.
твърди, че Заповед №ЛС-01-25/29.12.2020г. на началника на в.ф. *-Варна е
незаконосъобразна и нищожна, тъй като е подписана от лице без надлежно
делегирана компетентност.
Счита, че това твърдение е
неправилно и неоснователно, поради следните аргументи:
Правилата определящи реда за
заместване на началника на военното формирование са посочени в ЗОВСРБ. Съгласно
чл. 291 от същия заповедта за заместване, касаеща
правомощия по трудови правоотношения се издава от работодателя. „Работодателят
може да възложи свои правомощия по трудовото правоотношение на оправомощени от него длъжностни лица с ръководни функции."
В конкретния случай след като
няма издадена нарочна заповед от началника на военното формирование като
работодател, с която да възложи свои правомощия по трудови правоотношения на к.
II ранг А. Д., следователно к. Д. няма правомощия да прекратява трудови
правоотношения и съответно да подписва процесната
заповед за прекратяване на трудовия договор.
Заповедта е подписана от титуляра на длъжността в кръга на неговата компетентност
като работодател съгласно чл.61 от КТ и като такава е законосъобразна.
Заповед №РД-01-666/01.12.2020г.
на командира на Военноморските сили, с която е упълномощен к. II р. А. Д. да
изпълнява задълженията на отсъстващия по болест началник на в.ф. *-Варна е във
връзка с организационни задължения, произтичащи пряко от ЗОВСРБ, свързани с
отбраната и сигурността на страна, но не и да сключва и да прекратява трудови
договори.
Началникът на военното
формирование, като висш офицер, съобразно ЗОВСРБ се назначава от министъра на
отбраната а не от командира на Военноморските сили. Следователно командирът на
Военноморските сили не е работодател на началника на военното формирование а е
следващия по старшинство в армията, на който капитан Н. е подчинен в изпълнение
на войнските си задължения.
Съгласно § 1 от КТ "Работодател" е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение. Военно формирование *-Варна е
самостоятелно юридическо лице, икономически обособено образование с отделен Булстат
и със отделен щат, като началника на военното формирование самостоятелно наема
работници или служители - цивилни служители по трудово правоотношение и
подписва с тях трудовите договори. Конкретните му правомощия са уредени в
кодекса на труда, в компетентността на началника е предвидено същият да
сключва, изменя и прекратява трудовите договори с лицата, работещи във
формированието по трудово правоотношение. Или началникът на формированието е
единствено оторизиран да създава, изменя и прекратява трудовите правоотношения
с цивилните служители. Както в КТ, така и в ЗОВСРБ не се предвиждат правомощия
в подобна насока за Командира на военноморските сили по отношение на цивилните
служители по трудово правоотношение от състава на други военни формирования.
Същият назначава и освобождава цивилни служители по трудово правоотношение със
които е страна по трудови договори.
Ето защо Заповед
№ЛС-01-25/29.12.2020г. на началника на в.ф. *-Варна за прекратяване на трудовия
договор на ищеца не е нищожна и незаконосъобразна, т.като К. на В. с. не
притежава правомощията да упълномощава зам. началника на формированието с
правата на началника на военното формирование. Единствено в правомощията на
самия Началник на в.ф.*-Варна е издаването на заповед за делегиране на
правомощията му, каквато заповед няма. Следва да се посочи и това, че самата
Заповед №РД-01-666/01.12.2020г. не е издадена от командира на ВМС, а от негов
заместник, който орган по никакъв начин няма правомощия от подобно естество.
Само началникът на формированието
е работодател по трудовите правоотношения във ведомството, като командира на
ВМС няма никакви правомощия в тази насока по закон и няма статута на
работодател спрямо служителите на военното формирование. Постоянната практика
на ВКС е именно в тази насока, че се изисква изрично упълномощаване за
упражняване на работодателска власт. В конкретния случай при отсъствие на
началника на формированието поради отпуск по болест, би следвало да се активира
института на заместването, което се извършва, когато титуляра
на правомощия/ в случая на работодател и субект на дисциплинарна власт/ е в
обективна невъзможност да ги упражнява/поради отпуск/.В подобни случаи поради
изискването от непрекъснато упражняване правомощия на административния орган
само той може по силата на изрична заповед да нареди заместването си от друго
подчинено лице,най-често негов заместник.
В настоящия случай оторизирането
на заместващ началника на формированието от страна на командира на ВМС няма
нормативна основа и не поражда последици по изложените по-горе съображения,
поради което процесната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е акт на компетентен орган по трудовото
правоотношение, поради което може да го измени или прекрати.
С оглед на всички гореизложени
факти, обстоятелства, аргументи и доказателства, моли съда да остави без
уважение предявената от г-н Ж. искова молба, като неоснователна и недоказана от
правна и фактическа страна.
Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание исковете се
поддържат . Проц.представител
на ищеца адв. В.В. в хода по същество на делото моли за уважаване
на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмено
становище.
В съдебно заседание ответникът , чрез
юк. С. моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства и приложимите към спора правни норми, намира за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните , а и от приетия по делото
трудов договор №37/05.01.2006год. се установява, че ищецът е бил назначен при
ответника на длъжността „пазач,фар“.
Със заповед №ЛВс-01-25 от 29.12.2020год. на Н. на В. ф. –
К. I ранг В. Н. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца. Като основание за прекратяване на трудовия договор са
посочени разпоредбите на чл.328,ал.1,т.10б от КТ във връзка с връчено
предизвестие с рег.№ 1831/04.12.2020год.
Към делото е прието предизвестие с рег.№
1831/04.12.2020год. в което е записано ,че трудовото правоотношение ще бъде
прекратено с изтичане на един месец от деня следващ връчването на
предизвестието. Видно от отбелязванията върху
предизвестието,същото е връчено на ищеца на 08.12.2020год.Предизвестието е
записано , че изхожда от Началника на военното формирование – В. Н., като е
подписано от заместник –началника К. II р. А. Д. с права по Заповед за заместване №
РД-01-666/01.12.2020год. на Командира на
ВМС от 01.12.2020год. до 30 работни дни.
От приобщения по делото график /л.7/ се установява, че съгласно график от
23.12.2020год. утвърден от К. II р. А. Д.
с права по Заповед за заместване № РД-01-666/01.12.2020год. на К. на ВМС от 01.12.2020год.
до 30 работни дни, ищецът е включен в графика за дежурства през месец януари
2021год. Същият график със зачерквани дежурствата на ищеца и повторен подпис на ищеца е представен от
ответника и приет на л.22 от делото.
Приобщена към доказателствата по делото е длъжностна
характеристика на длъжността „Пазач,фар“ и кадрова справка за
цивилен служител Г.Н.Ж. „Пазач, фар на фар Г. в „Х. район-Варна“ във военно
формирование *-град Варна.
Приет по делото е болничен лист/л.26/ видно от който за
периода от 02.12.20год. до 14.01.21год. В. Г. Н. е в отпуск по болест.
Съгласно заповед на МО /л.27/ е заповядано:
„ръководителите на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и командираните/началниците на военни формирования от
Българската армия да организират обявяването в регистъра по т.1 на всички
длъжности, на които са назначени служители, придобили и упражнили право на
пенсия по чл.68 от Кодекса за социалното осигуряване и следва да им се прекратят
правоотношенията“.
Със заповед на КВМС
от 01.12.2020год. №РД-01-666 град
Варна е назначен за заместване до 30работни дни на отсъстващ офицер, капитан II ранг А. С. Д. – заместник началник на военно
формирование * – В. за изпълнение на
задълженията на длъжността „Началник“ на военно формирование *-Варна. Определен
е срок за заместване- до завръщане на к. I ранг В. Г. Н., но не по-късно от
14.01.2021год.
Приобщена по делото е длъжностна характеристика за
длъжността „Н. на Х. с.“ от длъжностно
разписание №ВМС-448.
В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства,
чрез показанията на св. М. Н. Д.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, на формално или материалноправно основание, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.
Възраженията на ищеца за незаконосъобразност на заповедта
за уволнение с оглед липсата на работодателска правоспособност за
лицето Венцислав Н. се опровергават от
приетите по делото доказателства и нормативната уредба, която има касателство към този
въпрос.
Не е спорно между страните,че началникът на в. формирование *-Варна,съгласно параграф 1 от КТ има
качеството на работодател и е единствено
оторизиран да създава,измяна и прекратява трудови правоотношения с цивилните служители, съгласно разпоредбите на
чл.291 от ЗОВСРБ.
Спорния въпрос е дали заповедта за заместване на КВМС от
01.12.2020год. №РД-01-666 дава права на к. II р. А. С. Д. – заместник началник на
военно формирование * – Варна за
изпълнение на задълженията на длъжността „Н.“ на в. ф. *-Варна и при нейното
действие, изключени ли са права на титуляра на
длъжността, който е в отпуск по болест.
Учредяването и упражняването на правомощия от един орган
на друг в системата на администрацията се извършва посредством два различни публичноправни института – делегиране и заместване. В
настоящия случай съдът намира, че издадената въз основа на чл.44,ал.1 от
Правилника за приложение на Закона за въоръжените сили на РБ, заповед за
заместване от 01.12.2020год.
№РД-01-666 на КВМС е за заместване на длъжност , която е заета , т.е. заместник
началника на военно формирование 26870-Варна
се явява началник на
военното формирование по заместване за
определен срок – до завръщането на началника, но не по-късно от 14.01.2021год.
Т.е. до завръщането на титуляра, но не по-късно от
14.01.2021год. той има право да действа като пълноправен титуляр на дадената му
по заместване компетентност, включително и да осъществява действия по
предприетата процедура за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца. С
оглед на това подписването на предизвестието
от страна на заместващия
началника се явява валидно и с изтичането на срока на предизвестието настъпват
правните последици, целени с него, а именно прекратяване на трудовото
правоотношение. Твърденията на ищеца за промяна в намерението на заместващия
началника, в насока да не се прекратява трудовото правоотношение по никакъв
начин не опровергават валидното протичане на процедурата по уволнението. Не са
налице данни за оттегляне на предизвестието , а факта ,че ищецът е включен
и впоследствие изключен от графика за
дежурство през месец януари 2021год. няма отражение върху законосъобразното
протичане на процедурата по неговото уволнение.
Дадената му по силата на заместването компетентност на
началник на военното формирование не изключва обаче компетентността на титуляра. Видно и от заповедта за заместване, произтичащите
от тази заповед правомощия са до завръщане на титуляра,
но не по-късно от 14.01.2021год. Т.е. във всеки един момент преди 14.01.21год. титуляра може да поеме изпълнението на своите
компетентности, които произтичат от факта на заеманата от негова страна
длъжност. Т.е. самата заемана от началника длъжност му дава материално -
правната компетентност да прекрати трудовото правоотношение на ищеца. Докато
компетентността на заместника е функция от заповед за заместване на КВМС
от 01.12.2020год. №РД-01-666 и
същата е евентуална в случай на невъзможност да бъде осъществена
компетентността на началника, която произтича от длъжността , която заема. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че подписването на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на титуляра на длъжността
- началник на процесното военно формирование, не опорочава
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, нито от формална, нито
от материално-правна страна. С изтичане срока на предизвестието е настъпило
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и подписването на заповедта
за прекратяване се явява формална и законосъобразна последица на настъпилото
прекратяване.
Липсват възражения от страна на ищеца, относно правното
основание на оспореното уволнение. От материална страна са налице
предпоставките на чл.328,ал.1,т.10б от КТ. Ответникът доказа законосъобразното
фактическо и формално осъществяване на процедурата по прекратяването.
Предвид
гореизложеното настоящия съдебен състав приема, че заповедта с която трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено е правомерна и законосъобразна. Предвид на
това иска за признаване,като незаконосъобразна на заповедта за прекратяване трудовото
правоотношение на ищеца и нейната отмяна следва да се отхвърли.
При този
изход от спора по главния иск, неоснователен се явява, заявения иск реда на
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност .
С оглед
изхода от спора пред настоящата инстанция на ответника следва да се присъдят
разноски, изразяващи се в юк.възнаграждение в размер
на 150лв.
Мотивиран от гореизложените съображения , съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ заявените искове от
Г.Н.Ж.,ЕГН ********** ***, чрез адв. В.С.В. от ВАК с
адрес: *** срещу Х. с. на ВМС, В. ф.
*-Варна с адрес: *, за отмяна на
уволнението, осъществено със заповед № ЛС-01-25/29.12.2020год. на Н. на в.ф.* –
Варна, на основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ и възстановяване на длъжността – „Пазач на фар“, заемана преди
уволнението, на основание чл.344, ал.1,т.2 от КТ.
ОСЪЖДА Г.Н.Ж.,ЕГН ********** ***, чрез адв.
В.С.В. от ВАК с адрес: *** да заплати на Х. с. на ВМС, В. ф. *-Варна с адрес: *, сумата от
150лв., представляваща сторени в
производството разноски, изразяващи се в юк.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с 78,ал.8 от
ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване - 11.05.2021год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Христова/