№ 82
гр. Кнежа, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20211430100104 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 535 от ТЗ.
Образувано е по искова молба на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ал. К.“ № *, чрез
пълномощника – юрк. П.К., с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Хр. К.б“ №
**, срещу СТ. В. Н., с адрес: с. П., ул. „Д. Бл.“ № *, с която се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установен по основание и размер
иск срещу ответника в размер на 2 606.58 лв., частично задължение от общото
в размер на 5 101.39 лв. по Запис на заповед от 03.08.2018 год., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане.
С допълнителна молба ищецът е уточнил, че предявява установителен
иск за съществуване на претендираното парично вземане, представляващо
част от общо задължение в размер на 5101.39 лв. по Запис на заповед от
03.08.2018 год., издадена в гр. С. от ответника СТ. В. Н..
В молбата се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.
1
дело № 607/ 2020 год. по описа на РС – Кн. и съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – ответник в настоящото
производство. Твърди се, че със съобщение на ищеца е бил даден
едномесечен срок за предявяване на установителен иск срещу длъжника, с
което за него възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск.
Твърди се още, че на 03.08.2018 год. в гр. С. като издател на запис на заповед
ответникът е поел безусловно и неотменимо задължение, на падеж на
предявяване, да заплати на ищеца сумата от 5 101.39 лв., платима без протест
и без разноски. Сочи се, че с подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
ищецът е предявил за плащане записа на заповед на издателя. Поддържа се
становище, че записът на заповед е менителничен ефект, който е некаузална
едностранна сделка, с която издателят е поел безусловно и неотменимо
задължение да заплати при предявяване посочената сума без разноски и без
протест, и е подписан от издателя, поради което искът е предявен единствено
на основание менителничния ефект.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен
представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който излага
становище за допустимост на иска, но счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана, като възразява, че е налице липса на каузална
сделка. Счита, че дори да се приеме, че е налице такава, то не било ясно дали
е възникнало задължение и дали то е изпълнено, или дали не е погасено (по
давност, опростено).
Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание не се представлява.
С депозирана по делото писмена молба, чрез пълномощника – юрк. П.К.,
поддържа исковата молба.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, в о.с.з.
се представлява от особения представител – адв. В. К. от ПлАК, който
оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и
в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от
ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна:
2
От приложеното към делото ч. гр. дело № 607/ 2020 год. по описа на РС –
Кн. се установява, че въз основа на заявление от ищеца „Амиго Лизинг“ ЕАД
срещу ответника СТ. В. Н. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за заплащане на сумата от 2 606.58 лв., частично задължение от
общото в размер на 5 101.39 лв. по Запис на заповед от 03.08.2018 год., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2020 год. Заповедта е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, което
породило правен интерес у заявителя да предяви в едномесечен срок
установителен иск за вземането си.
Установява се от приложения към заявлението по чл. 410 ГПК запис на
заповед, че същият е издаден от ответника СТ. В. Н., като с него се е
задължил безусловно и неотменимо, при предявяването на записа на заповед,
без разноски и протест, да заплати на ищеца „Амиго Лизинг“ ЕАД сума в
размер на 5 10.39 лв., платима в брой в офис на ищеца или по банков път по
негова сметка. Посочен е падеж – „на предявяване“ и срок за предявяване на
ценната книга за плащане – не по-късно от 01.09.2023 год. (като така
определената дата е един месец след датата на последния падеж по
погасителен план).
При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ, за установяване дължимостта на вземане,
материализирано в издаден от ответника запис на заповед.
Установителният иск е процесуално ДОПУСТИМ. Същият е предявен на
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, с оглед връчване на заповедта за
изпълнение при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Искът е подаден в
законоустановения едномесечен срок.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Ищецът, черпейки права от менителничен ефект – запис на заповед, е
представил същия в оригинал по ч. гр. дело № 607/ 2020 год. по описа на РС –
Кн.. Установява се от представения запис на заповед, че на дата 03.08.2018
3
год. ответникът е поел безусловно задължение да заплати на ищеца сума в
размер на 5 101.39 лв. Липсва уговорена дата на падеж, като вместо това в
записа на заповед има клауза „на предявяване“, което съобразно чл. 536, ал.2
от Търговския закон не изключва менителничния характер на процесното
едностранно волеизявление. То има реквизитите по чл. 535 от ТЗ.
Следователно, съставлява годно да задължи ответника облигационно
правоотношение, по което последният дължи изпълнение под формата на
плащане, след като задължението е парично. Възражения относно
реквизитите на ценната книга не са правени.
Съгласно разясненията, дадени в т.17 от ТР № 4/ 2013 год. по тълк.д. 4/
2013 год. на ВКС, при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да
сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение
между него като поемател и длъжника-издател, по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. В настоящия случай нито ищецът е навел
твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение, по повод или
във връзка с което да е издаден процесният запис на заповед, нито ответникът
е имал твърдения, основани на конкретна каузална сделка, поради което в
предмета на делото не се включват каузални правоотношения.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа
всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 535 ТЗ, издаден е без
протест и разноски и е платим на предявяване, като е уговорен срок за
предявяване не по-късно от 01.09.2023 год. От съдържанието му се
установява, че същият материализира вземането, предмет на иска,
претендирано частично от ищеца.
Записът на заповед удостоверява валидно възникнало и съществуващо
вземане в полза на ищеца срещу длъжника – ответник в настоящото
производство, което не е заплатено до датата на издаване на заповедта за
незабавно изпълнение и до настоящия момент. Доколкото в настоящия
случай ответникът не е доказал общото си възражение за погасяване на
вземането чрез плащане или друг предвиден от закона способ, следва извода,
че вземането съществува.
4
Предвид на изложеното, съдът намира за безспорно установено по
делото, че ответникът дължи процесната сума, основана на действително
менителнично правоотношение между страните, възникнало от представения
запис на заповед, изискуемостта на която е настъпила. Исковата претенция
следва да бъде уважена като основателна и доказана, като бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2 606.58 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
от него разноски по ч.гр.д. № 607/ 2020 год. по описа на РС – Кн. в размер на
52.13 лв. – платена държавна такса, както и сторените разноски в хода на
настоящото производство общо в размер на 564.13 лв., от които: 52.13 лв. –
довнесена държавна такса, 412 лв. – за възнаграждение на особения
представител и на основание чл. 78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 535 от ТЗ в отношенията между страните, че ответникът СТ. В. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. П., общ. Иск., обл. Пл., ул. „Д. Бл.“ № *, дължи на
„АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., ул. „Ал. К.“ № *, чрез пълномощника – юрк. П.К., с адрес
за призоваване: гр. С., бул. „Хр. К.б“ № **, сумата от 2 606.58 лв. (две хиляди
шестстотин и шест лева и 58 ст.), частично задължение от общото в размер на
5 101.39 лв. по Запис на заповед от 03.08.2018 год., ведно със законната лихва
от датата на депозиране в съда на заявление – 20.11.2020 год., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 533/20 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 607/ 2020 год. по описа на РС – Кн..
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК СТ. В. Н., ЕГН **********, с
адрес: с. П., ул. „Д. Бл.“ № *, да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ал. К.“ № *,
направените в настоящото производство разноски общо в размер на 564.13
лв. (петстотин шестдесет и четири лева и 13 ст.), както и сторените разноски
в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 607/ 2020 год. по описа на Кн.
РС – в размер на 52.13 лв. (петдесет и два лева и 13 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кн.: _______________________
6