Н Е П Р И С Ъ С
Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 31.01.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 11286 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет
на делото са искове на
„С.б.с.“ АД,
ЕИК***, с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.Ф.Р., ЕГН**********,
дължи на ищеца сумата
1402.54лв. – регресно вземане, включващо платения от ищеца
сбор от анюитетни вноски по договор
за продажба на изплащане от
14.02.2017г., сключен между ответника
и „А*“
ЕАД, с предмет продажба на мобилен
апарат ***, който сбор е платен от
ищеца на началния кредитор въз основа на
договор за поръчителство за задълженията на ответника от 07.11.2014г.,
сключен между ищеца и „А*“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване
на заявлението –
28.05.2018г. до изплащането й, както и сумата 47.96лв.
– мораторна лихва за забава върху
регресното вземане, за периода от
13.02.2018г. до 28.05.2018г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 ГПК – ч.гр.д. №8175/2018г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца
се е породил правният интерес да предяви настоящите
искове.
Твърди
и че по силата
договор за продажба на изплащане
от 14.02.2017г., сключен между „А*“
ЕАД и ответника, последният
е придобил собствеността върху мобилен апарат
***, срещу цена, която заедно с уговорената лихва е била разсрочена
на 24 месечни вноски. Длъжникът обаче платил само началната вноска, след което
преустановил плащанията.
Така след забава на
две вноски настъпила автоматично предсрочната изискуемост на всички останали неплатени вноски до края на
договора.
Твърди още, с договор за поръчителство от 07.11.2014г. ищецът по делото се задължил
към „А*“
ЕАД да отговаря за задълженията на ответника. Поради настъпилата
забава и предсрочна изискуемост, поръчителят платил на кредитора
исковата сума – сбор от анюитетните
вноски. Поради това ищецът претендира от ответника
регресно вземане в размер на пълния сбор
от тези вноски.
Претендира
и мораторна лихва за забава.
Моли за уважаване на исковете
и за разноски.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че
ответникът не е депозирал оговор
на исковата молба в законоустановения срок, не се е явил и не е изпратил
представител в първото по делото открито съдебно заседание, за което е редовно
призован, не е отправил искане за гледане на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 476.84лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските
в заповедното производство, поради което на ищеца се следват и същите, в размер
на общо 426.85лв.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Р.Ф.Р., ЕГН**********, дължи на „С.б.с.“ АД, ЕИК***, сумата 1402.54лв.
– регресно вземане, включващо
платения от ищеца сбор от
анюитетни вноски по договор за продажба на изплащане
от 14.02.2017г., сключен между
ответника и „А*“ ЕАД,
с предмет продажба на мобилен апарат
***, който сбор е платен от ищеца
на началния кредитор въз основа
на договор за поръчителство за задълженията на ответника от
07.11.2014г., сключен между ищеца
и „А*“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване
на заявлението –
28.05.2018г. до изплащането й, както и сумата 47.96лв.
– мораторна лихва за забава върху
регресното вземане, за периода от
13.02.2018г. до 28.05.2018г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 ГПК – ч.гр.д. №8175/2018г. на ВРС, на осн. чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ф.Р., ЕГН**********, да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК***, сумата 476.84лв. – разноски
в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ф.Р., ЕГН**********, да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК***, сумата 426.85лв. –
разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………