№ 309
гр. гр. Добрич, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500201 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба с вх.№ 13129/17.12.2021 г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ “ЕАД
град София /предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/, чрез адв.В.
Г., срещу Решение № 581 от 29.11.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.
№ 1069/2021 г. в частта, с която е отхвърлен искът му по член 422 от ГПК за
парично вземане от 183,54 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 08.11.2018г. за мобилен номер +359*********, от
които 67,47 лв. - стойността на 3 месечни абонаментни такси и 116,07 лв. -
неустойка за предоставено мобилно устройство MEIZU , модел M6 16GB
Dual Silver.
Изразява несъгласие с извода на съда за недължимост на претендираните
неустойки, тъй като процесия договор не е прекратен надлежно преди
изтичане на уговорения срок . Договорът бил прекратен едностранно от
оператора при условията на чл.75 във вр.с чл.19б от Общите условия,
клаузите на които не предвиждали особена форма на изявлението за
прекратяване, поради което следвало да се приеме, че волеизявлението може
да бъде и конклудентно-с предприети от доставчика действия по
1
ограничаване на ползваните услуги. Неплащането от страна на ответника на
предоставените мобилни услуги дало основание за едностранно прекратяване
и прекъсване достъпа до мрежата, съответно преустановяване начисляването
на месечна абонаментна такса и начисляване на неустойка от общо
208.31лева, за което била издадена фактура на 20.04.2019г. С издаването на
кредитното известие доставчикът недвусмислено е заявил волята си да не
предоставя услугата занапред и преустановил начисляването на абонаментни
такси, вместо това начислил неустойка за прекратяване по вина на абоната.
Това поведение било неформален израз на воля за едностранно прекратяване
на договора, а достигането му до насрещната страна било осигурено чрез
самото фактуриране , за което клиента бил уведомен при сключване на
договора. При договорен изричен отказ да получава хартиена фактура,
клиентът поел задължение сам да се информира за издадените такива.
Доказано било и основанието и размера на претенцията. Назначена била
експертиза, която съдът не кредитирал. Първоинстанционният съд не взел
предвид всички факти по делото и постановил неправилен, необоснован,
незаконосъобразен съдебен акт, който иска да се отмени като и се постанови
нов за уважаване на претенциите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор по жалбата
от насрещната страна.
Жалбата, изпратена по куриер на 16.12.2021 г,, се явява подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, с начало 08.12.2021г., когато е връчено
решението на обжалващия, отговаря на изискванията по чл.260 т.1,2,4 и 7 от
ГПК и чл. 261 т.1-4 от ГПК.
Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото
доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено
следното:
Гр.д.№1069/2021г. на РС-Добрич е образувано по искова молба вх.
№1239/05.04.2021г.. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.”Младост – 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, с която срещу И. Д. Х. ЕГН ********** гр.Д., са предявени
положителни установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.92 от
2
ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, в общ
размер 368,27 лева, от които:
- 52,47 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 10.12.2016г. за мобилен номер +359*********, представляваща
стойността на 3 месечни абонаментни такси;
-136,26 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 01.11.2018г. за мобилен номер +359********* в т.ч. 42,48 лв. ,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 89,78 лв. –
неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi
с отстъпка от стандартната цена;
-183,54 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 08.11.2018г. за мобилен номер +359********* , в т.ч 67,47 лв. -
стойността на 3 месечни абонаментни такси и 116,07 лв. – неустойка за
предоставено за ползване устройство MEIZU M6 16 GB Dual Silver с отстъпка
от стандартната цена, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260726/22.12.2020г. по ч.гр.дело N
3728/2020г. на РС- Добрич.
Предмет на въззивно обжалване е само отхвърлителното решение
относно вземането в общ размер 183,54 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 08.11.2018г. за мобилен номер
+359********* , в т.ч 67,47 лв. - стойността на 3 месечни абонаментни такси и
116,07 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство MEIZU M6 16
GB Dual Silver с отстъпка от стандартната цена, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260726/22.12.2020г. по ч.гр.дело N 3728/2020г. на РС- Добрич.
Обосноваващи възникването на това вземане обстоятелства се свеждат,
до твърдения за инициирано заповедно производство, приключило с издаване
в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения , породени от
сключен на 08.11.2018 г. между „ЙЕТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД /тогава с
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”/, и И. Д. Х. ЕГН **********
гр.Добрич договор за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен
номер +359********* и избран тарифен план „Тотал 26.99 лева“ за срок от
24месеца, считано от 01.11.2018г., с предоставено за ползване мобилно
3
устройство MEIZU M6 16 GB Dual Silver , съгласно сключен договор за
лизинг от 08.11.2018г.с отстъпка от стандартната цена ,посредством плащане
на месечни такси в размер на 5.99лева..
По причина на неизпълнението на задължението на абоната за
потребените мобилни услуги в размер на 65.56лева, ищецът едностранно
прекратил договора на основание на т.11 от него във връзка с чл.75 във
връзка с чл.19б, б.“в“ от Общите условия и издал крайна фактура
№**********/20.04.2019г.с начислена неустойка от 183.54лева, сбор от
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор
за мобилни услуги в размер на 67.47лева, представляваща стойността на три
месечни абонаментни такса и от неустойка за предоставено за ползване и
невърнато след прекратяване на договора устройство MEIZU M6 16 GB Dual
Silver в размер от 116.07лева.
Няма твърдения относно конкретната дата на прекратяване на договора.
Изложени са твърдение относно начина на прекратяване-посредством
преустановяване на предоставяната мобилна услуга. Излага и, че при наличие
на неплатени месечни вноски, абонатът бил уведомяван по реда на чл.31а от
ОУ и след изтичане на срока за плащане на фактурираните задължения и
липса на плащане, последователно се ограничавали първо изходящите
обаждания, а в последствие и входящите, като операторът няколкократно
пращал смс-напомняния за налична неплатена месечна фактура, след което
ползваният телефон бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с
поредно смс-известие. Предоставен бил последен шанс за плащане. Счита да
не е имал задължение да изявява изрично волята си за прекратяване, израз на
същата да са действията му по прекъсване на достъпа до мрежата си и
преустановяване на начисляването на месечни абонаметни такси и
начисляване на неустойка.
Ответникът не е изразил становище по исковете нито в писмен отговор в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК, нито в хода на производството.
Правната квалификация на установителните искове като такива по
чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, изхожда
от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса
от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор
срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на
4
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК .
Не е спорно, установява се от сбраните по делото доказателства
облигационната обвързаност между страните по силата на сключен на
08.11.2018г. договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* и
избран тарифен план „Тотал 26.99 лева“ за срок от 24месеца, считано от
01.11.2018г., с предоставено за ползване мобилно устройство MEIZU M6 16
GB Dual Silver , съгласно сключен договор за лизинг от 08.11.2018г.с
отстъпка от стандартната цена в размер на 166.14лева/лизингова цена с
абонамент 143.76лева, цена в брой без абонамент 309.90лева/. Установява се,
че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с вх. рег.
№267800/18.12.2020г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за парично вземане от общо 368,27 лева, включващо
задължения по три договора, сред които и сумата от общо 183,54 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 08.11.2018г. за мобилен
номер +359********* , в т.ч 67,47 лв. - стойността на 3 месечни абонаментни
такси и 116,07 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство
MEIZU M6 16 GB Dual Silver с отстъпка от стандартната цена, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
№260726/22.12.2020г. по ч.гр.дело N 3728/2020г. на РС- Добрич. Заявлението
е уважено изцяло, издадена заповед е за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №442/08.06.2020 г.. по ч. гр. дело №1137/2020 г.
Добричкият районен съд.
Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на
04.03.2021г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК ,
заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 04.03.2021г. и
край 05.04.2021г./04.04.2021г. е неприсъствен ден-неделя/ заявителя е
депозирало искова молба вх.№1239/05.04.2021г., чрез изпращането и по
куриер на 02.04.2021г.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си,
като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
5
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
Установителната претенция е неоснователна
За предоставените и ползвани мобилни услуги от ответника И. Д. Х. ,
операторът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД е издал фактури
№**********/20.01.2019г. за сумата от 39.10лева, задължение за периода
20.12.2018-19.01.2019г.; №**********/20.02.2019 за сумата от 72.10лева,
задължение за периода 20.01.2019-1`9.02..2019г., включваща и сумата за
предходния период от 39.10лева. На датата 20.04.2019г. е издал фактура
№**********/20.04.2019г.с начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за услуги 183.54лева, вноска за лизинг 113.81лева, задължения за
предходен период 65.56лева, или обща сума за плащане от 362.91лева с ДДС.
Не се твърди и не се сочат доказателства от ответника да е платил за
отчетните месеци януари, февруари, март на 2019г., за които са издадени
фактурите. Несъмнено липсата на плащане на стойността на ползваните
услуги е породила правото на оператора за едностранно прекратяване/чл.19б,
б.“в“ от ОУ/на договора и да претендира уговорената неустойка за
предсрочно прекратяване/минимум стандартните месечни вноски за периода
от прекратяването до изтичане на уговорения срок на договора, максимум –
трикратния размер на стандартните месечни вноски, а в допълнение към така
определената неустойка и –част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, както
и разликата между стандарната цена на устройството/в брой, без абонамент/,
съгласно действащата към момента на сключване на договора за ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му/в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг/, съответстваща на оставащия срок а
договора/.
Дори и да са се осъществили фактите, пораждащи правото на оператора
да прекрати едностранно договора за мобилни услуги, за да възникнат
последиците от това право-вземането за неустойка, то следва да бъде
упражнено.
6
Прекратяването на договора е способ за погасяване на цялото
договорно правоотношение .Според разпоредбата на чл.20а ал.2 от ЗЗД
договорите могат да бъдат прекратявани само по взаимно съгласие на
страните или на основания,предвидени в закона. Договорите могат да се
прекратяват и с едностранно волеизявление на една от страните по тях,стига
това да е предвидено в закон или да е налице изрично споразумяване между
страните при сключване на договора-чл.9 от ЗЗД. При прекратяването
договорът преустановява за в бъдеще своето правно действие-прекратяват се
правата и задълженията на страните, без обаче да се заличават тези права и
задължения, които вече са били породени. Във всички случаи прекратяването
на договорите има действие от деня на писменото уведомяване. В случая нито
се твърди, нито са ангажирани доказателства, от които да се извлече извод за
достигнало до ответника писмено изявление от страна на оператора-ищец за
прекратяване на договора от 08.11.2018г.
На клаузите от Общите условия, регламентиращи едностранното
прекратяване на индивидуален договор, на които се позовава ищеца/чл.19б, /
не е придадено автоматично действие. Вярно е и, че клаузите на Общите
условия не предвиждат форма, в която изявлението на мобилния оператор за
предсрочно прекратяване на договорните отношения да бъде отправено към
длъжника/нормите на чл.19а, 31а, 36, чл.51 от ОУ уреждат различни форми
на уведомявания в хипотези , различни от хипотезата на едностранно
прекратяване от оператора на срочен договор поради неизпълнение на
задължения от страна на потребителя/. Липсата на предвиждания в договора и
Общите условия по отношение формата на уведомяване на потребителя, не
означава, че същият въобще не следва да бъде уведомяван. В този случая
приложимо се явява общото правило-писмения договор подлежи на
прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в
договора или предвидено в Общите условия. Конклудентните действия, на
които се позовава ищеца /постепенно ограничаване на ползваните услуги и
последващо преустановяване на предоставяната мобилна услуга / не
съставляват допустим начин за преустановяване на договорна връзка. Не
съставляват такъв и смс-известията за наличие на неплатени задължения или
смс-известието за спиране на телефона. Вън от горното извършването им не е
и доказано.
7
След като ищецът не е доказал надлежно да е упражнил правото си
предсрочно да прекрати договора, не е доказал и възникването и
съществуването на вземането му за неустойката като последица на
предсрочното му прекратяване по вина на потребителя .
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 581 от 29.11.2021 г. по гр.д.№ 1069/2021
г. на Добричкия районен съд в частта, в която е отхвърлен искът на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ “ЕАД по член 422 от ГПК за парично вземане от
183,54 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
08.11.2018г. за мобилен номер +359*********, от които 67,47 лв. - стойността
на 3 месечни абонаментни такси и 116,07 лв. - неустойка за предоставено
мобилно устройство MEIZU , модел M6 16GB Dual Silver.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8