№ 341
гр. Шумен, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630202281 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №8521808 от 07.01.2024 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на И. К. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли деянието, предмет на
обжалвания електронен фиш да бъде преквалифицирано, като отпадне квалификацията за
повторност.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Мерцедес ЕКЦ 400 4матик“ с рег. №ЕА0131АА, собственост
на ОТП Лизинг ЕООД, клон Варна с ползвател И. К. К. на 07.01.2024 год. се движел по
главен път I-2 с посока на движение към гр.Шумен. В района около км.99+840 на посочения
пътен участък до разклона за с.Звегор в 15.47 часа, където с пътен знак В-26 било въведено
ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час, посоченият
автомобил се движел със скорост 85 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Поради
движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство – АТСС „ARH CAM S1“ с №11743с3. Впоследствие, след установяване
собствеността на автомобила на жалбоподателя, в качеството му на ползвател, вписан в
свидетелството за регистрация на автомобила, бил издаден електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство серия К,
№8521808 от 07.01.2024 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на И. К. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Същият е бил връчен на жалбоподателя на 02.01.2025 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетеля Х. П. Х., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Х.
П. Х., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в
разпита си обяснява начина, по който функционира системата и реда за боравене с нея. В
същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение
извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
07.01.2024 год., в 15.47 часа лек автомобил марка „Мерцедес ЕКЦ 400 4матик“ с рег.
№ЕА0131АА се е движел по път І-2 в посока към гр.Шумен, като в района на км.99+840 /до
разклона за с.Звегор/, в зоната на действие на пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за
скоростта на движение до 60 км/час, се движел със скорост от 88 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
2
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – „ARH CAM S1“ с №11743с3. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила 88 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 85 км/ч. По делото като
писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 07.01.2024 год.
в 15.47 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо
се с посочената скорост е ЕА0131АА, като превозното средство се отдалечава от камерата и
е заснето откъм задния му регистрационен номер. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата
за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи с в липса на яснота относно
органа, който е издал електронния фиш. Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
електронният фиш се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, като
в посочения образуц изчерпателно са посочени данните, които трябва да съдържа
електронния фиш. Сред тези данни е териториалната структурата на МВР, на чиято
територия е установено нарушението. Не е част от реквизитите на фиша конкретно
длъжностно лице, което е обективирало на хартиен носител електронния, нито датата , на
която е станало това. Съгласно §1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш не
представлява волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което
единствено се записва върху съответния носител от определено лице, но на база
административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от АТСС. Влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Това приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват
влезлите в сила наказателни постановления и електронните фишове, а не относно
процедурата за тяхното съставяне и необходимите им реквизити. Процесният електронен
фиш е издаден съобразно утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от
ЗДвП касателно данните, които трябва да съдържа.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, че липсва яснота
относно мястото, на което се твърди че е извършено нарушението. В тази връзка съдът
установи, че в обжалвания електронен фиш по ясен и категоричен начин е посочено, че
нарушението е установено при движение на посочения лек автомобил по път І-2 в посока
към гр.Шумен, в района на км.99+840 /до разклона за с.Звегор/, в зоната на действие на
пътен знак В-26, въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час. От
3
представения снимков материал се установява, че заснетото превозно средство с рег.
№ЕА0131АА се е отдалечавало от камерата и е било заснето от към задния му
регистрационен номер. От приложения като доказателство по делото Протокол за
използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р-340/09.01.2024
год. се установява, че същото е било насочено към гр.Шумен, но е заснемало автомобили,
движещи се и в двете посоки. В самия електронен фиш е посочено изрично посоката на
движение на автомобила на жалбоподателя, поради което от всички посочени по-горе
доказателства се установява, че същият се е движел в посока към гр.Шумен.
От разпита на свидетеля Х. се установява по безспорен начин, че именно той е
лицето, което е поставило радарната система и е съставило протокола за нейното използване,
в който лично се е подписал, посочвайки името си, както и че на посоченото место на
проверката е бил налице поставен пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на
движение до 60 км./час, както и че нарушението е извършено именно в зоната на действие
на посочения пътен знак. В подкрепа на този извод е и изисканата и представена като
писмено доказателство по делото Схема на пътен участък от км.99+563 до км.100+098 по
път I-2 „Русе-Шумен-Варна“, от която се установява, че към датата на нарушението на
посоченото в електронния фиш место е имало поставен пътен знак В-26, въвеждащ
ограничение на скоростта за движение до 60 км/час. Както бе посочено и по-горе от
изложеното се установява, че нарушението е констатирано на посоченото в електронния
фиш место, а именно на път І-2 в посока на движение на автомобила към гр.Шумен, в
района на разклона за с.Звегор на км.99+840, в зоната на действие на пътен знак В-26,
въвеждащ ограничение за скоростта на движение до 60 км/час.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения, свързани с използваното техническо средство и неговото обозначаване. Съдът
намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била
спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени
с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство
за измерване на скоростта. Видно от представените като писмени доказателства по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р-
340/09.01.2024 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени
с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
Видно от представения като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №143-
СГ-ИСИС/01.12.2023 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 10.11.2023
4
год. до 01.12.2023 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100
км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
С оглед твърдението, че техническото средство не е било обозначено със съответен
пътен знак, както бе посочено и по-горе настоящият състав намира, че използването на
техническото средство е извършено напълно в унисон с изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от
министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.7 от същата, предвиждаща използването на пътен
знак Е-24 за обозначаване системата за автоматизирано измерване на скоростта, е отменена с
ДВ, бр.6 от 2018 год., считано от 16.01.2018 год.. Следователно към датата на извършване,
респективно на установяване на нарушението не е имало изискване за използване на
подобен пътен знак или друг начин за обозначаване поставянето на мобилната радарна
система. В същото време са били спазени изискванията на чл.10, ал.3 от Наредбата,
доколкото за поставянето на мобилната радарна система е бил изготвен протокол и същият е
бил съпроводен със снимка на разположението на уреда.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът на жалбоподателя се е
движел с посочената скорост от 85 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен
знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и
посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
Нарушението е било изчерпателно описано от фактическа и правна страна и е
посочен размера на глобата, определен по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4
от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП. По ясен и недвусмислен начин е посочено
мястото на установяване, респективно на извършване на нарушението, като е конкретизиран
в детайли съответния пътен участък. По категоричен начин е посочена и съответната правна
норма, от която се установява и начина по който е изчислен съответния размер на
наложеното на нарушителя наказание.
От материалите по делото и по-конкретно от приложените като писмено
доказателство по делото Електронен фиш серия К, №7139112 от 04.03.2023 год., Писмо от
ОД на МВР-Разград, Справка по фиш се установява, че жалбоподателят е бил наказан с
електронен фиш серия К, №7139112 от 04.03.2023 год. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като същия му е бил връчен на 20.04.2023 год. и е влязъл в сила на 05.05.2023 год.. С оглед
на изложеното се налага извода, че деянието, предмет на обжалвания електронен фиш е
извършено при условията на повторност по смисъла на §6, т.33 от ПДР на ЗДвП.
За посоченото нарушение, извършено в условията на повторност административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на
нарушението/ предвижда наказание „глоба“ в двоен размер на предвидената за съответното
нарушение санкция. Доколкото превишението на максимално допустимата скорост е с 25
км./час и доколкото същото попада в границите от 21 до 30 км./ч. то правилно е бил
5
определен двойния размер на предвидената в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП
санкция от 100 лева. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер,
предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност именно на
жалбоподателя, имайки предвид, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП
Собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е
вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът или ползвателят се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи, на кого е било предоставено моторното превозно средство. От
приложените по делото материали се установява, че в свидетелството за регистрация на
автомобила, с който е извършено нарушението като ползвател е вписан именно
жалбоподателя И. К. К., с ЕГН**********. По делото липсва представена от ползвателя
Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която да е декларирал, че друго лице е управлявало
автомобила, предоставяйки данни за лицето и свидетелството му за управление на МПС,
поради което се налага извода, че именно К. следва да понесе административно-
наказателната отговорност за извършеното с автомобила нарушение.
При обсъждане на обжалвания електронен фиш и наложеното с него наказание съдът
установи, че след издаване на електронния фиш, но преди влизането му в сила е последвала
промяна в разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, като след промяната /в сила от 07.09.2025
год./ деянието по чл.182, ал.2, т.3 от ЗдВП е изключено от повторността. С оглед на
изложеното се налага извода, че посочената разпоредба след изменението от 07.09.2025 год.
се явява по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда наказание за повторно
извършено деяние по посочената правна квалификация. Следователно са налице условията
нарушението да бъде преквалифицирано, като на нарушителя бъде наложено наказание по
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100 лева.
За прецизност следва да бъде посочено и че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка,
въпреки, че в самия електронен фиш не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в електронния фиш нарушение крие
сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото превишението
на максимално допустимата и установена за определен пътен участък скорост създава
опасност за останалите участници. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
6
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №8521808 от 07.01.2024 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на И. К. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от
ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в такова по чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 200 /двеста/
лева на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА И. К. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7