Производството е по чл.390, ал.1 и сл. от ГПК. Молителят „Ес енд Би Индастриал Минералс” АД – гр.Кърджали, представляван от процесуалния си представител, сочи в молбата, че с ответното дружество „Хидрогроу България” ООД – гр.Пловдив имали търговски взаимоотношения във връзка със сключен между страните договор с дата 05.01.2009 г. и срок до 31.12.2009 г., съгласно който „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив закупувало произвежданите от „Ес енд Би Индастриал Минералс” АД – гр.Кърджали стоки. След изтичане срока на договора сключили анекс, с който удължили срока на договора до 21.12.2010 г. След тази дата продължили търговските си взаимоотношения, като на 20.09.2013 г. изпратили е-мейл на ответника с информация за текущите цени на произвежданите от молителя стоки. В последствие „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив отправило четири заявки за доставка на агроперлит, във връзка с които били съставени и четири броя фактури № 20510/30.09.2013 г. за 9 559.30 лв. с ДДС, № 20613/14.10.2013 г. за 7 080.96 лв. с ДДС, № 20640/16.10.2013 г. за 7 080.96 лв. с ДДС и № 20704/24.10.2013 г. за 10 586.04 лв. с ДДС, всичко на обща стойност 34 307.26 лв. Стоките били предадени на превозвач и били доставени на ответника, за което били съставени експедиционни листове. Твърди, че се касаело за отделни доставки след отправени заявки, основани на трайни търговски отношения между страните по смисъла на чл.292, ал.1 от ТЗ. Нямало спор за цените, тъй като ответното дружество не било отхвърлило предложението на молителя относно приложимите цени и правило периодични писмени заявки. Изпратена била нотариална покана, след която не последвало плащане. Молителят възнамерявал да предяви иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимите суми. Излага съображения за основателност на бъдещия иск с оглед представените доказателства, тайните търговски отношения, непротивопоставянето от страната на ответника на предложените от молителя цени, изпратената нотариална покана и липсата на плащане. Сочи се, че била налице обезпечителна нужда, която се обосновава с възможността „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив да се разпореди с имуществото си. При извършена справка в публичните регистри се оказало, че ответникът не притежава недвижими имоти или акционерно/дялово участие в търговски дружества. Моли съда да допусне обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество до размера на 34 307.26 лв. Съдът като прецени доказателствата по делото, във връзка с изложените в молбата за обезпечение доводи, констатира: С оглед твърденията на молителя родово компетентен да разгледа бъдещият иск е Кърджалийския окръжен съд, поради което молбата с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Бъдещият иск против „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив е подкрепен с убедителни писмени доказателства. Видно от представените е-мейли, фактури и експедиционни бележки ответното дружество е правило заявки, въз основа на които молителят е доставил агроперлит на обща стойност 34 307.26 лв. Съгласно съставените фактури плащането на доставените стоки е следвало да стане в 6 месечен срок, който е изтекъл и не е последвало плащане. Видно от изпратената нотариална покана, ответното дружеството не е било намерено на адреса, като връчването е станало чрез залепване на основание чл.50, ал.4 от ГПК, за което е съставен и протокол от нотариуса. На следващо място налице е и обезпечителна нужда, с оглед обстоятелството, че ответното дружество не е изплатило задълженията си в един продължителен период от време след изтичане на 6 месечния срок за заплащане. Значителният размер на задълженията, както и дългият период на забава за заплащане на дължимите суми подкрепят извода за наличие на обезпечителна нужда. Не без значение е и обстоятелството, че „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив не е било открито на обявения в търговския регистър адрес, като промяната на адреса не е била обявена по надлежния ред в търговския регистър, както и не е била съобщена на молителя. С това си поведение ответното дружество не е проявило грижата на добрия търговец, проявило е некоректност в търговските си отношения, което подкрепя направения извод за на наличие на обезпечителна нужда. В заключение следва да се посочи, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 34 307.26 лв., представляваща стойността на доставен но незаплатен агроперлит съгласно описаните в молбата фактури, чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника в посочените банки до размера на претендираната сума. Следва на молителя да се даде едноседмичен срок за предявяване на бъдещия иск, за да се обезпечи бързината на търговския оборот и да не се допусне злоупотреба с права. Така определения срок е съобразен с разпоредбата на чл.390, ал.3 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.395, ал.2 от ГПК, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, който следва да се предяви от „Ес енд Би Индастриал Минералс” АД – гр.Кърджали, бул.”Беломорски” № 97, с ЕИК ********* против „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив, район „Централен”, ул.”Опълченска” № 1, с ЕИК *********, за заплащане на сумата от 34 307.26 лв., представляваща стойността на доставен но незаплатен агроперлит съгласно фактури № 20510/30.09.2013 г. на стройност 9 559.30 лв. с ДДС, № 20613/14.10.2013 г. на стойност 7 080.96 лв. с ДДС, № 20640/16.10.2013 г. на стойност 7 080.96 лв. с ДДС и № 20704/24.10.2013 г. на стойност 10 586.04 лв. с ДДС, всички на обща стойност 34 307.26 лв., чрез налагане на ЗАПОР НА БАНКОВИТЕ СМЕТКИ на „Хидрогроу България ООД – гр.Пловдив в „УниКредит Булбанк" АД; „Банка ДСК" ЕАД; „Обединена Българска Банка" АД; „Юробанк България" АД; „Райфайзенбанк България" ЕАД; „Сосиете Женерал Експресбанк" АД; „Алианц Банк България" АД; „Банка Пиреос България" АД; „Първа Инвестиционна Банка" АД; „СИБАНК" ЕАД; „Търговска банка „Виктория" ЕАД (с предишно наименование „Креди Агрикол България" ЕАД); „Българо-американска кредитна банка" АД; „ПроКредит Банк България" АД; „Търговска Банка Д" АД; „Корпоративна търговска банка" АД; „Инвестбанк" АД; „Централна кооперативна банка" АД; „Общинска банка" АД; „Българска банка за развитие" АД; „Интернешънъл Асет Банк" АД; „Тексим Банк" АД; „Токуда Банк" АД; „Ти Би Ай Банк" ЕАД; „ИНГ Банк Н. В. - клон София"; „БНП Париба С. А. - клон София"; „Алфа Банка - клон България"; „Ситибанк Европа АД - клон България"; „Те-Дже Зираат Банкасъ - Клон София"; „Иш Банк АГ - клон София", до размера на 34 307.26 лв. Да се издаде на молителя обезпечителна заповед. Дава едноседмичен срок на молителя, считано от връчване на настоящото определение, да предяви бъдещия иск. Указва на молителя, че ако не представи доказателства за предявяване на бъдещия иск в определения срок, обезпечението ще бъде отменено. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчване на определението, а за ответника от връчване на съобщение от съдебния изпълнител.
Председател:
|