Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… февруари 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№942 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция с правно основание чл.327 ТЗ във връзка
с чл.200 и чл.79, ал.1 ЗЗД, кумулативно съединена с иск с правно основание
чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът „С.– А“ ЕООД, ЕИК ******,
твърди, че на 13.07.2018 година е продал на ответника „И.1“ ЕООД, ЕИК ******, лавандулов цвят, за което е издадена фактура №280 от
13.07.2018г. на стойност 50 532лева с ДДС. Още същия ден е получил плащане
на част от дължимата сума в размер на 10 000лева. Налице е остатъчно
вземане в размер на 40 532лева, което не е платено, въпреки многократните
покани за това и обещания за плащане.
На 22.08.2019 година ищецът е изпратил на
ответника нот. покана за плащане на главницата, ведно
с лихва за забава, която покана е получена от ответника на 26.08.2019година.
Плащане отново не е извършено.
Моли съда, след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата
от 40 532лева представляваща остатък от дължимата цена на лавандуловия цвят, ведно със законната лихва до
окончателното плащане на сумата, така и обезщетение за забавено плащане за тази
сума за периода от 13.07.2018г. до датата на предявяването на иска. Претендира
и разноските по това дело.
В срока за отговор, ответникът „И.1“ ЕООД, ЕИК ******,
комуто книжата са връчени по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не дава такъв.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото страните не спорят, че са в облигационна
връзка, представляваща продажбено правоотношение, по силата на което ищецът, в
качество на продавач е продал на ответника лавандулов
цвят, на 13.07.2018 година при уговорена цена от 50 532лева, общо.
По делото не се спори, че още на същата дата ищецът
е издал фактура №280/13.07.2018 година, с получател ответника, която е връчена
на купувача чрез М.С.на 13.07.2018 година. Издадената фактура съдържа
наименование на стоката- лавандулов цвят, реколта
2018 година, количество – 42 110кг при уговорена цена от 42 110лева и
дължим ДДС в размер на 8 422лева, като е посочено, че плащането следва да
се извърши по банков път чрез посочената във фактурата банкова сметка ***.
Истинността на този частен документ не е оспорена в процеса.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства – показания на св.Р.Г.и Д.С.се установява, че предаването на стоката
на купувача е извършено в деня на коситбата на лавандуловия цвят, осъществено
от купувача. Стоката е натоварена в камиони от негови работници и доставена в дестилерията на купувача в с.Манолово.
По делото ищецът признава, че още в деня на
предаване на фактурата на ответника е извършено частично плащане от купувача в
размер на 10 000лева от стойността на дължимата продажна цена.
По делото е представена покана за плащане,
изпратена от ищеца до ответника и получена от същия на 26.08.2019година, видно
от представения по делото служебен бон, издаден от „Еконт
експрес“, находящ се на лист 5 от делото.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Договорът за търговска
продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане
на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без
да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Когато страните са
оформили продажбата чрез съставена фактура, последната представлява
доказателство за сключването на договора и породените от него права и
задължения на страните. В трайната си практика ВКС приема, че дори отсъствието
на изискуеми от ЗСч реквизити на фактурата само по себе си не е основание за
отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради
неформалния характер на продажбата преценката
за сключване на договора не
следва да бъде ограничавана само до съдържанието
на фактурата, а следва да се прави
с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно
предприети от страните действия по изпълнение на
договора (получаване на стоката
или плащане на цената), които
при определени предпоставки могат да се разглеждат
като признания за съществуването на облигационната връзка.
В настоящия случай процесната фактура №280/13.07.2018година, издадена от ищеца
и връчена на ответника на същата дата отразява съществените елементи на
договора за продажба: страни, вид на закупена стока, стойност, начин на плащане
и имена на страните по сделката, време и място на сключване на сделката.
Съществуването на
облигационна връзка и породените от нея права и задължения на купувача може да
се изведе от извънсъдебното поведение на ответника, който чрез извършеното
частично плащане е направил извънсъдебно признание за съществуване на
облигационната връзка и задължението си за плащане на цената.
Изпълнението на
задълженията за предаване на стоката са установени от събраните по делото
гласни доказателствени средства- показанията на
св.Ради Станков, които съдът кредитира като добросъвестно дадени, макар и от
лице, намиращо се в родствена връзка с управителя на ищеца.
Съвкупността на събраните по делото доказателства води до извод,
че страните по делото са сключили договор за продажба на лавандулов
цвят, по който договор ищецът е изправна страна, ответникът е признал, чрез
частичното плащане, възникване и размер
на задължението си произтичащо от тази сделка.
Ето защо съдът намира,
че главната претенция с правно основание чл.327 ТЗ във връзка с чл.200 и чл.79,
ал.1 ЗЗД се явява доказана в посочения размер от 40 532лева и следва да
бъде уважена.
По иска с правно
основание чл.86 ЗЗД.
С оглед извод на съда за
основателност на главното вземане от паричен характер, чието неизпълнение
винаги е във формата на забава, основателна се явява и претенцията за обезвреда за периода на забава.
Настоящият състав на
съда приема, че изискуемостта на задължението на ответника, след установяване
предаване на стоката на 13.07.2018 година е в 14-дневен срок от получаване на
фактурата, тъй като по делото не са събрани доказателства, че страните са
уговорили срок за плащане на цената на стоката(арг.
от чл.303а, ал.3 ТЗ). Установено е единствено, че фактурата е получена от
купувача в деня на издаването и – на 13.07.2018година.В този случай е приложима
нормата на чл.303а ТЗ, изречение първо на алинея 3, съгласно което, ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено
в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга
покана за плащане. Това означа, че
купувачът е следвало да заплати цената най-късно на 27.07.2018 година. След
тази дата ответникът е изпаднал в забава.
На
основание чл.162 ГПК за периода на забава 28.07.2018г. до 26.05.2020 година
ответникът дължи обезщетение в размер на 7 532.20 лева.
Искът се явява основателен и
доказан в този размер, изчислен служебно от съда и за посочения от съда период,
като в останалата част претенцията, касателно период
и размер подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Ищецът е представил списък на
разноските по чл.80 ГПК, съобразно който претендира заплатена държавна такса от
1 930лева; адвокатско възнаграждение в размер на 3 500лева, за което
по делото са налични доказателства, че е платено и разноски в обезпечителното
производство общо в размер на 349лева – общо сума от 5 779лева.
Съобразно уважената част от
претенциите, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 5 758,77лева.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на “С.–А“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, със съдебен адрес ***, адв.Н.Б., на основание чл.327 ТЗ във връзка с чл.200 и
чл.79, ал.1 ЗЗД и договор за продажба от 13.07.2018 година, сумата от
40 532 лева (четиридесет хиляди петстотин тридесет и два лева),
представляваща остатък от дължимата продажна цена на 42 110 кг лавандулов цвят, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 27.05.2020година до окончателното
заплащане на сумата.
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на “С.–А“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, със съдебен адрес ***, адв.Н.Б., на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 7 532.20 лева (седем
хиляди петстотин тридесет и два лева и 20ст), представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 40 532лева за периода от 28.07.2018 година до
26.05.2020 година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения
размер от 7 701,08лева и за периода преди 28.07.2020 година, поради
неоснователността му.
ОСЪЖДА „И.1“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на “С.–А“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, Стопански двор, със съдебен адрес ***, адв.Н.Б. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
5 758,77лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: