№ 329
гр. Смолян, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 50/26.04.2022г., постановено по гр.д.№ 167/2021г. по описа на Маданския
районен съд е отхвърлен предявеният от „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: ***** срещу А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** иск с правно основание чл.
221, ал. 2 от КТ да бъде осъден А. К. Д. да заплати на „Реставрация“ ЕАД сумата от 2502.70 лева,
представляващи обезщетение за настъпилите за ищеца действителни вреди, вследствие на
неявяването на ответника на работа от 25.11.2020 г. до 12.01.2021 г. - датата на издаване на
Заповед № 2 от 12.01.2021 г.,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2021г до окончателното изплащане на обезщетението. Отхвърлени са и предявените от А. К.
Д., ЕГН **********, с адрес: **** срещу „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на
управление: **** насрещни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ да бъде
признато уволнението за незаконно и отменена Заповед № 2/12.01.2021 г. на работодателя
„Реставрация“ ЕАД, с която на А. К. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да
бъде осъдено „Реставрация“ ЕАД да заплати на А. К. Д. сумата от 6817,70 лева, обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 18.01.2021 г. до 14.05.2021г.
Осъдено е „Реставрация“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати
на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 1244.21 лева, представляващо неплатено
трудово възнаграждение за периода от 01.11.2020 г. до 24.11.2020г. включително, като е
отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 1244,21 лева до пълния предявен размер от
4288,82 лева и за периода от 25.11.2020г. до 18.01.2021 г. Осъдено е „Реставрация“ ЕАД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: **** да заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес:
***** сумата от 408,08 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдено е „Реставрация“
1
ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **** да заплати в полза на Районен съд-
Мадан сумата от 83,40 лева разноски за държавна такса и изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза по съразмерност с уважената част от насрещните искове, дължими на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1230/08.06.2022г. от
„Реставрация“ ЕАД с ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. К. А., в частта му, с която е
отхвърлен иска му с правно основание чл.221,ал.4,т.2 във вр. с ал.2 от КТ за сумата от 2502.70 лева
, както и в частта с която дружеството е осъдено да заплати на ответника А. Д. сумата от 1244,21
лева неплатено трудово възнаграждение.В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението в обжалваната част. Излагат се доводи, че за да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.221,ал.4,т.2 във вр. с ал.2 от КТ районният съд неправилно
е приел, че по делото няма данни работодателят да е правил опити да търси да назначи друг
работник за изпълняваната от А. Д. работа. Както е посочено още с исковата молба и уточненията
към нея, „Реставрация“ ЕАД не е назначавала друг работник на мястото на ответника по
първоначално предявеният иск, тъй като през процесният период е имало образувано
дисциплинарно производство спрямо А. Д., което е приключило с издаване на Заповед №
02/12.01.2021 г., с която същият е уволнен дисциплинарно. В рамките на образуваното
дисциплинарно производство, от А. Д. са изискани обяснения за неговото неявяване на работа,
поради което е съществувала реална възможност, в зависимост от обясненията на Д.,
дисциплинарното производство да бъде прекратено и същият да остане на заеманата от него
длъжност. Районният съд не е обсъдил тези доводи при произнасянето си по предявеният иск по
чл.221, ал.2 от КТ. От 25.11 .2020г. - датата, на която Д. е спрял да ходи на работа до 12.01.2021 г.
- датата на издаване на Заповед № 02/12.01.2021г., на заеманата от ответника длъжност не е
назначавано друго лице, видно от приложената справка от НАП, поради което дружеството в
качеството му на работодател, е търпяло вреди от неявяването на А. Д. на работа и от
неизпълнението на трудовите му задължения.Тъй като трудовият договор е бил сключен до
завършване на определена работа, след като ответникът е спрял да ходи на работа и да изпълнява
трудовите си задължения, реализирането на възложената работа не е било завършено, от което
работодателят отново е търпял вреди. Твърди се още, че съдът неправилно е приел за
неоснователни доводите, че работодателят не е разполагал със свободна щатна бройка за
назначаването на друг работник на същата длъжност, обосновавайки този свой извод със
заявеното от свидетелите Н. К. и В. Л.. През процесният период спрямо свид. Н. К. също е имало
образувано и висящо дисциплинарно производство, което е завършило с издаване на Заповед за
уволнение № 05/14.01.2021г.,поради което до тази дата същият не е бил освободен от заеманата от
него длъжност. Неправилно районният съд е мотивирал решението си за отхвърляне на иска с
показанията на св.В. Л.. Видно от представените с жалбата саморъчно написана молба за
напускане и Заповед №23/ 17.03.2021 г., трудовото правоотношение на същия е прекратено,
считано от 19.03.2021г., много след процесния период. Поради това към датата на провеждане на
дисциплинарното производство спрямо А. Д. работодателят не е разполагал със свободни щатни
бройки, за да може да наеме други лица. Неправилно районният съд се е позовал на показанията
на посочените свидетели, с оглед забраната на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като обстоятелствата
кога едно лице е напуснало работа и дали работодателят е разполагал със свободни щатни бройки
не подлежат на установяване със свидетелски показания.
Във въззивната жалба се твърди още, че неправилно е решението на първоинстанционния
2
съд и в частта, с която е уважен иска по чл.128, ал.2 от КТ. Сочи се, че с отговора на насрещната
искова молба е направено възражение по редовността на същата относно претенцията за
изплащане на претендираното трудово възнаграждение.В насрещната исковата молба като
фактически твърдения и правно основание е посочен чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 3 и 4 от КТ във вр. с чл.
330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като с допълнителна молба искът по чл.344,ал.1, т.4 от
КТ е оттеглен. В петитума на насрещната искова молба, уточнен и допълнен с молба вх.№
1851/29.10.2021г., ищецът претендира заплащане на трудово възнаграждение за месеците ноември
и декември 2020г., без да е посочил правното основание за тази претенция и да е изложил
фактически обстоятелствата за нея, поради което
насрещната искова молба е неясна и противоречива и препятства възможността на ответника да
разбере какви претенции са предявени срещу него и да организира защитата си. Ищецът по
насрещната искова молба не е направил и доказателствени искания в тази насока. Единственото
изложение за тези обстоятелства се съдържа под формата на претенция с молба вх.№
1851/29.10.2021г., което е недопустимо. Въпреки, че съдът е квалифицирал тази претенция по чл.
128, ал.2 от КТ за нея не са изложени никакви фактически обстоятелства, което препятства
организиране на защитата на ответника. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Р. М., Н.
К. и В. Л. относно обстоятелството, че А. Д. е спрял да ходи на работа на 25.11.2020 г., с оглед на
което е отхвърлил като неоснователен искът за периода от 25.11.2020г. до 18.01.2021г., като
същевременно е приел, че за периода от 01.11.2020г. до 24.11.2020г. искът е основателен, тъй
като нямало доказателства Д. да не е престирал труд за посоченият период. Този извод е
необоснован, тъй като от показанията на св.Р. М. се установява, че А. Д. системно е ходил пиян на
работа, с оглед на което не е бил в състояние да полага труд и да извършва обичайните си
задължения. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните части, като
бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.221, ал.4, т.2 вр. ал.2 от Кодекса на труда и
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
1790/24.08.2022г. от въззиваемия А. К. Д. чрез пълномощника му адв.Ш. Б., в който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи, че оплакванията в жалбата не отговарят на
действителната фактическа обстановка. Правилно съдът е преценил от събраните по делото
доказателства, че за разлика от хипотезата при безсрочен трудов договор, при който от
законодателя е определен точния размер на обезщетението - брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за срока на предизвестието, при трудовото правоотношение с определен
срок на основание чл. 221, ал. 2 вр. ал. 4, т. 2 от КТ, следва да бъде установен размера на
действителните вреди, които е понесъл работодателят в резултат на дисциплинарното уволнение
на провинилия се работник за времето, през което работодателят е останал без работник или
служител за същата работа.За да бъде уважен иск по чл. 221, ал.2 КТ следва да се докажат от
работодателя действително претърпени вреди, които са вследствие на отстраняването на
работника. Ищецът не представя доказателства за опити от негова страна да назначи други
работници, както и за срока и обема на работата по договора за СМР на обект „Ж. у.“ - гр. П.,т.е не
доказва конкретни вреди, които е претърпял вследствие на неявяването на ответника на работа.
Поради това не е налице основание да се търси обезщетение от работника, тъй като разпоредбата
на чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 4, т. 2 КТ е категорична, че обезвредата е в размер на действителните
вреди. Затова правилно районният съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Ищецът
не доказва, че не е разполагал със свободна щатна бройка за същата длъжност, като вместо това в
3
процеса е изяснено, че има напуснали служители непосредствено по време и преди уволнението на
ответника Д., което е незаконосъобразно,тъй като не е по вина на работника и ако работодателят бе
спазил процедурата по искане на обяснения, формиране на мотиви и надлежното уведомяване на
работника не би се стигнало до основанието работодателя да търси обезщетение. Същият се
опитва да укрие информация за задържане и не изплащане на последното отработено трудово
възнаграждение на ответника за месец ноември считано от 01.11.21 г. до 25.11.21г., както не
представя молбите с предизвестие за напускане подадени от ответника на 25.10.2020г. - лично и
08.12.2020г. (по изрична молба на Р. М.) - чрез куриерска служба „Е.“. Ищецът е отказал да даде
отговор на вещото лице дали е изплатил трудовото възнаграждение на Д. за отработените дни за
месец ноември 2020г. С претендираното от жалбоподателя обезщетение се репарират вредите,
които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на
работника или служителя, в резултат на което работодателят се е лишил от работна сила. В случая
от събраните доказателства по делото се установява, че ответникът Д. няма вина за
дисциплинарното производство и е нямал представа за извършеното от работодателя
дисциплинарно уволнение, както и че не е бил редовно уведомен нито писмено, нито устно и е бил
лишен от правото си да даде обяснения за своето поведение, което е имало основателни причини,
както се установява от показанията на свидетелите Н. К. и В. Л., че още през месец октомври са
подали предизвестие за напускане на работа, поради това че са били недоволни от заплащането си,
но са правени опити за убеждение от страна свидетел Р. М. да останат на работа по претекст, че
заплащането ще бъде адекватно на свършената работа. Тази свидетелка дава противоречиви
показания, като твърди, че всички работници от бригадата подали молби за напускане, после че
това се е случило последователно, а накрая при поставени конкретни въпроси, че няма спомен и
информация за такива действия. Изложеното води до извода, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 193 от КТ и е злоупотребил с правото си на уволнение, като е преследвал
други цели. Работодателят не демонстрира необходимост от назначаването на нов работник, който
да замени отстранения Д., от което следва извода, че не е имал нужда от нов работник, който да
поеме освободената позиция. Работодателят не сочи доказателства, че в резултат на уволнението
на ответника, е възложил изпълняваната от ответника работа на други работници, което да е
наложило изплащане на допълнително трудово възнаграждение или каквито и да е финансови
компенсации. Не се твърди да е плащал и някакъв вид неустойка на своя възложител за забава или
за друго. Твърденията, че е изчаквал приключване на дисциплинарното производство са
неоснователни и въведени едва с въззивната жалба, което навежда на логическия въпрос защо е
изчакал толкова дълъг период за искането на обяснения и издаването на заповед за уволнение
след като се достатъчни 3 работни дни неявяване на работа за започването му и дали не е с
користна цел, а именно обогатяване за сметка на работника, който доказва, че няма вина за
твърдяното от работодателя провинение.
Неоснователни са и твърденията в жалбата за недължимост на претендираното трудово
възнаграждение за месеците ноември и декември 2020г. Фактът, че Д. се е явявал на работа и
престирал труда си до 25.11.2020г. не е бил спорен, което се доказва и от свидетелските
показания, а що се отнася до противоречивите показания на св. М., че работниците включително
Д. употребявали алкохол, нямат връзка с предмета на спора, нито с престирането на труда му и
явяването му на работа, а още повече че същите са опровергани. Безспорно е прието в съдебната
практика, че определянето на правната квалификация на предявен иск е задължение на сезирания
съд, като изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
4
твърдения и от заявения петитум. Неоснователно е оплакването в жалбата, че насрещната искова
молба е неясна и противоречива и че ответникът по нея е бил в невъзможност да организира
защитата си, както и не е вярно, че ищецът не е направил доказателствени искания в тази насока.
Същият е поискал назначаването на ССчЕ и представил е писмени доказателства и е поискал
гласни такива. Именно работодателят възпрепятства събирането на информация, отказвайки да
даде отговор на вещото лице за изплатеното на ответника трудово възнаграждение за месец
ноември 2020г. Жалбоподателят не е оспорил факта, че до 25.11.2020г. ответника се е явявал на
работа и е престирал труда си. В издадената заповед за дисциплинарно уволнение изрично е
посочено, че след 25.11.2020г. той е спрял да идва на работа. Моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно и му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Решението е обжалвано в срок и с насрещна въззивна жалба с вх.№ 1790/24.08.2022г
от А. К. Д. чрез пълномощника му адв.Ш. Б., в частта му, с която е отхвърлен предявения от него
насрещни искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ и в частта, с която е отхвърлен предявения от
него насрещен иск за незаплатено трудово възнаграждение за разликата над 1244,21 лева до
предявения размер от 4288,82 лева и за периода от 25.11.2020г. до 18.01.2021г. В насрещната
жалба се поддържат оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон,
допуснати процесуални нарушения и необоснованост на решението в обжалваните части. Излагат
се доводи, че районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил
всички доказателства по делото и е изложил лаконични и необосновани мотиви за
неоснователността на предявените искове. Твърди се, че съдът е нарушил принципите на чл.10 и
чл. 12 от ГПК, като не е ясно как е формирал вътрешното си убеждение, след като не са обсъдени
много гласни и писмени доказателства и доводите на страните, поради което е стигнал до
неправилни изводи. Неправилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че издадената от работодателя заповед №2/12.01.2021г. за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ е връчена на 15.01.2021 г. на посочения в сключения трудов договор адрес
на работника Д., както и че покана от 11.12.2020г. за даване на обяснения относно нарушение на
трудовата дисциплина също му е връчена. Съдът не е обсъдил възраженията на ищеца по
насрещната искова молба, че същите не са получени от него и че работодателят не е доказал, че
лицата които са ги получили са негови роднини, че са упълномощени от Д., че живеят на същия
адрес, че са пълнолетни, нито как е удостоверена тяхната самоличност. Пощенския служител няма
нотариално удостоверителна функция, каквато има нотариуса в охранителното производство и
същата представлява частен документ, който не може да изясня самоличността на посочените
лица. Дори не се доказва да са направени няколко опита за посещение от страна на пощенския
служител на съответния адрес. След като по делото не са събрани безспорни доказателства за
получаване на заповедта за уволнение от ответника или от упълномощено от него лице, както и
доказателства за поискани обяснения по реда на чл.193 от КТ, не може да се приеме, че срокът за
подаване на насрещната искова молба е изтекъл. Неправилно също съдът е приел, че изразената
воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е правното основание, на
което е направено това и тези обстоятелства са известни на ответника, доколкото е вписано в
трудовата му книжа. Д. изрично е възразил, че трудовата му книжка не е била оформена и такова
вписване всъщност няма. От показанията на Л. и К. се установява за узнаването от Д. за
уволнението. Затова неправилно съдът е приел, че към 14.05.2021 г., когато ищецът по
насрещния иск е сключил трудов договор със „З. И.“ ЕООД е узнал за изразената воля от
5
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това. На първо
място той въобще не е получил оформена трудова книжка от „Реставрация“ ЕАД, на второ място
ищецът е бил подал писмено предизвестие за напускане още през месец октомври 2020г., което се
наложило да изпрати повторно по настояване на Р. М. през декември 2021 г. Не е предполагал, че
срещу него се води дисциплинарно производство,поради което изводите на районният съд са
неправилни. Съдът не е обсъдил представените доказателства и възражения относно подаденото
предизвестие на Д. за прекратяване на трудовия договор. Свидетелите В. Л. и Н. К. установяват,
че Д. и К. на 25.10.2020г. заедно са подали молби - предизвестия за прекратяване на трудовото им
правоотношение, които молби са били получено лично от св.Р. М., като последната ги е задържала
и не им е върнала входирани екземпляри. Същата свидетелка отрича тези обстоятелства и дава
лъжливи показания, поради което би следвало да се сезира прокуратурата за престъпление по
чл.290 от НК, установяването на което ще има отражение върху процедура по налагане на
дисциплинарно уволнение.Съдът не е обсъдил и изпратената от Д. пратка с представената по
делото товарителница на „Е.“ от 08.12.2020г., по молба на св.Р. М., която признава това
обстоятелство. Същата е съобщила по телефона на Д. и на св.К., че не може да намери молбите
им за напускане от 25.10.2020г. и че трябва да и ги дадат отново с техен подпис, понеже тя не
можела да ги разпише, което направили видно от представената товарителницата на „Е.“ от
08.12.2020г. Свидетелката дава противоречиви и непоследователни показания в тази насока. Не са
обсъдени и твърденията на Д., че е спрял да ходи на работа с оглед на това, че е подал
предизвестие за напускане, което е спазил.На 25.10.2020г. същият е подал молба - предизвестие за
напускане на работа, прието лично от Р. Х. М. в офиса на дружеството в гр. П., която е отговаряла
за общите работници. Същия ден и непосредствено след него и св.Н. К., колега на А. Д., също
подал молба за напускане, както твърди в показанията си. Той също е бил дисциплинарно уволнен
и срещу него работодателят е предявил иск за обезщетение на същото основание, както срещу Д.,
по който е образувано гр .д.№ 166/2021г. по описа на МРС. И двамата в конкретния ден
недоволни от своя работодател подали едномесечни предизвестия за напускане на работа. Св.Р. М.
вместо да върне входиран екземпляр от молбите им обещала, че ще ги оформи и заведе в
трудовите им досиета.Въпреки, че ищецът по насрещната искова молба бил недоволен от
условията, обема на работа и недостатъчното заплащане за труда си, спазил срока на своето
предизвестие. На 25 ноември уведомил св.Р. М., че приключва с работата си и се връща в родния
си край. В последствие М. допълнително се обадила да уведоми Д., че не намира депозираните от
него и Н. К. на 25.10.2020г. предизвестия и че някъде ги е загубила. Разбра ли се да изпрати нова
молба по куриер, което той направил на 08.12.2020г. чрез куриерска служба „Е.“. Пратката е
получена на 09.12.2020г. - обстоятелство, което съдът не е обсъдил, въпреки представените
писмени доказателства и което обстоятелство св.М. отрича. Безспорно в съдебната практика се
приема, че съществен елемент от дисциплинарното производство по КТ е задължението на
работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя преди да наложи
дисциплинарно наказание. В случая работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 193 от
КТ и явно е злоупотребил с правото му на уволнение. Съдът не е обсъдил и възражението, че
заповедта за уволнение не е мотивирана, поради което е незаконосъобразна. Без връзка с предмета
на делото са показанията на св.М.,че работниците, включително и Д. злоупотребявали с алкохол,
което се опровергава от другите свидетели, като по този начин се въвежда някаква вина във връзка
с дисциплинарното наказание. Районният съд не е обсъдил противоречията в показанията на
св.М. и не е посочил, коя част от тях кредитира, а само е цитирал част от тях в решението си.
Работодателят не е доказал виновно поведение от страна на работника. В представеното трудово
6
досие липсват молбата за напускане от 25.10.2020г., повторно подадената молба-предизвестие,
чрез куриерска служба „Е.“ на 08.12.2020г., както и докладните записки. Въпреки разпределената
му доказателствена тежест ищецът-работодател не представя доказателства за претърпените от
него вреди, както и за изпълнение на поетия от него договорен ангажимент за СМР на обект „Ж.
у.“, а напротив събрани са доказателства за други прекратявания на трудови договори. От
показанията на св.Н. К. и В. Л. безспорно се установява, че още през месец октомври са подали
предизвестия за напускане на работа заедно с ответника Д., поради това че са били недоволни от
заплащането си, но са правени опити за убеждение от страна на св.М. да останат на работа по
претекст, че заплащането ще бъде адекватно на свършената работа. Твърди се още, че
неоснователно са отхвърлени претенциите на ищеца за заплащане на неплатено трудово
възнаграждение именно поради неправилно тълкуване на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и неправилното приемане от съда за редовно и
правилно проведено производство по дисциплинарни уволнение. В случая няма събрани
доказателства за правилно оформяне на трудовата книжка, както и за нейното връчване на Д..
Освен това трудовата книжка не съставлява връчване на заповедта за уволнение, тъй като
трудовата книжка е техническо отразяване на вече извършеното уволнение. Неправилен е и
извода, че има данни за връчване на заповедта за уволнение в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, а това е
достатъчно основание за отмяната й, без да се разглежда спора по същество. По тези съображения
неправилно е уважено и възражението на работодателя за погасяване на иска по давност. Не е
установено, че към датата на предявяване на насрещните искове-04.10.2021г. законоустановения
двумесечен срок за оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по
чл.358, ал.1, т.2 от КТ не е изтекъл, поради което следва исковете да бъдат уважени като
основателни за целия период. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и бъдат
уважени изцяло исковете по насрещната искова молба, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По насрещната жалба не е постъпил отговор от „Реставрация“ ЕАД.
В съдебно заседание жалбоподателят „Реставрация“ ЕАД, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Жалбоподателят А. К. Д., чрез процесуалния му представител адв.Ш. Б. в представено
писмено становище поддържа насрещната въззивна жалба и отговора на въззивната жалба.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната и насрещната
въззивна жалби и в отговора счита, че жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба е неоснователна, а насрещната въззивна жалба
е частично основателна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от „Реставрация“ ЕАД иск с правно основание
чл.221,ал.2 във вр. с ал.4,т.2 от КТ да бъде осъден ответникът А. К. Д. да му заплати сумата от
2502.70 лева, представляващи обезщетение за настъпилите за дружеството-работодател
действителни вреди, вследствие на неявяването на ответника на работа от 25.11.2020 г. до
12.01.2021 г. - дата на издаване на Заповед № 2 от 12.01.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението.
Предявени са и насрещни искове от А. К. Д. срещу „Реставрация“ ЕАД с правно
основание чл.344,ал.1,т.1и т.3,във вр. с чл.225,ал.1 от КТ и чл.128,т.2 от КТ да бъде признато за
7
незаконно уволнението и да бъде отменена Заповед № 2/12.01.2021 г., да бъде осъдено
„Реставрация“ ЕАД да му заплати сумата от 6817,70 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 18.01.2021 г. до 14.05.2021г,
както и да му заплати сумата от 4288,72 лева, неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.11.2020 г. до 18.01.2021 г.
По делото не е спорно и това е видно от представения трудов договор №
10/19.02.2019г., че ответникът А. К. Д. е работил в „Реставрация“ ЕАД на длъжността „общ
работник строителство сгради“, с място на работа „Реставрация“ ЕАД – Търговско
пълномощничество гр. П., Ж. у. гр.П., със срок на договора: до завършване на определена работа,
при пълно работно време, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева,
платимо до 10 число на месеца, следващ този за който се отнася. От представената справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал. 5 от КТ от 19.02.2019г. е видно, че уведомлението
за трудовия договор на А. К. е прието.
С докладна записка с вх. № 103/10.12.2020 г.от 08.12.2020 г. Р. М.-оргатизатор
производство е уведомила изп.директор на „Реставрация“ ЕАД, че общите работници А. К. Д. и
Н. З. К. не са се явили на работното си място на строителния обект в гр. П. от 25.11.2020г. до
момента на уведомлението.
С писмо изх.№ 144/11.12.2020г. работодателят е изискал от А. Д. на основание
чл.193,ал.1 от КТ писмени обяснения за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неявяване на работното му място от 25.11.2020г. Писмото е изпратено с обратна
разписка, като от същата не се установява да е получено от Д. . Като адрес е посочено само с.Ч.,
без конкретна улица и номер и е получено на 22.12.2020г. от А. Б., като е отбелязано, че същият е
братовчед. Ответникът Д. отрича да е получил писмото, както и отрича посоченото лице да живее
с него в едно домакинство и на един адрес и да е упълномощено от него да получава
кореспонденцията му.
Със Заповед № 02/12.01.2021г. на изп.директор на „Реставрация“ ЕАД във връзка със
заповед № 01/11.01.2021г. и на основание чл. 330, ал. 2,т. 6 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл.
188, т. 3 от КТ на А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че за периода
от 25.11.2020г. до 08.12.2020 г. е отсъствал от работа, като отсъствието му е констатирано от Р. Х.
М. на длъжност „Организатор производство“ в Териториално поделение - град П. при
„Реставрация“ ЕАД, съгласно докладни записки с вх. № 103/10.12.2020 г. и вх. № 103-
1/10.12.2020г. и отразено в присъствена форма образец № 76 за м. ноември и м. декември 2020г.
Заповедта за уволнение е изпратена на Д. с писмо с обратна разписка, като от същата се
установява, че е получено на 15.01.2021г. от С. А., за който е отбелязано, че е братовчед.
Ответникът Д. отрича да е получил писмото, както и отрича посоченото лице да живее с него в
едно домакинство и на един адрес и да е упълномощено да получава кореспонденцията му.
С покана изх. № 0067/31.05.2021г. изп.директор на „Реставрация“ ЕАД е поканил А. К.
във връзка със заповед № 02/12.01.2021г. да възстанови сумата от 2502,70 лева, представляващо
дължимо обезщетение на основание чл. 221, ал.4, т.2 вр. ал. 2 от КТ, съгласно изготвена от
дружеството справка за дължими суми, от която е видно, че сумата е начислена за период от
25.11.2020 г. до 10.01.2021 г. Поканата е изпратена с писмо с обратна разписка, от която е видно,
че не е получена нито от Д., нито от друго лице.
От издадената от НАП справка за актуално състояние на трудови договори на А. К. Д. от
8
23.09.2021г е видно, че след прекратяване на трудовия му договор с „Реставрация“ ЕАД на
18.01.2021г. Д. е сключил на 14.05.2021г. трудов договор с „З. И.“ ЕООД с.Ч., който договор е
прекратен на 14.09.2021г. Представена е и справка от НАП за осигурителния доход на ответника
за 2019, 2020г. и 2021г., от която е видно, че е бил осигурен за цялата 2019г. и за 2020г. до
м.ноември включително, а за м.декември 2020г. е посочен код 28 за лица, които внасят само
здравноосигурителни вноски, и които не са в трудови правоотношения и не получават доходи.
Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ от
20.01.2021г., с която е прието уведомление за прекратяване на трудов договор на А. К. Д..
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява, че на
последният пълен отработен от ответника А. К. Д. месец в „Рестраврация“ ЕАД е м.октомври
2020г. Размерът на брутно трудово възнаграждение за месец ноември е 1 603,42 лв, начислено за
отработени 17 дни. От приложената по делото справка от НАП на стр.45 се установява, че за
м.ноември 2020г.е начислено възнаграждение за 17 дни за м.11.2020г., което е в размер на 1603,42
лева, като от „Реставрация“ ЕАД не са й предоставили информация дали това възнаграждение е
изплатено. Размерът на обезщетението за периода 01.11.2020г. до 18.01.2021г., включително, през
който ищецът е останал без работа е за м. ноември 2020г. 1 603,42 лв., за месец декември 2020 г. - 1
726,00 лв. и за м. януари 2021г. 11 работни дни сумата в размер на 949,30 лв. Действителните
вреди, които работникът е понесъл в резултат на дисциплинарното си уволнение за периода
01.11.2020г. до 18.01.2021г. е в размер на 4 278,72 лв. Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от
КТ за оставане без работа за периода от 18.01.2021г. до 14.05.2021г. е в размер на 6 817,70 лв.,
изчислено на база полученото средно дневното брутно трудово възнаграждение за последният
пълен отработен месец - 86,30 лв. умножено по броя работни дни за периода.
Свидетелката Р. Х. М. установява в показанията си, че работи в „Реставрация“ ЕАД като
„Организатор производство“и отговаря за банковите сметки, обектите и складовата база в гр.П.,
като работното й място е в гр.П.. Твърди, че познава А. Д. във връзка с работата му на обекта „Ж.
у.“ в гр.П.. Отношенията им са били служебни, като сочи, че е ходила на обекта, но не е била
непрекъснато там. Отговаряла е за складовата база, в която работниците спели. Били една бригада,
на която А. бил бригадир. Свидетелката твърди, че вечер работниците пийвали и през деня до обяд
не били много адекватни. Когато е ходила на обекта е виждала, че всички работници работят, но от
техника, който непрекъснато е с тях, знаела, че до обяд не били много адекватни. Сочи един
случай, на който е присъствала лично на обект в П., където трябвало да отрежат дърво, А. бил
направо пиян. Имало и един случай, когато А. й се обадил през нощта, че охраната не ги пускала
заедно с Н. вътре в базата, защото искали да влязат с приятелката на Н., а са били отново пияни.
Свидетелката твърди още, че на 24.11.2020 г. работниците си поискали фишовете да видят какво
са отработили през месеца и когато им ги дала, те казали, че повече няма да работят, защото
заплатата им била малка. Тя им казала да отидат на другия ден и си да пуснат молби. На другия
ден била на работното си място в 8.30 часа, но чистачката й казала, че те са си тръгнали.
Свидетелката се обадила на А., да се върнат и да си пуснат молби, но той й отговорил, че вече са
към А. и няма да се върнат и така приключили разговора. Твърди, че след тази дата А. не се е
явявал на работа. Имали разговори по телефона с А. и той поискал да пуснат молби от датата, от
която не са идвали на работа. Свидетелката отказала, тъй като нямало подпис на молбите. Другите
момчета, които дошли си пуснали молбите и с тях нямало проблем. Свидетелката сочи, че е
написала докладни записки на 24.11. и 25.11.2020г. До 8.12.2021г.-ми ги изчакали да си пуснат
молби. Докладните записки е написала, защото била длъжна да уведоми работодателя.
9
Свидетелката твърди, че след като А. Д. е спрял да ходи на работа е имала само един контакт по
телефона с него, като при проведения разговор го е уведомила, че ако не си пуснат молбите за
напускане, ще имат самоотлъчки. Свидетелката заявява, че още като им дала фишовете на
24.11.2020г., работниците не били доволни от заработката, която имат за месеца, но обектът е
спечелен на търг, има подписан договор с Музикална академия с КСС. Доколкото си спомня, А. й
казал, че Н. не е доволен от заплащането си. На 25.11.2020г. всички си тръгнали и впоследствие
пуснали молби, само А. и Н. не са пуснали. Докладните записки и получените молби за напускане
от други лица ги изпращала в С., където ги входирали. Докладните записки ставали част от
трудовото досие на работника. Първата докладна записка е написала на 24.11.2020г. и в нея е
записала, че общите работници не са доволни от заплащането, а втората докладна записка е от
08.12.2020г. и в нея била написала, че от 25.11.2020г. А. и Н. не са се явявали на работа и тогава
ръководството е предприело съответните действия. Работниците са нощували в складовата база
на „Реставрация“,а обектът на който са работили се намирал в Стария град в П.. Свидетелката
заявява, че не е получавала молба от А. Д. за напускане на работа нито през м. октомври 2020г.,
нито през м. декември, нито по куриер. Описания от нея случай в П. се осъществил през лятото на
2020г., около 10 часа, когато работили на един музей. Работниците са били на заработка. А.
получавал малко повече от другите затова, че е бригадир. А. си е довел бригадата, в която били Ф.,
Н., В. и В.. Цялата бригада подали молби за напускане и молбите били приети и изпратени в С.,
където ги входирали. Свидетелката сочи, че работното й място е в гр. П. на ул. „В“ №
15.Приемали пощенски и куриерски пратки.Не може да каже дали заплатата на А. за м.ноември
2020г. е изплатена.
Свидетелят В. Б. Л., който е братовчед на А. Д., твърди в показанията си, че е работил за
период от 3-4 месеца през 2020г. заедно с А. Д. в „Реставрация“ ЕАД. Заедно с бригадата подали
молби за напускане, защото не били доволни от заплащането.Свидетелят Л., Н. и А. си подали
заедно молбите през м. октомври 2020г. приблизително от 23.10. до 25.10.2020г. на Р. М., която
била управител на клона на „Реставрация“ ЕАД в П. и същата приела молбите, подписани от тях.
Не им били върнати входирани екземпляри от молбите. Р. се опитала да ги убеди да не напускат,
както и че възнаграждението ще бъде друго следващия месец. Следващия месец обаче получили
по-ниско възнаграждение. След напускането на Н. и А., може би месец след подаването на първите
молби, свидетелят останал да работи във фирмата, но повечето време бил в болнични, защото имал
проблем с кръста. В. също останал да работи няколко дни във фирмата. Веднъж пътували за гр. С.
през м. декември 2020 г. с Р. и И.-шофьор във фирмата, и било споменато от Р., че трябва да мине
през офиса в С. да остави някакви документи и молби, но не било казано от кого са тези молби и за
какво се отнасят. След напускането на А. свидетелят е разговарял с него, но разбрал, че има
образувано дисциплинарно производство срещу него, след като бил извикан да свидетелства по
друго дело срещу колегата му Н., през есента на миналата година(2021). Свидетелят заявява, че по
време на работа никой не е употребявал алкохол, а след 17 часа е лично време за всеки. В негово
присъствие никой от колегите му не се е явявал на работа пиян. Като бригадир А. е получавал
същите пари, които получавали и останалите работници, може би с 30-40 лева повече,макар че
работата му е била по-отговорна. Свидетелят напуснал работа към края на м. декември 2020г.,
когато Р. му се обадила, че трябва да се започне ефективно работа.След телефонно обаждане
трябвало да отиде да подаде втора молба за напускане, която молба била приета от Р. и бил
освободен от работа.Срещу него не е водено дисциплинарно производство. Свидетелят твърди, че
първата молба за напускане е подал заедно с А. и Н. в офиса в П. и Р. е приела молбите. Твърди
10
още, че А. му е казал, че е имал телефонен разговор с Р. и е подал втора молба за напускане, която
е била изпратена по куриерска фирма. Свидетелят предполага, че това се случило месец-месец и
половина след напускането. Наложило се за подават втори път молби, защото първите молби
липсвали.
Свидетелят Н. З. К. установява в показанията си, че е работил заедно с А. Д. в
„Реставрация“ЕАД от средата на м.септември 2020г. На 24.10 или на 25.10.2020г. като видял фиша
си подал молба за напускане, защото заплащането не му харесало. Молбата за напускане подал
при Р., която им била шефка. А. Д. също подал молба за напускане, както и цялата бригада. Не им
били върнали екземпляр от молбата и входящ номер. Всички подписали молбите за напускане, а Р.
им казала, че ще се оправят нещата и те продължили да работят. През м.ноември резултатът бил
същият по отношение на заплащането. Свидетелят попитал дали му стои молбата за напускане,
защото не искал повече да работи там. Били заедно с А. Д., същото се отнасяло и за него. Заедно
напуснали работа на 25.11.2020г. и си тръгнали. Свидетелят твърди, че не е знаел да е имало
дисциплинарно производство срещу него, нито срещу А. Д.. След като получил документи от съда
тогава разбрал, че е дисциплинарно уволнен. Вторите молби за напускане ги подали заедно с А. Д.,
като ги изпратили по Е. през м. декември 2020г. Наложило се да ги изпратят, защото Р. му се
обадила и му казала да си пусне втора молба и причина за напускането. Това се случило през м.
декември. Попитал я за първата молба, която подали, но тя заявила, че някъде я била забутала и не
може да я намери. Свидетелят сочи, че по време на работа никой не е пил.
При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал
предявения от „Реставрация“ ЕАД иск по чл.221,ал.2 от КТ и предявените от А. Д. насрещни
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и по чл.128,ал.2 от КТ и правилно е
разпределил доказателствената тежест.
По предявените насрещни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и по
чл.128,ал.2 от КТ първоначалният ищец „Реставрация“ ЕАД е въвел възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като заповедта според него е връчена на 15.01.2021г. на лицето С. А. с
отбелязване, че е братовчед на ищеца, а съгласно чл. 195,ал.2 от КТ заповедта за дисциплинарно
наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на
връчването, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя
работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно чл.195,ал.3 от КТ
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника
или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка.
Въззивният съд счита направеното възражение за неоснователно, тъй като не е налице
надлежно връчване на заповедта за уволнение. В случая работодателят е избрал да връчи заповедта
за уволнение с обратна разписка, в която е отбелязано, че е получена на 15.01.2021г. от С. А.-
братовчед. Д. отрича да е получил заповедта, както и отрича посоченото лице да живее с него в
едно домакинство и на един адрес или да е упълномощено да получава кореспонденцията му.
Съгласно чл.36,ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските
пратки се определят според Общите правила, приети с Решение № 581/27.10.2010г. от Комисията
за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има
осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса
на получателя срещу подпис, съгласно чл.5,ал.1 от Общите правила или на пълнолетен член на
домакинството на получателя, живеещ на адреса срещу подпис и документ за самоличност, като в
11
служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката, съгласно чл.5,ал.2 от
Общите правила. В чл.5,ал.3 от Общите правила са разписани действията, които следва да
извършат пощенските служители, когато препоръчаната пратка не е предадена при посещение на
адреса. В случая, при наличието на оспорване от страна на Д., в тежест на работодателя е да
докаже, че законно е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ и че е връчил заповедта за
уволнение съгласно изискванията на закона. Работодателят не установява, че са изпълнени
изискванията на посочените разпоредби и че лицето С. А.-братовчед, на който не са посочени
трите имена, живее в едно домакинство и на един адрес с Д., поради което не може да се приеме,
че заповедта за уволнение е надлежно връчена.
По същия начин с обратна разписка е връчено и писмо изх.№ 144/11.12.2020г., с което
работодателят е изискал по реда на чл.193,ал.1 от КТ писмени обяснения от Д. във връзка с
извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа от
25.11.2020г. В обратната разписка като адрес е посочено само с.Ч., без улица и номер и същото е
връчено на 22.12.2020г. на А. Б.-братовчед. Д. отрича да е получил писмото, както и отрича
посоченото лице да живее с него в едно домакинство и на един адрес или да е упълномощено от
него да получава кореспонденцията му.
Въззивният съд счита, че оспорването е основателно и посоченото писмо не е надлежно
връчено, тъй като нито е посочен точния адрес, а е посочено само населеното място, нито
работодателят с оглед оспорването доказва, че посочения братовчед А. Б. е пълнолетен член на
домакинството на Д. и живее на един адрес с него. Съдът счита за нелогично с оглед възрастта на
Д., който е на 45 години и има собствено семейство да живее в едно домакинство с двама различни
пълнолетни братовчеди, на които не са посочени трите имена в обратната разписка, съгласно
изискването на чл.5,ал.2 от Общите правила, нито в обратните разписки е посочено какво се
изпраща с тях.
От показанията на свидетелите В. Л. и Н. К. се установява, че когато получили фишовете за
заплатите си на 24-25.10.2020г. и видели какво е възнаграждението им цялата бригада подали
молби за напускане, защото възнаграждението не им харесало. Свидетелите сочат, че заедно с тях
и Д. е подал молба за напускане, като молбите били подписани от тях и приети от св.Р. М., която е
управител на клона на „Реставрация“ ЕАД в П., но същата не им дала входящи номера. Р. се
опитала да ги убеди да не напускат, както и че възнаграждението ще бъде друго следващия месец,
но следващия месец получили дори по-ниско възнаграждение. Свидетелят Н. К. и А. Д. напуснали
на 25.11.2020г., когато изтекло предизвестието им за напускане, като уведомили за това св.Р. М..
В. К. останал за работи още месец след подаването на първите молби, но повечето време бил в
болнични, защото имал проблем с кръста. Свидетелят К. сочи, че не му е било известно срещу А.
Д. да е водено дисциплинарно производство, както и срещу него самия. За дисциплинарното си
уволнение разбрал, когато получил документите от съда, с които „Реставрация“ ЕАД
претендирали и от него обезщетение. Св.Л. също установява, че за дисциплинарните уволнения
научил, когато бил призован в съда като свидетел. Свидетелят К. твърди още, че с Д. заедно през
м.декември 2020г. по куриерска фирма „Е.“ са изпратили втори молби за напускане, защото св.Р.
М. им се обадила и им казала да си пуснат втори молби за напускане, като заявила, че първите
молби ги е забутала някъде и не може да ги намери.Тези показания съответстват и на твърдението
на А. Д., че св.М. му се обадила и му казала да изпрати нова молба за напускане, тъй като не
намира подадената преди това молба-предизвестие. Съответства и на представените писмени
доказателства-товарителница от 08.12.2020г. от „Е.“ (стр.41), с подател А. К. Д. и получател
12
„Реставрация“ ЕАД, Р. М., която от представената разпечатка за проследяване на пратката е видно,
че е получена на 09.12.2020г. Св.М. отрича в показанията си да е получавала молба за напускане от
А. Д. нито през м.октомври, нито през м.декември, нито по „Е.“, което твърдение се опровергава
от представените писмени доказателства-товарителницата от 08.12.2020г. от „Е.“, поради което в
тази им част съдът не кредитира показанията на тази свидетелка.
Съдът приема за логични и съответстващи на представените писмени доказателства
показанията на свидетелите Л. и К., че заедно с А. Д. на 24 или 25.10.2020г. са подали молби-
предизвестие за напускане, тъй като не са били доволни от заплащането, че молбите са приети от
св.М., както и че същата ги е загубила и затова е поискала да изпратят нови молби, което е
направено от тях, като молбите-предизвестие за напускане по реда на чл.326,ал.1 от КТ са
изпратени по „Е.“ на 08.12.2021г. и получени от св.М. на 09.12.2021г. Първоначално св.М. твърди,
че когато им е дала фишовете на 24.11.2020г. работниците от бригадата казали, че повече няма да
работят, защото заплащането е ниско. Свидетелката им казала да отидат на другия ден и да си
пуснат молби, но те не отишли, а си тръгнали и след обаждане от нейна страна отказали да се
върнат. Впоследствие твърди, че цялатабригада подали молби за напускане, които бии приети и
изпратени в С. за входиране, а след това твърди, че само А. и Н. не са подали молби за напускане.
Същата свидетелка първоначално твърди, че работниците не са били доволни от заплащането и
затова са подали молби за напускане, а впоследствие твърди, че не знае дали са били доволни от
заплащането и че не е имали разговор с тях относно заплащането. Сочи, че подадените от нея
докладни записки стават част от трудовото досие на работника, като въз основа на тяхх е издадена
заповедта за уволнение на Д., но от представеното по делото лично трудово досие е видно, че в
него липсват посочените докладни записки. Липсва и подадената първоначална молба за
напускане ,както и подадената такава по „Е.“. С оглед изложените противоречия в показанията на
св.М., както и противоречието им с показанията на св. Л. и К., и след преценката им по реда на
чл.172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че свидетелката продължава да роботи в „Реставрация“
ЕАД съдът не кредитира показанията на тази свидетелка.
Съгласно чл.326,ал.1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор като отправи писмено предизвестие до работодателя. Съгласно ал.2 от същата норма
срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото
страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца, а при прекратяване на срочен
трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.Безспорно сключения
между Д. и „Реставрация“ ЕАД трудов договор е срочен, но в същия не е посочена конкретна дата,
а е посочено до завършване на определена работа. С оглед на това правилно ищецът е приел, че
предизвестието за прекратяване на трудовия договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили
друго. Съгласно чл.326,ал.4 от КТ започва да тече на следващия ден от получаването му. От
показанията на свидетелите К. и Л., които съдът кредитира като безпротиворечиви и
съответстващи на приетите писмени доказателства се установява, че заедно с Д. са подали молби
за напускане на 24-25.10.2021г.,които молби са били приети от св.М., но впоследствие същата ги е
загубила и е поискала да подадат нови молби, което са направили, изпращайки ги по куриерска
фирма „Е.“ на 08.12.2021г. От приложената по делото товарителница и разпечатка за проследяване
на пратката се установява, че същата е изпратена до „Реставрация“ ЕАД,Р. М., гр.П., ул.“В“ № 15
и е получена на 09.12.2021г., макар това обстоятелство да се отрича от свидетелката М., същата не
е уведомила работодателя преди да изиска писмени обяснения и да издаде заповед за уволнение,
нито е приложила молбите в трудовото досие. Следователно подавайки молба-предизвестие по
13
реда на чл.326,ал.1 от КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение Д. е напуснал работа
на 25.11.2021г., когато е изтекъл 30-дневния срок, считайки, че трудовия му договор е прекратен.
След като не се установява по безспорен начин да е получил както писмото с искане на писмени
обяснения по реда на чл.193 от КТ, така и самата заповед за уволнение, изпратени с обратни
разписки и подписани от различни лица, за които не се установява да са пълнолетни лица от
домакинството на Д. и да живеят на същия адрес, то последният е узнал за заповедта за уволнение
с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея на 07.09.2021г., поради което
подадената на 04.10.2021г. насрещна искова молба е подадена в срока по чл.358,ал.1,т.2 от КТ.
Съгласно чл.193,ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал
работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното
наказание без да разглежда спора по същество. С оглед на това първоинстанционното решение, в
частта му с която са отхвърлени предявените искове по чл.344,ал.1 ,т.1 и 3 от КТ е неправилно и
като такова ще следва да бъде отменено и вместо него ще следва да бъдат уважени исковете, като
бъде признато за незаконно и отменено извършеното със Заповед № 02/12.01.2021г.
дисциплинарно уволнение на А. Д. и бъде осъдено „Реставрация“ ЕАД да заплати на А. Д. на
основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал1 от КТ обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради незаконното уволнение за периода от 18.01.2021г. до 14.05.2021г.,когато е
започнал работа в „З. И.“ ЕООД с.Ч. в размер на 6 817,70 лева, съгласно заключението на вещото
лице, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска-
04.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Неправилно районният съд е приел, че ищецът Д. е узнал за съдържанието на заповедта за
уволнение и основанието на което е извършено, доколкото същите обстоятелства се вписват в
трудовата книжка на 14.05.2021г., когато е сключил нов трудов договор със „З. И.“ ЕООД с.Ч..
Затова е напровил неправилния извод, че предявениет искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.3 от КТ са
погасени по давност, тъй като са предявени на 04.10.2021г. От приложения оригинал на трудовата
книжка на ещца е видно, че е издадена през 2015г. и в нея липсва вписване на трудовия договор с
„Реставрация“ ЕАД, както и прекратяването му, поради което от трудовата книжка Д. не би могъл
да узнае за основанието на което е уволнен, за да го обжалва.
Неоснователна е насрещната въззивна жалба на А. Д. срещу първоинстанционното
решение в частта му, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл.128,т.2 от КТ за разликата
над уважения размер от 1244,21 лева до предявения размер от 4288,72 лева и за периода от
25.11.2020г. до 18.01.2021г. За посочения период Д. не е полагал труд, което се установява както
от неговите признания на неизгоден за него факт, че е напуснал работа на 25.11.2020г., така и от
приетото от работодателя, че от 25.11.2020г. не се е явявал на работа, с оглед на което не му се
дължи възнаграждение и в тази част първоинстанционното решение като правилно ще следва да
бъде потвърдено.
По въззивната жалба на „Реставрация“ ЕАД въззивният съд счита същата за
неоснователна. Ищецът е претендирал от ответника Д. обезщетение на основание чл.221,ал.2 от
КТ, съгласно която разпоредба при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при
безсрочни трудови договори и в размер на действителните вреди-при срочно трудово
правоотношение. В случая трудовия договор между А. Д. и „Реставрация“ ЕАД е сключен за
определен срок-до завършване на определена работа-ремонт на Ж. у. в гр.П. и районният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на работодателя е да
14
докаже претърпените действителни вреди. В случая конкретни такива вреди нито се твърдят нито
се доказват от ищеца, както правилно е приел районния съд. За да бъде основателен предявения
иск по чл.221,ал.2 от КТ освен доказването на действително претърпените вреди работодателят
следва да докаже, че законно е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ и че същото е
влязло в сила. В случая след като се установява, че уволнението е било незаконно, тъй като
работодателят не е изискал писмени обяснения от работника на основание чл.193 от КТ и в
изпратеното от него писмо като адрес е посочено само населеното място, а не точния адрес на
работника, поради което не може да се приеме, че същото е достигнало до него, то при отмяна на
незаконното уволнение искът по чл.221,ал.2 от КТ се явява неоснователен. Като е достигнал до
същия извод районният съд е постановил правилно решение в тази част, което ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските по делото:
Жалбоподателят Д. е направил разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева за
адвокатско възнаграждение, от които съразмерно с уважената част от жалбата му се дължат 346
лева.За първоинстанционното производство е направил разноски в размер на 1000 лева за
адвокатско възнаграждение по предявените насрещни искове по чл.344,ал.1 ,т.1 и т.3 от КТ и
чл.128,т.2 от КТ ,както и по предявения срещу него иск по чл.221,ал.2 от КТ.В договора за правна
защита и съдействие е посочено, че договорената сума от 1000 лева е за отговор на исковата молба
и за насрещна искова молба и процесуално представителство, без да е разграничено каква сума е
договорена по всеки от исковете, поради което въззивният съд приема, че сумата следва да бъде
съразмерно разпределена с оглед цената на всеки от исковете или за отговора на исковата молба
184 лева, за иска по чл.344,ал.1,т.1 и 3 от КТ -501 лева и да иска по чл.128,т.2 от КТ-315 лева. С
оглед на това и с оглед частичното уважаване на предявените насрещни искове за
първоинстанционното производство на Д. се дължат разноски в размер на 501 лева за уважените
изцяло искове по чл.344,ал.1 ,т.1 и т.3 от КТ , в размер на 91 лева за частично уважения иск по
чл.128,т.2 от КТ и 184 лева за отхвърления иск по чл.221,ал.2 от КТ или общо за
първоинстанционното производство на Д. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 776 лева. Районният съд му е присъдил разноски в размер на 408 лева, поради което за
първоинстанционното производство ще следва да му се присъдят допълнително 368 лева или общо
за въззивното и първоинстанционното производство дължими на Д. разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер на 714 лева. Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1и ал.3
от ГПК да бъде осъдено „Реставрация“ ЕАД да заплати на А. Д. разноски по делото за въззивна
инстанация в размер на 346 лева съразмерно с уважената част от жалбата и за
първоинстанционното производство допълнително разноски в размер на 368 лева или общо 714
лева разноски по делото. Ще следва да бъде осъдено „Реставрация“ ЕАД на основание чл.78,ал.6
от ГПК да заплати по сметка на Окръжен съд –Смолян държавна такса върху присъдените суми за
обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 от КТ в размер на 6817,89 лева и за неплатено трудово
възнаграждение в размер на 1244,21 лева или общо върху сумата от 8061,91 лева 6% (4% за
първоинстанционното и 2% за въззивното производство) в размер на 483,91 лева.
(Първоинстанционният съд е пропуснал да присъди разноски за държавна такса върху уважения
размер на неплатеното трудово възнаграждение)
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
15
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 50/26.04.2022г., постановено по гр.д.№ 167/2021г. по описа на
Маданския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от А. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: **** срещу „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на
управление: **** насрещни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ да бъде
признато уволнението за незаконно и отменена Заповед № 2/12.01.2021 г. на работодателя
„Реставрация“ ЕАД, с която на А. К. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да
бъде осъдено „Реставрация“ ЕАД да заплати на А. К. Д. сумата от 6817,70 лева, обезщетение за
оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за периода от 18.01.2021 г. до 14.05.2021г.
като неправилно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: **** и
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 2/12.01.2021 г. на изп.директор на „Реставрация“
ЕАД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му
правоотношение.
ОСЪЖДА „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: **** да
заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: **** на основание чл.344,ал.1,т.3 във вр. с
чл.225,ал.1от КТ обезщетение за времето през което е останал без работа ,поради незаконното
уволнение в размер на 6817,70 лева за периода от 18.01.2021г. до 14.05.2021г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска-04.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част като правилно.
ОСЪЖДА „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: **** да
заплати на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: **** разноски по делото в размер на 714 лева ,от
които 346 лева за адвокатско възнаграждение въззивното производство, съразмерно с уважената
част от жалбата и 368 лева допълнително разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Реставрация“ ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: **** да
заплати по сметка на Окръжен съд-Смолян държавна такса върху присъдените суми за
обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 от КТ в размер на 6817,89 лева и за неплатено трудово
възнаграждение в размер на 1244,21 лева в размер на 483,91 лева плюс 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението, в частта му по исковете по чл.344,ал.1,т.1 ит.3 от КТ подлежи на обжалване с
касационна жалба в едномесечен срок, от деня, в който е обявено-22.12.2022г. по реда на
чл.315,ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16