О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 08.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито
заседание на 08.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 10390 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.435-437 ГПК.
Образувано е по частни жалби на „А.х.“ АД и „Б.и.г.“ АД
против действия на ЧСИ С.П.по изп.д.№ 20209210400162,
представляващи извършен въвод във владение на 11.08.2020 г. в офис № 1 с адрес:
гр.София, жк „Младост“, ул. „******, обект № 1 при предходно държане на имота,
признато от съд при уважен иск по чл.76 ЗС на изпълнителното
основание-решението, по което се изпълнява.Жалбоподателите твърдят, че ползват
процесния офис № 1, като са възстановили отнетото им по скрит и таен начин
държане на имота на 09.12.2017 г., като спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение.Твърдят, че на
11.08.2020 г. ЧСИ С.П.е отнел принудително и насилствено държането върху имота
и е извършил въвод във владение на купувач по реализирана симулативно публична
продан, без да уведоми и покани за доброволно изпълнение дружествата ползватели
и без да разгледа документите, на които се основават правата на държателите.Излагат
твърдения, че офисът им е предаден за ползване с приемо-предавателен протокол
от 01.10.2014 г.На 09.12.2017 г. скрито и тайно от тях „В.-****“ ООД е изнесло
движимите вещи на ползвателите, за което е съставен констативен протокол от
09.12.2017 г. с нотариално заверени подписи.В резултат на издаден изпълнителен
лист от 09.01.2020 г. за предаване на държането е образувано изпълнително дело
и с протокол от 30.06.2020 г. на ЧСИ М.Б.е възстановено държането на процесния
офис.Излагат подробни доводи, че публичната продан е проведена симулативно, и
че те държат имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.Твърдят,
че срещу дружествата ползватели няма издаден изпълнителен лист за предаване
владението на офис № 1, обратното-има издаден изпълнителен лист за
възстановяване на държането им.Поддържат становище, че неправилно ЧСИ Ст.П.е
тълкувал разпоредбата на чл.498 ГПК в смисъл, че възраженията на третите лица
са непротивопоставими на наддавача,
обявен за спечелил публичната продан, и че те не претендират нито собственост,
нито владение върху имота, а държане на облигационно основание, признато по
съдебен ред и което предхожда основанието, на което е възникнало паричното притезание и вписаната ипотека върху имота.Позовават се на
разясненията по т.1 от ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.Молят
съда да отмени въвода, извършен от ЧСИ Ст.П.на 11.08.2020 г.Претендират
разноски.
Ответникът по частната жаба и взискател
по изпълнителното дело-В.С.С.оспорва същата като
недопустима и неоснователна.Оспорва легитимацията на жалбоподателите-трети лица
в процеса, като излага доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК при извършване на въвод на купувач след осъществена публична продан на
недвижим имот, който не подлежи на обжалване, тъй като лицето, което се намира
във владение на имота може да се брани само с иск за собственост.По същество
излага доводи, че третото лице не е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява.Твърди, че ЧСИ е провел
правилно и законосъобразно производство и осъществяването на публичната продан
е реализирано в съответствие с нормативните разпоредби.Моли съда да остави
частната жалба без разглеждане като недопустима или да я отхвърли като
неоснователна.Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба и длъжник-„И.Б.“ ООД оспорва
същата.Твърди, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателите не са страни
в изпълнителното производствно, а трети лица за процеса.Твърди, че ипотекарен
длъжник е собственикът на имота, по отношение на който е извършен въвода-„В.****“ ООД, който е придобил имота чрез апорт от
„ЕСТ“ АД, учредило в полза на кредитора договорна ипотека.Излага доводи,
че разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК е
приложима само при изпълнение на решение за предаване на недвжим
имот от длъжника на взискателя /по реда на чл.522 и сл ГПК/, но не и когато се
извършва въвод на купувача след осъществена публична продан в производството по
принудително изпълнение за събиране на парични вземания, и че въводът по чл.498 ГПК не подлежи на обжалване.Не е налице и изискването третото лице да е било
във владение на имота преди предявяване на иска, решението по което се
изпълнява.Оспорва като неверни твърденията, че публичната продан е симулативна,
като твърди, че тя е реализирана в резултат на изпълнително производство срещу
предоставен в обезпечение имот.Моли съда да остави жалбата без разглеждане,
респективно-без уважение.Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба-„В.****“ ООД оспорва
същата.Излага доводи за нейната недопустимост, а по същество-за
неоснователност.Излага твърдения, че въводът е извършен законосъобразно след
необжалвана и стабилизирана публична продан и влязло в сила постановление за
възлагане, и че този въвод се подчинява на специални правила, които изключват
търсената от жалбоподателите защита.Поддържа, че разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК е приложима само при извършване на въвод във владение по реда на чл.522 и
сл. ГПК при изпълнение на решение за предаване на недвижим имот от длъжника на
взискателя, не и когато се извършва въвод на купувача след осъществена публична
продан на недвижим имот в производство по принудително изпълнение за събиране
на парични вземания, който се осъществява по реда на чл.498 ГПК, който не
подлежи на обжалване, тъй като лицето, което се намира във владение на имота
може да се брани само с иск за собственост /чл.498, ал.2 ГПК/.Дори и да се
приеме за допустима, жалбата е неоснователна, тъй като третото лице не е във
владение /а не държане/ на имота преди предявяване на иска, решението по което
се изпълнява.Поддържа становище за неоснователност на оплакванията за нарушение
на правилата, уреждащи изпълнителното производство, тъй като съдебният
изпълнител няма задължение да изпраща покана за доброволно изпълнение на трети
за процеса лица.Излага твърдения, че договорът за наем, на който се позовава
жалбоподателят, е прекратен, за което са представени доказателства по в.гр.д.№
212/20 г. на СГС.Моли съда да остави частната жалба без разглеждане.Претендира
разноски.
ЧСИ Ст.П.излага мотиви за недопустимост, респ. неоснователност
на частната жалба.Твърди, че въводът във владение е извършен в резултат на
проведена публична продан на недвижим имот, който е собственост на ипотекарния длъжник „В.****“ ООД по молба на купувача на имота.Поддържа, че разпоредбата
на чл.498 ГПК е специална по отношение на общото правило, визирано в нормата на
чл.435, ал.5 ГПК и дерогира приложението й.Излага мотиви, че съдебният
изпълнител е длъжне да изпраща покана за доброволно изпълнение
само на страните по делото и купувача, както и да извърши въвода срещу всяко
трето лице, което се намира във владение на имота.Оспорва твърдението за „реализирана
симулативна публична продан“ като недоказано, тъй като изпълнителното дело е
образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в
полза на В.С.срещу „И.Б.“ ЕООД, като заемодателят е освободил „Ест“ АД като солидарен длъжник по договора за заем, не и
като ипотекарен такъв.Моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, като прецени становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба с вх.№
01816/30.01.2020 г. на В.С.С.срещу „И.Б.“ ЕООД въз основа
на изпълнителен лист от 01.03.2017 г. на СРС, 50 с-в, гр.д.№ 11513/17 г. за
сумата в общ размер от 83 569,68 евро със законната лихва върху главницата
от 24.02.2017 г. до изплащане на вземането.С молбата взискателят е поискал
налагане на възбрана върху ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.4081.9512.1.101,
находящ се в гр.София, ул. „******, обект 1.
Видно от представения нотариален акт № 68 по н.д.№ 62 от
29.06.2012 г. „ЕСТ“ АД като солидарен длъжник е учредил в полза на В.С.С.договорна ипотека върху описаните в нотариалния акт
недвижими имоти /сред които и процесния/ за обезпечаване на вземанията му по
договор за заем от 29.06.2012 г. със заемодател В.С.С.и
заемополучател „И.Б.“ ЕООД.
Представен е и дружествен договор на „В.****“ ООД, от
който е видно, че описаният имот е внесен като апорт в дружеството от
съдружника „ЕСТ“ АД.
На 30.01.2020 г. са изпратени съобщения до „В.****“ ООД-ипотекарен длъжник собственик и до „ЕСТ“ АД-ипотекарен
длъжник за насрочен опис на ипотекирания в полза на взискателя и описан по-горе
имот.
С постановление за възлагане на недвижим имот от
02.07.2020 г. ЧСИ е възложил недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4081.9512.1.101, находящ се в гр.София, ул. „******, обект
1 на „Ш.Б.“ ЕООД, който е обявен за купувач с протокол от 30.06.2020 г. на
основание чл.492 ГПК.Постановлението е влязло в сила на 27.07.2020 г.
На 11.08.2020 г. е извършен въвод във владение на
описания имот по молба на „Ш.Б.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е
недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.498, ал.1 и 2 ГПК купувачът
се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото
в сила постановление за възлагане.Въводът се извършва
срещу всяко лице, което се намира във владение на имота.То може да се брани
само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан
е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която
се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на
въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота,
включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил
принудителната продан /Р № 87/22.07.2015 г., гр.д.№ 659/15 г., III ГО/.Поради изложеното доводите на жалбоподателите са неотносими към предмета на делото.Разпоредбата на чл.435
ал.5 не намира приложение при въвод във владение на купувача въз основа на
влязло в сила постановление за възлагане след реализирана публична продан.Следва
да се добави, че жалбоподателите излагат твърдения, че са държатели, а не владелци
на имота, поради което не са активно легитимирани да подадат жалба и при
хипотезата на чл.435, ал.5 ГПК.
Поради изложените съображения частната жалба следва да се
остави без разглеждане.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „А.х.“ АД с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:*** и „Б.и.г.“ АДСИЦ с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:*** против действия на ЧСИ С.П.по изп.д.№
20209210400162, представляващи извършен въвод във владение на 11.08.2020 г. в
офис № 1 с адрес: гр.София, жк „Младост“, ул. „******, обект № 1, като недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС
в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.