№ 1015
гр. Б., 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500940 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
„СОТ 1“ ООД, ЕИК ************, седалище и адрес на управление гр. Б., ул.
„А“ № 3А, представлявано от С.А.Ш., обжалва решение № 573 от 23.07.2024
г., постановено по гражданско дело № 1208 от 2024 г. на Районен съд Б..
Решението било незаконосъобразно. При постановяването му не били взети
предвид доказателства и обстоятелства, които били от съществено значение за
изхода на делото. Решението било неправилно поради противоречие с
материалния закон. То било постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Изводите на РС били противоречиви,
необосновани и несъстоятелни. Те се основавали изключително и само на
твърденията, обективирани в исковата молба. РС съвсем неоснователно
отхвърлил всички доказателствени искания на ответника, като съвсем
лаконично посочил само, че същите са или неотносими, или недопустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ, работодателят бил длъжен в
установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и да
издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите
за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 от КТ, трудовото
1
възнаграждение се изплащало лично на работника или служителя по
ведомостта, по която било начислено. От съдържанието на приетите като
доказателства по делото РПВ се установявало, че за периода от януари 2019 г.
до септември 2023 г., в който ищецът бил полагал труд, работодателят, на
основание разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ, начислявал във ведомостите за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд, включително и по отношение на ищеца. Следвало да
се има предвид, че РПВ била документ със съществено значение, понеже в нея
била отразена цялата информация, свързана с формирането на заплатите, и тя
документирала начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения на
персонала на предприятието. Същата се съставяла на основание трудовите
договори, таблиците за отчитане на явяването и неявяването на работа,
картите за дневната заработка, нарядите и др., по видове дейности, поименно
за всяко лице от заетия персонал по трудов договор, ежемесечно от
съответното длъжностно лице /счетоводител или специалист по труда/, и
служела за осчетоводяване на възнагражденията, осигуровките, данъците и
други удръжки. От съдържанието на посочените ведомости се установявало,
че в тях липсва подпис на ищеца, като получил начислената от работодателя
сума, а и той категорично сочел, че не му е плащано трудово възнаграждение.
От друга страна обаче в отговора си ответникът категорично твърдял, че
всички трудови възнаграждения за положен от ищеца труд са начислени по
ведомост и са изплатени по същата. Съгласно горепосочените разпоредби на
КТ, на работодателя било вменено задължение да начислява във ведомостите
за заплати трудовите възнаграждения на работниците и да ги изплаща лично
на работника или служителя по ведомост. От тяхното съдържание обаче не се
установявало вменено - както на работодателя, така и на работника -
задължение за полагане на подпис на ведомостите при изплащане на
възнаграждението, от неизпълнението на което да следва категоричен извод за
неплащане на трудово възнаграждение. Изплащането на възнаграждение било
въпрос на доказване с всички допустими от закона доказателства при
възникнал спор. Следователно, от обстоятелството, че ищецът не е подписал
ведомостите, когато е получил трудово възнаграждение, не следвал изводът,
че такова не му е изплатено. При това положение, предвид наличието на
множество взаимноизключващи се твърдения на двете страни по отношение
на заплащане на трудовото възнаграждение и предвид наличието на
2
документи - РПВ, РС следвало категорично да установи, да изясни и да
отговори на основния спорен въпрос по делото, а именно - изплатени ли са
процесните трудови възнаграждения, или не - което той не сторил.
Работодателят изготвял РПВ за всеки месец от процесния период, в които
начислявал трудовото възнаграждение на своите работници, включително и на
ищеца, и им го заплащал. Тъй като обаче ищецът претендирал, че не е получил
начисленото му и платено съгласно ведомостите трудово възнаграждение,
обстоятелството дали същият е получил трудовото възнаграждение, или не го
е получил, следвало да бъде установено безспорно. За изясняването на това
обстоятелство в производството пред първата инстанция било направено
искане за допускане до разпит на свидетели, които да установят истинността
на твърдението на ответника за начислено и платено на ищеца трудово
възнаграждение, което РС отхвърлил. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1,
т. 3 от ГПК, свидетелски показания се допускали във всички случаи, освен ако
се отнасяло за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон
изисквал писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-
голяма от 5000 лева, освен ако били сключени между съпрузи или роднини.
Следвало да се поясни още, че със свидетелските показания не се
претендирало и нямало да се установяват обстоятелства, за доказването на
които законът изисквал писмен акт, понеже в случая такъв писмен акт бил
налице - представените РПВ. Със свидетелските показания се претендирало
да се установи, че начисленият размер на трудовото възнаграждение по
ведомостта е платен на ищеца. От твърденията на последния, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, се установявало, че той
добросъвестно е полагал труд в продължение на 5 години и независимо от
това обстоятелство, ответникът не му заплащал възнаграждение, като
претенцията му обхващала само част от този период, а именно - последните 3
години. През целия този период, а и след това - до предявяване на настоящите
искове, нямало никакви данни ищецът да е отправял писмени или устни
претенции към работодателя за доброволно плащане на уговореното трудово
възнаграждение. Сами по себе си тези обстоятелства били, меко казано,
нелогични и несъстоятелни, и още повече, когато те се съпоставели с приетите
като доказателства по делото РПВ, от които се установявало, че за периода от
януари 2019 г. до септември 2023 г., работодателят е начислявал във
ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на ищеца за положения от
3
него труд и е декларирал изплащането му по тези ведомости. Вярно било, че
ищецът не е положил подпис на ведомостите за процесния период, но видно
било от тях, че и за периода от януари 2019 г. до февруари 2021 г. също нямало
негов подпис, но за този период, странно защо, ищецът не претендирал
неплащане. Следователно установяването на тези обстоятелства, предвид
представените писмени доказателства, макар и същите да били косвено
релевантни, се явявало от съществено значение за изхода на делото, понеже
щели да се докажат фактите и обстоятелствата, обусловили плащането на
трудовото възнаграждение. На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, отново се
правят искания за назначаване на счетоводна експертиза, допускане на двама
свидетели и даване на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК. Моли се
за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както
и присъждане на разноските пред двете инстанции.
Б. И. Щ., ЕГН **********, адрес с. Д., общ. Р., обл. П., ул. „103-та“ № 5, е
подал отговор на жалбата, като я счита за неоснователна. Атакуваното с нея
решение било законосъобразно, правилно, обосновано, справедливо и не
следвало да бъде отменено. Изложените в жалбата аргументи и доводи били
несъстоятелни както по отношение на правната страна на спора, така и по
отношение на събраните доказателства. Не били налице претендираните от
жалбоподателя закононарушения. РС обсъдил надлежно събраните в
производството доказателства и изследвал обективно, всестранно и пълно
фактическата обстановка и материалите по делото. Обжалваното решение
било постановено при точно приложение на материалните и процесуални
законови разпоредби. То било съобразено и с действащата съдебна практика.
Направените доказателствени искания били неоснователни и не следвало да
бъдат уважени. Не били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Моли
се за потвърждаване на решението на PC и присъждане на направените
разноски във въззивното производство.
Окръжният съд констатира, че предпоставките, визирани в чл. 266, ал. 3 от
ГПК, действително не са налице и доказателствените искания, съдържащи се в
жалбата, не трябва да бъдат уважени. Няма нужда от специалните знания на
счетоводител или икономист. РПВ са представени от работодателя и са приети
от РС като доказателства по делото. Адвокатът на ищеца изрично е посочил в
откритото заседание пред първата инстанция, че не оспорва плащането на
осигуровките на Щ. от ответника за процесния период /лист 101 от делото на
4
РС/. Част от въпросите към вещото лице изискват то да прави правни изводи,
а това е недопустимо. РС правилно е отказал да назначи експертиза. Същото
се отнася и до другите 2 доказателствени искания. Свидетелски показания в
случая биха били допустими само при положение, че РПВ са изгубени или
унищожени /Определение № 1541 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2786/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева,
Определение № 235 от 18.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1847/2023 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Жива Декова, Определение № 816 от 13.11.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2598/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка
Стоилова, Решение № 131 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 131/2018 г., IV г.
о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, и др./, а това не е така -
те са представени и надлежно приобщени към доказателствения материал. По
много от въпросите, които се иска да бъдат зададени на ищеца по реда на чл.
176 от ГПК, той вече е взел отношение в хода на процеса пред първата
инстанция, друга част се отнасят за факти и обстоятелства, които не са спорни
по делото, а пък останалите касаят решения на работодателя, за които Щ. няма
как да отговаря и не е негова работа да ги обяснява и тълкува.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните, като им се връчат и копия на настоящото
определение, а на жалбоподателя - и екземпляр от отговора.
Въззивният съд констатира, че пълномощното на адвокат В. К., представено в
първата инстанция, не е подписано от представител на ответника, което налага
той да представи надлежно подписано такова, даващо му право на
представителство и пред двете инстанции.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Б.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ доказателствените искания, съдържащи се във въззивната жалба,
за назначаване на счетоводна експертиза, допускане на двама свидетели и
даване на обяснения от ищеца по реда на чл. 176 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
10.10.2024 г. и да започне в 09:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, чрез адвокатите, като им се връчат и копия на
5
настоящия съдебен акт, а на жалбоподателя - и екземпляр от отговора.
ЗАДЪЛЖАВА адвокат В. К. да представи в предстоящото открито заседание
надлежно подписано пълномощно, което му дава право да представлява „СОТ
1“ ООД и пред двете съдебни инстанции.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6