РЕШЕНИЕ
№ 2765
гр. Бургас, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т. В. Мархолева
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Т. В. Мархолева Гражданско дело №
20242120100719 по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК по исковата молба на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * чрез юрисконсулт * и адв. Б. В. срещу М. К. К. с ЕГН: **********, с
адрес: *, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на
ищеца в размер на общо 208,14 лева, от което главница в размер на 183,31 лева,
представляваща стойността на консумирана електрическа енергия, доставена за
периода 09.07.2022г. – 08.10.2022г. и отнасяща се за обект на потребление, находящ се
в *, ИТН * и сумата от 24,83 лв. - мораторна лихва за периода от 30.08.2022г. до
13.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6859/2023г. по
описа на Бургаски районен съд. Претендират се и разноските направени в заповедното
и в настоящото производство.
Ищецът в исковата молба посочва, че между страните съществува
облигационно отношение за процесния период, свързано с продажбата на
електрическа енергия, дружеството е изправна страна в правоотношението, като е
доставило електрическа енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури, а
1
ответникът е закупувал електрическа енергия за процесния обект, в качеството си на
битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, тъй като ползваната от същия ел.
енергия за процесния период е за битови нужди с оглед вида на обекта на потребление
– жилище. Твърди се, че за ответника бил открит клиентски № * в качеството му на
собственик на гореописания имот, който впоследствие, след процесния период, бил
продаден на публичен търг съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот,
влязло в сила на 15.03.2023г. и вписано с вх. № 3915/28.03.2023г., акт № 4, том 12 в
Служба по вписванията – гр. Бургас. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на
ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва дължимостта
на претендираните суми и се излага, че в процесния период ответникът не е бил
собственик на електроснабдения имот. Поддържа се, че между страните не са
съществували договорни отношения във връзка със снабдяването на обекта с ел.
енергия. Посочва се, че не са представени доказателства за реалното присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа, както и че не е доказано, че ищецът
реално е доставял енергия до обекта, собственост на ответника. На следващо място се
твърди, че представените от ищеца фактури не доказват доставката на енергия в
твърдяното от ищеца количество. Излага се, че същите са частни документи и не се
ползват с формална доказателствена сила и се излагат възражения относно приемането
им като доказателства. Оспорва се и акцесорната претенция за установяване
дължимостта на лихва за забава. Претендира се и присъждане на разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.200, ал.1 ЗЗД, вр чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им,
с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от кумулативното установяване на
следните материалноправни предпоставки: съществуване на облигационна връзка
между страните по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия,
обвързващи всички клиенти на енергийния снабдител съгласно чл.98а ЗЕ, реалното
доставяне в обекта на адрес* (абонатен номер (ИТН) * и клиентски номер *) на
електрическа енергия на стойност 183, 31 лв. в периода 09.07.2022 г. – 08.10.2022 г.
По делото е представена справка от АВп, от която се установява, че на
24.07.2019 г. чрез НА за покупко продажба №183, том 27 от 24.07.2019 г ответникът
М. К. К. придобил СО с идентификатор *.31 по КККР на гр. Бургас, представляващ
апартамент с административен адрес * ведно с прилежащия към него склад с площ 6,
64 кв.м. от продавачите С.А.А. и С.П.А.. Същият СО с идентификатор *.31,
2
собственост на ответника, чрез Постановление за възлагане на НИ от 30.01.2023 г.,
приложено по делото (л. 20), е бил възложен от ЧСИ Д.Н. по изп. Дело №550 от 2022
г. на купувача М. Г. Д.а, като постановлението е вписано на 28.03.2023 г. в АВп.
ЗЕ регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за
битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени и
публично известни общи условия (приложимите към процесния период и към момента
Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-014/10.05.2008 г. на ДКЕВР). Съгласно
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, страни по правоотношението за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик, за което няма твърдения или данни по делото, са продавачът –
крайният снабдител (субектът по чл. 94а, ЗЕ) и купувачът – крайният битов или
небитов клиент (лицето, което купува електрическа енергия за битови или небитови
нужди съгласно §1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ), който е и длъжник по вземането за
цената на доставената електрическа енергия. С разпоредбата на чл. 1, т. 4 от ОУ на
договорите за продажба на електрическа енергия е установено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН България
Електроразпределение" АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по
сключения договор за доставка на електро енергия до процесния имот, представляващ
обект с ИТН *, находящ се в *, за процесния период 09.07-08.10.2022 г., е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
електрическа енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество.
Така законът, а и приложимите Общи условия (чл. 1, т. 4), свързват качеството
длъжник с качеството собственик на електроснабдения имот или негов ползвател –
носител на ограниченото вещно право на ползване или ползвател на облигационно
основание, но ако е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия
имот. Последното е относимо само за тези различни от собственика лица (арг. От
ТР№ 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС), а по отношение на
промяната в собствеността се касае за законово заместване на страната в
правоотношението (така Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г. на III Г.О.
на ВКС). Така когато титулярят на правото на собственост върху електроснабден имот
се промени, променя се и страната по договора.
В случая ответникът е придобил имота през 2019 г. и от тогава, включително и
през процесния период, той е страна по договора. На общо основание – чл. 11, т.1 от
Общите условия, той дължи ежемесечно заплащане на потребената в обекта
3
електрическа енергия, а неполучаването на фактура не го освобождава от това
задължение (чл. 17от Общите условия). Обратно – ищецът не дължи да уведомява или
кани ответника да заплаща периодичните си задължения. Така липсата на уведомление
или покана няма последиците, придавани й от ответника (недължимост на сумата и
липса на забава). Понеже ответникът не може да черпи права от неизпълнение на
задължението си (да уведоми електроразпределителното дружество за промяна на
собственика по партидата) и най-вече защото се касае за заместване на страна в
правоотношението по силата на закона, без значение е кой е бил титуляр на партидата
или „на чие име“ са издадени фактурите, а ответникът изпада в забава без покана,
защото задължението е срочно. Правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД е неприложимо, защото
правоприемството е настъпило много преди възникване на процесните задължения.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебнотехническа
експертиза се установява, че за процесния период (09.07-08.08.2022 г.) е доставена до
електроснабдения имот общо 298 кВтч електрическа енергия, от която 212 кВтч по
дневна тарифа и 86 кВтч по нощна тарифа, 478 кВтч електрическа енергия – за 09.08-
08.09.2022 г., от която 339 кВтч по дневна тарифа и 139 кВтч по нощна тарифа и за
периода 09.09-08.10.2022 г. били доставени 65 кВтч електрическа енергия, от която 50
кВтч по дневна тарифа и 15 кВтч по нощна тарифа. Вещото лице е установило
потребената електрическа енергия след преглед на показнаията на отчитания
електронно електромер, взети от базата данни на дружеството. Вещото лице е
посочило, че размерът на доставената електрическа енергия отговаря изцяло на
фактурираната съгласно издадените от страна на електроснабдителното предприятие
фактури. Експертизата е установила, че електромера, монтиран на обекта произведен
през 2016 г. и е монтиран на 20.06.2016 г., периодично са му осъществпвани
нормативно установените проверки, последната със срок на валидност до 05.2025 г.
Вещото лице е установило, че електромерът отговаря на изискванията на
нормативната уредба.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси, поради което при
постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите (доказателствени) изводи,
до които вещото лице е достигнало.
Следователно установи се, че за процесния период е доставено посоченото в
издадените фактури количество електрическа енергия, поради което и в полза на
ответника в качеството му на потребител е възникнало насрещното облигаторно
задължение за заплащане на доставената и потребена електрическа енергия в размера,
претендиран от ищеца, който е установен и потвърден от назначената по делото ССЕ,
приета по делото, като неоспорена между страните.
Така ответникът дължи и без покана заплащане на цената на потребената в
4
обекта му електрическа енергия по двете фактури. Непогасяването на задълженията на
падежа, посочен в ДФ до 13.11.2023 г. съгласно ОУ предпоставя дължимост и на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяка от фактурите до
съответната дата, съобразно претенцията. Размерът на законната лихва следва да се
определи съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД и издаденото въз основа на посочената норма
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, т.е. въз основа на основния лихвен процент
на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта, на годишна база. Съдът, въз основа на посочените нормативни правила и
приетата по делото ССЕ, определи размера на вземането за обезщетение за забава в
плащането на паричното задължение за претендирания срок на 24, 83 лв. С оглед
изложеното, ищецът дължи на ответника заплащане на процесните суми на заявените в
заповедното и исковото производство основания, поради което исковете се явяват
основателни и следва да се уважат.
По присъждане на направените разноски:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право да му се
присъдят сторените от него разноски. От страна на ищеца е направено искане за
присъждане на разноски и са представени доказателства такива да са сторени в
заповедното производство в общ размер 75 лв. (25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение) и в исковото производство – 75 лв. за държавна
такса. Ищецът е юридическо лице, представлявано от юрисконсулт, при което съгласно
на чл.78, ал.8 ГПК му се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
размерите по Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
вида и цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъщественото от юрисконсулта процесуалното представителство (подаване на искова
молба без явяване в съдебно заседание), съдът определи размера на възнаграждението
съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата на 100 лв. На ищеца се следват и заплатените
разноски за ОП в размер на 400 лв. и депозит за ВЛ в общ размер от 619 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК , че М. К. К. с
ЕГН: **********, с адрес: * дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * чрез юрисконсулт * и адв. Б. В. сумата
от общо 208,14 лева, от която главница в размер на 183,31 лева, представляваща
5
стойността на консумирана електрическа енергия, доставена за периода 09.07.2022г. –
08.10.2022г. и отнасяща се за обект на потребление, находящ се в *, ИТН * и сумата
от 24,83 лв. - мораторна лихва за периода от 30.08.2022г. до 13.11.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2023г. до окончателното
изплащане на задължението, като за посоченото вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6859/2023г. по описа на
Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА М. К. К. с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *
чрез юрисконсулт * и адв. Б. В. сумата от сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 1 194 лв.
/хиляда сто деветдесет и четири лева/, представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6