№ 898
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110209487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Г. Т., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 20-4332-005085 от 27.03.2020 г., издадено от Началник Група към
СДВР, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и
двадесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че
административнонаказващият орган не е компетентен да издава НП. Твърди се, че не е
напускано мястото на ПТП. Сочи се, че в АУАН и НП липсва подробно описание на
нарушението, което ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Поддържа се, че е налице маловажен случай.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 22.01.2020 г., около 13:20 ч., свидетелят В. АТ. Т., управлявал лек автомобил,
марка и модел „Ауди А4“, с рег. № СВ 7312 АР, в гр. София, ул. „Опълченска“, когато
реализирал ПТП с лек автомобил, марка и модел „Ауди А4“, рег. № СВ 9036 ВХ,
управляван от жалбоподателя СТ. Г. Т.. Двамата водачи отбили встрани и се разбрали
свидетелят В.Т. да прибере детето си вкъщи, след което да се върне на мястото на ПТП,
за да съставят протокол. След 20 мин. свидетелят В.Т. се върнал на мястото на ПТП,
като установил, че жалбоподателят С.Т. не е там.
1
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР - Петър Карамфилов и
Петър Петров.
За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № 1764281/22.01.2020 г.,
ведно със скица към него.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на 28.02.2020 г. от ЦВ. Х. ЦВ. - „младши автоконтрольор“
в отдел „Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи. Актът бил връчен
срещу подпис на жалбоподателя на 28.02.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 20-4332-005085 от 27.03.2020 г. от Началник Група към СДВР, с
което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, на
жалбоподателя били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 120
/сто и двадесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата. Препис
от същото бил връчен на жалбоподателя на 09.04.2020 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите ЦВ. Х. ЦВ. и В. АТ. Т..
Свидетелят Ц. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
заявява, че АУАН е съставен, в присъствие на нарушителя, по докладна записка на
служителите посетили ПТП.
Свидетелят В. АТ. Т. твърди, че е участвал в ПТП през м. януари, 2020 г. в гр.
София, ул. „Опълченска“. Сочи, че не е успял да спре управлявания от него автомобил
поради внезапната поява на друг лек автомобил пред него. Поддържа, че се е разбрал с
другия водач да прибере детето си вкъщи, след което да се върне за съставяне на
протокол. Излага, че когато се е върнал на мястото на ПТП, другият водач не е бил там,
поради което е уведомил полицейските органи.
Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите ЦВ. Х. ЦВ. и В. АТ.
Т. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред -
протокол за ПТП, справка картон на водача, декларация, акт за встъпване в длъжност,
заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. и заповед № ИК-13140 от 29.10.2019 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 -
месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от ЦВ. Х. ЦВ. - „младши автоконтрольор“ в отдел
„Пътна полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи полицейските органи в
2
ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Гергана Владимирова
Борисова, която работи като „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на
сектори в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в
АУАН и НП правна квалификация на същото. В обстоятелствената част на АУАН и на
НП достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата
от обективния състав на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на нарушителя и двама свидетели.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
От протокола за ПТП, скицата към него и декларацията, попълнена от
жалбоподателя, безспорно се доказва фактът на осъщественото ПТП, установено и от
събраните гласни доказателствени средства.
По категоричен начин се установява и че в разглеждания случай между
участниците в ПТП не е било налице съгласие относно обстоятелствата, като
жалбоподателят не е уведомил съответната служба за контрол на МВР и е напуснал
местопроизшествието, с което е осъществил състав на нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ ЗДвП.
При преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът съобрази и
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно
установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в
процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване
следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.
Имайки предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, доказващи
противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Направените в АУАН констатации,
както и тези в издаденото въз основа на него НП не са опровергани от доказателствата
по делото, напротив потвърждават се от показанията на свидетеля В. АТ. Т..
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при
форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП водач, който наруши задълженията си като
3
участник в пътнотранспортно произшествие, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200
лв. Предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП се явяват отегчаващо
отговорността обстоятелство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете, че жалбоподателят не е бил причина за настъпване на ПТП. С оглед
съотношението на отегчаващите към смекчаващите отговорността обстоятелства и
тяхната относителна тежест съдът счита, че административнонаказващият орган
правилно е определил размера на двете административни наказания.
По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-005085 от 27.03.2020
г., издадено от Началник Група към СДВР, с което на СТ. Г. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 120 /сто и двадесет/ лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4