№ 66
гр. Айтос, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20232110200122 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. А. А., ЕГН **********, чрез адв.Б.П., съд.адрес: ***,
против Наказателно постановление (НП) № 23-0237-000011/21.03.2023 г. на Началник група
в ОДМВР Бургас, РУ А., с което на осн. чл. 174, ал.1,т.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца, както и
отнемане на 10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на МВР. Сочи, че атакуваното
НП било издадено в нарушение на чл.7, ал.2 ЗАНН. Счита, че било налице нарушение и по
отношение на отнетите контролни точки предвид актуалната редакция на чл. 6, ал.1, т.1, б.а
от Наредба № Із-2539 на МВР, приложима на осн. чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Поддържа, че
диспозитивът на НП бил неясен относно вида на управляваното ППС, водейки до
нарушаване правото му на защита. Поддържа се, че в случая жалбоподателят употребил
преди проверката сиропът "Леспенефрил", съдържащ алкохол, чието съдържание следвало
да се приспадне при отчитането, т.е. не било налице вмененото му адм.нарушение. Моли
съдът да отмени атакуваното НП.
Административно-наказващият орган (АНО), редовно призован, не се явява,
изразявайки становище за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства от факт.страна се установява следното: На
19.02.2023г. в 21.17 ч. в гр.А., на ул.*** до автогА. А., с посока на движение към ул. „***“,
жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил „***“, с рег.№ ***, под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в издишания от водача въздух 0.82
промили, установено с техническо средство "Алкотест" Дрегер 7510 с фабр. № АRBB0071.
След като била установена концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на място бил
1
показан резултата, отчетен с техн. средство, и издаден талон за медицинско изследване №
138180. След взета кръвна проба и проведено медицинско изследване се установило, че
концентрацията на съдържание на алкохол в кръвта на жалбоподателя е 0,72 промила, в
удостоверение на което е приложеното заключение, съдържащо се в Протокол за химическа
експертиза от ВЛ при БНТЛ към ОДМВР Бургас № 54/21.02.2023г. Посочената фактическа
обстановка съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН, както и от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели
/полицейските служители С.К., Т.К. и Р.Р./, които съдът изцяло кредитира и които я
установяват по несъмнен начин в посочения смисъл. Въз основа на АУАН, срещу който не
са постъпили възражения от жалбоподателя, е издадено обжалваното НП, в което по
идентичен начин са отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението,
нарушителя, вида на автомобила, както и извършеното нарушение по ЗДвП, вкл. правната
квалификация на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Административнонаказателното производство е било образувано в срока по чл. 34, ал.1
ЗАНН. АУАН е издаден от компетентен орган, съдържайки реквизитите по чл. 42 ЗАНН.
НП е издадено в срока по чл.34,ал.3 ЗАНН, от компетентен орган, съдържащо реквизитите
по чл. 57 ЗАНН. Съдът с оглед събраните доказателства намира, че НП следва да се
потвърди. Осъщественото от жалбоподателя деяние изцяло съответства както на
диспозицията на правната норма /чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/, така и на нейната санкция, уредена в
чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП забранява на водача на ППС да
го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нормата на чл.174, ал.1,
т.1 ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява ППС с концентрация на алкохол над
0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда вкл., лишаването от правоуправление за срок от 6 месеца и
глоба в размер на 500 лв. От съществено значение за съставомерността на деянието е да се
установи дали по делото е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила, което според съда е доказано в случая. Концентрацията на алкохол
в кръвта се установява с медицинско изследване и/или с техническо средство. В случая
зА.ди оспорване показанията на техн. средство са използвани и двата нормативно
предвидени способа. Данните от техн. средство са 0,82 промила, а от медицинското
изследване 0,72 промила, като последното е извършено по реда и съобразно изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. В НП също са записани както показанията на техн.средство,
така и обективиращия данните Протокол за химическа експертиза № 54/21.02.2023г. с
установената от него концентрация. С посочването на двете установени по различните
нормативно предвидени способи концентрации, АНО не е допуснал нарушение на
процесуалните правила, а е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 ЗАНН, посочвайки
установените факти, имащи значение за обективната страна на деянието. Описанието на
нарушението съответства изцяло на фактите от обективната действителност относно всички
негови съставомерни признаци, с което не се нарушава, а се гА.нтира правото на защита на
2
нарушителя. Установената концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е в
нормативно предвидените граници по чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, като нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Защитата поддържа, че употребеният от жалбоподателката сироп "Леспенефрил" е
дал отражение върху концентрацията на алкохол в кръвта й, навеждайки доводи, че общата
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката следва да се редуцира съобразно
количеството "Леспенефрил", употребено от същата, т.е. с 0,3 промила /съгласно
заключението на СМЕ/. Тази защитна теза се появява обаче едва в жалбата, като подобно
възражение липсва пред АНО.Съдът намира, че фактът на извършеното нарушение,
авторството и вината на жалбоподателя са несъмнено доказани. Този извод не се
разколебава от приетото по делото заключение по назначената СМЕ. Показанията на
разпитаната свидетелка А.Стоянова, според която на 19.02.23г. били заедно с Ю.А. и понеже
последната имала проблем с бъбреците пила предоставен й от свидетелката сироп
"Леспенефрил", съдът не кредитира, т.к. тези показания, респ. защитната теза, изцяло се
опровергават от останалите доказателства. Жалбоподателката не е изложила подобни
възражения при съставянето на АУАН, не е дала такива обяснения при проверката /че е
приела този сироп/. Освен това липсва отразяване за подобен прием в графата на протокола
за мед.изследване, както и за наличието на бъбречно заболяване, а и липсват какви да е
други доказателства за подобно заболяване на жалбоподателката, респ. и за предписание за
прием на посочения сироп, но за сметка на това е извършено отбелязване, че е налице прием
на алкохол /2 чаши бяло вино- л.17 от делото/. Протоколът е подписан лично от
жалбоподателя, като същият не бе оспорен и опроверган.
Съгласно чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случай, сред които не попада процесният. Дори да се
приеме за доказана защитната теза, че установененото количество алкохол в кръвта е
резултат на изпитото вино и 40 мл. сироп "Леспенефрил", то това по никакъв начин не би
променило извода за осъществен виновно състав на административно нарушение при форма
на вината небрежност. Следователно поведението на жалбоподателя съставлява
адм.нарушение, доколкото се установява, че същият в качеството на водач на МПС е
управлявал последното с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, установено по
надлежния ред. За съставомерността на вмененото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП е
достатъчно наличието на алкохола в кръвта на водач на МПС да е над посочената норма,
като е без значение дали употребените от него вещества са били спиртни напитки или
медикаменти, съдържащи етилов алкохол /т.е. източника на алкохола е без значение,
релевантно е управлението на МПС под влияние на алкохол/. Категорично според смисъла и
целите на ЗДвП причината, изтъквана от защитата, не е извинителна, т.е. не може да доведе
до освобождаване от отговорност. Доколкото жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение, правилно му е наложена санкция по
3
чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, размера на която е фиксиран от законодателя и не е оставен на
преценка за индивидуализация, респ. съдът не може да го измени.
Относно визираните в НП контролни точки за отнемане: Нормата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. сочи, че контролни точки се отнемат въз основа на влязло в
сила НП, а в ал. 2 се посочва, че при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази
наредба, в НП се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.
Отнемането на контролни точки няма самостоятелен хА.ктер и действията на АНО по
отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила НП и
наложеното с него наказание. Отнемането на контролни точки е предвидено единствено като
средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като адм.
наказание или принудителна административна мярка. Освен това е несъстоятелен доводът в
жалбата, че АНО не е съобразил актуалната редакция на чл. 6, ал.1, т.1, б.а от Наредба № Із-
2539 на МВР, приложима на осн. чл. 3, ал. 2 ЗАНН, т.к. същата е вл. в сила на 24.03.2023г.
/обн.ДВ бр.27/2023г./, а атакуваното НП е издадено на 21.03.2023г., като отнемането на
контролни точки по образуваните преди влизане в сила на тази наредба
административнонаказателни производства се извършва по досегашния ред.
С оглед изхода на делото и потвърждаването в цялост на атакуваното НП, на осн.
чл.84 ЗАНН вр. чл.189, ал.3 НПК, жалбоподателят следва да заплати направените по делото
разноски за експертиза в размер на 120 лв. в полза на държавата по сметка на съда (в т.см.
т.1 и т.2 от ТР № 3/85 г. на ОСНК). Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0237-000011/21.03.2023 г. на
Началник група в ОДМВР Бургас, РУ А., с което на Ю. А. А., ЕГН **********, на осн. чл.
174, ал.1,т.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право на управление
на МПС за 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на осн. Наредба № Із-2539 на
МВР.
ОСЪЖДА Ю. А. А., ЕГН **********, да заплати разноски в размер на 120 лв. в
полза на държавата по сметка на АРС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4