О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../..........04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.04.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЕЛИНА
КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия Терзийска
въззивно
търговско дело № 365 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Г.С.Й., чрез особен представител адв. С.Д. против
Решение № 295/20.01.2020 г. на ВРС по гр.д. № 3361/2019 г. по описа на ВРС, в
следните негови части:
В
частта, с която е осъдена Г.С.Й. от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, на основание чл. 79 от ЗЗД
сумите, както следва:
-
Сумата от 46,23 лв. (четиридесет и шест лева и
двадесет и три стотинки), представляваща остатък от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен
номер 0895/432599 от дата 29.08.2015г , дължими по месечни фактури за периода
от 10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 01.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от 61.18лв. /шестдесет и един лева и 18ст./ остатък от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен
номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г, дължими по месечни фактури за периода от
10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от
01.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от 221,06 лв. (двеста двадесет и един лева и
шест стотинки), представляваща остатък
от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен номер 0899/ 067179
от дата 08.06.2015г, дължими по месечни фактури за периода от 10.03.2016 г. до
09.08.2016г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
В частта, в която е осъдена Г.С.Й., гр. Варна
да ЗАПЛАТИ на ищеца Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, на осн. чл. 342, ал. 2 от ТЗ сума, представляваща незаплатени лизингови вноски както следва:
-
79,90 лв. /седемдесет и девет
лева и деветдесет ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0899/067179 от дата 08.06.2015г. за периода
от м.08/2016г. до м.05/2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата;
-
103.87 лв. /сто и три лева и
осемдесет и седем ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0895/432599 от дата 29.08.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.07/2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата и
-
100,62 лв. /сто лева и
шестдесет и две ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г. за периода от м.08/2016г. до
м.12/2017г., с абонатен номер №*********, ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
КАТО
в частта относно сумите от 103.87 лева и 100.62 лева се ОБЖАЛВА за разликата
над 119 лева общо по двата договора до присъдените с решението на ВРС от 204.49
лева.
Твърди се в жалбата, че решението е постановено при
неправилно приложен материален закон и се претендира неговата отмяна в
обжалваните части. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства се
установява, че отсъства валидна обвързаност между страните по договора от
08.06.2015 година за предоставяне на мобилни услуги /ОУ не са подписани от
ответницата/, респективно плащанията направени от страна на Г.Й. са без правно
основание и подлежат на връщане, а в условията на евентуалност за част от
сумите до 23.07.2016 година претенцията е и погасена по давност. Идентично е и
становището досежно договора за лизинг от 08.06.2015 година. Относно сумите по
останалите два договора за мобилни услуги от 29.08.2015 година и от 26.01.2016
година твърди недължимост на сумите поради настъпила погасителна давност по чл.
111 б. В от ЗЗД. Досежно договорите за лизинг към мобилни номера 0895-432599 и
0896-170823 намира, че и по двата договора 24-та лизингова вноска е недължима
/съответно в размер на 7.99 и 5.59 лева/, тъй като за нея няма подписано
съгласие от страна на ответницата за упражняване правото й на събиране от
лизингодателя. Относно остатъка от суми намира, че със същите, в общ размер на
190.91 лева /204.49 лева минус недължимите 24-ти вноски/ по двата договора
следва да се извърши прихващане с недължимо платени лизингови вноски по
договора за мобилен номер 0899-067179 за периода 08.06.2015 г. – 10.03.2016 година
в общ размерна 71.91 лева. Претендира присъждане на разноски.
Становището на въззиваемата страна в депозирания писмен
отговор е за неоснователност на претенциите и законосъобразност на решението на
ВРС като постановено при правилно приложен материален закон. Оспорва
твърдението, че ОУ към един от договорите не са подписани от ответницата като
се аргументира с наличието на подписана към всеки от договорите
декларация-съгласие от потребителя на мобилна услуга, съдържаща изявление, че е
запозната с ОУ, а освен това ищецът не черпи правата си от клаузи по ОУ,
респективно възражението на тази плоскост във въззивната жалба е ирелевантно.
Твърди, че при условията на пълно и главно доказване е установил валидност на
облигационно правните връзки, собствената си изправност и размера на дължимите
суми от страна на ответника. Моли за потвърждаване на съдебния акт и присъждане
на разноски за въззивно производство.
Жалбата е редовна и допустима за разглеждане.
В частта относно поддържаните възражения за прихващане ще
следва да се направи до първо по делото съдебно заседание уточнение от
въззивницата относно поредността на исканото прихващане.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
Отсъстват доказателствени
искания.
При
изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба на Г.С.Й., чрез особен представител адв. С.Д. против
Решение № 295/20.01.2020 г. на ВРС по гр.д. № 3361/2019 г. по описа на ВРС, в
следните негови части:
В
частта, с която е осъдена Г.С.Й. от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, на основание чл. 79 от ЗЗД
сумите, както следва:
-
Сумата от 46,23 лв. (четиридесет и шест лева и
двадесет и три стотинки), представляваща остатък от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен
номер 0895/432599 от дата 29.08.2015г , дължими по месечни фактури за периода
от 10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано
от 01.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от 61.18лв. /шестдесет и един лева и 18ст./ остатък от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен
номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г, дължими по месечни фактури за периода от
10.03.2016 г. до 09.08.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от
01.03.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
-
Сумата от 221,06 лв. (двеста двадесет и един лева и
шест стотинки), представляваща остатък
от неплатени суми за начислени услуги по Договор за мобилен номер 0899/ 067179
от дата 08.06.2015г, дължими по месечни фактури за периода от 10.03.2016 г. до
09.08.2016г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
В частта, в която е осъдена Г.С.Й., гр. Варна
да ЗАПЛАТИ на ищеца Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, на осн. чл. 342, ал. 2 от ТЗ сума, представляваща незаплатени лизингови вноски както следва:
-
79,90 лв. /седемдесет и девет
лева и деветдесет ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0899/067179 от дата 08.06.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.05/2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата;
-
103.87 лв. /сто и три лева и
осемдесет и седем ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0895/432599 от дата 29.08.2015г. за
периода от м.08/2016г. до м.07/2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата и
-
100,62 лв. /сто лева и
шестдесет и две ст./ по Договор за лизинг за мобилен номер 0896/170823 от дата 26.01.2016г. за периода от м.08/2016г. до
м.12/2017г., с абонатен номер №*********, ведно
със законната лихва за забава, считано от 01.03.2019 г. до окончателното
плащане на сумата.
КАТО
в частта относно сумите от 103.87 лева и 100.62 лева се ОБЖАЛВА за разликата
над 119 лева общо по двата договора до присъдените с решението на ВРС от 204.49
лева.
УКАЗВА на Г.Й., чрез особен
представител адв. Д. в срок до първо по делото заседание с препис за
въззиваемата страна да уточни искането за прихващане като посочи ПОРЕДНОСТТА на
договорите за лизинг, със сумите по които да се извърши прихващане на сумата
/за кой мобилен номер е първия договор, респективно втория/.
УКАЗВА, че при неизпълнение съдът ще
приеме, че не е сезиран във въззивното производство с възражение за прихващане.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения
на ответника -въззивник особен представител адвокат С.Д.,***, в размер на 150.00 лв. на осн. чл. 47 ал.6
от ГПК, като
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД най-късно до
съдебно заседание ДА ВНЕСЕ
определената сума в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лв., по сметка на ВОС, с
представяне на доказателства за изпълнение на това задължение в същия срок.
Неизпълнението
на това задължение ще бъде санкционирано по реда на чл. 77 ГПК.
НАСРОЧВА
делото
за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.06.2020 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните
с препис от настоящето определение, а
на „Теленор България“ ЕАД да се връчи и препис от молба вх. № 10315/22.04.2020
г. Връчването да се осъществи на посочен от страните е-мейл, а при
отказ от получаване – чрез призовки след отпадане на извънредното положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: