Решение по дело №762/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Р. М. В. роден на [дата]., гражданин на Федерална република Германия против решение № 2/12.01.2024 г., постановено по а.х.д. № 337/2023 г. по описа на Районен съд Несебър. Счита решението за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Възразява, че е нарушено правото му на защита, тъй като е чужд гражданин и не му е бил назначен преводач от немски език. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърдената с него заповед за задържане, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Старши полицай в служба „Опазване на обществения ред“ към РУ Несебър – И. Г., редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

А. съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е отхвърлил жалбата на Р. В., гражданин на ФРГ против заповед за задържане на лице с рег.№ 304 ЗЗ-198 от 05.06.2023г., издадена от старши полицай „Опазване на обществения ред“ при РУ - Несебър, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), е задържан за срок от 24 часа. За да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като съдържа задължителните реквизити, посочени в нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Прието е още, че заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че лицето е установено да управлява МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила, което деяние е [жк], като престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 304-ЗМ-312/2023г. по описа на РУ на МВР Несебър. Прието е, че на 05.06.2023 г., около 00.20 часа в КК Слънчев бряг, автопатрул на РУ Несебър в състав, конкретно посочен, осъществяващ контрол на пътното движение в курортния комплекс е установил преминаването с много висока скорост на лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ [рег. номер] по главната алея, движещ се в посока Свети Влас. Автомобилът е последван със светлинен и звуков сигнал и след спирането му е установен водачът Р. В., възприет от контролните длъжностни лица във видимо нетрезво състояние, тестван с А. Д. 7510 ARTM-0783, като апаратът отчел 1,40 промила алкохол и по тази причина са предприети и действия по неговото задържане. Съдът е преценил, че правото на защита на водача не е било нарушено, тъй като безспорно е установено, че жалбоподателят владее говоримо български език, разбирал е всичко, което му е било обяснено по време на задържането му, включая и относно документите, които са му били предявени за подписване. Освен това на същият е бил осигурен преводач от български език на английски език, но той сам не пожелал да му бъде извършван превод, като се държал грубо с преводача. От съда е прието, че прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона, тъй като физическото състояние на лицето по време на проверката, както и данните на техническото средство за измерване съдържанието на алкохол в кръвта обосновават задържането му с оглед предотвратяване извършването евентуално на други транспортни престъпления или нарушения, които биха довели до сериозни вреди, както на други лица, така и на самия жалбоподател. Съдът е счел, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, като налагането на принудителната административна мярка е оправдано с оглед възможността на органите на МВР и прокуратурата да разкрият евентуално извършеното престъпление, както и с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява.

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно законосъобразното задържане на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето.

Неоснователни са възраженията на касатора, поддържани и пред касационната инстанция за нарушено право на защита, с оглед неосигуряването на преводач от немски език. Данните от административната преписка, категорично сочат, че водачът владее говорим български език на ниво, позволяващо му да разбере процесуалните действия на контролните длъжностни лица извършени спрямо него по време на задържането му, както и съдържанието на документите които са му предявени за подпис в хода на същото. В тази насока в първоинстанционното съдебно производство са събрани множество доказателства, а показанията на полицейските служители изнесени в съдебно заседание пред районния съд еднозначно сочат, че от страна на жалбоподателя многократно е заявявано владеенето на български език, както и че комуникацията между тях се е осъществявала на този език, като са възприели лично от него информация за личния му живот и за това с което се занимава в България. Освен това на Р. В. е бил осигурен преводач, от чиито услуги той не се е възползвал, а подробни данни за това изнася св.Т. – преводач към РУ – Несебър, присъствал при съставяне на АУАН на водача, който му е бил преведен. Преводачът е присъствал и в хода на задържането му, като от показанията на този свидетел се установява, че Верт е владеел български език, от седем години е в България и категорично и многократно е заявил, че знае езика, като именно на български език е общувал и с полицейските служители, за което обстоятелство свидетелят също изнася данни, т.е лицето ясно е разбирало причината за задържането. Съответно, това което не е разбирал по предявената за подпис документация му е било преведено от св.Т. на английски език, който водачът също е разбирал. За владеенето на български език от страна на водача съдът черпи информация и от свидетелските показания на св.Р. - дежурна медицинска сестра във ФСМП Несебър, която в съдебно заседание пред районния съд също заявява, че Верт е говорил български език, употребил е алкохол и се е държал грубо, като е отказал да даде кръв, а по време на престоя му в медицинския пункт е присъствал преводач.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на съдебното производство, тъй като допуснатите до разпит свидетели не са били отстранени от съдебната зала, тъй като свидетелските показания са били ангажирани основно с оглед установяването на владеенето на български език от касатора и осигуряването на преводач. В този смисъл, видно от протокола от проведеното на 05.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото, свидетелката М. Р. е разпитана изцяло в присъствието на другите свидетели, като преди нея не са разпитвани други лица. От нейните свидетелски показания се установява, че касатора е разбирал и е говорил български език, като му е бил осигурен и преводач. В потвърждение на изложеното са и свидетелските показания на Т. Т., разпитан в проведеното на 11.09.2023 г. съдебно заседание, като той и не е присъствал при разпита на свидетелката Р.. Т. Т. е превеждал на Р. В. от английски език, като изрично лицето му е казало – „Аз от седем години живея в България и знам български език“. Знанието на английски език от лицето се установява и от извършена от съда служебна справка в Търговския регистър по партидата на „Баугешефт Верт“ ЕООД с ЕИК: *********, чийто едноличен собственик на капитала и управител е касатора. Видно от съдържащите се документи подписани от Р. В., почти всички от тях са представените само на български език, без да има отбелязване, че са му били преведени. Единствено образеца от подпис на лицето от 21.01.2022 г. и пълномощно от 02.02.2022 г., които са с нотариална заверка, са подписани в присъствието на преводач от английски език, поради което за настоящия съдебен състав не е налице съмнение, че в хода на административното производство правото на защита на лицето не е нарушено, тъй като освен, че то владее български език, му е било и осигурен преводач от език който той владее - английски език.

Н. следващо място, видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 05.10.2023 г. М. Р. е свидетелствала единствено за поведението на лицето когато е било заведено в медицинския център, за вземане на кръв. Същевременно следващия свидетел С. П. свидетелства за случилото се преди това, от момента на спирането на Р. В. за проверка и неговото последващо поведение, като от свидетеля не се сочат данни за поведението на лицето в медицинския център, поради което не би могло да се приеме, че той е бил повлиян от разпита на свидетелката Р.. Така изложеното се отнася и до свидетелите Г. Г., Р. С. и С. С., като и тримата свидетелстват за поведението на лицето след довеждането му в Районното управление, за което не са свидетелствали свидетелката Р. и свидетеля П. до момента в който тези свидетелите са изведени от съдебната зала. Съответно, свидетеля К. А., който живее в една и съща сграда с Р. В., разказва за своите лични възприятия относно лицето, които са придобити преди процесния случай, при общуването им в ежедневието, които няма как да са повлияни от разпитаните преди него лица.

В подкрепа на свидетелските показания е и разгледания от съдът видеозапис, направен при задържането на лицето в Районното управление. От него се установява, че преводача е присъствал на място, Р. В. не е бил с белезници, като свободно се е придвижвал във фоаето, като на моменти е говорил по телефона, съответно е подписвал документи дадени му от свидетеля Г. и ответника Г.. В този смисъл с видеозаписа се опровергават и твърденията на касатора, че не му е предоставена възможност да говори по телефона и че не е подписвал никакви документи. Факта, че документите са подписани от него се установява и от заключението на вещото лице, което правилно е било кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваната заповед е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й.

Заповедта е издадената на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като с нея е наложена принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа на Р. В., за това, че е установен да управлява МПС след употреба на алкохол над 1,2 ‰ алкохол в кръвта – чл.343б, ал.1 от НК.

За прилагането на принудителна административна мярка от вида на процесната, законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна [жк], а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР, наличието на такива категорични данни, които да обвързват касатора със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В случая данни, обосноваващи предположение, че касаторът е извършител на престъпление безспорно се съдържат в представената административна преписка, като е видно, че срещу него на 05.06.2023 г. е образувано бързо производство № 304ЗМ-312/2023 г. по описа на РУ-Несебър, за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,4 ‰, престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Ето защо, правилно районният съд е приел, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице предвидените в нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, материалноправни предпоставки.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с принципа за съразмерност заложен в чл.6, ал.2 от АПК. Съгласно посочената норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В този смисъла прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на касатора са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило престъпление, както и да се предотврати възможността да извърши друго аналогично престъпление, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че това не му е първия случай да управлява МПС след употреба на алкохол.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.72, ал.4, изр.2 от ЗМВР, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 2/12.01.2024 г., постановено по а.х.д.№ 337/2023 г. по описа на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.