№ 3575
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215236 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на А. Г. К. против Наказателно
постановление № 23-4332-018596/30.08.2023г. на Началник сектор при отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на 100,00 лева. На
основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 8 контролни точки; на основание чл.
183, ал.1, т. 1п, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като
твърди, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на обективната
действителност и не е извършил вмененото му нарушение. Твърди, че на посочената дата е
навлязъл в кръстовището и е извършил маневрата на жълт сигнал на светофарната уредба,
като съгласно закона е следвало да освободи кръстовището. Релевира доводи, че е бил
лишен от възможността да впише възражения в съставения против него АУАН. Прави
искане за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа
депозираната жалба и искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Оспорва, че е извършил вмененото му нарушение.
Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище от упълномощен процесуален представител с изложени
1
доводи по същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 31.07.2023г., около
09:50 часа на кръстовището на бул. Васил Левски и ул. Ген. Гурко, с посока на движение от
ул. Граф Игнатиев към бул. Цар Освободител, при управление на л.а ХХХХХХХХХХХХХ,
регистриран на Е.Ф. К.а извършва маневра десен завой, като навлиза и преминава на червен
сигнал /забранен за преминаване/ на работеща в нормален режим светофарна уредба.
Нарушението било възприето от св. М. Д. – на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР, който спрял водача на проверка.
По време на извършената проверка водачът на МПС – жалбоподателят К. не представил
пред контролните органи СРМПС на управляваното от него МПС.
Св. Д. намерил, че водачът е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП и чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, като в присъствие на нарушителя и свидетел – очевидец
съставил АУАН № GA 979318/31.07.2023г.
В АУАН било посочено, че нарушителят има възражения, като препис бил връчен на същата
дата.
В законоустановени срок по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Така описаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните
по делото гласни и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като не
са налице противоречиви доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
2
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Това се доказва от приложената по
административно наказателната преписка Заповеди.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По отношение на приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
В хода на проведеното съдебно следствие не се събраха доказателства оборващи описаната в
АУАН фактическа обстановка, а при извършената проверка съдът не е констатирал
нарушение при неговото съставяне.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вменява на водачите на МПС да съобразяват поведението
си с светлинните сигнали.
В конкретния случай с оглед презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намира за
доказано, че на посочените в АУАН дата и място жалбоподателя е извършил вмененото му
нарушение, като е преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба.
3
Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.
Нарушението е извършено умишлено.
По отношение на размера на наложената санкция същата е определена от законодателя във
фиксиран размер, които съдът не би могъл да ревизира. Идентично е положение с размера
на отнетите контролни точки.
По отношение на вмененото на въззивника нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 2
от ЗДвП, съдът намира същото за доказано. Посочената разпоредба вменява на водачите на
МПС задължение да носят СРМПС за управляваното от тях МПС.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба, която предвижда санкция в конкретно
определен размер.
По изложените съображения съдът намира атакуваното наказателно постановление за
правилно законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата,
тъй като издаденият ЕФ е законосъобразен в неговата цялост. Доколкото по делото не се е
явил процесуален представител, а само е изготвено писмено становище, съдът намира, че
следва да присъди и минималното възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63,
ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-018596/30.08.2023г. на Началник
сектор при отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на основание чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер
на 100,00 лева. На основание Наредба № Iз-2539/2012г. на МВР са отнети 8 контролни
точки; на основание чл. 183, ал.1, т. 1п, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10,00 лева.
ОСЪЖДА А. Г. К. ЕГН ********** да заплати в полза на ОПП-СДВР сумата от 80,00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4