Р Е Ш Е Н И Е
№ ............/…………….
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Варна, двадесет и
четвърти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 553/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 7
от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, във вр. с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството е образувано по жалба на Етажната
собственост на адрес гр.Варна, ул****, чрез Е.К. – представляващ Етажната
собственост, срещу Решение № ППН-01-527/16.12.2020 г. на Комисията за защита на
личните данни /КЗЛД/.
Жалбоподателят твърди, че решението е
нищожно, в условията на евентуалност, че същото е незаконосъобразно, поради
неспазване на установената форма, поради нарушение на административнопроизводствените
правила, нарушение на материалния закон, същото е в несъответствие с целта на
закона. Излага доводи, че комисията постановила оспореното решение не е
заседавала в законен състав и не е била конституирана по надлежен ред. Посочва,
че в производството по издаване на оспореното решение, административният орган
не е събрал всички относими доказателства касаещи процесния случай, както и не
е изследван и установен кръга на лицата имащи отношение към процесния случай.
Посочва, че не са били изследвани причините, обусловили монтирането на
видеонаблюдение. Твърди, че и е било ограничено правото на защита, като не й е
била предоставена възможност да подаде писмени обяснения и възражения пред
административния орган. Навежда доводи, че преди да издаде оспореното решение,
административният орган не е съобразил обясненията дадени в хода на
производството. Иска се от съда да отмени оспореното решение на КЗЛД.
Ответната страна – Комисия за защита на
личните данни, чрез главен юрисконсулт Павлова, изразява становище, че жалбата
е неоснователна. Представя доказателства за компетентност на органа по чл.10а
от ЗЗЛД и чл.58 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Посочва, че разпореждането в
оспореното решение представлява принудителна административна мярка, което
следва да се изпълни в срок, предвид поставянето на камерите без правно
основание. Навежда доводи, че не са налице предпоставките на чл.6, §1 от
Регламент /ЕС/ 2016/679. Твърди, че председателят на етажната собственост има
достъп до изходящите образи на камерите и може да съобрази, че наблюдаването на
тротоари и улици са общи площи, което наблюдение КЗЛД е разпоредила да не се
извършва видеонаблюдение. Приема, че нарушението е установено по безспорен
начин, като е установено, че се извършва видеонаблюдение на публични площи –
тротоари, улици. Иска се от съда да отхвърли жалбата и да потвърди решението на
КЗЛД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като са запозна с доказателствата, представени от
страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
Административното производство е било
образувано въз основа на подаден сигнал рег. № СИГ20001853ВН/11.05.2020 г./л.19-20
от адм.преписка/ по електронен път от Борислава Красимирова Джутева, в която е
посочено, че са поставени камери за видеонаблюдение в гр.Варна, разположени на
балкон на втори етаж на ул****. Посочила е, че камерите са насочени към път,
който води до двор и не е частна собственост на лицата поставили камерите. Една
от камерите била насочена към една от стаите на нейното жилище и балкона.
Изложила е доводи, че не знае в какво качество хората са поставили камерите,
като нямат лични паркоместа, не са изискали нейното съгласие – като живуща в
сградата, под чието наблюдение попада, както и че няма обозначени табели.
Посочва, че не е дала лично съгласие, с което и се нарушава правото на защита
на личните данни. Направено е искане да бъде извършена проверка, за което да
бъдат предприети съответните мерки срещу нарушаване на личните и права.
На основание разпоредбата на чл. 26 от АПК, с писмо рег. № СИГ20001853ВН_001ВН/20.05.2020 г./л.18
от адм.преписка/ на Заместник-кмета на Община Варна е изпратен сигнала на Б Д до Директора на ОД на МВР Варна за
предприемане на необходимите действия по компетентност. Сигнала е
препратен/л.17 гръб от адм.преписка/ на 02.06.2020 г. от ОД на МВР Варна на
Началника на Първо – РУ при ОД на МВР Варна, по компетентност.
Съставен е бил Констативен протокол от
08.07.2020 г./л.23 от адм.преписка/ от полицейски инспектори в Първо РУ при ОД
на МВР Варна, в който са обективирали извършена проверка на адрес гр.Варна, ул****,
ет.2. Полицейските инспектори са установили, че има монтирани 3 бр. камери,
като записващото устройство е монтирано на административния адрес, собственост
на В Юлиянов Д. Посочено е, че собственика на записващото устройство е допуснал
инспекторите до жилището си и е предоставил възможност да видят какво се
заснема. Проверяващите са установили, че въпросната камера извършва
видеозаснемане на пътя между двете жилищни кооперации, който води до задния им
двор и обхваща само паркираните МПС без да заснема тераси и прозорци.
Изготвена е справка на 21.07.2020 г./л.30
от адм.преписка/ от ПИ в Първо РУ Варна при ОД на МВР Варна, с която е
предложено преписката да бъде изпратена на Комисия за защита на личните данни
по компетентност. За изготвената справка била уведомена и Б Д с писмо от 21.07.2020 г./л.16 от
адм.преписка/.
Във връзка с постъпилия сигнал от Б Д на основание чл.58, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и чл.12, ал.1 от ЗЗЛД,
Председателят на КЗЗЛД е издал Заповед №РД-15-286/05.08.2020 г./л.17 гръб/, с
която е сформирал комисия от отдел „Контрол и административнонаказателна
дейност“, да установи спазени ли са разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 и
ЗЗЛД при обработване на лични данни на физически лица посредством изградената
на адреса система за видеонаблюдение. Със заповедта, председателя на КЗЛД е
вменил задължение на проверяващите, след извършване на проверката да съставят
Констативен акт пред КЗЛД, като при констатирани нарушения да се приложат
разпоредбите на чл.58, §2 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и глава девета от
ЗЗЛД.
Проверяващ екип на КЗЛД на 12.10.2020 г., е
извършил проверка в етажната собственост, находяща се в гр.Варна,
ул.“Макединия“ №87, вх.А. За проверката съставили констативен протокол, в който
е отразено, че В Д е съдействал и осигурил достъп до системата за
видеонаблюдение на проверяващия екип. Посочено е, че на В Д е бил предоставен
„Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение“. Проверяващият
екип е направил снимки/графични изображения/ на системата за видеонаблюдение,
изходящият образ от видеокамерите, самите видоекамери и проверявания обект.
Установено е било наличие на поставени стикери на входната врата и на прозореца
на жилището на администратора, уведомяващ за извършване на видеонаблюдение.
Съставен е и Констативен акт от 20.10.2020 г. от проверяващия екип, който е
предложил КЗЛД да разпореди на Етажната собственост, в качеството и на администратор
на лични данни да съобрази операциите по обработване на лични данни с
разпоредбите на Регламент /ЕС/ 2016/679 – да преустанови видеонаблюдението на
публични места/улици и тротоари/, както и на чужди имоти, посредством
изградената система за видеонаблюдение.
Въз основа на събраните доказателства,
Комисията за защита на личните данни е постановила оспореното Решение №
ППН-01-527/16.12.2020 г., с което е прието, че Етажната собственост на адрес
гр.Варна, ул****, с управител Е.К.К., в качеството на администратор на лични
данни е извършила нарушение на чл. 6, § 1, б.“а“ - „е“ от Регламент /ЕС/
2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. Посочено е, че изградената
система за видеонаблюдение с цел охрана собствениците на жилищната сграда
функционира така, че в обхвата на камерите попадат части от улици, части от
тротоари и малки части от съседни имоти, като събирането на данни от подобни
обекти, последващото им обработване следва да се определи като прекомерно. На
основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент /ЕС/ 2016/679
Председателят на КЗЛД е разпоредил на Етажната собственост на ул****, да
предприеме действия, с които да преустанови видеонаблюдението на публични места - улици, тротоари, както и на чужди имоти,
посредством изградената система за
видеонаблюдение в имота, чрез премахване на камерите, разположени на терасата. Определил
е 14-дневен срок от влизане в силата на решението за изпълнение на
разпореждането, Етажната собственост, да уведомят КЗЛД, като представят
доказателства за това.
Към преписката е приобщен протокол от общо
събрание на собствениците на жилища на ул****, проведено на 23.01.2020 г., на
което в т.1 е решено да се поставят камери за постигане на по-голяма сигурност
на собствениците на апартаменти на входа. Протокола е подписан от всички
присъствали собственици.
В хода на съдебното следствие беше
разпитан свидетеля Х Г , който живее във входа и който потвърди, че достъп до
записите има само съседът му В Д, в дома на който е разположено записващото
устройство, както и, че видеонаблюдението е изградено единствено с цел опазване
на имуществото на живущите в сградата.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът
приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната
преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентният
орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД. Съгласно
Решение от 15.04.2014 г. на XLІІ Народно
събрание/л.29/, е взето решение за избиране на Председател на Комисията за
защита на личните данни, като е избран В К К . С решението са избрани за
членове на Комисията за защита на личните данни, които са част от състава на
комисията издали оспореното решение. Доколкото комисията е сезирана от лице,
считащо, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен
достъп до негови лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с
решение, което подлежи на оспорване на административния съд.
Административният акт е издаден в
изискуемата писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми реквизити,
предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за
неговото издаване. Волята на органа е обективирана в диспозитивна част, като
решението съответства на изложените мотиви. Не се доказва наличие на порок във
формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по
смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Решението е издадено при липсата на
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат
квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят
отмяната му.
По материалната законосъобразност: Съдът
намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като издадена в противоречие с
материалния закон.
Комисията с оспореното решение е приела,
че Етажна собственост с адрес гр.Варна, ул.“Македония“ 87, вх.А, е
администратор на лични данни по смисъла на чл.4, §7 от Регламент (ЕС) 2016/679
по отношение на поставените видеокамери, с които се засягат публични места –
тротоари, улици, както и чужди имоти.
ЗЗЛД урежда защитата на правата на
физическите лица при обработването на личните им данни. Негова основна цел е
гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на
защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях
лични данни в процеса на свободно движение на данните.
За да бъде обработването на лични данни
законосъобразно, според чл.6, §1, б.“а“ – „е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 следва
да е приложимо едно от следните условия – а) субектът на данни е дал съгласие
за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели, б)
обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на
данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните
преди сключването на договор, в) обработването е необходимо за спазването на
законово задължение, което се прилага спрямо администратора, г) обработването е
необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните
или на друго физическо лице, д) обработването е необходимо за изпълнението на
задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия,
които са предоставени на администратора, е) обработването е необходимо за
целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен
когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и
свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни,
по-специално когато субектът на данните е дете.
В случая съдът намира, че е налице
изключението предвидено в чл.6, §1, б.“е“ от Регламента, а именно, че обработването
е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора. От всички
доказателства по делото, включително и от разпита на свидетеля Х Г , който
съдът кредитира, като правдив и кореспондиращ с останалите доказателства по
делото, се установява, че процесните камери са сложени с цел защита на
собствеността на живущите в сградата, след като са извършвани посегателства
върху обекти на жилищната сграда, както и върху притежаваните превозни
средства.
Съдът намира, че цитираното от
административния орган решение на СЕС по дело С-212/13 г. е точно в подкрепа на
изводите на съда, а не в подкрепа на тезата на органа. Вярна е, че в т.33 от
мотивите на решението СЕС е приел, че „Доколкото видеонаблюдение като това в
главното производство покрива, макар и частично, публични места и поради това е
насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този начин
обработване на данни, то не може да се счита за дейност, която е изцяло „лична
или домашна“ по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46.“
Още в следващата т.34 обаче СЕС е приел,
че „В същото време приложението на разпоредбите на тази директива позволява,
когато е необходимо, да се държи сметка, в съответствие по-специално с
член 7, буква е), член 11, параграф 2 и член 13, параграф 1, букви г) и ж) от
посочената директива, за законните интереси, преследвани от администратора,
състоящи се по-специално, както в главното производство, в защита на
собствеността, здравето и живота на администратора и тези на семейството му.“
В самия диспозитив на решението СЕС е
посочил, че Член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на
физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на
тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за
видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху
устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е
инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността,
здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и
обществени места, не представлява обработване на лични данни при
извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба.
Макар, че Директива 95/46/ЕО е отменена с РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и
относно свободното движение на такива данни, то съдът намира, че цитираното
решение на СЕС следва да намери приложение. От една страна решението дава
задължително тълкуване на въпроса, дали подобно заснемане, като в настоящият
казус следва да се приема за обработване на лични данни, а от друга страна в
чл.94, §2 от Регламента ясно е посочено, че“ Позоваванията на отменената
директива се тълкуват като позовавания на настоящия регламент.“
С оглед гореизложеното, настоящия съдебен
състав намира, че оспореното решение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № ППН-01-527/16.12.2020 г. на Комисията за
защита на личните данни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: