Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 01.03.2021 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа АНД № 110 по описа на Асеновградския
районен съд за 2021 година, докладвано
от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С
електронен фиш серия К № 3705049 на ОДМВР Пловдив на Е.Д.Д. – Р. ЕГН:********** *** Обособена част А № 6 вх.3,
на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21 ал.1
от ЗДвП.
Недоволна
от електронния фиш е останала Е.Д.Д. – Р.
и е депозирала жалба срещу него пред съда в законоустановения срок, в която
излага конкретни доводи за отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява, но чрез пълномощника си – адв.Стамболова, излага
становище за неправилност и незаконосъобразност на електронния фиш, навеждат се
твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по
установяване на нарушението и издаването му, както и се твърди и неправилно
приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна– ОД на МВР Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но чрез пълномощника си – ст.юрисконсулт Белова взема становище
по жалбата чрез писмено становище, като моли за
потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.
Жалбата
е подадена от активно легитимиран процесуален субект и в законоустановения в
чл.189 ал. 8 от ЗДвП срок, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛА.
Съдът на база на събраните
доказателства намери за установена следната фактическа обстановка:
На 05.05.2020
г., в 09.25 часа, Община Асеновград , на
път ІІ-86 в зоната на км. 24 + 000, посока на движение на контролираните МПС от
изток към запад било фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо
средство TFR-1М № 566, монтирано в служебен автомобил. В контролирания участък действало общото
ограничение на скоростта за извън населено място до 90 км.ч. В 09.25 часа
системата заснела лек автомобил „Пежо
3008 " с рег. № СМ 4473 АТ да се
движи със скорост от 107 км/ч. при
разрешената за участъка извън населено място 90 км/ч. Последвало издаване на
процесния електронен фиш срещу ползувателя на автомобила – Е.Д.Д. – Р. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание- глоба в
размер на 50 лв.
Съдът намира, че при констатиране
на нарушението и издаване на електронния фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи основание за отмяна.
От анализа
на доказателствата се установява, че извършването на нарушението е установено
по несъмнен начин и действително на датата и мястото, отразени в електронния
фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост и
е извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДВП. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство- мобилна
система за видеоконтрол TFR - 1М
№ 566, за което средство е издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към
датата на нарушението.
Мястото
и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение
му се налага санкцията.
От
приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 110 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е опредЕ.скорост
от 107 км/час, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази
база превишение. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка
и електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и
наказуемото превишение.
Правилно е
определен и субекта на административно-наказателната отговорност. Електронният
фиш е издаден срещу Е.Д.Д.
– Р.. Видно от приложената справка от
информационната система на ОДМВР-Пловдив процесното МПС е регистрирано на
„Адвокатско съдружие Р. и Сие“ ДЗЗД, чийто управител и съответно представляващо
лице е именно жалбоподателката Р.. Тя е посочена в справката и като лицето,
което подало заявлението за регистрация на МПС-то и съответно е получило СР.
Съгласно нормата на чл. 188 ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В тази връзка е
неоснователно възражението, посочено в жалбата, че е налице съществен порок в
съдържанието на ЕФ, тъй като в него като собственик и ползувател е посочена
именно жалбоподателката Р.. По силата на горното правило, именно тя е субекта
на отговорността и това, че директно е посочена като собственик и ползувател, а
не юридическото лице, което управлява и представлява не води до процесуално нарушение,
а още по-малко пък съществено такова. Не е имало никаква пречка, ако същата е
оспорвала авторството на нарушението, да подаде декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. В това отношение е спазено изискването на чл. 189 ал.5 от ЗДвП ЕФ да се връчи именно на лицето по чл. 188
ал.2 от ЗДвП, т.е. на законния представител на юридическото лице собственик на
автомобила, каквато е жалбоподателката Р., като управител на юридическото лице.
И същата е можела, ако е имала основание да посочи с декларацията лицето, на
което е предоставила управлението на моторното превозно средство. Същата обаче не се е възползвала от процедурата по чл.
189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е
управлявала автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в
14-дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно
е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и за констатираното
нарушение е издаден електронен фиш. Съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Настъпилата
законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн.,
ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), които
изцяло са съобразени с основните положения на тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат
извод, че използването на мобилна и стационарна техническа система е допустима.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по
смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
Цитираните
правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия случай, налагат извод за
законосъобразност на процесния електронен фиш. Електронният фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на
скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока,
следва да се посочи, че в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронният фиш, като нормата е специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН, където
са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може
да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на дата на издаване в
електронния фиш. Ето защо и съдът намира за основателни изложените в жалбата
аргументи за липса на задължителни реквизити на издадения електронен фиш. В
случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци
в изискуемия от закона обем. Нарушението е безспорно установено от приложения
снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била
ограничена до 90 км/ч, а същата е била превишена от водача. Видно от представено копие от протокол за проверка,
техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за използването
на техническото средство по чл.10 от
Наредбата. В случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото
средство установило нарушението, защото по правилото на чл. 10 ал.3 от
Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък
от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е
било монтирано в служебен автомобил.
По отношение на наложената глоба в размер на 50
лв., съдът намира, че АНО правилно е
посочил размера. Посочената санкционна разпоредба чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП, към
която правилно е съотнесено описаното нарушение предвижда глоба за превишаване
на скоростта извън населено място от 11 до 20 km/h – в абсолютно определен
размер от 50 лв. Като е наложил
глобата в законоустановения размер при надлежно доказано и извършено от
жалбоподателя нарушение, АНО правилно е приложил закона.
По
отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично
уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е
уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят
на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се
претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско
възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от ЗПП ,във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът намира, че такива следва да бъдат
определени в размер на 120 лева и с
оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Поради
изложените съображения и на осн.чл.63
ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3705049 на ОДМВР
Пловдив на Е.Д.Д. – Р. ЕГН:********** ***
Обособена част А № 6 вх.3 на основание чл. 189 ал. 4, във вр. чл. 182 ал.2 т. 2 от ЗДвП
е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Е.Д.Д. – Р. ЕГН:********** да заплати на ОДМВР- Пловдив сумата от 120 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните , пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: