О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 251
№
гр. Кюстендил,
03.05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение, в открито
съдебно заседание на трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Калин Баталски
при
секретаря Л.Н. и в присъствието на прокурора от КОП Камелия Стефанова, като
разгледа докладваното от съдия Баталски ЧНД № 185 по описа за
Производството е по глава ХХХV „Производства във
връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І- „Предсрочно освобождаване”- чл.
437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения С.Ж.А. за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от определеното и наложено му с протоколно определение от
15.12.2016 г., постановено по НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС – Кюстендил,
изменено с решение №10 от 16.02.2017 г., постановено по ВЧНД №10/2017 г. по
описа на КОС едно общо най-тежко наказание, а именно - „лишаване от свобода” за
срок от една година и два месеца измежду наказанията по присъдите, съответно,
по НОХД №1766/2016 г. и НОХД №1269/2016 г., и двете по описа на РС – Кюстендил.
Заместник
- началникът на Затвора гр. Бобов дол изразява становище за неоснователност на
молбата.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на условно
предсрочно освобождаване.
Служебният
защитник на лишения от свобода - адвокат А. А. изразява становище за
основателност на молбата.
Лишеният
от свобода С.Ж.А. поддържа молбата си.
Кюстендилският
окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от
фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за
установено следното:
Лишеният от свобода С.Ж.А. изтърпява лишаване от свобода”, определено и
наложено му с протоколно определение от 15.12.2016 г. постановено по НОХД №
1766/2016 г. по описа на РС – Кюстендил, изменено с решение №10 от 16.02.2017
г., постановено по ВЧНД №10/2017 г. по описа на КОС едно общо най-тежко
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца измежду
наказанията по присъдите, съответно, по НОХД №1766/2016 г. и НОХД №1269/2016
г., и двете по описа на РС – Кюстендил, като е определен първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата по НОХД №1766/2016 г. е за
престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, извършено от молителя А. на 14.07.2016 г.,
а присъдата по НОХД №1269/2016 г. е за престъпление чл.343б, ал.1 от НК,
извършено от А. на 14.07.2016 г. Началото на наказанието за А. е започнало на
29.07.2016 г. Към датата на произнасяне от КОС А. е изтърпял фактически 9
месеца и 4 дни, както и 1 месец и 15 дни от работа, като остатъкът му е равен
на 3 месеца и единадесет дни.
От затворническото досие на лишения от свобода се
установява, че при постъпване в затвора е изготвена оценка на риска от рецидив
и от вреди и първоначален доклад по чл.154 от ЗИНЗС. Отчетен е първоначален риск от рецидив и вреди среден –
62 точки, със следните дефицитни зони: осъждан е като непълнолетен за грабежи и
кражби; неграмотен е като не е посещавал училище; отрича наличието на проблеми
като не декларира способност за решаването им; търси оправдание за действията
си; склонност за отлагане на решаването на проблемите във времето; липса на
осъзнатост на последствията на действията си; импулсивност в определени
ситуации; склонност към предприемане на немотивиран риск и употреба на алкохол,
към игнориране на факти и обстоятелства, което го води до повтарянето на едни и
същи грешки. В периода след постъпването му в пенитенциарното заведение е
назначен на работа като общ строителен работник от 10.09.2016 г.
Съдът намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от
свобода лице не са налице. Действително, А. е изтърпял фактически повече от 1/2
от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 НК е
налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156
от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба
изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че
поправянето на осъдения не е завършено, респ. не са постигнати основните цели,
поставени в планирането на наказанието. Поправянето на осъдения не е пълно,
т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от
свобода. Наистина, налице е желание за полагане на обществено полезен труд. Но,
от друга страна, трайно установените криминални нагласи, липсата на критичност и
склонността към импулсивност и невъздържаност в ситуации на интеракционно
напрежение /вж стандартен скринингов доклад, приложен по делото/ и липсата на
снижаване на оценката за риска от рецидив и от вреди, както и запазването на
дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена
положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност, в промяна на
мисленето и поведението, в регулиране на импулсите му. Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, А.
не е наказван и не е награждаван. Въпреки това съдът намира, че изминалия
фактически период на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е
постигната генералната превенция на наказанието и уважаването на предложението
би могло да се приеме като безнаказаност. В подкрепа на тези изводи е и оценката
на риска от рецидив. При първоначалното оценяване на този риск са определени 62
точки, който се определя към категория среден. Липсват доказателства за
снижаване на риска от рецидив, което означава, че процесът на поправително
въздействие в насока снижаване риска от рецидив при молителя следва да
продължи. Лишеният от свобода не е дал категорични доказателства за
превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК, за да се
мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на
наложеното му наказание.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на
осъдения С.Ж.А. за допускане на
условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.439- 440 от НПК, окръжният съд
О П Р
Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молбата на С.Ж.А., с ЕГН:**********, роден на *** ***, с постоянен
адрес ***, българин, етническа принадлежност- ром, неграмотен, неженен, за
допускане на условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част на наказанието „лишаване от свобода” в
размер на 1 година и два месеца, определено и наложено с протоколно определение
от 15.12.2016 г. постановено по НОХД № 1766/2016 г. по описа на РС – Кюстендил,
изменено с решение №10 от 16.02.2017 г., постановено по ВЧНД №10/2017 г. по
описа на КОС едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и два месеца измежду наказанията по присъдите, съответно, по НОХД
№1766/2016 г. и НОХД №1269/2016 г., и двете по описа на РС – Кюстендил за
остатък в размер на 3 месеца и 11 дни.
Определението може да се обжалва или
протестира пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок, считано от днес по
реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението, затворническото
досие на лишения от свобода да се изпрати на затвора гр.Бобов дол.
Председател: