РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Свиленград, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200693 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG10122023/5800/Р8-
1678 от 26.04.2024 година на Директора на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) при Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, с което на А. Г. Р. с ЕГН
********** от град *******************, със съдебен адрес: град София, ул.
„Хан Аспарух” № 7, етаж 4, чрез адвокат П. Й., за нарушение на чл. 179, ал. 3а
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв., както и е определена за заплащане
сумата от 234 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП).
Жалбоподателят А. Г. Р. чрез процесуалния си представител – адвокат П.
Й., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен,
поради допуснати процесуални нарушения.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят А. Г. Р., не се явява
1
и не се представлява. В Писмени бележки адвокат П. Й. сочи основания за
отмяна на обжалвания акт, а именно: несъответствие между фактическото
описание на нарушението, посочената като нарушена норма и приложената за
санкциониране на лицето административнонаказателна разпоредба, не се
съдържали данни кой е собственик на процесния автомобил, паричният
баланс на при мобилния оператор „А1 България” ЕАД по отношение на
автомобила бил налице, за процесната дата били заплатени пътните такси,
задължението за заплащане на пътните такси боли на оператора-доставчик
„А1 България” ЕАД съгласно сключен тристранен Договор, не ставало ясно
какво нарушение е извършено, не било ясно мястото на нарушението, случаят
бил маловажен и липсвал субективният елемент от състава на нарушението.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските,
инкорпориран в цитираните Писмени бележки на адвокат Й..
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – Директорът на НТУ към АПИ, редовно призован
на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител –
юрисконсулт Р. Б., която пледира за потвърждаване на НП. Представя
Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване
на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение като се сочат доводи в тази насока.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.12.2023 година в 15.16 часа В. Д. К. изпълнява служебните си
задължения на ГКПП „Кулата”, област Благоевград, когато за излизане от
територията на Република България, пристига пътно превозно средство (ППС)
2
– влекач марка „МАН”, модел „ТГХ18.440 БЛС”, брой оси 2, екологична
категория – евро 5, обща техническа маса допустима максимална маса над 12
t – 18 000 кг и брой оси на пътния състав – 5 и допустима максимална маса на
пътния състав – 40 000 кг и с държавен регистрационен номер******* -
собственост на „Жетом - транс” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и
адрес на управление: село Белозем, ул.„Ивайло” № 17, област Пловдив (видно
от Свидетелството за регистрация, част I и II, Справката за собственост,
представена от АНО и Справката от Търговския регистър), управлявано от
жалбоподателя А. Р.. След проверка в Електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), контролният орган - В.
Д. К. констатира от контролно устройство (техническо средство) с
идентификатор № 10731, че на дата 23.11.2023 година в 15.10.19 часа в
извъннаселено място, а именно: на ГКПП „Капитан Петко войвода”,
второкласен път № 88, отсечка 1+372, на територията на община Свиленград,
област Хасково, включено в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото
моторно превозно средство (МПС) е управлявано в посока нарастващ
километър, без да има предварително закупена маршрутна карта и без да е
изпълнено задължението за установяване на изминато разстояние и заплащане
на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За извършеното нарушение е генериран запис от
електронната система под формата на доклад и снимков материал като са
налични две снимки, на едната от които е виден регистрационният номер на
автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил – влекач с
държавен регистрационен номер РВ 54 41 КТ, датата и часа на движение. В
съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на
снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на
автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното
средство и е посочен номерът на контролното устройство 10731, което отчита
данните в посока нарастващ километър.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
10.12.2023 година, В. Д. К. – „Инспектор” в отдел „Пътни такси и
разрешителен режим” при Териториална дирекция Митница София към
Агенция „Митници”, във връзка с възложените му функции, съставя против
жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата на
установяване на нарушението, съгласно възприетата практика и тъй като
3
същият не е навел възражения в тази насока, а именно: че е извършител на
процесното деяние, а възражението е общо в смисъл, че ще обжалва) и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG10122023/5800/Р8-1678. Това процесуално действие извършва и
с участието на колегата си Д. Г. К.. В изготвения АУАН актосъставителят К.
сочи, че автомобилът е управляван (засечен) без да има предварително
закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна такса за изминато
разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е
предявен на жалбоподателя на дата 10.12.2023 година, който сочи в графата,
касаеща възражения, че ще обжалва. АУАН е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Директорът на НТУ към
АПИ издава процесното НП № BG10122023/5800/Р8-1678 на 26.04.2024
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и налага на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.,
както и е определена за заплащане сумата от 234 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от
ЗП. Неправилно в НП е посочено, че от доказателствата, изпратени от
дружеството – собственик на процесното ППС ставало ясно, че то към датата
и часа на нарушението е управлявано от жалбоподателя, тъй като наличните в
преписката документи касаят дата 10.12.2023 година, а не датата на
нарушението. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на
15.07.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателна преписка (АНП), с посочване, че е получено
лично от адресата. Възражения относно начина и формата на връчване на НП
не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на НТУ
към АПИ да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва
от приетите по делото Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година
на Директора на Агенция „Митници” и Заповеди № ЧР-СП-НТУ-149 от
4
25.05.2023 година и № РД-11-740 от 07.06.2023 година, двете на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, видно от които В. Д. К. има право да съставя
АУАН за нарушения на ЗДвП, а Директорът на НТУ към АПИ - Георги А.ов
Темелков, е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява
носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на
АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното
заемане на длъжността от Георги А.ов Темелков е служебно известно на Съда,
както и има писмени доказателства в тази насока по делото. Материалната
компетентност на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.
Изискана е информация от „Интелигентни трафик системи” АД, видно от
която на процесните дата и час бордовото устройство, асоциирано към ППС с
регистрационен номер РВ 54 41 КТ, е било изключено или неправилно
включено в електрическото захранване, или с изчерпана батерия в периода от
14.53 часа на 23.11.2023 година до 08.26 часа на 24.11.2024 година, т.е.
устройството не е предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ
сигментите по платената пътна мрежа. Съгласно сключените Договори при
общи условия задължение на клиентите е да поддържат бордовите устройства
включени по време на пътуване и да следят индикаторите винаги да светят в
зелено, което ангажира отговорността на клиента. Няма информация за липса
на обхват на мрежата на мобилния оператор. Бордовото устройство разполага
с буферна памет, която събира позиции и при липса на обхват предава същите
при свързване с мрежата на мобилния оператор, следователно липсата на
обхват не е причина за регистрирано нарушение.
Представени са доказателства от дружеството-собственик на процесното
МПС, от които е видно, че на 23.11.2023 година жалбоподателят е управлявал
процесното ППС. Налична е по делото Справка, от която е видно че към
датата на деянието, жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с
дружеството-собственик на процесното МПС.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
5
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с рег.№ 11-00-11512 от 20.08.2024 година, поради
което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.
Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП,
поради което жалбоподателят не се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и информацията,
съдържаща се в Писмо с рег.№ 11-00-11512 от 20.08.2024 година и в самото
НП, което обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателя.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП се съставят от длъжностни
лица от Агенция „Митници”. Видно от т. I. 1. 1. от Заповед № ЗАМ-1434/32-
263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция „Митници” е налице
оправомощаване в полза на актосъставителя В. Д. К.. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните (както вече бе посочено по-горе),
че към 10.12.2023 година актосъставителят В. Д. К. е заемал длъжността
„Инспектор” в отдел „Пътни такси и разрешителен режим” при Териториална
дирекция Митница София към Агенция „Митници”. В тази насока е и
изявлението на свидетеля К., направено в съдебно заседание, проведено на
17.09.2024 година чрез видеоконферентна връзка. Предвид изложеното
актосъставителят В. Д. К. безспорно се явява длъжностно лице, което има
6
правомощията по чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които
се установяват нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП. Лицето, подписало
НП – Георги А.ов Темелков (Директор на НТУ към АПИ при Министерството
на регионалното развитие и благоустройството) е изрично упълномощено да
издава НП за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП и
деянието е извършено на територията на Република България.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не са посочени личен адрес и дата на раждане на
свидетеля по Акта Д. Г. К., но е посочен служебен й адрес, от където може да
се извлекат данни за местоработата й – Териториална дирекция Митница
София, но тези реквизити (личен адрес и дата на раждане на свидетеля по
Акта) следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, както и адреса по местоработата на К.,
респ. може да се извлече информация и за местоработата й, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски не
представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Действително не е посочено качеството на свидетеля К. – АУАН се
съставя в присъствието на ... свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението – чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, но това
не е съществено нарушение на процедурата, което да накърнява
процесуалните права на санкционираното лице до степен за отмяна на НП,
доколкото при спор относно този факт, не е пречка да бъде разпитано лицето,
което бе сторено в настоящия случай с оглед установяване на качеството, в
което е участвал.
7
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но констатираното не
съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42,
ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от
един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на
един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да
представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа
на такъв акт. Настоящата инстанция (както вече бе посочено) изхожда от
позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато
същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното
лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти.
Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв
по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, по никакъв начин не накърнява правото на защита на
санкционираното лице. Т.е. в случая не се установи препятстване за
разкриване на обективната истина, а критерий за същественост на
процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на
санкционираното лице.
Действително в АУАН имената на нарушителя са изписани на латиница,
но предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно гражданство, ЕГН,
адрес, както и номер, дата и от кого са издадени Паспорта му и
Свидетелството за управление на МПС, Съдът приема, че е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. В случай, че не се приеме
изложеното от Съда, то са налице предпоставките за прилагане на нормата на
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като имената на нарушителя в НП са посочени на
български език. Казано по друг начин за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя. Изписването в АУАН
имената на нарушителя на латиница по никакъв начин не засяга правата на
някоя от страните, и конкретно на жалбоподателя да разбере за какво
нарушение се съставя Акта и въз основа на какви данни. Ето защо тази
нередовност не може да се приеме за съществено процесуално нарушение.
8
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, до някъде идентични с тези, изложени от адвокат Й. в
Писмените му бележки:
1. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта
за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е
посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т.е. за
описателното в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща се
задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
9
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Р.
следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
В изложение смисъл е и Решение № 111 от 16.02.2023 година по КАНД
№ 1079/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка К..
По изложените съображения, Съдът не кредитира изложеното от
процесуалния представител на АНО в Писмените му бележки становище
относно правилността на посочената като нарушена материалноправна
разпоредба в АУАН и в НП.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното
в Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение, тъй като като нарушена е посочена санкционната норма и не може
да се преквалифицира деянието поради липсата на посочена
материалноправна разпоредба.
2. Налице е и още едно нарушение, свързано с описание на
инкриминираното нарушение, което е също самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП, тъй като е съществено, довело до нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Изискванията относно съдържанието
на НП са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва и правото да знае точно какво административно
нарушение се вменява за извършено, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Непълнотите в съдържанието му не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
10
при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано за деяние, извършено на ГКПП
„Капитан Петко войвода”, път № 88, при км. 1+372, и същевременно в НП се
препраща към Решение № 680/21.09.2022 година на Министерския съвет, но
при преглед на това Решение не може да се стигне до извод за който точно
ТОЛ сигмент става дума, тъй като ТОЛ сигмент, означен като „отсечка/км.
1+372” липсва в това Решение. Едва в открито съдебно заседание
процесуалният представител на АНО представя Становище, от което и видно,
че се касае за ТОЛ сигмент **********, какъвто има наличен в Решението на
Министерския съвет.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на
нарушението, остава неясно за наказания водач и той не може да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни или неясни за водача фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението, включително досежно мястото, следва да е
ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката
доказателства, което в настоящия случай не е така. НП представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички
елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от
посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт,
респ. неяснотата не може да бъде изяснена едва в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Р.
следва да отпадне.
Поради изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и на това самостоятелно основание.
3. От друга страна по делото е налице неяснота по отношение на един от
основните реквизити на НП, а именно: мястото на нарушението –
посочено е само и единствено че пътят е с № 88, което поставя в
невъзможност както Съда, така и наказаното лице да разбере за кой точно
участък става дума в настоящия случай, тъй като не е посочено това
11
първокласен път ли е, второкласен и т.н.
Посоченото налага изводът, че НП следва да бъде отменено и на това
самостоятелно основание.
По разноските:
По делото не се констатираха да са направени разноски от страна на
жалбоподателя въпреки представения Списък на разноските, инкорпориран в
Писмените бележки на адвокат Й., поради което искането за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение, респ. не следва да се обсъжда
наведеното от страна на процесуалния представител на АНО възражение за
прекомерността им. Съдът няма да коментира представения Договор за правна
защита и съдействие, който бе представен в Съда на дата 07.10.2024 година с
дата на пощенското клеймо 03.10.2024 година, тъй като е депозиран след
приключване на делото на 17.09.2024 година, а доказателства за заплатен
хонорар могат да се представят най-късно до приключване на делото по
същество в открито съдебно заседание. Отделно от това е и налице и
противоречие между претендирания размер – 650 лв. и посочения в цитирания
Договор – 800 лв.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Спазена би била административната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
12
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние, като
тази система не представлява автоматизирано техническо средство, поради
което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение от
Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка от
БИМ. В тази връзка е налично по делото Разрешение за строеж № РС-33 от
15.05.2015 година, издадено от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, относно внедряване на система за автоматизирано
събиране и анализ на данни за пътния трафик по първокласни и второкласни
пътища на територията на Република България, т.е. за извършване на
строително-монтажни работи – автоматичните устройства, записващи пътния
трафик се разполагат върху типови стоманени рамки. Отделно от това
посоченото Разрешение за строеж е служебно известно на Съда, тъй като е
публикуваното в ДВ, брой 42 от 09.06.2015 година. Издаденото Разрешение за
строеж е за обект шеста категория, поради което на основание чл. 178, ал. 2 от
Закона за устройство на територията на подлежи на въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, процесното ППС е категория
N3, т.е. МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари
с технически допустима маса над 12 t - видно от Свидетелството за
регистрация на влекача и Справката за собственост, представена от АНО,
технически допустимата максимална маса е 18 000 кг. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че при определяне заплащането
на таксите за ползване на платената пътна мрежа от значение е тяхната
технически допустима маса, т.е. максималната маса на ППС в натоварено
състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и
производствено изпълнение съгласно § 6, т. 34 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП; а не допустимата максимална маса, която съгласно § 6, т. 35 от
ДР на ЗДвП е разрешената максимална маса на ППС в натоварено състояние,
13
определена за допустима от компетентните органи. Ето защо процесното
МПС е от категория N3 и за него се дължи такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства би се
установило, че процесният влекач е бил управляван от жалбоподателя и се е
движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на 23.11.2023 година в
15.10.19 часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато
разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта (ето защо
наведеното в тази насока възражение от адвокат Й. в Писмените му бележки,
касаещо неяснота относно нарушението, би било неоснователно, тъй като в
случая липсва както валидна маршрутна карта, така и ТОЛ декларация); както
и че автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за
която се дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно
Приложение № 1 към т. 1 на Решение № 959 на Министерския съвет от
31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за
които се събира винетна такса (, приложен в кориците на делото). За
извършеното административно нарушение е бил генериран запис от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал
(видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес. Мястото на извършване на
нарушението представлява път, за който се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура. Съдът би приел, че автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя, поради което и би приел, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като на него е
съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание и
предвид представените в тази насока писмени доказателства от страна на
собственика на процесното ППС. В подкрепа на изложеното биха били и
Писмата на РУ – Свиленград и Териториална дирекция Митница Бургас.
С оглед изложеното Съдът не би кредитирал наведеното от адвокат Й. в
Писмените му бележки възражение за несъответствие между описаната
фактическа обстановка, посочената материалноправна норма и приложената
14
санкционна разпоредба.
В конкретния случай в ППС (влекача) е имало монтирано бордово
устройство, което обаче не е отчитало данни към датата и часа на деянието,
тъй като е било изключено, неправилно включено в електрическото
захранване или с изчерпана батерия, като в този случай отговорност за
установяване на изминатото разстояние носи водачът, а не дружеството, което
генерира данните от бордовото устройство, тъй като дружеството няма тази
възможност. Отделно от това от Писмата на ТОЛ оператора би станало ясно,
че съгласно сключените Договори при общи условия задължение на клиентите
е да поддържат бордовите устройства включени по време на пътуване и да
следят индикаторите винаги да светят в зелено, което ангажира отговорността
на клиента, както и че няма информация за липса на обхват на мрежата на
мобилния оператор и че бордовото устройство разполага с буферна памет,
която събира позиции и при липса на обхват предава същите при свързване с
мрежата на мобилния оператор, следователно липсата на обхват не е причина
за регистрирано нарушение. Ето защо наведените възражения в Писмените
бележки на адвокат Й., касаещо сключения Договор с ТОЛ оператора,
наличие на паричен баланс по сметката на дружеството-собственик и
обстоятелството, че пътните такси за процесната дата били заплатени, биха
били неоснователни. В този ред на мисли Съдът държи да отбележи, че би
било неоснователно и другото наведено в Писмените бележки на
процесуалния представител възражение, а именно: това, касаещо непосочване
на собственика на процесното ППС, тъй като е посочено в НП.
Осъщественото от А. Р. деяние във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса
над 12 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената
пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението за
заплащане на такса за изминато разстояние, респ. за това, че бордовото
устройство следва да е включено и да отчита данните. В подкрепа на
изложеното би било и обстоятелството, че е водач с дългогодишен стаж –
видно от Справката за нарушител/водач и от Писмото на РУ - Свиленград.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
15
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер –
за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. От друга страна извършеното деяние засяга
обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа. Във всички случаи се нарушава установения
ред на държавно управление. Задължението за заплащане на такса при
използване на платената пътна мрежа важи еднакво спрямо всички водачи на
МПС, движещи се по републиканските пътища и е императивно, поради което
неспазването му не би могло да бъде подведено под хипотезата на маловажен
случай. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон
не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание,
Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание.
НП би било законосъобразно и правилно и в частта на дължимата такса
по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, в размер на 234 лв. Подобно разпореждане би било
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
189е, ал. 7 от ЗДвП, приложен по аналогия. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане, както
правилно е подходил и АНО, като друго различно разрешение не би следвало.
16
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 17.09.2024
година свидетели – В. Д. К. и Д. Г. К.. Писмените доказателствени източници,
приложени към АНП и представените от АНО, и тези, допълнително изискани
и постъпили, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги
кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно
верни биха се възприели и свидетелските показания на В. Д. К. и Д. Г. К.. Не
се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН, респ. да дадат
показания именно в този смисъл.
По разноските:
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски от страна на АНО
би било основателно, но за сумата от 80 лв. Присъденият размер трябва да
бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от
Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от
80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото,
работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно
заседание и представяне на Писмени бележки и доказателства, поради което
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. е справедливо, като
искането за разликата до 150 лв. би следвало да се отхвърли.
При този вариант на разсъждение (независимо дали има доказателства за
пратен адвокатски хонорар или не) неоснователно би било искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG10122023/5800/Р8-1678 от 26.04.2024 година на
Директора на НТУ към АПИ при Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, с което на А. Г. Р. с ЕГН ********** от град
17
*****************, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв., както и е
определена за заплащане сумата от 234 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на НТУ към АПИ при
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за
присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Г. Р. с ЕГН ********** от град
******************, за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18