Решение по дело №307/2019 на Административен съд - Кюстендил

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                         № 333 от 29.11.2019 г., гр. Кюстендил

 

 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 307 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Община Кюстендил, представлявана от кмета – Петър Паунов, срещу Решение № 329/10.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 652/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №483/11.04.2019 г., издадено от кмета на общината, с което на И.Й.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, на основание чл. 233 от Закона за устройство на територията ЗУТ) във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 5 от 28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите (Наредба № 5/2006 г.) е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 (триста) лева. Релевирано е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Община Кюстендил, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание по делото.

И.В., редовно призована, не се явява в съдебното заседание по делото. Представлява се от адвокат Емил Й, от Адвокатска колегия – Кюстендил, който оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 483/11.04.2019 г., издадено от кмета на община Кюстендил. Административнонаказателната отговорност на И.В. е ангажирана за това, че до 30.01.2019 г. не е представила обследване по глава трета „Обследване на съществуващи строежи” от Наредба № 5/2006 г. за строеж „жилищна сграда” с идентификатор 41112.503.2466.1, изградена в ПИ 41112.503.2466, изискано с писмо с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на община Кюстендил, получено с известие за доставяне R: ИД PS 2500 000JKB Q. Срещу В. е съставен Акт №2/30.01.2019 г. за това, че в качеството си на собственик не е представила изисканото с горепосоченото писмо обследване за процесния строеж. Към акта е приложено писмото с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на община Кюстендил, с което на Румен и И. Васеви е даден едномесечен срок от получаването му да представят в Община Кюстендил комбинирана скица, в която да са нанесени границите на ПИ 41112.503.2466 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, имот пл. сн. № 7026 и № 1529 от кадастралния план на гр. Кюстендил, двуетажната жилищна сграда и постройката на допълващо застрояване около нея, както и обследване по чл. 21 от Наредба № 5/2006 г. на двуетажната жилищна сграда и постройката на допълващо застрояване около нея. Нарушението е квалифицирано в акта по чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ. Въз основа на съставения акт е издаденото процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта, но нарушението е квалифицирано по чл. 233 от ЗУТ във вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба №5/2006 г. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния акт и издаденото въз основа на него НП – в акта не са посочени дата и място на нарушението, а в наказателното постановление необосновано е посочена като дата на нарушението датата на съставяне на акта, както и че неправилно бланкетната санкционна норма на чл. 233 от ЗУТ е обвързана с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 5/2006 г., която не предписва конкретно правило за поведение, насочено към жалбоподателя.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– правилно.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд за нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както в акта, така и в наказателното постановление ясно е описано вмененото на И.В. деяние с всички негови реквизити, като е посочено, че не е представила обследването, изискано с писмо с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на община Кюстендил, получено с известие за доставяне R: ИД PS 2500 000JKB Q. Описанието на извършеното чрез бездействие административно нарушение инкорпорира в себе си и мястото на неговото извършване, а именно – Община Кюстендил. Доколкото нарушението се осъществява чрез бездействие и продължава и към датата на констатирането му, а именно – 30.01.2019 г., това е и датата на неговото извършване.

Законосъобразен е обаче изводът на районния съд за неправилно приложение на санционната норма от административнонаказващия орган. С процесното наказателно постановление В. е санкционирана за това, че като собственик на строеж „жилищна сграда” с идентификатор 41112.503.2466.1, изградена в ПИ 41112.503.2466, не е представила обследване по глава трета „Обследване на съществуващи строежи” от Наредба № 5/2006 г. за този строеж, изискано с писмо с изх. № 94-00-2759/24.10.2018 г. на кмета на община Кюстендил, получено с известие за доставяне R: ИД PS 2500 000JKB Q. Цитираното нарушение подлежи на санкциониране по чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ, който предвижда наказание глоба от 1000,00 до 5000,00 лева, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, на лице, което не осигури достъп, не представи необходимите документи, данни, легитимация и писмени справки на контролните органи. За допуснатото нарушение обаче В. е санкционирана съгласно разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ, която предвижда наказание глоба от 100,00 до 500,00 лева за други нарушения на ЗУТ, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях, ако по друг закон не е предвидено друго наказание. Тази разпоредба е обща и санкционира нарушенията, които не са изчерпателно посочени в чл. 232 от ЗУТ или друг закон. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба №5/2006 г., която не се съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено и да подлежи на санкциониране (същата предвижда възможност за извършване на обследване на съществуващ строеж освен в случаите по ал. 1 и по всяко време при експлоатацията му по желание на собствениците или по искане на контролните органи), административнонаказващият орган е дал неправилна квалификация на нарушението.  

 

 

 

При издаването на дадено наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере за което точно нарушение е санкционирано – за това, което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което, е посочено в санкционната му част. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329/10.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело № 652/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

           

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                   2.