РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Враца, 17.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично
заседание на 16.07.2020г. / шестнадесети юли две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря Даниела Ванчикова, като
разгледа докладваното от съдия Василева адм. дело № 699 по описа на АдмС –
Враца за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.145 и
следващите АПК.
Образувано по жалба на „БГ А.- С.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от * Ц.П.А., депозирана чрез * В.Ч., против ЗАПОВЕД № 03-РД/483 от 20.05.2019г. на Изпълнителния
Директор на Държавен фонд „Земеделие“ в ЧАСТТА, с която е отказано финансиране
на заявлението за подпомагане на жалбодателя
по проект с идентификационен №06/04/1/0/03342, в частта му, с която надвишава
одобрените разходи по раздел първи от същата заповед. С жалбата се твърди, че
заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна, поради противоречие с
материалния закон, допуснати съществени нарушения на административно -
производствените правила при издаването й, както и несъответствие с целта на
закона, представляващи отменителни основания по чл.146 АПК. Излагат се
съображения в тази насока и се иска отмяна на заповедта в оспорената й част,
като незаконосъобразна и връщане на преписката на административния орган за
произнасяне по същество, по приложението на относимите материалноправни и
процесуалноправни норми.
В с.з.
оспорващият, чрез * М.М. поддържа жалбата и моли за решение, с което да се
отмени заповедта в оспорената й част, като незаконосъобразна и се върне
преписката на административния орган за ново произнасяне по същество.
Претендират се разноски по делото.
Представена е и писмена защита с подробно изложени съображения в
подкрепа на направеното оспорване.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФЗ
София в молба и писмена защита чрез * М.П.
оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че оспореният акт е законосъобразен,
при издаването му е спазена процедурата,
правилно е приложен материалният закон и е в съответствие с целта на закона.
Констатациите, залегнали в оспорения акт, са доказани, с оглед приобщения по
делото доказателствен материал по преписката, поради което моли същият да бъде
потвърден. Претендират се разноски по делото и с оглед изхода на делото при условията на евентуалност се прави
възражение, относно прекомерно адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното :
Със Заповед № РД 09-213/27.03.2015г. на
Министъра на земеделието и храните е определен периода на прием на заявления за
подпомагане по реда на Наредба №9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1
„Инвестиции в земеделските стопанства от мярка 4 „Инвестиции в материални
активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, като
в т.2 са определени периодите на прием, а в
т.3 е определена и финансовата помощ за приетите заявления за
подпомагане в периода на прием. В определения период на прием, съгласно
горепосочената заповед, от оспорващия „Б.А.- С.“ ЕООД на 08.06.2015г. е подадено заявление за
подпомагане с ИД №06/04/1/0/03342, УРН 536610 по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода от 2014-2020, със съответните документи и приложения към него. Видно от
същото, дружеството кандидатства за финансиране на инвестиция „Ремонт и
реконструкция на съществуващ склад, закупуване на техника и оборудване за
нуждите на стопанството“.
Със Заповед № РД 09-316/26.05.2016г. на
Министъра на земеделието и храните е увеличена финансовата помощ по т.3 от заповед
№ РД 09-213/27.03.2015г., а в т. 2 на същата е посочено, че такава се
предоставя само на заявления получили при оценката си 39 точки .
Със Заповед № РД 09-756/04.10.2016г. на Министъра
на земеделието и храните е определен за сключване на договори над бюджета за
приети заявления за подпомагане в периодите на прием, съгласно заповед № РД
09-213/27.03.2015г. на Министъра на земеделието и храните/т.1/, в т.2 е разпоредено,
че допълнително отпуснатият бюджет се предоставя само на заявления за
подпомагане, получили при оценяването и класирането по реда на Наредба
№9/21.03.2015г. от 38 до 33 точки.
Със Заповед № 03-РД/1634/27.08.2015г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ са определени референтни цени в лева без ДДС,
като пределни разходи при извършване на строително – монтажни разходи.
Издадена е Заповед №03-РД/483 от 13.07.2017г.
на Изп.директор на ДФ“Земеделие“, като в раздел първи административният орган одобрява разходи в
размер на 1 135 231.07 лева за
заявената инвестиция и отказва финансиране по раздел втори за сума
в общ размер на 1 568 054.78 лева, като стойността на проекта е
2 703 285,85 лева. Със заповедта в оспорената й част е отказано
финансиране на заявлението за подпомагане, в частта му, която надвишава
одобрените разходи по раздел първи от
заповедта, като са отхвърлени за финансиране разходи по проектното предложение
за: 1/ Зърнокомбайн –New Holland, CR 9.90с гумени вериги на
обща стойност по проекта в размер на 977 073,99 лв., от които неодобрени
за финансиране са разходи в размер на 977 073,99 лева, поради това, че
същите са редуцирани, на основание чл.39, ал.1,т.8/във вр. с чл.23/ от Наредба
№9/21.03.2015г.; 2/ Разходи за СМР-обект “Склад за зърнени храни-ремонт и
реконструкция“ на обща стойност на проекта в размер на 355 512.77лева, от
които неодобрени за финансиране разходи в размер на 259 016,52 лева,
поради това, че същите са редуцирани, на основание чл.33, т.15 от Наредба
№9/21.03.2015г., във връзка с чл.48, §2, д/ от Регламент/ЕС/ № 809/2014, поради
прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на
предложените разходи; 3/ Разходи за СМР- обект “Семехранилище със сушилня и
почистване на зърно-ремонт и реконструкция“ на обща стойност по проекта в
размер на 143 096,39 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в
размер на 102 398,39 лева, поради това, че същите са редуцирани, на
основание чл.33, т.15 от Наредба №9/21.03.2015г., във връзка с чл.48, §2, д/ от
Регламент/ЕС/ № 809/2014, поради прилагане на референтни разходи с оглед
определяне обосноваността на предложените разходи; 4/ Разходи за СМР- обект “Семехранилище
– ремонт и реконструкция“ на обща
стойност по проекта в размер на 241 812,91 лева, от които неодобрени за
финансиране са разходи в размер на 179 473,91 лева, поради това, че същите
са редуцирани, на основание чл.33, т.15 от Наредба №9/21.03.2015г., във връзка
с чл.48, §2, д/ от Регламент/ЕС/ № 809/2014, поради прилагане на референтни
разходи с оглед определяне обосноваността на предложените разходи; 5/ Разходи
за СМР- обект „Метален навес за
разтоварна шахта“ на обща стойност по проекта в размер на 10 806,50 лева,
от които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 8 387,30 лева,
поради това, че същите са редуцирани, на основание чл.33, т.15 от Наредба
№9/21.03.2015г., във връзка с чл.48, §2, д/ от Регламент/ЕС/ № 809/2014, поради
прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на
предложените разходи; 6/ Разходи за Бизнес план на обща стойност по проекта в
размер на 91 263,29 лева, от които неодобрени за финансиране са разходи в
размер на 37 204,67 лева, поради надвишаване на допустим лимит, съгласно
чл.32, ал.2 от Наредба №9/21.03.2015г. и 7/ Разходи за извършване на обследване
по енергийна ефективност, изготвяне на доклад и резюме на обща стойност по
проекта в размер на 4 500,00 лева, от които неодобрени за финансиране са
разходи в размер на 4 500,00 лева, поради това, че същите са редуцирани на
основание чл.32, ал.12, §1, т.23 /независими оферти/ от ДР към Наредба №
9/21.03.2015г. В оспорената заповед е посочено, че заявлението на дружеството е
получило 35 брой точки, посочени са заповедите на Министъра на земеделието и
храните, с които е одобрен бюджета за сключване на договори за предоставяне на
финансова помощ по подмярка 4.1, както и заповедта за допълнително одобрения
бюджет и неговото последващо увеличение, а също така се посочва, че допълнително
отпуснатия бюджет се предоставя само на заявления за подпомагане, получили при
оценяването и класирането си от 38 до 33 точки, съгласно т.2 на Заповед №
РД-09-756/4.10.2016г. на Министъра на земеделието и храните. Прието е, че
съгласно тази заповед заявлението на оспорващия попада в обхвата на
заявленията, посочени в т.2 от заповедта и следва да бъде одобрено при
условията на т.3-6 от заповедта. С оглед на това и предвид обстоятелството, че
към датата на произнасяне по заявлението за подпомагане на оспорващия с ИД
№06/04/1/0/03342 не са осигурени налични средства за безусловното му
финансиране е прието, че същото следва да бъде одобрено за финансово
подпомагане при условие, че бъде осигурен за това финансов ресурс.
Тази заповед е обжалвана в частта, в която е
отказано финансиране на заявлението за подпомагане на настоящия жалбодател в
частта, в която надвишава одобрените разходи по раздел първи от заповедта. С
решение по адм.д. №466/2017г. на АдмС Враца / влязло в сила на 19.03.2019г. с
оставянето му в сила с решение по адм.д. №2095/2018г. на ВАС/ заповедта в
обжалваната част е отменена и преписката е изпратена на административния орган
за ново произнасяне, с дадени указания при новото произнасяне да бъдат изложени
мотиви, от които да може да се установи начинът на изчисляване на допустимите
разходи, въз основа на което да се направи извод дали правилно са определени недопустимите такива.
В
изпълнение на решението на съда на
20.05.2020г. ответникът се е произнесъл с нова Заповед №03-РД/483 , с която е
изменил първоначално издадената заповед, като отново в раздел първи е одобрил за финансиране
разходи в размер на 1 235 231.07лв., на същите обекти, посочени и в първата
заповед. В раздел втори от заповедта е отказал финансиране на заявлението за
подпомагане в частта, в която надвишава
одобрените разходи по раздел първи, които се покриват с отказаните суми в
отменената заповед, като е изложил мотиви
по отношение на всяка претенция.
Приложена е по делото Методика по чл.23, ал.1
от Наредба №9/21.03.2015г., предоставена от ДФЗ и съгласувана с МЗХ и алгоритъм
за програмата, с която се правят изчисленията.
По отношение на направения отказ на разходи
за Зърнокомбайн New Holland, CR 9.90
с гумени вериги на обща стойност по проекта в размер на 977 073,99 лв., от
които неодобрени за финансиране са разходи в размер на 977 073,99 лева административният
орган е посочил, че същите са редуцирани, на основание чл.39, ал.1,т.8 /във вр.
с чл.23/ от Наредба №9/21.03.2015г. Съгласно тази разпоредба заявлението за
подпомагане получава пълен или частичен отказ при установено несъответствие на
техническите характеристики и капацитета на заявената за подпомагане земеделска
техника спрямо размера на обработваната от кандидата земя по реда на чл.23.
Съгласно ал.1 на чл.23 от Наредбата, техническите характеристики и капацитетът
на земеделската техника, за която се
предоставя финансова помощ, трябва да съответстват на площта на
обработваната от кандидата земя, с отглежданите култури и/или нуждите на
животновъдния обект, като кандидатът доказва това съответствие чрез обосновка в
бизнес плана, която подлежи на оценка от РА по изготвена от нея методика и
съгласувана от МЗХ. В конкретния случай мощността на самоходната техника съгласно
техническите й характеристики е равна на 530к.с., а съобразно приетата Методика по чл.23 ал.1 от Наредба №9,
при заявени площи за обработване в бизнес плана от 5000 дка, тази техника следва да бъде с номинална мощност до 450к.с., което
несъответствие е мотивирало органа да откаже
да признае този разход за допустим.
По
отношение на направения частичен отказ
за разходи за СМР за обекти “Склад за зърнени храни-ремонт и
реконструкция“, “Семехранилище със
сушилня и почистване на зърно-ремонт и реконструкция“, „Семехранилище –ремонт
и реконструкция“ и „Метален навес за разтоварна шахта“ в оспорената заповед административният орган
е посочил, че същите са редуцирани, на основание чл.33, т.15 от Наредба
№9/21.03.2015г., във връзка с чл.48, §2, д/ от Регламент/ЕС/ № 809/2014, поради
прилагане на референтни разходи с оглед определяне обосноваността на
предложените разходи. По отношение на така направения отказ АО е приел, че описаните строително-монтажни работи не се определят
като реконструкция на съществуващите съоръжения, а като текущ ремонт, при което
е определил като допустима стойност 17%, съответно 8% от основната стойност на
ново строителство, съгласно определените
референтни цени в Заповед №03-РД/1634 от 28.08.2015г. на Изп.директор на
ДФ“Земеделие / погрешно изписана в заповедта като Заповед № 03-РД/2735 от 26.09.2016г./ Ответникът е приел, че
описаните в бизнес плана строително-монтажни работи не са реконструкция, както
ги е посочил жалбодателят в заявлението
си за подпомагане, тъй като не съответстват на дефиницията за такава строителна
дейност, дадена в §5 т.44 от ПЗР на ЗУТ – възстановяване, замяна на
конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението
на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и
трайността на строежите. Позовал се е също и на обстоятелството, че в
представеното от Гл.архитект на Община Враца Становище /стр.130 от адм.д. 10182/19г.
на АССГ/ се сочи, че в представеното от заявителя архитектурно заснемане и
количествени сметки, които попадат в обхвата на чл.151 ал.1 т.1,т.2, т.3 и т.4
от ЗУТ /текущ ремонт/, не се изисква разрешение за строеж, както и че в
представената документация такова липсва.
По отношение на направения частичен
отказ за разходите за „Бизнес план“, е посочено, че същите надвишават максимално допустимата стойност
съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от Наредба №9/21.03.2015г. Съгласно тази
разпоредба допустимите разходи за консултантски услуги,
свързани с
подготовката и управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част
от разходите по ал.1 не могат да превишават: т.1 едно на сто от допустимите
разходи – за проекти с инвестиции само за земеделска техника и/или разходи по
ал. 1, т. 10 – 13, а по т.2 - пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1
– 13 – за проекти с включени инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или
строително-монтажни дейности и/или оборудване и/или машини, но не повече от
левовата равностойност на 35 000 евро. Допустимите разходи по ал.1 т.1-13 се изчисляват на
1 081 172 45лв., 5% от тази сума е 54 058.62лв., която сума е
определена като допустим разход за консултантски услуги, свързани с подготовката
и управлението на проекта или неговия бизнес план, а останалата сума от
37 204.67лв. е определена като превишаване на допустимия лимит и е
отказана.
По отношение на разходите за „Извършване
на обследване по енергийна ефективност, изготвяне на доклад и резюме“, които
са отхвърлени изцяло, е посочена разпоредбата на чл.32, ал.12 вр. §1,т.23 /независими
оферти/ от ДР на Наредба № 9/21.03.2015г. Съгласно тази разпоредба за всеки
заявен за финансиране разход по ал.1, който към датата на подаване на
заявлението за подпомагане не е включен в списъка по ал.10, кандидатът
представя най-малко три съпоставими независими оферти в оригинал, които
съдържат наименование на оферента, срока на валидност на офертата, датата на
издаване на офертата, подпис и печат на оферента, подробна техническа
спецификация на активите/услугите, цена в левове или евро с посочен ДДС.
Кандидатът представя и решение за избор на доставчика/изпълнителя по образец
съгласно приложение № 9, а когато не е избрал най-ниската оферта - писмена
обосновка за мотивите, обусловили избора му. В тези случаи РА извършва
съпоставка между размера на разхода, посочен във всяка от представените оферти,
като одобрява за финансиране разхода до най-ниския му размер, освен ако
кандидатът е представил мотивирана обосновка за направения избор. АО е аргументирал отказа си с това, че две от
представените оферти са свързани, тъй като представилите ги „Е.“ ООД и „Е. с.“
ЕООД са съдружници в дружество по ЗЗД,
поради което не ги приема за независими.
По
делото е изслушана и приета комплексна съдебна експертиза. Установено е,
че изчисленията на допустимите и недопустимите разходи по
проектното предложение са правени в съответствие с референтните стойности,
определени в Заповед №03-РД/1634 от 28.08.2015г. на Изп.директор на ДФ “Земеделие“,
а не както е посочено в мотивите на
оспорената пред съда заповед №03-РД/483 от 20.05.2019г., Заповед №03-РД/2735
от 26.09.2016г. Заключенията на вещите
лица са съобразени с референтните стойности
в двете заповеди. От заключенията е видно, че техническите характеристики на зърнокомбайна превишават
допустимия лимит, посочен в Методиката по чл.23 от Наредба №9/21.03.2015г. от 430 к.с., съпоставени
с обработваемата площ от 5000дка, посочена в заявлението за подпомагане, тъй
като същият е с мощност от 530к.с. По
отношение на строително-монтажните
работи изчисленията също са направени съобразно
референтните стойности в двете заповеди, като вещото лице Д. заявява, че
не може да заяви категорично дали става
въпрос за реконструкция, тъй като липсва конструктивен проект. Вещото лице Р.
установява, че допустимите и недопустими
разходи за изготвяне на бизнес план също
са изчислени правилно съобразно
референтните стойности в Заповед №03-РД/1634 от 28.08.2015г.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е ЗАПОВЕД № 03-РД/483 от 20.05.2019г. на
Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“ в ЧАСТТА, с която е
отказано финансиране на заявлението за подпомагане на „Б.А.- С.“ ЕООД по проект с идентификационен
№06/04/1/0/03342, УРН 536610 в частта му, с която надвишава одобрените
разходи по раздел първи от същата заповед. Стойността на проекта е 2 703 285,85
лева, като административния орган по раздел първи одобрява разходи в размер на
1 135 231.07 лева за заявената инвестиция
и отказва финансиране по раздел втори за сума
в общ размер на 1 568 054.78 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му
правомощия. Изпълнителният директор на ДФЗ, който по силата на чл.20а, ал.2,т.2
ЗЗЗП и чл.42, ал.1 от Наредба №9/21.03.2015г. е компетентен да издава заповеди
от рода на оспорената в настоящото производство, както и в предписаната от
закона писмена форма, е издал валиден
административен акт. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен
материалният закон. Съображенията за това са следните:
Независимо от обстоятелството, че в мотивите на оспорената заповед е изписан
погрешен номер на заповед за определяне на референтните стойности, съдът
намира, че административният орган е направил съответните изчисления по заповед, който е била приложима, тъй като е действала към датата на подаване на
заявлението за подпомагане. Макар да не е извършил поправка на явна фактическа
грешка с последващ административен акт, АО е действал законосъобразно, прилагайки
действащия към момента
административен акт, още повече, че никоя от страните не прави
възражение за приложимите норми за
изчисляване на сумите за подпомагане. Спорът
е доколко, позовавайки се на този АА, директорът на
ДФ“Земеделие“ правилно е определил допустимите и недопустими разходи.
Съдът намира, че определянето на разхода
за закупуване на Зърнокомбайн New Holland, CR 9.90 с гумени вериги на
обща стойност по проекта в размер на 977 073,99 лв., като недопустим, е законосъобразно и обосновано. Видно от
представената Методика по чл.23 ал.1 от Наредба №9/2015г., за да се приеме разход от този вид за
допустим, е необходимо техническите характеристики на селскостопанската техника за прибиране на
реколтата – зърнокомбайн, да са съответни на
площта, която ще се обработва. При заявени за обработване 5000дка култури за обработка,
като допустим разход на земеделска
техника жалбодателят следва да е закупил
зърнокомбайн с номинална мощност до 450 к.с. съгласно т.1.2.2 от Методиката. Като е предвидил за
закупуване зърнокомбайн с по-висока
мощност, той е направил недопустим разход, който правилно е бил отказан за
финансиране. Що се касае до определените като недопустими разходи за
строително-монтажни работи, съдът намира, че АО също правилно е приложил нормативните разпоредби. Аргументирано е отбелязано, че дейностите в строителството извън новото
строителство се класифицират в три групи – реконструкция, основен ремонт и
текущ ремонт. Спорът в настоящето производство е как ще се определят тези
дейности съобразно приложените количествени сметки. Съдът приема, че посочените
в сметките стойности са такива на ново строителство относно подробно описаните
строително-монтажни работи. Като съобрази обстоятелството, че посочените дейности за всички обекти, не представляват възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите, съдът намира, че правилно ответникът е
приел, че в случая не се касае до реконструкция на съществуващи сгради. За да
приеме, че става въпрос за текущ ремонт,
АО се е позовал на становището на
Главния архитект на Община Враца, представено от настоящия жалбодател и
кандидат за подпомагане, неоспорено от него
и неопровергано с други
доказателствени средства, в което
строително-монтажните дейности по представените му количествени сметки са
определени именно като „текущ ремонт“. Като
е приел, че се касае за такъв вид
ремонт, ответникът правилно е изчислил допустимия разход съобразно т.4 от
Заповед №03-РД/1634 от 27.08.2015г. в
размер на 17% от стойността на новото
строителство, посочена в количествените сметки по отношение на “Склад за
зърнени храни-ремонт и реконструкция“, “Семехранилище със сушилня и почистване
на зърно-ремонт и реконструкция“ и обект
„Семехранилище – ремонт и
реконструкция“ и в размер на 8%
съобразно т.6 от цитираната по-горе заповед за обект “Метален навес за разтоварна шахта“.
Правилно
са определени и допустимите и
недопустими разходи за изготвянето на бизнес план. Прилагайки
разпоредбата на чл.32 ал.2 от Наредба
№9/2015г. , в редакцията й към подаване на заявлението за подпомагане,
правилно АО е приел, че допустимите
разходи за консултантски услуги, свързани с подготовката и
управлението на проекта и разходите за правни услуги, като част от разходите по
ал.1 не могат да превишават пет на сто от допустимите разходи по ал. 1, т. 1 –
13 – за проекти с включени инвестиции за създаване на трайни насаждения и/или
строително-монтажни дейности и/или оборудване и/или машини, но не повече от
левовата равностойност на 35 000 евро. Допустимите разходи по ал.1 т.1-13 се изчисляват на
1 081 172 45лв., 5% от тази сума е 54 058.62лв., която сума е
определена като допустим разход за
консултантски услуги, свързани с подготовката и управлението на проекта
или неговия бизнес план, а останалата сума
от 37 204.67лв. е определена като превишаване на допустимия лимит и
законосъобразно е отказана.
Като
е съобразил, че заявителят не е приел независими оферти по отношение на
разходите „Извършване на обследване по енергийна ефективност,
изготвяне на доклад и резюме“, обосновано ги е отхвърлил на основание чл.32, ал.12 вр. §1,т.23 от ДР на
Наредба № 9/21.03.2015г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че
заповедта, предмет на делото, в оспорената й част е законосъобразна, поради което жалбата
против нея следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 143, ал.1 АПК вр.чл. 78 ал.8 от ГПК
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски от
550/петстотин и петдесет/лв., включващи
юрисконсултско възнаграждение от 150/сто и петдесет/лв. и 400 /четиристотин/лв. възнаграждение за
експертиза.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК Административен съд
Враца,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.А.С.“ ЕООД *** против ЗАПОВЕД № 03-РД/483 от 20.05.2019г. на Изпълнителния Директор на Държавен фонд
„Земеделие“ – София в ЧАСТТА по раздел втори , с която е отказано финансиране
на заявлението за подпомагане на „Б.А.- С.“
ЕООД по проект с идентификационен №06/04/1/0/03342, УРН 536610 в частта му, с която надвишава одобрените
разходи по раздел първи от същата заповед.
ОСЪЖДА „БГ
А.- С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ разноски
по делото в общ размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните чрез
Административен съд - Враца пред
Върховен административен съд - София.
АДМ. СЪДИЯ: