Решение по дело №34/2010 на Районен съд - Бургас

                                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 316                                                         31.05.2010г.                                        град Бургас

 

        В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение,                              XII-ти състав

На деветнадесети февруари                                                                               година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                      Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                                                      Съдебни заседатели:

Секретар: Марина Димова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 34 по описа на съда за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

            

Производството пред БРС е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на П.С.Ф. ***, ЕГН: **********, против Наказателно постановление № НП-6507/29.10.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед №154/24.01.2008г. на Кмета на Община Бургас, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, вр. чл.53, вр. чл.27 ЗАНН е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв.

Недоволен от Наказателното постановление, жалбоподателят го обжалва изцяло, като счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Не изпраща представител. Не сочи  доказателства.

За административно-наказващият орган, надлежно упълномощени, не се явява представител. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата оплаквания и като обсъди събраните доказателства намира, че жалбата е допустима, тъй като като е подадена от легитимно да обжалва лице и депозирана в законно-определения 7-дневен преклузивен срок, а по основателността й след преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази закона, приема от фактическа страна следното:

От АУАН № 1210/16.05.2009г. на И.П., на длъжност полицай ООР при Първо РУ в ОДМВР Бургас се установява, че на същата дата, в 17.30 часа в гр. Бургас, на ул. „Александровска”, № 106, жалбоподателят е паркирал лек автомобил марка „Фиат Дукато”, с рег. № А 1703 КК, като ул. „Александровска” е пешеходна зона, обозначена със съответните пътни знаци, като е извън определените от Община Бургас места за паркиране. В съдебно заседание, актосъставителят П. потвърждава извършеното нарушение, като показанията му кореспондират с доказателствата, приложени по делото.

Така констатираното административно нарушение било квалифицирано от актосъставителя като такова на чл. 8, ал.1, т.1 от НООРТОБ. Процесният АУАН е бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен на същия срещу подпис, като към момента на съставянето му, жалбоподателят е заявил, че е монтирал дограма и това е било причина да паркира в пешеходната зона.

Въз основа на акта от 16.05.2009г. и след преценка на неговата законосъобразност и обоснованост, е издадено НП № 6507/29.10.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, с което на основание чл. 16, ал.1 и чл.17, ал.2 от НООРТОБ, вр. чл. 53 и чл. 27 ЗАНН, за нарушаване на чл. 8, ал.1, т.1 от същата наредба, на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв.

Жалбоподателят не сочи доказателсва в подкрепа на твърденията си, изложени в жалбата и в този смисъл, настоящият състав ги възприема като защитна теза, с цел избягване на административно-наказателна отговорност. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя в депозираната пред БРС жалба, не се сочат и доказателства, оборващи констатираното. В същото време то се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка, съдът възприема констатираното в АУАН за надлежно доказано.

Актът е съставен от компетентен, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.2 от Наредбата орган, според която актовете по нея се съставят и от служители на Община  Бургас, в каквото качество безспорно е действал актосъставителят в този момент. Съставеният от него АУАН не страда от съществени пороци, които да се явяват основание за отмяна на НП.

При правилно изяснена и надлежно установена фактическа обстановка, правилен се оказва и изводът на адм. наказващият орган, че като е паркирал на пешеходна зона в гр. Бургас с идентифицирания по-горе автомобил, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.8, ал. 1, т. 1 от НООРТОБ, забраняваща паркирането на автомобили по тротоари, алеи на паркове и градини, пешеходните зони и др.

БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като П.Ф. е осъзнавал както обстоятелството, че е паркирал автомобила извън определените за това места, така и това, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното на нарушителя наказание – „глоба”, в размер на сто лева, като несправедливо и необосновано. Видно от разпоредбата на чл. 16, ал.1 от НООРТОБ, действаща към момента на извършеното нарушение, предвидената в този случай санкция е в размер до 5000лв., като липсва долна граница на предвиденото наказание. Като смекчаващи адм. отговорност обстоятелства представителят на АНО е посочил липсата на предишни нарушения на този нормативен акт от страна на жалбоподателя. В същото време, същият не е съобразил това, че с деянието си жалбоподателят не е причинил материални щети.

Всички тези причини, както, създават у БРС, в настоящия му състав убеждение за явната несправедливост на така наложеното наказание. В този смисъл, претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието “глоба” се споделя изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай налагането на наказание “глоба”, в размер на петдесет лева би било справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд.

 

                                                Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП-6507/29.10.2009г. на Зам. Кмета на Община Бургас, упълномощен със Заповед №154/24.01.2008г. на Кмета на Община Бургас против П.С.Ф. ***, ЕГН: **********, с което НП административнонаказващият орган, за нарушаване на чл.8, ал.1, т.1 от НООРТОБ, на основание чл.16, ал.1 и чл.17, ал.2 от същата Наредба, вр. чл.53, вр. чл.27 ЗАНН е наложил административно наказание „глоба”, в размер на 200 лв, като намалява наложеното с НП административно наказание “глоба” от 200/двеста/лв. на 50/петдесет/лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

                                                                                       СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: М.Д.

 

                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Неоснователен е доводът на повереника на жалбоподателя относно недостоверността на датата, на която е издадено наказателното постановление. Действително в наказателното постановление е вписана за дата на неговото издаване датата 9.06.2000 г.

Видно от представените по делото протокол за констатиране с техническа грешка от 2.11.2000 г. и копие от дневника на наказателните постановления за м. юни 2000 г. на ДКЦК, действителната дата на издаване на наказателното постановление е 29.06.2000 г. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН датата е съществен реквизит на наказателното постановление, доколкото от нея зависят редица процесуални срокове. Съдът намира, че в конкретни случай вписването на погрешна дата в наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като то не е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Със съставянето на наказателното постановление на по-късната дата - 29.06.2000 г. - не е нарушено изискването на чл. 34, ал. З от ЗАНН, според което наказателното постановление следва да се издаде в шестмесечен срок от съставянето на акта.