Решение по дело №24/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  253                                             26.07.2016 г.                             град Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,   ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети юли                                       две хиляди и осемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:   

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                               

Съдебен секретар Пенка Василева,

като разгледа докладваното от съдията докладчик  Мавродиева

гражданско дело № 24 по описа за 2018 година, за да постанови решението, взе предвид следното:

 

 Производството е образувано по искова молба на Р.С.З. и М.К.И. против Л.И.В. и Адриан В.,  с искане да се развали частично договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № …. на нотариус И.Т. при СтРС, по отношение на Р.С.З. до размера на 4/6 идеални части и по отношение на М.К.И. – до размера на 1/6 ид.ч. поради виновно неизпълнение на ответниците.  Правното основание на исковете е чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

 

Ищците твърдят в исковата си молба, че Р.С.З. и съпругът й К.В.З. прехвърлили на внучката си Л.И.В.  собствеността върху свой собствен недвижимим имот: апартамент № 32, на ІІІ-ти жилищен етаж, в жилищния блок, находящ се в гр. Стара Загора, на бул. Цар …№ …вход „…", построен в квартал 166, по плана на гр. Стара Загора, с площ 52.03 кв.м, заедно с мазе№32, с площ от 8,32 кв.м, както и 2,648 % идеални части от общите части на сградата, а така също и 2,648% / 890 кв. м. от отстъпеното право на строеж върху местото, цялото от 1060 кв.м, срещу всестранните грижи и даване на издръжка при нужда, които приобретателката Л.И. Д./по мъж В./,сама или чрез трети лица, се задължила да полага за в бъдеще, до края на живота на прехвърлителите К.В.З. и Р.С.З. -
нейни дядо и баба и които грижи щели да се изразят в осигуряване и на двамата
на един сносен и спокоен живот, гарантиране на всичко необходимо за
ежедневието им, почистване, грижи при болест и немощ, осигуряване на
лекарства и пр., както и в осигуряване на прехвърлителите К.
В.З. и на съпругата му Р.С.З., също до края
на живота и на двамата, на правото на безвъзмездно ползуване на
недвижимия имот, предмет на настоящето прехвърляне. К.В.З. починал на 19.05.2014 г. в гр. Стара Загора като оставил за свои законни наследници Р.С.З. - съпруга, М.К.И. - дъщеря и по реда на заместването от починалата му дъщеря Л.К. П.– Л.А.П. /внук/ и Р.А.П. /внучка/. Р.З. получавала като пенсионер, сумата от 285.60 лв. месечно. Други суми, не получавала и нямала други имоти, от които да получава доходи. Получаваните от нея средства били крайно недостатъчни за нейното преживяване. Първият ответник придобил възмездно собствеността на свое име, но по време на брака си с втория ответник, поради което придобитият недвижим имот представлявал СИО. Ищците сочат, че от датата на сключването на процесния договор и до настоящия момент ответниците по делото не изпълнявали задължението си да издържат и гледат прехвърлителите. Същите не полагали каквито и да било грижи, дори минимални такива. Не осигурявали нито след сключването на договора, нито сега финансови средства за потребностите им, не закупували необходимите им лекарства и пр. Никакви грижи не полагали - лично или чрез трети лица. През цялото време същите били в чужбина. Същите още тогава трайно живеели в Германия. В нито един момент страните по договора не били живяли заедно в едно домакинство. В този смисъл и двамата длъжници по договора не били престирали в полза на кредиторите си, а последните не били получили според уговореното гледане и издръжка в пълен обем, отговарящо на потребностите им, ежедневно. Налице било пълно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна и на двамата приобритатели, срещу което им била прехвърлена собствеността на процесния недвижим имот. Първата ищца навършила 90 години и необходимостта от грижи и издръжка за нея била реална предвид напредналата й възраст. През целия период ответниците не били полагали към прехвърлителите си, а понасноящем към първата ищца каквито и да било грижи от материално или нематериално естество - дори морална подкрепа. Не всяка година идвали за по 10-ина дни за да видят морето, но не и тях двамата, а откакто дядото починал, изобщо не били посещавали България. Не проявали какъвто и да е интерес към баба си и дядо си, даже и по телефона, не се обаждали да питат как са или да разберат как се чувстват и от какво имат нужда. Финансови средства от ответниците ищцата и съпругът й никога не били получавали. Дори ищцата З. лично заплащала данъка на апартамента, който дължали ответниците. Било налице пълно неизпълнение на процесния Договор за прехвъляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от страна на ответниците.

Молят съдът да постановите решение, с което на основание чл.87, ал.3 във връзка с чл.87, ал.1 ЗЗД да развали частично Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № …г. на нотариус И.Т. - Нотариус при Старозагорски районен съд, сключен между Р.С.З. и К.В.З. в качеството им на прехвърлители и Л.И.В. и А.В., като приобретатели, с предмет следния недвижим имот: апартамент № 32, на ІІІ-ти жилищен етаж, в жилищния блок, находящ се в гр. Стара Загора, на бул. „…" № …, вход „…", построен в квартал 166, по плана на гр. Стара Загора, който апартамент има квадратура от 52.03 кв.м и кубатура от 226,23 куб.м  и се състои от: две стаи - юг, кухня - юг, и сервизни помецения - неосветени, при граници: изток - апартамент № 31, запад - апартамент № 33, север - стълбище и апартаменти №№ 31 и 33 и юг - улица, както и мазе № 32, с квадратура от 8.32 кв.м, при граници на същото: изток - мазе № 33, запад - мазе № 16, север - коридор и юг - улица, както и 2,648 %  идеални части от общите части на сградата, а така също и 2,648 % / 890 кв.м  от отстъпеното право на строеж върху местото, цялото от 1060 кв.м /, находящо се в гр. Стара Загора, на горепосочения адрес, представляващ съгласно Схема № 15-407884 от .23.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. Стара Загора самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.9906.332  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 / 30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000 , бул. …№ …, вх…., етаж …, апартамент …, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.9906, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 52.03 кв м., ниво 1 и прилежащи части: мазе 32, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.503.9906.3.31, 68850.503.9906.3.33, под обекта: 68850.503.9906.3.29, над обекта: 68850.503.9906.3.35, по отношение на ищцата Р.С.З. до размера на 4/6 ид.ч., а по отношение на ищцата М.К.И. до размера на 1/6 ид.ч., поради виновно неизпълнение от страна на ответниците.

 

Ответниците Л.И.В. и А.В., чрез назначения им особен представител адв. Ц. оспорват предявения иск. Оспорват твърденията на ищците, че: ответниците били в неизпълнение на поетите с договора задължения, както и че били налице материално правните предпоставки за неговото разваляне; че ответниците не изпълнявали поетите с договора задължения в изискуемия обем, поради което е налице пълно неизпълнение от тяхна страна. Съдържанието на дължимата от ответниците престация било ясно и недвусмислено определено в сключения от тях с прехвърлителите договор, като нейното възникване било обусловено от настъпването на посочено в договора условия - „при нужда". Твърдят, че такава нужда не била възникнала за прехвърлителите и те не били имали необходимостта от посочените в договора действия. Всеки един от прехвърлителите водил, а преживелият съпруг продължавал да води сносен и спокоен живот, не били лишавани от нищо, свързано с тяхното ежедневие, здраве и хигиена. В сключения между страните договор не било поставено условието за съвместно обитаване на жилище или водене на едно домакинство, като условие и част от съдържанието на дължимата престация. Чрез сключения договор, прехвърлителите запазили в своя полза вещното право на ползане на целия имот, в резултат на която за тях възникнало задължението да заплащат дължимия местен данък за това. Съпрузите разполагали с финансови средства, достатъчни, за да покрият ежедневните им нужди, включително и да погасяват дължимите от тях местни данъчни задължения и такси, които най-вероятно били набавяни от приобретателите на имота. До момента, прехвърлителите не били изразявали недоволство от поведението на приобратателите на имота, които изпълнявали своите задължения според постигнатите между тях договорености.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

 

Страните не спорят, че Р.С.З. и съпругът й К.В.З. по силата на договор, сключен под формата на нотариален акт № …. на нотариуса при Старозагорския районен съд на 30.06.1994г. са прехвърлили на внучката си Л.И.В. собствеността върху следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № …, на ІІІ-ти жилищен етаж, в жилищния блок, находящ се в гр. Стара Загора, на бул….№ …вход „…", построен в квартал 166, по плана на гр. Стара Загора, с площ 52.03 кв.м и обем от 226,23 куб.м и се състои от две стаи - юг, кухня - юг, и
сервизни помецения - неосветени, при граници: изток - апартамент № 31,
запад - апартамент № 33, север - стълбище и апартаменти №№ 31 и 33 и юг
- улица, както и мазе № 32, с площ от 8,32 кв.м, при граници на
същото: изток - мазе № 33, запад - мазе № 16, север - коридор и юг - улица,
както и 2,648 % идеални части от общите части на сградата, а така също и
2,648% / 890 кв. м. от отстъпеното право на строеж върху местото, цялото от 1060 кв.м,
срещу всестранните грижи и даване на издръжка при нужда, които
приобретателката Л.И.В., сама или чрез
трети лица, се задължила да полага за в бъдеще, до края на живота на
прехвърлителите К.В.З. и Р.С.З. -
нейни дядо и баба и които грижи щели да се изразят в осигуряване и на двамата
на един сносен и спокоен живот, гарантиране на всичко необходимо за
ежедневието им, почистване, грижи при болест и немощ, осигуряване на
лекарства и пр., както и в осигуряване на прехвърлителите Константин
Великов Зайков и на съпругата му Р.С.З., също до края
на живота и на двамата, на правото на безвъзмездно ползуване на
недвижимия имот, предмет на настоящето прехвърляне.         Видно от Схема № 15-407884 от 23.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. Стара Загора, апартамента представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.9906.3.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65 / 30.05.2008г.на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Стара Загора,
п.к. 6000, бул. … № …, вх…., етаж …, апартамент …, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.9906,
с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, с площ по документ: 52.03 кв.м, ниво 1 и прилежащи части:
мазе 32, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.503.9906.3.31, 68850.503.9906.3.33, под обекта:
68850.503.9906.3.29,  над обекта: 68850.503.9906.3.35. 

Прехвърлянето на недвижимия имот на Л. Вокри е станало по време на брака й с А.В., сключен на 09.07.1993г. , видно от представения препис от акт за граждански брак № 77 от 05.03.2003г. на Община Стара Загора, поради което придобитият недвижим имот е СИО. 

 

От представеното удостоверение за наследници № 5268/01.09.2017г. на Община Стара Загора, се установява, че К.В.З. е починал на 19.05.2014 г. в гр. Стара Загора, като е оставил законни наследници: Р.С.З. - съпруга, М.К.И. – дъщеря, а по заместване на мястото на починалата му дъщеря Л.К. П.– Л.А.П. /внук/ и Р.А.П./внучка/.

От представеното Разпореждане от 01.07-2017г. на НОИ, ТП – Стара Загора се установява, че Р.З. получава пенсия в размер на 285.60 лв. месечно.

 

От показанията на разпитаната по делото свидетелка В.А.Г. – лекар на прехвърлителите се установява, че през 2010 г., когато се записали при нея, двамата прехвърлители са били в добро общо здравословно състояние за годините си. С течение на времето възникнали усложнения. Най-напред при К. се появили проблеми със сърцето, дишането и при падане си счупил крака. Преди 4- 5 години, около 2012 – 2013 г., той починал. След счупването на крака, свидетелката твърди, че ходила по - често на визита. В дома им сварвала дъщеря им М., която познавала от там. Направило й впечатление, че домът е чист и уютен, още при първото влизане в него. Съпругът бил на около 80 години, бил много обгрижван. М. била много стриктна, спазвала дозата на лекарствата, правила необходимото, когато трябвало да бъде обръщан, за да няма усложнения. Това правило силно впечатление. От инцидента до смъртта му  5 – 6 пъти посещавала дома им. Освен М., друг не била сварвала. Разбрала от Р.З., че имала дъщеря, която е починала. Относно здравословното състояние на Р., сочи, че има проблеми със сърцето. Твърди, че Р. не е ходила при нея да й изписва лекарства с намаление, купува си ги сама. Преди Нова година ходили при нея по някакъв повод със сърдечен проблем, поради което свидетелката я пратила на консултация с кардиолог. Винаги идвала придружена от дъщеря си. Свидетелката твърди, че не се интересувала и не било ставало въпрос, че има внуче. К. имал проблеми със сърцето и крака, хроничен бронхит и сърдечна недостатъчност. Не бил диспансеризиран. Нямал рецептурна книжка, тъй като двамата си купували лекарствата с обикновена рецепта, така им ги изписвала. Когато се записали при нея, Р. също била със сърдечна недостатъчност, но била по-подвижна. Не се е залежала, както съпругът й. Той бил в лежащо положение след инцидента. Преди това не може да каже, че бил в движение. След инцидента изобщо не можел да става. До тоалетната ходил с помощ. След счупването на костта не можел да ходи до тоалетна. По нейно  предписание ежедневно се налагало да пият лекарства за сърдечна недостатъчност.

 

Свидетелката Е.Н.Г., твърди, че познава Р. и К. от 65 г., когато се омъжила. Сочи, че К.З. починал 2014 г.  Бил вече неадекватен. Може би два три дни преди да почине ходила, само дишал. Нямал усещания за нищо, не бил на себе си. Не е сигурна, но счита, че това продължило година. Той се залежал за около две години. Бил неподвижен, наложило се да го види невролог. Не можел да ходи до тоалетната. Специален дюшек му намерили да не получава усложнения. Бил зле. Болен бил, имал и деменция. Свидетелката твърди, че К. според нея се отказал от живота сам. Бил дезинтересиран. Преди бил много ерудиран човек, с разностранни интереси. После счупил крак. Особено последните две години били кошмар. Р. трябвало да го води до тоалетна, да му помага. М. също. Пенсионер бил, на около 74 г. Пенсията му била около 300 лв. Той бил безпомощен. Свидетелката сочи, че двамата прехвърлители имали нужда от допълнителни средства. Не искали да се развали този договор по финансови причини, не успели да направят нищо. Нямали никакви странични доходи. С пенсията се издържали. Внучката нищо не помагала, не пращала пари. Само в началото, когато станало прехвърлянето внучката идвала с момиченце, малко дете. След това всякакви контакти били престанали. Това съсипало прехвърлителите психически.  Младите били с по-добро материално положение. За Р. и К. по-важно била моралната подкрепа. Надявали се, че внучката ще се грижи за тях, ще бъде около тях. Свидетелката счита, че в момента Р. има много голяма нужда от грижи, някой да бъде непрекъснато около нея. Счита, че за лекарства прехвърлителите дават много пари, над 300 лв. М. се стреми с нещо да помогне на майка си. За К. предимно Р. се грижила преди смъртта му и М. помагала. Установава, че прехвърлителите нямат други недвижими имоти. Имат един малък апартамент. К. починал преди 4 – 5 г. М. има дъщеря в София. Тя не може да се откъсне от Р.. Доходите на Р. са 300 лв. от пенсия. Живеела с много лишения, стояла на студено. Ако й се обади Р., свидетелката отивала да я види. Ако М. е в София, тя била около нея. Никога не била виждала Л. и А. да полагат грижи. Не само за пари, дори по телефона не се обаждала. Веднъж Л. дошла да си вземе снимки. Баба й казала, че в съседната стая лежи дядо й, и е много зле, да го види. Тя отказала да го види. Чрез трети лица не били полагали грижи, не били пращали никой. Л. към майка си се държала зле, подигравала се на майка си, че толкова много трепери над баба си. Свидетелката не знае къде живеят Л. и А., мисли че в Германия. Преди време идвали, за да отидат на море. При баба си не идвали.  Последно видяла ответницата, когато детето било на около 2 години. Не поддържат въобще връзка, не били закупували лекарства и храна. Данъкът Р. плаща и К. докато бил жив. Свидетелката сочи, че тя също ходила да го плаща. Р. имала моменти да не може да слезе по стълбите. На четвъртия етаж била, без асансьор. Тя давала парите. Прехвърлителите били скромни хора. Не говорили, че ответниците не пращат, не им дават пари. Най-важното било, че не контактуват с тях, поне по празници трябвало. Все едно, че не са между живите. Това страшно им тежало. Свидетелката твърди, че прехвърлителните виждали в съпруга на внучката си младо, сериозно момче, виждали едно хубаво семейство, били много привързани към нея, като към най - голяма. Тя първо направила семейство. Много я обичали. Хранили надежда, че млади хора ще има около тях. За това толкова рано решили да прехвърлят апартамента. Заедно в този апартамент не били живели. Те отгледали Л., грижили се много за нея и получавали любов от нейна страна. Отчуждила се после и се дезинтересирала. От съпруга на починалата й дъщеря получила пари, за да води това дело. Свидетелката сочи, че през лятото, ваканцията преди 20 години виждала последно ответницата и съпруга й. Установява, че като прехвърлили имота през 94 г. Л. била вече в Германия. К. починал през 2014 г., на 86 г. Преди да почине две години бил на легло. Преди това бил жизнен, интелигентен, с всестранни интереси.  Можел да излиза. Тези четири години те двамата се гледали.

 

От показанията на свидетеля И.Д.И. –съпруг на ищцата М.И., се установява Л. е негова дъщеря, а А. - зет. К. починал през м. май 2014 година, имал прогресивна деменция. Крайно тежко било състоянието му. Счупил си крака при падане. Бил в много тежко положение, два часа бил паднал, нямало кой да го вдигне. Бил целият зачервен при падането. Преди това предимно на легло бил, само до тоалетната ходил. Всеки ден се влошавало прогресивно състоянието му. На легло поне половин година бил. До тоалетната ходил с почивки. От датата на счупването до смъртта минала половин година според свидетеля. Една година преди  смъртта излизал само до блока, евентуално с помощ. Имал нужда от гледане. Първоначално голямата му дъщеря Л. помагала, след това съпругата му М. поела грижите изцяло, след като починала Л.. Л. починала преди баща си. Той даже не разбрал новината, че дъщеря му е починала. Свидетелят сочи, че Р. поличава пенсия към 300 лв. Няма недвижимо имущество и леки автомобили. Дъщеря му Л. не ги била молила да гледат баба й и дядо й. Не е давала средства. То било предимно тяхно задължение. Уговорка не били имали. Не било ставало въпрос, дълго време не били идвали в България. Ответницата не се обаждала и на родителите си. Разказва за случка, когато Л. дошла да си прибере снимки. Дядо й бил обездвижен, тя не пожелала да го види. Това се случило непосредствено преди смъртта му. Това бил последния път, когато си идвала, поне доколкото той знае. Предполага, че всяка година ходят на морето. Не се чуват по телефона. Сменили си адреса и нямат телефон за контакт. Отдавна загубили всякаква връзка. Не са подсигурявали средства на Р. да си купува храна и дрехи. Не пращат пари или по друг начин не са изпращали. Данъка на апартамента го плаща предимно Р.. Не знае къде са ответниците, няма информация къде са, няма връзка с тях. Дали си идват обикновено научавали от друг. Прехвърлителите, искали Л. да е около тях, за това преписали апартамента. Най-вече емоционален бил мотивът. Те били изгледали Л., в детството, когато родителите били на работа. След това се пенсионирали и я гледали. Прехвърлителните недоволствали за отношенията и че нямат връзка с нея. Не са живели в едно домакинство с дядо си и баба си. Преди да се прехвърли апартамента било добро отношението. Вероятно разстоянието според свидетеля е причината да се стигне до това отчуждаване. Л. напълно се е дезинтересирала. Р. вземала пари предимно от съпруга на Лидия – починалата дъщеря, с уговорка, че във времето ще ги върне. Прехвърлителите помагали и гледали и другата им дъщеря. Л. обаче била първата им внучка. Те я изгледали. Като прехвърлили апартамента била вече в Германия. Л. заминала за Германия 91 година. Тогава не била омъжена, там се запознали. Там се установили да живеят. Не били казвали, че ще се върнат да живеят тук. Баба й и дядо й нямало как да знаят. Разочарованието им било силно. Л. завършила образование там. Техните отношения с дъщеря им също охладнели.

В показанията си свидетелката Е.Г.В.- братовчедка на ищцата Р.З., установява, че К. починал 2014 г. Много тежко било положението му, счупил крак.  Доста се залежал. Според нея  1 – 2 - 3 месеца. Той не можел да познава хората. Имал нужда от грижи. Най-голямата нужда посрещали жена му и дъщеря му. Обслужвали го. Хранене и други нужди, къпане, поддържаме на чистотата. Издържали се от неговата пенсия, която не била голяма към 360 – 380 лв. Свързвали двата края двамата. Р. освен пенсията няма други имоти. Получава  240 – 260 лв. Свидетелката счита, че на тази възраст Р. има нужда от грижи, внимание и от добро отношение и др. Подкрепа намирала единствено в дъщеря си, която била най-близко до нея. Ако не била дъщеря й, нямало да може да свързва двата края. Р. си спестявала редовно пари и си плащала данъка. Л. и А. много време не била виждала. Когато дядо й бил много тежко болен, Л. идвала да си вземе документи и снимки, без да обърне внимание на дядо си. Разбрала за това на погребението, където Л. не присъствала. Р., като всяка баба желаела някой да й обърне внимание. Установява, че К. и Р. не са искали пари от тях. Не били такива хора да искат. Възмущавали се прехвърлителите, че Л. не се обажда и не идва. Не била стъпала в къщи. Освен в случая, когато трябвало да си вземе документи и снимки. От тогава не била идвала. Твърди, че Р. всичко сама върши и М. й помага много. Не знае Л. да е молила майка си да помага, тя и на майка си не обръщала внимание. Изцяло се дезинтересирала и отчуждила от баба си.

 

При изслушване в съдебно заседание по реда на чл.176 ГПК, ищцата Р.З. заяви, че причините да прехвърлят апартамента били, че Л. и съпругът и били млади хора. Прехвърлителите имали надежда, че ако имат нужда по някое време, младите ще им помагат. Л. живеела в Германия като прехвърлили имота, била омъжена за съпруга си - А.. Сега не знае нито къде живее, нито с какво се занимава. Преди да почине съпругът й, му било много мъчно, че изобщо не се обажда. Преди да почине единствената причина да не развалят договора била, че нямали финансови средства да водят дело. Сега получава само пенсия. Няма имоти. Преди да почине, пак само с пенсиите се издържали. За данъка на имота помагала дъщеря й М..

 

При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните правни изводи:

Договорът за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и  гледане не е изрично уреден в ЗЗД, т.е. той е ненаименован. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и издръжка, почине. Задължението на прехвърлителя се изпълнява още със сключването на договора, с оглед на транслативния му ефект, поради което прехвърлителят може да отговаря за неизпълнение, само ако не е носител на прехвърляните права. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. От събраните по делото гласни доказателства се установи по категоричен начин, че преди да почине прехвърлителят К.З. е бил в тежко здравословно състояние в продължение на месеци, на легло, с деменция, обездвижен и със счупен крак. Нуждаел се е от непрекъснати грижи и обслужване. Безспорно е по делото, че не е получавал такива от страна на приобретателите по алеаторния договор Л. и А., които са се установили и живеят в Германия. Последното идване на Л. в дома на баба си и дядо си е било през 2014г., малко преди смъртта на К.З.. Причината за посещението, обаче е била да си вземе документи и снимки от там, като дори не е влязла в стаята, където е лежал обездвижен нейния дядо, за да го види. След тази случка, и смъртта на прехвърлителя К.З. не се установи, Л. и А. да са посещавали Р.З., нито да са полагали някакви грижи за нея или да са давали издръжка. Безспорно е, че към момента, а и преди това предвид възрастта си и здравословното си състояние, Р.З. се нуждае от непрекъснати грижи и внимание.  Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди. Ето защо престирането от време навреме на грижи и храна, включително и от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е точно изпълнение на договора от страна на длъжника. Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и гледане. В случая не се установява частично или непълно изпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на преобретателите, които изцяло са се дезинтерисирали и са прекъснали всякакви отношения и контакти с Р. и К., докато е бил жив. Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната в нуждите си. Обстоятелството, че приобретателите живеят в друга държава не ги освобождава от задължението да полагат необходимите грижи, от които се нуждаят прехвърлителите, като не е необходимо кредиторите по договора да отправят искане или да уведомяват длъжниците за своите нужди. Изпълнението се дължи лично от приобретателя, като не може без изричното съгласие на прехвърлителя той да изпълнява поетите по договора задължения за гледане и издръжка чрез трето лице. В случая, безспорно се установи, че длъжниците изцяло са се дезинтересирали от задълженията си договора, както и че не е налице уговорка с трето лице, за поемане на задължението за грижи и издръжка вместо тях.

Мястото на изпълнение на задължението на приобретателя е местожителството на кредитора по време на пораждане на задължението. Задължението за издръжка е носимо - чл. 68, б. “а” ЗЗД, а не търсимо, и то следва да се изпълнява там, където прехвърлителят се е установил да живее постоянно или преимуществено. Наистина при договора за издръжка и гледане не възниква задължение за страните да живеят заедно в едно домакинство или дори в едно населено място. Такова задължение може да възникне, само ако страните са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е сключен договора или ако нуждата на прехвърлителя го налага. В случая, тъй като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота, от това следва, че страните изрично са уговорили, че няма да живеят заедно. Когато възникне обаче нужда от постоянна чужда помощ за кредитора, тогава тя трябва да бъде осигурена лично или чрез трето лице, стига кредиторът да приеме такова изпълнение. Установи се, че прехвърлителите не са получавали никакви грижи или помощ от страна на внучката си и съпруга й.  

 

            Видът и обемът на дължимата престация на приобретателя се определят от уговореното в договора. Поради това в производството по разваляне на договора следва да се тълкува волята на страните относно обема на тази престация. Обемът и характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и нужди на кредитора, при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение, но и да бъдат съобразени с възможностите на длъжника. Обаче, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. В случая, с договора длъжникът Л.И.В. е поел задължение за осигуряване на всестранни грижи и даване на издръжка при нужда, сама или чрез трети лица, до края на живота на прехвърлителите К.В.З. и Р.С.З. - нейни дядо и баба и които грижи ще се изразят в осигуряване и на двамата на един сносен и спокоен живот, гарантиране на всичко необходимо за ежедневието им, почистване, грижи при болест и немощ, осигуряване на лекарства и пр., както и в осигуряване на прехвърлителите К.
В.З. и на съпругата му Р.С.З., също до края
на живота и на двамата, на правото на безвъзмездно ползуване на
недвижимия имот, предмет на настоящето прехвърляне.  Налице е подробно описание на задълженията на приобретателите, поради което следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, на базата на действителните им конкретни нужди във всеки един момент, като се отчитат промените в състоянието им. В този смисъл по-големия обем и вид грижи свързани с пазаруване, приготвяне на храна, грижи за чистотата и подредеността в дома, осигуряване на чисти дрехи ще е необходимо да бъде осъществяван при влошено здравословно състояние на кредитора. Точно такъв обем от всестранни грижи е бил необходим на прехвърлителя К.З. в последните месеци преди смъртта му, предвид залежаването му, с деменция и счупен крак. Такива грижи, обаче той е получил не от длъжниците по договора, а от съпругата си Р.З. и дъщеря си М.. Изпълнението на задължението се дължи в натура и кредиторът няма право да иска от изправния длъжник паричния еквивалент на издръжката в натура. Натуралната престация включва извършване на всички действия по осигуряване на нормални бит и домакинство, за здравословното състояние на прехвърлителя, както и такива с нравствен елемент – уважение, внимание, уют, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на приобретателя, като последният е длъжен да има съответстващо поведение и да осигури същото от останалите членове на домакинството си. В настоящия случай, безспорно длъжниците не показват необходимото уважение, внимание, чувство за семейна среда, нито осигуряват такова поведение от страна на останалите членове на своето семейство.

            Стандартът, който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя в изпълнение на задълженията си за издръжка, също зависи от уговорения в договора обем на престацията на длъжника. В случая издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В случай, че е изключено съвместното живеене, както и ако е уговорено осигуряване на живот, какъвто прехвърлителят е водил до момента – това е стандарта на живот на прехвърлителя към момента на сключване на договора, при отчитане промяната на нуждите му с оглед здравословното му състояние. Когато задължението е поето спрямо две или повече лица, то е неделимо. Ако в договора не е уговорено разграничение, то правоимащият прехвърлител може да иска разваляне на договора изцяло. Задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните. Когато задължението е поето към повече от едно лице без да има уговорено разграничение, волята на страните е да се изпълнява общо, едновременно и неделимо. При неделимите задължения и по силата на закона дължимата престация трябва да се даде на всички кредитори. Неизпълнението по отношение на единия кредитор, когато е значително, е основание за разваляне на целия договор. Безспорно се установи, че по отношение на кредитора К.З. е била налице нужда от осигуряване на всестранни грижи и издръжка няколко месеца непосредствено преди смъртта му през 2014г., а по отношение на Р.З. такава нужда е налице към момента. Нито по отношение на К.З., нито към Р. към момента е налице изпълнение на това задължение.

 

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗЗД развалянето на договор, с който се прехвърлят, признават или прекратяват вещни права върху недвижим имот може да бъде извършено само по съдебен ред. По делото се установи, а и страните не спорят, че прехвърлителите и ответниците като дядо, баба и внучка са имали добри, близки и сърдечни отношения помежду си към момента на прехвърлянето на имота през 1994г. При сключването на договора прехвърлителите са разчитали на внимание, любов, грижи и помощ от своята внучка и нейния съпруг. Постепенно отношенията между тях са се променили, като преди около 4 години след последното завръщане на Л. в дома на баба си, окончателно са били прекъснати. След това Л. не се е обаждала на баба си, не е идвала в дома им, не се е интересувала как са, нито е изпращала средства за издръжката им. Когато прехвърлителите са имали нужда от допълнителни грижи и средства за издръжката си, поради влошеното си здравословно състояние и недостиг на средства, те не са получавали такива от страна на внучката си и съпругът й. Не е налице уговорка с трето лице – майка й  ищцата М.И. за полагане на грижи към прехвърлителите от името на длъжниците, тъй като преобретателите са прекъснали всякакви контакти и с родителите си. По този начин е налице пълно неизпълнение на цялото задължение по договора от 30.06.1994г. по отношение на кредиторите.

 

По делото не са събрани доказателства, които да установяват някакво изпълнение на задълженията от страна на длъжниците по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Неоснователни са твърденията в отговора им, че не била възникнала нужда за прехвърлителите и те не били имали необходимостта от посочените в договора действия. Безспорно се установи, че К. преди смъртта си през 2014г. е бил на легло, обездвижен и с деменция, което му състояние изисква непрекъснати грижи и помощ в ежедневието. Към настоящия момент Р.З., предвид възрастта си и здравословното си състояние има непрекъснато нужда от чужда помощ и обгрижване. Установи се също, че прехвърлителите са водили и продължава да води преживелия съпруг сносен и спокоен живот, благодарение на личните грижи от страна на дъщерите си и финансовата помощ от други лица. Съпрузите - прехвърлители са разполагали с минимални финансови средства, само от пенсия, които не са били достатъчни да покрият ежедневните им нужди, включително и да закупуват необходимите медикаменти. Приобретателите на имота по никакъв начин, нито лично, нито чрез трети лица, нито чрез изпращане на финансови средства са помагали на прехвърлителите през годините от прехвърлянето на имота до сега. Не на последно място, преобретателите нямат дължимото нравствено поведение спрямо прехвърлителите – уважение, внимание, чувство за семейна среда и принадлежност към семейството на приобретателя. Липсата на каквито и да е отношения между кредиторите и длъжниците в дългосрочен план обуслява извода, че изпълнението на задълженията по алеаторния договор е пълно и е станало невъзможно.

 

В този смисъл, съдът намира, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 30.06.1994г., с  правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 

Тъй като не е направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат в настоящото производство.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

 РАЗВАЛЯ сключения на 30.06.1994г. между Константин Великов Зайков, починал на 19.05.2014г. и Р.С.З., ЕГН ********** от една страна в качеството им на прехвърлители и Л.И.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и А.В., от друга като приобретатели, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № …г. на нотариус И.Т.- Нотариус при Старозагорски районен съд, с предмет следния недвижим имот: апартамент № …, на ІІІ-ти жилищен етаж, в жилищния блок, находящ се в гр. Стара Загора, на бул. …№ …, вход „…", построен в квартал 166, по плана на гр. Стара Загора, който апартамент има квадратура от 52.03 кв.м и кубатура от 226,23 куб.м и се състои от: две стаи - юг, кухня - юг, и сервизни помецения - неосветени, при граници: изток - апартамент № 31, запад - апартамент № 33, север - стълбище и апартаменти №№ 31 и 33 и юг - улица, както и мазе № 32, с квадратура от 8.32 кв.м,  при граници на същото: изток - мазе № 33, запад - мазе № 16, север - коридор и юг - улица, както и 2,648 % идеални части от общите части на сградата, а така също и 2,648 % / 890 кв.м от отстъпеното право на строеж върху местото, цялото от 1060 кв.м, находящо се в гр. Стара Загора, на горепосочения адрес, представляващ съгласно Схема № 15-407884 от 23.08.2017г., издадена от СГКК - гр. Стара Загора самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.9906.3.32 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Стара Загора, п.к. 6000 , бул. Цар Симеон Велики № 75, вх.Б, етаж 3, апартамент 32, намиращ се в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.9906, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 52.03 кв м., прилежащи части: мазе 32, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.503.9906.3.31, 68850.503.9906.3.33, под обекта: 68850.503.9906.3.29, над обекта: 68850.503.9906.3.35, по отношение на ищцата Р.С.З., ЕГН ********** ***  до размера на 4/6 идеални части, а по отношение на ищцата М.К.И., ЕГН **********,*** до размера на 1/6 идеална част, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му  му на страните, пред Апелативен съд - Пловдив.   

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: